![Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3192243.jpg)
Стандартно свиване
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Инвестбанк ще усилва капитала си с 10 млн. лева
Акциите от новата емисия ще бъдат изкупени от мажоритарния акционер " Феста холдинг ", благосъстоятелност на Петя Славова
14 май 2018
(Не)стандартно отклоняване
Новият Международен счетоводен стандарт 9 радикално ще промени отношението на банките към кредитния риск
20 апр 2018
Капиталовите възглавници на банките
Системата влиза в стрес-тестовете със 7 милиарда лева остатък на капитал, само че индикаторите мощно варират при обособените кредитни институции
22 апр 2016 За някои банки резултатът е еднократен и по-съществен, до момента в който други са предпочели да го разсрочат във времето.
На равнище система финансовата адекватност остава надалеч над регулаторните минимуми. За да се реши дали една банка е постоянна, има разнообразни индикатори. Сред тях основни са тези за финансова адекватност и концепцията зад тях е елементарна - те демонстрират до каква степен личните средства на акционерите й покриват поетия риск. Свидетелство, че са значими, е и фактът, че те се наблюдават от регулатори, рейтингови организации и вложители и даже за тях си има законови и надзорни минимуми, под които не трябва да падат.
Една другояче привидно скучна и мъчно смилаема за неспециалиста счетоводна смяна обаче сподели образно какъв брой релативно е всичко това и по какъв начин тези няколко цифри би трябвало да се одобряват с изключително внимание. От 1 януари 2018 година влезе в действие новият Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), който напълно пренаписва метода, по който всички компании би трябвало да правят оценка и класифицират финансовите си активи и пасиви. Зад комплицираните елементи стои един главен принцип, засягащ изключително банките - те към този момент би трябвало да заделят хранителни запаси освен когато един заем стане необслужван, а за целия си портфейл. Затова и към този момент се заделят хранителни запаси и за ДЦК и даже и за депозити в други банки. Идеята е, че всяка инвестиция носи риск и е по-добре той да бъде регистриран авансово вместо с ударни загуби, когато стане прелом, а замисълът е по този начин вложители и инвеститори да са по-добре предпазени, а банкерите да имат по-малко тласъци за вдишване на огромни опасности.
Конкретният резултат за България пролича в резултатите за първото тримесечие на банките, където макар регистрираната 267 млн. лева облага капиталът се свива с над 560 млн. лева За част от спада има и други аргументи, само че грубата равносметка е, че първичният резултат от МСФО 9 е към половин милиард лв. заличен капитал и намаляване с над 1 процентен пункт на финансовата адекватност на равнище система. Всичко това без нищо действително да се е случило - единствено заради смяна на разпоредбите за отчитане.
Средно отличен
Добрата вест е, че даже и с новия по-консервативен стандарт индикаторите на банковата система остават надалеч над регулаторните минимуми и над междинните в Европейския съюз. Изискването за най-качествения базов личен капитал от първи ред (CET1) по европейски правилник е най-малко 4.5%, а с добавените от Българска народна банка защитни буфери стига до 10%, като за редовно значимите банки от тази година има и спомагателни надбавки, достигащи до още 0.5%. Показателят в края на март общо за цялата система е 19.34%.
Аналогично и при другите по-широки измерители има стабилен финансов остатък. При общата финансова адекватност при условие за 13.5% цената е 20.9%. Зад тези успокоителни равнища въпреки всичко се крият известни опасности. Излишъкът е концентриран в няколко институции, които оперират при финансови индикатори доста над междинното, само че в същото време има и такива покрай минимума. А новите счетоводни правила в допълнение изпиляват капитала им и при рецесия може да паднат под него. Така да вземем за пример Инвестбанк, която по данни към края на 2017 година има към 35 млн. лева остатък на CET1, към края на първото тримесечие регистрира близо 30 млн. лева намаляване на капитала, което я слага покрай прага. На идното общо заседание на банката към този момент има заложена точка за нарастване на капитала с 10 млн. лева
Неравномерен удар
Изчезналият капитал на равнище система самичък по себе си е индикативен за това какъв брой относителни може да са знаците. Ако обаче се огледа на равнище обособени банки, картината става още по-разнородна. При някои резултатът е заличаване на над 10 и даже 15% от капитала, до момента в който при други понижението е в границите на 1-2% и изцяло е обезщетено от настоящата облага за тримесечието (виж таблицата).
Допълнителна трудност е и че мъчно може да се каже във всеки съответен случай на какво се дължи това. В номинално изражение с най-голяма сума спада капиталът на ДСК, само че при нея това евентуално се дължи не толкоз на спомагателни хранителни запаси поради МСФО 9, колкото на гласувания в края на март 263 млн. лева дял за унгарския й притежател.
Един фактор, който въздейства, е досегашната политика за провизиране на банката - в случай че е била консервативна, то и в този момент има по-малко потребност от спомагателни хранителни запаси. Важно е и съществуването на обезпечения и качеството им, както и рисковият профил на портфейла, който може да варира сензитивно според от структурата му и фокуса на банката.
Вероятно обаче доста по-съществена роля има още веднъж чисто мениджърското решение по какъв начин да се приложи стандартът. За въвеждането му има вид да се направи еднократно, само че може да се прави и разсрочено в границите на пет години. По данни от Българска народна банка 10 институции или съвсем половината от пазара са заложили на второто. А това значи, че с изключение на този първичен резултат от МСФО 9 през идващите години въздействието му ще продължи да се усеща за обособени банки, въпреки на равнище система да няма изгледи за по-сериозно намаляване.
В доклада на ПИБ към края на март категорично е посочен резултат от в началото въвеждане на МСФО 9 спомагателни обезценки за 105 млн. лева, а финансовите индикатори се намаляват леко с към 0.3 процентни пункта (до 15.85% обща адекватност и 12.79% CET1). В счетоводните бележки на ЦКБ също е посочена сума - 11.7 млн. лева, а при БАКБ - 5 млн. лева За другите локални банки, както и за тези с задгранични централи, които не разгласяват тримесечни доклади, защото не са обществени, предстоящият резултат от въвеждането на стандарта е записан като прогноза още в годишните доклади за 2017 година въпреки и постоянно в необятни граници. Например ДСК чака спомагателни обезценки в диапазона на едвам 1-5%, което би имало пренебрежимо отражение върху капитала. Сосиете женерал Експресбанк залага на 12-15% растеж на обезценките, което ще докара до понижаване на насъбраната облага с 4-8%.
Райфайзенбанк е показала категорично, че методът, който е възприела, е на еднократно признание на резултата на МСФО 9 при датата на въвеждането му, като предстоящият резултат е понижение на CET1 с към 5 млн. лева Уникредит Булбанк пък залага 75 млн. лева обезценки в резултат на първичното признание и резултат върху CET1 съотношението в размер под 0.5%
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Инвестбанк ще усилва капитала си с 10 млн. лева
Акциите от новата емисия ще бъдат изкупени от мажоритарния акционер " Феста холдинг ", благосъстоятелност на Петя Славова
14 май 2018
(Не)стандартно отклоняване
Новият Международен счетоводен стандарт 9 радикално ще промени отношението на банките към кредитния риск
20 апр 2018
Капиталовите възглавници на банките
Системата влиза в стрес-тестовете със 7 милиарда лева остатък на капитал, само че индикаторите мощно варират при обособените кредитни институции
22 апр 2016 За някои банки резултатът е еднократен и по-съществен, до момента в който други са предпочели да го разсрочат във времето.
На равнище система финансовата адекватност остава надалеч над регулаторните минимуми. За да се реши дали една банка е постоянна, има разнообразни индикатори. Сред тях основни са тези за финансова адекватност и концепцията зад тях е елементарна - те демонстрират до каква степен личните средства на акционерите й покриват поетия риск. Свидетелство, че са значими, е и фактът, че те се наблюдават от регулатори, рейтингови организации и вложители и даже за тях си има законови и надзорни минимуми, под които не трябва да падат.
Една другояче привидно скучна и мъчно смилаема за неспециалиста счетоводна смяна обаче сподели образно какъв брой релативно е всичко това и по какъв начин тези няколко цифри би трябвало да се одобряват с изключително внимание. От 1 януари 2018 година влезе в действие новият Международен стандарт за финансово отчитане 9 (МСФО 9), който напълно пренаписва метода, по който всички компании би трябвало да правят оценка и класифицират финансовите си активи и пасиви. Зад комплицираните елементи стои един главен принцип, засягащ изключително банките - те към този момент би трябвало да заделят хранителни запаси освен когато един заем стане необслужван, а за целия си портфейл. Затова и към този момент се заделят хранителни запаси и за ДЦК и даже и за депозити в други банки. Идеята е, че всяка инвестиция носи риск и е по-добре той да бъде регистриран авансово вместо с ударни загуби, когато стане прелом, а замисълът е по този начин вложители и инвеститори да са по-добре предпазени, а банкерите да имат по-малко тласъци за вдишване на огромни опасности.
Конкретният резултат за България пролича в резултатите за първото тримесечие на банките, където макар регистрираната 267 млн. лева облага капиталът се свива с над 560 млн. лева За част от спада има и други аргументи, само че грубата равносметка е, че първичният резултат от МСФО 9 е към половин милиард лв. заличен капитал и намаляване с над 1 процентен пункт на финансовата адекватност на равнище система. Всичко това без нищо действително да се е случило - единствено заради смяна на разпоредбите за отчитане.
Средно отличен
Добрата вест е, че даже и с новия по-консервативен стандарт индикаторите на банковата система остават надалеч над регулаторните минимуми и над междинните в Европейския съюз. Изискването за най-качествения базов личен капитал от първи ред (CET1) по европейски правилник е най-малко 4.5%, а с добавените от Българска народна банка защитни буфери стига до 10%, като за редовно значимите банки от тази година има и спомагателни надбавки, достигащи до още 0.5%. Показателят в края на март общо за цялата система е 19.34%.
Аналогично и при другите по-широки измерители има стабилен финансов остатък. При общата финансова адекватност при условие за 13.5% цената е 20.9%. Зад тези успокоителни равнища въпреки всичко се крият известни опасности. Излишъкът е концентриран в няколко институции, които оперират при финансови индикатори доста над междинното, само че в същото време има и такива покрай минимума. А новите счетоводни правила в допълнение изпиляват капитала им и при рецесия може да паднат под него. Така да вземем за пример Инвестбанк, която по данни към края на 2017 година има към 35 млн. лева остатък на CET1, към края на първото тримесечие регистрира близо 30 млн. лева намаляване на капитала, което я слага покрай прага. На идното общо заседание на банката към този момент има заложена точка за нарастване на капитала с 10 млн. лева
Неравномерен удар
Изчезналият капитал на равнище система самичък по себе си е индикативен за това какъв брой относителни може да са знаците. Ако обаче се огледа на равнище обособени банки, картината става още по-разнородна. При някои резултатът е заличаване на над 10 и даже 15% от капитала, до момента в който при други понижението е в границите на 1-2% и изцяло е обезщетено от настоящата облага за тримесечието (виж таблицата).
Допълнителна трудност е и че мъчно може да се каже във всеки съответен случай на какво се дължи това. В номинално изражение с най-голяма сума спада капиталът на ДСК, само че при нея това евентуално се дължи не толкоз на спомагателни хранителни запаси поради МСФО 9, колкото на гласувания в края на март 263 млн. лева дял за унгарския й притежател.
Един фактор, който въздейства, е досегашната политика за провизиране на банката - в случай че е била консервативна, то и в този момент има по-малко потребност от спомагателни хранителни запаси. Важно е и съществуването на обезпечения и качеството им, както и рисковият профил на портфейла, който може да варира сензитивно според от структурата му и фокуса на банката.
Вероятно обаче доста по-съществена роля има още веднъж чисто мениджърското решение по какъв начин да се приложи стандартът. За въвеждането му има вид да се направи еднократно, само че може да се прави и разсрочено в границите на пет години. По данни от Българска народна банка 10 институции или съвсем половината от пазара са заложили на второто. А това значи, че с изключение на този първичен резултат от МСФО 9 през идващите години въздействието му ще продължи да се усеща за обособени банки, въпреки на равнище система да няма изгледи за по-сериозно намаляване.
В доклада на ПИБ към края на март категорично е посочен резултат от в началото въвеждане на МСФО 9 спомагателни обезценки за 105 млн. лева, а финансовите индикатори се намаляват леко с към 0.3 процентни пункта (до 15.85% обща адекватност и 12.79% CET1). В счетоводните бележки на ЦКБ също е посочена сума - 11.7 млн. лева, а при БАКБ - 5 млн. лева За другите локални банки, както и за тези с задгранични централи, които не разгласяват тримесечни доклади, защото не са обществени, предстоящият резултат от въвеждането на стандарта е записан като прогноза още в годишните доклади за 2017 година въпреки и постоянно в необятни граници. Например ДСК чака спомагателни обезценки в диапазона на едвам 1-5%, което би имало пренебрежимо отражение върху капитала. Сосиете женерал Експресбанк залага на 12-15% растеж на обезценките, което ще докара до понижаване на насъбраната облага с 4-8%.
Райфайзенбанк е показала категорично, че методът, който е възприела, е на еднократно признание на резултата на МСФО 9 при датата на въвеждането му, като предстоящият резултат е понижение на CET1 с към 5 млн. лева Уникредит Булбанк пък залага 75 млн. лева обезценки в резултат на първичното признание и резултат върху CET1 съотношението в размер под 0.5%
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ