Аре само да не ме занима`аш
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
Догодина - още по-надолу
България слиза все по-ниско в класацията на " Репортери без граници " по медийна независимост
3 май 2018
Мнения Daily - Опозиция в България няма
И още: Коалицията " Не на еврото " става все по-шумна; Поданикът възприема страната като опасност
1 май 2018 " Това е ваш проблем - на публицистите. Решавайте си го този въпрос ". Краткият отговор от днешното изявление на премиера Бойко Борисов беше на въпрос за свободата на медиите и следващата ранглиста, която слага България на дъното в Европа. Абдикацията на Борисов от медийната сфера не е особена вест и нямаше да заслужи повече внимание, в случай че не беше съпроводена от цяла серия сходни изявления. Тази седмица " Капитал " попита няколко индивида от властта - депутати от медийната комисия, членове на Съвет за електронни медии и прочие, каква ще е реакцията на страната след отчета на " Репортери без граници ", който показва проблемите с медиите в България. Всички те без изключения дадоха отговор същото като Борисов - че казусът със спасяването на медиите е в ръцете на самите медии.
Тази опорна точка е цинична, нелепа, само че и елементарно обяснима.
Цинична е, тъй като заявява цялостен отвод на страната да признае обществено казуса и да предложи решение.
Нелепа е, тъй като това е все едно да кажеш съдиите да се оправят сами със правосъдната система, лекарите със опазването на здравето, а всеки самичък - с престъпността.
Лесно обяснима е, тъй като страната като цяло и Борисов в частност са сериозна част от казуса със свободата на медиите.
Драмата с българската публицистика в резюме е, че недопустимо огромна част от нея обслужва ползите на притежателите на медии, които в подмяна осребряват от политиците тази магистрална услуга. Групата, която държи властта в България, управлява изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и единственото, което (засега отчасти) се изплъзва е цялостният медиен надзор. Затова всяко място, в което свободата още съществува, се нападна по всички вероятни способи.
Ако медията може да се купи и закрие като BiT, това се прави. Ако това е невероятно, тъй като малкия екран е огромна - както при Nova, тогава се оказва напън проблематичен публицист да бъде свален от ефир. Както стана с Ани Цолова. Ако това е невероятно, калната машина на следените медии незабавно е подготвена да стартира всеобща акция против посмелия да бъде свободен. Това се случи с водещия от " Нова " Виктор Николаев, като питаше за Пеевски. Или с водещия от bTV Антон Хекимян, като канеше неуместни посетители и задаваше неправилни въпроси. Това се случи и с журналистката Мария Черешева, както и с доста други, които се осмеляват да подлагат на критика статуквото. Ако те тръгнат да търсят правата си в съда, калната медийна машина се включва и против съдиите, които са посмели да раздадат правораздаване. Последният сходен образец е за учителя Емил Джасим, който тези дни завоюва дело против кафявия уебсайт " Пик " и сега против него и съдийката, издала присъда, тече нова акция.
Тази токсична среда е толерирана от страната по няколко метода. Най-видимият е легитимирането на следените медии с формалната и неофициална информация и интервютата, които се дават там. Най-сериозният е присъединяване на властта в договорката със притежателите на медии. Все отново с цел да има продажба на наличие, би трябвало освен продавач, само че и покупател.
Проблемът с медиите обаче е единствено разследване на много по-голям проблем и не може да се реши самичък за себе си. Още по-малко от публицистите и притежателите на медии. Купуването на наличие е допустимо, тъй като е доста елементарно страната да не съблюдава разпоредбите. Нарушаването на разпоредбите е другото име на корупцията. Причината за корупцията е скапаната прокуратура и правосъдна система. В тях съществено въздействие имат същите хора, които управляват медиите.
Накратко, в случай че страната желае да се оправи с медийната независимост, първо би трябвало да реши казуса с прокуратурата и правосъдната система. Когато разпоредбите стартират да се съблюдават, хората, които правят закононарушения, ще получават санкции. Корумпираните политици и корумпиращите " предприемачи " ще отиват в пандиза. Няма да има пари, които финансират губещи медии, или да се заплаща за обществен комфорт. Коалицията сред власт, медии и магистрати ще се разпадне.
Това ще е хубаво за всички с изключение на за участниците в тази схеми. Сега разбирате ли за какво всички те споделят, че не могат да създадат нищо? Те не лъжат - в случай че създадат това, което би трябвало, ще значи сами да си подпишат присъдите. Затова и всички споделят, че казусът с медиите е в ръцете на самите медии.
Затова и Борисов споделя през днешния ден: " Какво да създадем ние, с цел да спрем Прокопиев и Пеевски да водят война? Аз не знам и по тази причина нищо не вършим ".
Разбира се, той евентуално знае. Както и ние - знаем за какво нищо не се прави и какво би трябвало да се направи. Скандалното в тази ситуация е, че всички знаят, само че никой не прави нищо. И по този начин от 10 години, в които съвсем от самото начало Борисов е на власт.
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
Още по тематиката
Догодина - още по-надолу
България слиза все по-ниско в класацията на " Репортери без граници " по медийна независимост
3 май 2018
Мнения Daily - Опозиция в България няма
И още: Коалицията " Не на еврото " става все по-шумна; Поданикът възприема страната като опасност
1 май 2018 " Това е ваш проблем - на публицистите. Решавайте си го този въпрос ". Краткият отговор от днешното изявление на премиера Бойко Борисов беше на въпрос за свободата на медиите и следващата ранглиста, която слага България на дъното в Европа. Абдикацията на Борисов от медийната сфера не е особена вест и нямаше да заслужи повече внимание, в случай че не беше съпроводена от цяла серия сходни изявления. Тази седмица " Капитал " попита няколко индивида от властта - депутати от медийната комисия, членове на Съвет за електронни медии и прочие, каква ще е реакцията на страната след отчета на " Репортери без граници ", който показва проблемите с медиите в България. Всички те без изключения дадоха отговор същото като Борисов - че казусът със спасяването на медиите е в ръцете на самите медии.
Тази опорна точка е цинична, нелепа, само че и елементарно обяснима.
Цинична е, тъй като заявява цялостен отвод на страната да признае обществено казуса и да предложи решение.
Нелепа е, тъй като това е все едно да кажеш съдиите да се оправят сами със правосъдната система, лекарите със опазването на здравето, а всеки самичък - с престъпността.
Лесно обяснима е, тъй като страната като цяло и Борисов в частност са сериозна част от казуса със свободата на медиите.
Драмата с българската публицистика в резюме е, че недопустимо огромна част от нея обслужва ползите на притежателите на медии, които в подмяна осребряват от политиците тази магистрална услуга. Групата, която държи властта в България, управлява изпълнителната, законодателната и правосъдната власт и единственото, което (засега отчасти) се изплъзва е цялостният медиен надзор. Затова всяко място, в което свободата още съществува, се нападна по всички вероятни способи.
Ако медията може да се купи и закрие като BiT, това се прави. Ако това е невероятно, тъй като малкия екран е огромна - както при Nova, тогава се оказва напън проблематичен публицист да бъде свален от ефир. Както стана с Ани Цолова. Ако това е невероятно, калната машина на следените медии незабавно е подготвена да стартира всеобща акция против посмелия да бъде свободен. Това се случи с водещия от " Нова " Виктор Николаев, като питаше за Пеевски. Или с водещия от bTV Антон Хекимян, като канеше неуместни посетители и задаваше неправилни въпроси. Това се случи и с журналистката Мария Черешева, както и с доста други, които се осмеляват да подлагат на критика статуквото. Ако те тръгнат да търсят правата си в съда, калната медийна машина се включва и против съдиите, които са посмели да раздадат правораздаване. Последният сходен образец е за учителя Емил Джасим, който тези дни завоюва дело против кафявия уебсайт " Пик " и сега против него и съдийката, издала присъда, тече нова акция.
Тази токсична среда е толерирана от страната по няколко метода. Най-видимият е легитимирането на следените медии с формалната и неофициална информация и интервютата, които се дават там. Най-сериозният е присъединяване на властта в договорката със притежателите на медии. Все отново с цел да има продажба на наличие, би трябвало освен продавач, само че и покупател.
Проблемът с медиите обаче е единствено разследване на много по-голям проблем и не може да се реши самичък за себе си. Още по-малко от публицистите и притежателите на медии. Купуването на наличие е допустимо, тъй като е доста елементарно страната да не съблюдава разпоредбите. Нарушаването на разпоредбите е другото име на корупцията. Причината за корупцията е скапаната прокуратура и правосъдна система. В тях съществено въздействие имат същите хора, които управляват медиите.
Накратко, в случай че страната желае да се оправи с медийната независимост, първо би трябвало да реши казуса с прокуратурата и правосъдната система. Когато разпоредбите стартират да се съблюдават, хората, които правят закононарушения, ще получават санкции. Корумпираните политици и корумпиращите " предприемачи " ще отиват в пандиза. Няма да има пари, които финансират губещи медии, или да се заплаща за обществен комфорт. Коалицията сред власт, медии и магистрати ще се разпадне.
Това ще е хубаво за всички с изключение на за участниците в тази схеми. Сега разбирате ли за какво всички те споделят, че не могат да създадат нищо? Те не лъжат - в случай че създадат това, което би трябвало, ще значи сами да си подпишат присъдите. Затова и всички споделят, че казусът с медиите е в ръцете на самите медии.
Затова и Борисов споделя през днешния ден: " Какво да създадем ние, с цел да спрем Прокопиев и Пеевски да водят война? Аз не знам и по тази причина нищо не вършим ".
Разбира се, той евентуално знае. Както и ние - знаем за какво нищо не се прави и какво би трябвало да се направи. Скандалното в тази ситуация е, че всички знаят, само че никой не прави нищо. И по този начин от 10 години, в които съвсем от самото начало Борисов е на власт.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




