Театър: "Щастливият Бекет"
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Започвам с мисълта, че ще опиша за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любознание се отключи и ви накара да отидете до Центъра за просвета и спор " Червената къща " за представлението " Щастливият Бекет ", вие ще видите и чуете нещо друго от това, което видях и чух аз. И не заради обстоятелството, че всички възприемаме субективно, а тъй като самото зрелище е замислено и програмирано по този начин, че да бъде друго всякога. В него има нещо, което зависи напълно от гледащия тук и в този момент.
Обикновено най-малкото, което едно зрелище изисква от своя фен, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) желае малко повече. Преди да отиде да го види, фенът първо би трябвало да помогне за неговото основаване. То е едно съвсем готово зрелище: има драматургичен скелет от подиуми, подредени по този начин, че логичен да образуват начало и край; има причудливи и невероятни костюми и атрибут, заети като че ли от страната на Алиса; има увличаща музика, която стига до ушите ту през разнообразни тонколони, ту напряко от самите принадлежности Единственото, което му липсва, е пиесата и тук би трябвало да се намеси фенът.
" Щастливият Бекет " не е модерна режисура върху фамозната пиеса от 1960 година " О, щастливи дни " на гениалния драматург абсурдист Самюел Бекет, в която основно настоящо лице е жизнерадостната Уини - тя посреща и изпраща всеки идващ ден, свличайки се незабележимо постепенно в една дупка в земята, първо до кръста, след това до врата
" Щастливият Бекет " е по-скоро театрална апаратура, инфектирана с интуициите и облиците от " О, щастливи дни ", която се пробва да накара фена да ги открие и породи у себе си. Тя го кани да прекара известно време в странния свят на Уини, само че преди този момент таман той, а не Бекет, би трябвало да напише нейните монолози: всеки от 25-те души, които могат да гледат едно зрелище, попълня къса анкета и от отговорите се получава " пиесата ". Въпросите са видимо елементарни (какво ще правиш на следващия ден?), занимателни (напиши 3 мъчно произносими думи) или безобидно персонални (разкажи за първото си влюбване), само че те разрешават на всеки, без значение дали ще е откровен, сериозен или в противен случай, да сътвори собствен личен, несъзнаван лексикон за огромните тематики на Бекет: по какъв начин тече времето, по какъв начин живеят движимостите, по какъв начин разбираме думите, по какъв начин усещаме, по какъв начин помним
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Най-големият риск при сходни пробни ходове е да се получи просто неприятно зрелище, което единствено симулира спонтанност и се мъчи да прикрие празнотата си зад странности. За благополучие огромната фикция и досетливост, неподправеното възприятие за самоирония и не на последно място майсторството на Ани Вълчанова (която тук показва актьорско наличие, което е необичайност по нашите подиуми – по едно и също време мощно театрално, само че и доста автентично) вършат от представлението увлекателна и неповторима театрална вечер.
Следващите представления са на 29 и 31 януари и 6 февруари в Червената къща.
Увеличаване
Смаляване
Започвам с мисълта, че ще опиша за нещо, което няма да се повтори. Ако вашето любознание се отключи и ви накара да отидете до Центъра за просвета и спор " Червената къща " за представлението " Щастливият Бекет ", вие ще видите и чуете нещо друго от това, което видях и чух аз. И не заради обстоятелството, че всички възприемаме субективно, а тъй като самото зрелище е замислено и програмирано по този начин, че да бъде друго всякога. В него има нещо, което зависи напълно от гледащия тук и в този момент.
Обикновено най-малкото, което едно зрелище изисква от своя фен, е той да си купи билет и да се появи в уречения ден и час, на уреченото място. Представлението на актрисата Ани Вълчанова, режисьора Марий Росен, сценографа Петя Буюкова и композитора Костя Тимошенко (те всички играят в него) желае малко повече. Преди да отиде да го види, фенът първо би трябвало да помогне за неговото основаване. То е едно съвсем готово зрелище: има драматургичен скелет от подиуми, подредени по този начин, че логичен да образуват начало и край; има причудливи и невероятни костюми и атрибут, заети като че ли от страната на Алиса; има увличаща музика, която стига до ушите ту през разнообразни тонколони, ту напряко от самите принадлежности Единственото, което му липсва, е пиесата и тук би трябвало да се намеси фенът.
" Щастливият Бекет " не е модерна режисура върху фамозната пиеса от 1960 година " О, щастливи дни " на гениалния драматург абсурдист Самюел Бекет, в която основно настоящо лице е жизнерадостната Уини - тя посреща и изпраща всеки идващ ден, свличайки се незабележимо постепенно в една дупка в земята, първо до кръста, след това до врата
" Щастливият Бекет " е по-скоро театрална апаратура, инфектирана с интуициите и облиците от " О, щастливи дни ", която се пробва да накара фена да ги открие и породи у себе си. Тя го кани да прекара известно време в странния свят на Уини, само че преди този момент таман той, а не Бекет, би трябвало да напише нейните монолози: всеки от 25-те души, които могат да гледат едно зрелище, попълня къса анкета и от отговорите се получава " пиесата ". Въпросите са видимо елементарни (какво ще правиш на следващия ден?), занимателни (напиши 3 мъчно произносими думи) или безобидно персонални (разкажи за първото си влюбване), само че те разрешават на всеки, без значение дали ще е откровен, сериозен или в противен случай, да сътвори собствен личен, несъзнаван лексикон за огромните тематики на Бекет: по какъв начин тече времето, по какъв начин живеят движимостите, по какъв начин разбираме думите, по какъв начин усещаме, по какъв начин помним
Илюстрация
Увеличаване
Смаляване
Най-големият риск при сходни пробни ходове е да се получи просто неприятно зрелище, което единствено симулира спонтанност и се мъчи да прикрие празнотата си зад странности. За благополучие огромната фикция и досетливост, неподправеното възприятие за самоирония и не на последно място майсторството на Ани Вълчанова (която тук показва актьорско наличие, което е необичайност по нашите подиуми – по едно и също време мощно театрално, само че и доста автентично) вършат от представлението увлекателна и неповторима театрална вечер.
Следващите представления са на 29 и 31 януари и 6 февруари в Червената къща.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ