Икономиката настина
Илюстрация
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
- Българската стопанска система пораства по-бавно за второ следващо тримесечие - с едвам 3% през интервала юли - септември.
- Увеличава се потреблението, до момента в който износът пада, а вложенията отслабват.
- Оптимистите чакат следващата година имулс от еврофондовете, само че огромният проблем е, че не се прави нищо в бъдеще капацитетът за напредък на стопанската система да се усили.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Време за сюжети за Европа
Бъдещето на съюза
16 ное 2018
Еврозоната с най-слаб растеж от 2014 година, Брутният вътрешен продукт на Германия се свива на тримесечна база
Двигателите на напредък още веднъж са от Централна и Източна Европа
14 ное 2018
Растежът на българската стопанска система се забавя до 3%
По-малкото вложения и експорт свиват растежа през третото тримесечие, сочат експресните данни на Национален статистически институт
14 ное 2018
Бюджетният остатък: Милиард и едно непотребни стремежи
За трета поредна година държавните финанси са на голям плюс, а спор по какъв начин тези пари да се упарвляват свястно липсва
9 ное 2018 Захлаждането към този момент е тук и няма сигурна прогноза дали икономическата есен ще свърши скоро. Студеният ентусиазъм идва от Европа - последните данни за Стария континент демонстрираха закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1.9% и на процедура потвърдиха разочароващите експресни оценки от края на октомври. В допълнение - моторът на Европа, Германия, даже регистрира спад за третото тримесечие на годината.
Сгъстяващите се облаци над страните, които са ядрото на европейската стопанска система, предстоящо въздействат и на българските данни. Те демонстрират растеж от едвам 3% на годишна база, което е най-слабият ритъм от края на 2014 година насам. Успоредно с това все по-малко хора заявяват, че желаят да работят и търсят работа, т.е. човешкият капитал става все по-ограничен, инфлацията се форсира, а така и така скромната капиталова интензивност отслабва в допълнение.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. В прогнозите на интернационалните институции към момента има оптимизъм за идната година. Европейска комисия да вземем за пример чака по-ускореното асимилиране на европейски фондове следващата година да даде лек подтик на българската стопанска система и тя да порасне с 3.7%. В средносрочен проект обаче наподобява, че няма какво да поддържа кривата на Брутният вътрешен продукт даже над 3% - икономическият цикъл в Европа потегля надолу, а в последните години нямаше задоволително вложения, в това число в човешки капитал, които да усилят капацитета за напредък.
Шопингът продължава
Потреблението продължава да е главната движеща мощ на стопанската система и през третото тримесечие с растеж от 6.9% на годишна база. Големият подтик евентуално идва от покупките на семействата поради продължаващия растеж на междинната работна заплата. През третото тримесечие тя се покачва със 7.7% до 1117 лева, като най-видимо това се усети при заплатите на учители и служители на реда.
Ръст на приходите има и поради задъхващия се пазар на труда. Безработицата към този момент доближи предкризисните 5%, а делът на заетите продължава да се усъвършенства по отношение на рекордните данни от предходното тримесечие. Но положителните вести стопират дотук. Броят на работещите да вземем за пример понижава за второ следващо тримесечие, като съгласно статистиката те са с 19.7 хиляди по-малко от предходната година. Което значи, че хората в работоспособна възраст, които са дейни на пазара на труда, понижават. Тоест компаниите, даже да възнамеряват да се разрастват и да влагат в ново произвеждане, евентуално ще имат проблем с намирането на хора, които да работят в новите им заводи и офиси. Показват го и месечните бизнес анкети на Национален статистически институт - дефицитът на фрагменти лимитира от ден на ден развиването на компаниите в индустрията, строителството и услугите.
Част от растежа на възнагражденията пък изчезва поради инфлацията, която се форсира до 3.7% през октомври вследствие на поскъпващите храни и горива. Макар че формалните прогнози са темпът да се стабилизира следващата година, инфлационните упования на потребителите нарастват, което може да се материализира и под формата на повече покупки в този момент, с цел да се избегнат по-високи цени в бъдеще. Напрежението в обществото поради поскъпващи артикули и услуги може да се трансформира в причина за политическа неустойчивост, която също да ограничи растежа на стопанската система.
Износ и вложения на диета
Ако има съставен елемент на растежа, който го дърпа надолу през тази година, то това е външната търговия. По-високата покупателна дарба на хората подвига вноса на артикули и услуги, а износът бележи спад от 3.2% на годишна база. Крайният резултат е по-нисък стопански напредък.
Добра вест е, че понижението не идва от секторите с по-висока добавена стойност. Продажбите на машини, съоръжение и елементи да вземем за пример порастват с над 9% към август, което е добър сигнал за конкурентоспособността на експортния бранш. Общият спад идва главно от еднократни фактори, като да вземем за пример неприятната годишна продукция на пшеница тази година или намалелите оръжейни доставки. Влияние оказва и рецесията в Турция, която е най-големият външнотърговски сътрудник на страната отвън Европейски Съюз. " Имайте поради, че цените на техническите култури порастват. Производителите не изнасят в този момент, тъй като чакат цените да се стабилизират на по-високи равнища и евентуално ще продадат продукцията си през 2019 година ", разяснява финансист пред " Капитал ".
От друга страна, забавянето на растежа на Стария континент, към който е ориентиран две трети от българският експорт, е обвързвано с огромна доза неизясненост - по какъв начин и с какви темпове ще протича и какъв ще е резултатът за локалните компании, които продават там. " Ако има закъснение на европейските пазари, не е изключено експортьорите да се насочат към други страни ", разяснява Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.
Принос за растежа през третото тримесечие имат и вложенията, които нарастват с 6.2% на годишна база. Няколко месеца по-рано обаче темпът беше 6.6%, а на тримесечна база в този момент има даже спад.
" Тук е значимо каква е политиката на страната, която тя организира през фиска. Заложените обществени вложения не се осъществят ", разяснява финансистът. Според него държавното управление би трябвало да откри метод вложенията в строителството на пътна инфраструктура да се усилят и да се вършат по-плавно през годината, а не да се струпват огромни капиталови разноски в края на интервала на обмисляне и по-късно да има внезапен спад през идващите няколко години. " Това основава компликации за бизнеса ", добавя той.
А в този момент накъде
В кратковременен проект основната дума за българската стопанска система е " неустановеност ". Не е ясно какво ще се случи с цените на енергийните запаси и дали инфлацията въпреки всичко няма да се форсира повече от предстоящото, което ще повлияе и на потребителския възторг. Като дребна и отворена стопанска система България остава мощно подвластна от разтърсванията по света. А с изключение на комерсиалните войни следващата година ще се случи Брекзит, може да има рецесии в разрастващите се страни, лихвите ще се повишават...
Вероятно по тази причина прогнозите за България за 2019 година са разнопосочни. Например Европейска комисия и Министерството на финансите залагат на ускоряване на стопанската система вследствие на усвояването на повече европейски фондове. Тази прогноза обаче може и да не се сбъдне. " У нас всичко се харчи стремително в края на програмния интервал, а той още е надалеч ", разяснява Калоян Стайков. През предишния програмен интервал " огромните пари " потекоха в последния вероятен миг – 2015 година Тоест ударното асимилиране може да е следващата година, само че по-вероятно е да пристигна 2022 година
Други институции като МВФ и Виенският стопански институт чакат растежът да се забави в допълнение следващата година. Трябва да се подчертае обаче, че това не е еднакво на предизвестие за рецесия или криза. " Това е по-скоро пренасочване на растежа към по-ниска предавка спрямо предходната година, в сравнение с мотив за обилни опасения ", показва основният икономист на ING Bank в Румъния Циприан Даскалу.
Големият проблем на България обаче е малко по-различен. " Процесът на действителна конвергенция е доста по-бавен спрямо други страни от ЦИЕ поради структурните ограничавания на растежа, в това число намаляващата работна мощ вследствие на застаряването и емиграцията, както и слабия напредък на капиталообразуването ", показва Циприан Даскалу. Икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов също акцентира потребността от нововъведения, технологии и вложения в обучение като ключ за гарантиране на стабилно повишение на виталните стандарти в дълготраен проект.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
[Shutterstock] Смаляване
- Българската стопанска система пораства по-бавно за второ следващо тримесечие - с едвам 3% през интервала юли - септември.
- Увеличава се потреблението, до момента в който износът пада, а вложенията отслабват.
- Оптимистите чакат следващата година имулс от еврофондовете, само че огромният проблем е, че не се прави нищо в бъдеще капацитетът за напредък на стопанската система да се усили.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Време за сюжети за Европа
Бъдещето на съюза
16 ное 2018
Еврозоната с най-слаб растеж от 2014 година, Брутният вътрешен продукт на Германия се свива на тримесечна база
Двигателите на напредък още веднъж са от Централна и Източна Европа
14 ное 2018
Растежът на българската стопанска система се забавя до 3%
По-малкото вложения и експорт свиват растежа през третото тримесечие, сочат експресните данни на Национален статистически институт
14 ное 2018
Бюджетният остатък: Милиард и едно непотребни стремежи
За трета поредна година държавните финанси са на голям плюс, а спор по какъв начин тези пари да се упарвляват свястно липсва
9 ное 2018 Захлаждането към този момент е тук и няма сигурна прогноза дали икономическата есен ще свърши скоро. Студеният ентусиазъм идва от Европа - последните данни за Стария континент демонстрираха закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1.9% и на процедура потвърдиха разочароващите експресни оценки от края на октомври. В допълнение - моторът на Европа, Германия, даже регистрира спад за третото тримесечие на годината.
Сгъстяващите се облаци над страните, които са ядрото на европейската стопанска система, предстоящо въздействат и на българските данни. Те демонстрират растеж от едвам 3% на годишна база, което е най-слабият ритъм от края на 2014 година насам. Успоредно с това все по-малко хора заявяват, че желаят да работят и търсят работа, т.е. човешкият капитал става все по-ограничен, инфлацията се форсира, а така и така скромната капиталова интензивност отслабва в допълнение.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. В прогнозите на интернационалните институции към момента има оптимизъм за идната година. Европейска комисия да вземем за пример чака по-ускореното асимилиране на европейски фондове следващата година да даде лек подтик на българската стопанска система и тя да порасне с 3.7%. В средносрочен проект обаче наподобява, че няма какво да поддържа кривата на Брутният вътрешен продукт даже над 3% - икономическият цикъл в Европа потегля надолу, а в последните години нямаше задоволително вложения, в това число в човешки капитал, които да усилят капацитета за напредък.
Шопингът продължава
Потреблението продължава да е главната движеща мощ на стопанската система и през третото тримесечие с растеж от 6.9% на годишна база. Големият подтик евентуално идва от покупките на семействата поради продължаващия растеж на междинната работна заплата. През третото тримесечие тя се покачва със 7.7% до 1117 лева, като най-видимо това се усети при заплатите на учители и служители на реда.
Ръст на приходите има и поради задъхващия се пазар на труда. Безработицата към този момент доближи предкризисните 5%, а делът на заетите продължава да се усъвършенства по отношение на рекордните данни от предходното тримесечие. Но положителните вести стопират дотук. Броят на работещите да вземем за пример понижава за второ следващо тримесечие, като съгласно статистиката те са с 19.7 хиляди по-малко от предходната година. Което значи, че хората в работоспособна възраст, които са дейни на пазара на труда, понижават. Тоест компаниите, даже да възнамеряват да се разрастват и да влагат в ново произвеждане, евентуално ще имат проблем с намирането на хора, които да работят в новите им заводи и офиси. Показват го и месечните бизнес анкети на Национален статистически институт - дефицитът на фрагменти лимитира от ден на ден развиването на компаниите в индустрията, строителството и услугите.
Част от растежа на възнагражденията пък изчезва поради инфлацията, която се форсира до 3.7% през октомври вследствие на поскъпващите храни и горива. Макар че формалните прогнози са темпът да се стабилизира следващата година, инфлационните упования на потребителите нарастват, което може да се материализира и под формата на повече покупки в този момент, с цел да се избегнат по-високи цени в бъдеще. Напрежението в обществото поради поскъпващи артикули и услуги може да се трансформира в причина за политическа неустойчивост, която също да ограничи растежа на стопанската система.
Износ и вложения на диета
Ако има съставен елемент на растежа, който го дърпа надолу през тази година, то това е външната търговия. По-високата покупателна дарба на хората подвига вноса на артикули и услуги, а износът бележи спад от 3.2% на годишна база. Крайният резултат е по-нисък стопански напредък.
Добра вест е, че понижението не идва от секторите с по-висока добавена стойност. Продажбите на машини, съоръжение и елементи да вземем за пример порастват с над 9% към август, което е добър сигнал за конкурентоспособността на експортния бранш. Общият спад идва главно от еднократни фактори, като да вземем за пример неприятната годишна продукция на пшеница тази година или намалелите оръжейни доставки. Влияние оказва и рецесията в Турция, която е най-големият външнотърговски сътрудник на страната отвън Европейски Съюз. " Имайте поради, че цените на техническите култури порастват. Производителите не изнасят в този момент, тъй като чакат цените да се стабилизират на по-високи равнища и евентуално ще продадат продукцията си през 2019 година ", разяснява финансист пред " Капитал ".
От друга страна, забавянето на растежа на Стария континент, към който е ориентиран две трети от българският експорт, е обвързвано с огромна доза неизясненост - по какъв начин и с какви темпове ще протича и какъв ще е резултатът за локалните компании, които продават там. " Ако има закъснение на европейските пазари, не е изключено експортьорите да се насочат към други страни ", разяснява Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система.
Принос за растежа през третото тримесечие имат и вложенията, които нарастват с 6.2% на годишна база. Няколко месеца по-рано обаче темпът беше 6.6%, а на тримесечна база в този момент има даже спад.
" Тук е значимо каква е политиката на страната, която тя организира през фиска. Заложените обществени вложения не се осъществят ", разяснява финансистът. Според него държавното управление би трябвало да откри метод вложенията в строителството на пътна инфраструктура да се усилят и да се вършат по-плавно през годината, а не да се струпват огромни капиталови разноски в края на интервала на обмисляне и по-късно да има внезапен спад през идващите няколко години. " Това основава компликации за бизнеса ", добавя той.
А в този момент накъде
В кратковременен проект основната дума за българската стопанска система е " неустановеност ". Не е ясно какво ще се случи с цените на енергийните запаси и дали инфлацията въпреки всичко няма да се форсира повече от предстоящото, което ще повлияе и на потребителския възторг. Като дребна и отворена стопанска система България остава мощно подвластна от разтърсванията по света. А с изключение на комерсиалните войни следващата година ще се случи Брекзит, може да има рецесии в разрастващите се страни, лихвите ще се повишават...
Вероятно по тази причина прогнозите за България за 2019 година са разнопосочни. Например Европейска комисия и Министерството на финансите залагат на ускоряване на стопанската система вследствие на усвояването на повече европейски фондове. Тази прогноза обаче може и да не се сбъдне. " У нас всичко се харчи стремително в края на програмния интервал, а той още е надалеч ", разяснява Калоян Стайков. През предишния програмен интервал " огромните пари " потекоха в последния вероятен миг – 2015 година Тоест ударното асимилиране може да е следващата година, само че по-вероятно е да пристигна 2022 година
Други институции като МВФ и Виенският стопански институт чакат растежът да се забави в допълнение следващата година. Трябва да се подчертае обаче, че това не е еднакво на предизвестие за рецесия или криза. " Това е по-скоро пренасочване на растежа към по-ниска предавка спрямо предходната година, в сравнение с мотив за обилни опасения ", показва основният икономист на ING Bank в Румъния Циприан Даскалу.
Големият проблем на България обаче е малко по-различен. " Процесът на действителна конвергенция е доста по-бавен спрямо други страни от ЦИЕ поради структурните ограничавания на растежа, в това число намаляващата работна мощ вследствие на застаряването и емиграцията, както и слабия напредък на капиталообразуването ", показва Циприан Даскалу. Икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов също акцентира потребността от нововъведения, технологии и вложения в обучение като ключ за гарантиране на стабилно повишение на виталните стандарти в дълготраен проект.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ




