Държавата – това не са компаниите
Илюстрация
Въпреки смелите поръчки на Макрон да " трансформира " Франция към този момент дейностите му остават по-скоро внимателни
Увеличаване
Въпреки смелите поръчки на Макрон да " трансформира " Франция към този момент дейностите му остават по-скоро внимателни
[Reuters] Смаляване
- След като съумя да вкара основни промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании.
- Плановете за приватизация ще оказват помощ за реформаторския дневен ред на президента единствено в случай че подобрят и метода, по който се ръководят държавните компании.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Франция продава държавни активи, с цел да подтиква промишлеността и нововъведенията
Планът на президента Макрон е да бъдат обезпечени 10 милиарда евро
3 яну 2018
Ив Бертонсини: Реформата в еврозоната стартира от Франция
Председателят на Европейско придвижване - Франция, пред " Капитал "
29 сеп 2017
Меркел в окови
В четвъртия си мандат немският канцлер ще е по-слаб. Резултатът от рестриктивните мерки в Берлин и фантазиите в Париж евентуално ще бъде " дребна договорка " за Европейски Съюз
28 сеп 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017
Макрон ще опита да промени статута на командированите от Източна Европа
За три дни той ще се срещне с водачите на Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България
22 авг 2017
Макрон стартира приватизацията с летищата
Президентът желае да набере до 10 милиарда евро от раздържавяване.
11 юни 2017 Французите си имат специфична дума за любовта към държавната интервенция в стопанската система - dirigisme. Сега обаче имат и президент, който не се тормози да прекрачва табута.
След като съумя да вкара основни промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании. Обявената от президента приватизационна вълна е идващият значим тест за решимостта му да реформира страната. А точно това е нужно, с цел да хастари упоритостите му в случай че не да детронира от върха на Европейски Съюз още неуспяващата да сформира държавно управление немска канцлерка Ангела Меркел, то най-малко да споделя водачеството й и да прокарва концепциите си. Както означи в скорошно изявление за " Капитал " Ив Бертонсини, президент на Европейско придвижване - Франция: " Първото и най-важно изискване за прогрес на промяната в еврозоната е Франция да подреди личната си къща. Президентът Еманюел Макрон би трябвало да реформира и да реализира резултати. Без това няма по какъв начин да чака позитивно отношение от Германия и от други страни, на които им е омръзнало от Франция, тъй като тя не съблюдава разпоредбите, а предлага нови правила. "
Семейните корпоративни бижута
Един от знаковите моменти в президентската конкуренция във Франция предходната година беше визитата на Макрон в цех за домакинска техника в родния му град Амиен, заплашен от закриване и пренасяне на производството в Полша. Съперничката му Марин льо Пен обещаваше да вземе предприятието под крилото на страната. Макрон пое риска да бъде освиркан и се изправи пред служащите, с цел да опита да ги убеди, че не е работа на страната да ги пази от глобализацията.
Половин година по-късно президентът се върна в завода, търсещ спомагателни служащи, откакто е платен от локален бизнесмен, произвеждащ зарядни устройства за електроавтомобили. Сега Макрон се заема с обещанието си да направи същото с по-голям обсег - да свие централната интервенция в стопанската система, като приватизира държавни компании, и със средствата сътвори фонд в размер на 10 милиарда евро за стимулиране на нововъведенията.
Намаляването на ролята на френската страна в бизнеса е нещо, което би трябвало да се е случило от дълго време. Само че две десетилетия откакто множеството страни в Западна Европа разпродадоха огромна част от корпоративните си активи, Париж продължава да държи внушително портфолио. Според отчет от предишния януари на френската Сметна палата (Cour des Comptes) страната има дялове в близо 1800 компании, като броят на тези, в които има мажоритарно присъединяване, върви нагоре в последното десетилетие. Държавните корпоративни активи се пресмятат на общо 100 милиарда евро, а в тези компании работят към 800 000 души.
Сега държавното управление желае да приватизира близо една десета от тези активи и се чака още тази година да продаде дялове в енергийната група Engie (бившата GDF Suez), държавната лотария Française des Jeux и телекома Orange. Миналата година френската страна към този момент се раздели с 4% от акциите си в Engie (с което понижи присъединяване си в компанията до 25.5%), както и с 5% от каузи си в автомобилната Renault. Макар още да няма съответен проект, прогнозите са на масата да бъде комплициран и дял от Aéroports de Paris (AdP), която оперира парижките летища Charles de Gaulle и Orly. Според представени от френската преса източници държавното управление е наело Bank of America Merrill Lynch да изследва вариантите за продажба на компанията с пазарна капитализация от 15.6 милиарда евро, в която страната има дял от 50.6%.
Това е значимо по няколко аргументи. Първо, ще изисква в допълнение законодателство, защото пред продажбите на дялове има правни бариери и процесът ще бъде политически сензитивен. Има отзиви, че държавният надзор в тази ситуация с AdP е значим за националната сигурност, а при Française des Jeux - за ограничение на хазарта. И, второ, приватизационната интензивност демонстрира, че държавното управление на Макрон може би е обърнало внимание на най-малко част от рецензиите в унищожителния отчет на Сметната палата за неприятното стопанисване на притежаваните от страната корпоративни активи. Той установи неналичието на целенасоченост и хроничните провали в надзора. Като образец е посочен краха на нуклеарната Areva, 92% благосъстоятелност на страната. Друга огромна държавна компания, EDF, беше принудена предходната година да поеме част от бизнеса на Areva. Одиторите на Сметната палата разказват и финансовите загуби на държавните компании, неприятното им ръководство, политическа интервенция и фактът, че те прибавят по-бавно стойност от частните. Заключението е " страната изпитва компликации да бъде добър акционер ".
Революция или пълнене на бюджета
Въпросът е освен дали Макрон ще успее да прокара приватизационните си проекти, само че и дали задачата е гражданска война на присъединяване на страната в стопанската система или просто набиране на средства. Вече има опозиция и политическо лобиране за отсрочване на продажбата на дялове с аргумента, че иновационният фонд може да се финансира вместо това със заделяне на средства от приходите на фирмите. Отпор ще има и от профсъюзите, откъдето се чуха мнения, че би било " идиотско " страната да пусне контрола над стратегически браншове.
Дотук Макрон към този момент има един триумф с трудовата промяна, която цели да направи заетостта по-гъвкава и беше въведена с изненадващо дребна опозиция в администрацията и по улиците. Но това беше единствено едно от обещанията му и единствено по себе си то няма да съживи стопанската система, в случай че не бъде допълнено с други ограничения. " Макрон още не е почнал просветителната промяна, която доста френски икономисти показват като основна. В момента за образование се харчат доста пари, само че системата е неефективна. Не е направил нищо и за бюджета. Макар да даде обещание да свие разноските, те не престават да се повишават ", споделя пред " Капитал " Гунтрам Волф, шеф на авторитетния изчерпателен център Bruegel. Първият бюджет на Макрон може и да успее смъкна недостига под поставения от Европейски Съюз таван от 3% от Брутният вътрешен продукт за пръв път от 2007 година насам, само че напълно не дава отговор на поръчките му за радикална смяна. И съвсем не допира пословично раздутата разходна част (Франция харчи към 56.4% от Брутният вътрешен продукт, което е надалеч над междинното за Европейски Съюз от 46.3%).
Приватизационният подтик също наподобява по-скоро като прагматичен ход за събиране на доходи, в сравнение с като фундаментално преосмисляне на ролята на страната в стопанската система. Плановете за приватизация ще оказват помощ за реформаторския дневен ред на президента единствено в случай че подобрят и метода, по който се ръководят държавните компании. Но никой не приказва за бързо инжектиране на доза конкурентност да вземем за пример в мощно субсидираната държавна железница, чийто дълг надвишава 40 милиарда евро. И макар смелите обещания на Макрон да " трансформира " Франция към този момент дейностите му остават по-скоро внимателни.
Въпреки смелите поръчки на Макрон да " трансформира " Франция към този момент дейностите му остават по-скоро внимателни
Увеличаване
Въпреки смелите поръчки на Макрон да " трансформира " Франция към този момент дейностите му остават по-скоро внимателни
[Reuters] Смаляване
- След като съумя да вкара основни промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании.
- Плановете за приватизация ще оказват помощ за реформаторския дневен ред на президента единствено в случай че подобрят и метода, по който се ръководят държавните компании.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Франция продава държавни активи, с цел да подтиква промишлеността и нововъведенията
Планът на президента Макрон е да бъдат обезпечени 10 милиарда евро
3 яну 2018
Ив Бертонсини: Реформата в еврозоната стартира от Франция
Председателят на Европейско придвижване - Франция, пред " Капитал "
29 сеп 2017
Меркел в окови
В четвъртия си мандат немският канцлер ще е по-слаб. Резултатът от рестриктивните мерки в Берлин и фантазиите в Париж евентуално ще бъде " дребна договорка " за Европейски Съюз
28 сеп 2017
Новите проекти за еврото
Еврозоната може да има обособен бюджет, финансов министър и ЕВФ, само че в действителност няма да се промени съществено. И това е добре за България
23 сеп 2017
Какво ще стане с Европейски Съюз след немските избори
Заедно с френския президент Еманюел Макрон Меркел ще стартира деликатни промени в еврозоната, защитата и финансите на съюза
23 сеп 2017
Макрон ще опита да промени статута на командированите от Източна Европа
За три дни той ще се срещне с водачите на Австрия, Чехия, Словакия, Румъния и България
22 авг 2017
Макрон стартира приватизацията с летищата
Президентът желае да набере до 10 милиарда евро от раздържавяване.
11 юни 2017 Французите си имат специфична дума за любовта към държавната интервенция в стопанската система - dirigisme. Сега обаче имат и президент, който не се тормози да прекрачва табута.
След като съумя да вкара основни промени в трудовия кодекс, без да изкара профсъюзите на барикадите, Еманюел Макрон се заема с друга свещена крава на Франция - държавните компании. Обявената от президента приватизационна вълна е идващият значим тест за решимостта му да реформира страната. А точно това е нужно, с цел да хастари упоритостите му в случай че не да детронира от върха на Европейски Съюз още неуспяващата да сформира държавно управление немска канцлерка Ангела Меркел, то най-малко да споделя водачеството й и да прокарва концепциите си. Както означи в скорошно изявление за " Капитал " Ив Бертонсини, президент на Европейско придвижване - Франция: " Първото и най-важно изискване за прогрес на промяната в еврозоната е Франция да подреди личната си къща. Президентът Еманюел Макрон би трябвало да реформира и да реализира резултати. Без това няма по какъв начин да чака позитивно отношение от Германия и от други страни, на които им е омръзнало от Франция, тъй като тя не съблюдава разпоредбите, а предлага нови правила. "
Семейните корпоративни бижута
Един от знаковите моменти в президентската конкуренция във Франция предходната година беше визитата на Макрон в цех за домакинска техника в родния му град Амиен, заплашен от закриване и пренасяне на производството в Полша. Съперничката му Марин льо Пен обещаваше да вземе предприятието под крилото на страната. Макрон пое риска да бъде освиркан и се изправи пред служащите, с цел да опита да ги убеди, че не е работа на страната да ги пази от глобализацията.
Половин година по-късно президентът се върна в завода, търсещ спомагателни служащи, откакто е платен от локален бизнесмен, произвеждащ зарядни устройства за електроавтомобили. Сега Макрон се заема с обещанието си да направи същото с по-голям обсег - да свие централната интервенция в стопанската система, като приватизира държавни компании, и със средствата сътвори фонд в размер на 10 милиарда евро за стимулиране на нововъведенията.
Намаляването на ролята на френската страна в бизнеса е нещо, което би трябвало да се е случило от дълго време. Само че две десетилетия откакто множеството страни в Западна Европа разпродадоха огромна част от корпоративните си активи, Париж продължава да държи внушително портфолио. Според отчет от предишния януари на френската Сметна палата (Cour des Comptes) страната има дялове в близо 1800 компании, като броят на тези, в които има мажоритарно присъединяване, върви нагоре в последното десетилетие. Държавните корпоративни активи се пресмятат на общо 100 милиарда евро, а в тези компании работят към 800 000 души.
Сега държавното управление желае да приватизира близо една десета от тези активи и се чака още тази година да продаде дялове в енергийната група Engie (бившата GDF Suez), държавната лотария Française des Jeux и телекома Orange. Миналата година френската страна към този момент се раздели с 4% от акциите си в Engie (с което понижи присъединяване си в компанията до 25.5%), както и с 5% от каузи си в автомобилната Renault. Макар още да няма съответен проект, прогнозите са на масата да бъде комплициран и дял от Aéroports de Paris (AdP), която оперира парижките летища Charles de Gaulle и Orly. Според представени от френската преса източници държавното управление е наело Bank of America Merrill Lynch да изследва вариантите за продажба на компанията с пазарна капитализация от 15.6 милиарда евро, в която страната има дял от 50.6%.
Това е значимо по няколко аргументи. Първо, ще изисква в допълнение законодателство, защото пред продажбите на дялове има правни бариери и процесът ще бъде политически сензитивен. Има отзиви, че държавният надзор в тази ситуация с AdP е значим за националната сигурност, а при Française des Jeux - за ограничение на хазарта. И, второ, приватизационната интензивност демонстрира, че държавното управление на Макрон може би е обърнало внимание на най-малко част от рецензиите в унищожителния отчет на Сметната палата за неприятното стопанисване на притежаваните от страната корпоративни активи. Той установи неналичието на целенасоченост и хроничните провали в надзора. Като образец е посочен краха на нуклеарната Areva, 92% благосъстоятелност на страната. Друга огромна държавна компания, EDF, беше принудена предходната година да поеме част от бизнеса на Areva. Одиторите на Сметната палата разказват и финансовите загуби на държавните компании, неприятното им ръководство, политическа интервенция и фактът, че те прибавят по-бавно стойност от частните. Заключението е " страната изпитва компликации да бъде добър акционер ".
Революция или пълнене на бюджета
Въпросът е освен дали Макрон ще успее да прокара приватизационните си проекти, само че и дали задачата е гражданска война на присъединяване на страната в стопанската система или просто набиране на средства. Вече има опозиция и политическо лобиране за отсрочване на продажбата на дялове с аргумента, че иновационният фонд може да се финансира вместо това със заделяне на средства от приходите на фирмите. Отпор ще има и от профсъюзите, откъдето се чуха мнения, че би било " идиотско " страната да пусне контрола над стратегически браншове.
Дотук Макрон към този момент има един триумф с трудовата промяна, която цели да направи заетостта по-гъвкава и беше въведена с изненадващо дребна опозиция в администрацията и по улиците. Но това беше единствено едно от обещанията му и единствено по себе си то няма да съживи стопанската система, в случай че не бъде допълнено с други ограничения. " Макрон още не е почнал просветителната промяна, която доста френски икономисти показват като основна. В момента за образование се харчат доста пари, само че системата е неефективна. Не е направил нищо и за бюджета. Макар да даде обещание да свие разноските, те не престават да се повишават ", споделя пред " Капитал " Гунтрам Волф, шеф на авторитетния изчерпателен център Bruegel. Първият бюджет на Макрон може и да успее смъкна недостига под поставения от Европейски Съюз таван от 3% от Брутният вътрешен продукт за пръв път от 2007 година насам, само че напълно не дава отговор на поръчките му за радикална смяна. И съвсем не допира пословично раздутата разходна част (Франция харчи към 56.4% от Брутният вътрешен продукт, което е надалеч над междинното за Европейски Съюз от 46.3%).
Приватизационният подтик също наподобява по-скоро като прагматичен ход за събиране на доходи, в сравнение с като фундаментално преосмисляне на ролята на страната в стопанската система. Плановете за приватизация ще оказват помощ за реформаторския дневен ред на президента единствено в случай че подобрят и метода, по който се ръководят държавните компании. Но никой не приказва за бързо инжектиране на доза конкурентност да вземем за пример в мощно субсидираната държавна железница, чийто дълг надвишава 40 милиарда евро. И макар смелите обещания на Макрон да " трансформира " Франция към този момент дейностите му остават по-скоро внимателни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ