Да бъдеш Дубравка Угрешич
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Няма какво да сложим преди името на Дубравка Угрешич с изключение на " писателка ". Може би " писателка в заточение ". След разпадането на Югославия и опълчването й против националистическите настроения в обявилата самостоятелност през 1991 година Хърватия тя напуща Загреб. Оттогава живее в Амстердам, а интернационалният триумф на книгите й в допълнение я прави гражданка на света и все по-анонимна вкъщи.
Три години след последното й посещение в София тя още веднъж е тук, с цел да одобри купата лекар хонорис идея на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Дубравка Угрешич посвети почетното звание на майка си, българка от Варна, защото тя е имала " непоколебима и наивна религия ", че знанието прави света по-добър. В нейния живот тя вижда битие, рамкирано от съсипия - първо от Втората международна война, след това от споровете в Югославия през 90-те.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина и отрасва в Загреб, тогава в Югославия. Майка й емигрира, с цел да бъде дружно с татко й, хърватски моряк. Той не е от четящите. На сутринта след награждаването Дубравка си спомня по какъв начин един път той се връща у дома с " Майка " на Максим Горки, разказ за революцията в Русия от 1905 година, защото помислил, че това е книга със фамилни препоръки.
" Днес децата имат доста благоприятни условия за забавление. А аз помня всичко, което ме е впечатлило за първи път като дете - книги, американските филми... Помня първия си портокал. От дребна имах достъп до неща, които бяха за възрастни - да вземем за пример локалната библиотекарка ми даде " Метаморфозата " на Кафка, когато бях на 10, защото сюжетът звучал занимателно. Не знам дали беше за положително - моето детство беше сбъркано, безредно. " Тя разказва първия миг, в който се е почувствала новобранец, когато в детството й се подиграват, че е на половина българка.
Дали намира сегашното ни за прекомерно детско? " Да, има сходно събитие. В момента сякаш живеем в едно незряло време, не смеем да остареем. Малките желаят да наподобяват на 30-годишните, само че и възрастните също. Това се вижда и в обществена фигура като Грета Тунберг, на която другояче съчувствува - няма по-подходящ човек, който да приказва за екологичните проблеми, тя е оттатък познатия модел. "
Завръщането на Дубравка Угрешич е и завръщане за прозата й в българските книжарници. Тази година под знака на " Колибри " излязоха сборниците " Баба Яга снесла яйца " (едно от есетата е отдадено на породило смесени усеща пътешестване към Варна), " Форсиране на романа река " и най-новата й книга " Лисица ". Книгите акцентират най-хубавите й качества като журналист - от видимо незначителни обстановки и ежедневни случки тя прави изводи за света, в който живеем.
Дали когато четем есетата би трябвало да си представяме наложително нея, или има детайл на живописност при разказвача? " В последна сметка дали нещо е автобиография или не няма изключително значение ", споделя тя с усмивка. " Все отново една книга може да е показана като спомен, а да е цялостна с неистини. "
В речта си тя също по този начин синтезира с няколко фрази по какъв начин разпадането на Югославия значи освен самостоятелност за страни като Хърватия, само че и раждането на нови зависимости:
" Бивши комунисти се трансфораха в антикомунисти, атеисти – във вярващи, рационални до тогава люде – в стръвни националисти, психиатри – в убийци, писатели – в прислужници на новите режими ", сподели Угрешич на български в аулата на университета. " Страхът от изключване се трансформира в оправдание за съучастничество в всеобщи убийства, в опожаряване на десетки хиляди къщи, в разграбване, обир, обири, палене на книги, заличаване на културно завещание и производство на неистини. Осъзнавайки, че съществува единствено единодушие и противоречие, излизане от кръга и оставане в него, опозиция и пригаждане, съучастничество и отвод от съдействие, подадох молба за овакантяване на Философския факултет в Загреб и с репутацията на зложелател на народа, предателка и магьосница поех в емиграция. "
Дали този инстикт към смяна на позицията, с цел да си по-близо до властта, е нещо, което съгласно нея е имало пик през 90-те, или по-скоро този развой в никакъв случай не е спирал? " Това е просто природата на индивида - да е част от стадо, да не бъде изключен, споделя тя. Това даже лежи в световния маркетинг - значимо е да имаме една и съща фланелка, да се включим в нещо, над което написа " това е единствено за вас ", макар че ни прави идентични. "
Тези мисли звучат покрай няколко реда от " Лисица ": " Всички ние сме бележки под линия, мнозина от нас в никакъв случай няма да получат шанса да бъдат прочетени, всички водим непрекъсната, жестока битка за своя живот, за живота си на бележки под линия, за правото да се задържим на повърхността, преди да са потънали, без значение от всичките си неистови старания. "
След като е станала свидетелка по какъв начин бързо се трансформират разбиранията, тя вижда по какъв начин елементарно те могат да се трансформират и за литературата. " Не би могло да има литературна правдивост, защото цялата система на литературата е нарушена, изначално имаме един европейски и мъжки канон . Вече в университетите всеобщо литературата е комбинирана, върви в пакет с кино науки или културология. Наблюдава се една релативизация на усета, защото няма арбитри на усета. Кой може да го наложи, кой чете рецензията? ", пита тя риторично.
" Замислям се по какъв начин тонове и тонове книги, написани в Югославия, в този момент са прахуляк след разпадането на страната. Струва ми се, че има едно мислене в посока " моят усет - това съм аз ". Живеем в културата на консенсуса и компромиса - хората се опасяват да кажат, че нещо не е велико, в случай че всички към тях мислят, че е велико. "
Няма по какъв начин да не я попитаме за Нобеловите награди. Новите лауреати обърнаха погледите към Източна Европа: спечелили за 2019 година са полската авторка Олга Токарчук и австро-словенският публицист, драматург и сценарист Петер Хандке, който през 90-те години се афишира в поддръжка на югославския президент Слободан Милошевич, след това наказан за закононарушения против човечеството.
" Нобеловите награди имат алегоричен статус - за една секунда те трансформират литературата в международно събитие, единствено по себе си нещо доста значимо ", споделя Угрешич. " Страшно е това, което се случва с Хандке. Не обичам лова на вещици, изключително когато писателите са вещиците. Изпатих си от него за нещо доста по-невинно и от 30 години съм persona non grata в Хърватия. Разбира се, всичко към Хандке е ясно, елементарно може да осъдим пристрастията му към Милошевич. Но ролята му като извиняващ политиката на Милошевич е алегорична в по-широката картина на нещата, тъй като доста от убийците от войната в Босна са на независимост и те в никакъв случай не са били осъждани за закононарушенията си. Осъждаме писателя, не убийците . "
Променя ли се отношението към нея в Хърватия, откакто към този момент са минали съвсем три десетилетия? " Който е в медиите, съществува, който не е, не съществува. Както стана дума по-рано, като има нова система, появява се нов канон. Така че отношението на Хърватия към мен не става по-различно. Това са безконечни неприятелства. "
Ако Нобеловите награди връщат литература в новините за секунда, то Дубравка Угрешич върна възприятието, че създател може елементарно да артикулира проблемите на близкото минало и сегашното на български език. С тази детайлност, че тя не е нито отсам, нито оттова.
Увеличаване
Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Няма какво да сложим преди името на Дубравка Угрешич с изключение на " писателка ". Може би " писателка в заточение ". След разпадането на Югославия и опълчването й против националистическите настроения в обявилата самостоятелност през 1991 година Хърватия тя напуща Загреб. Оттогава живее в Амстердам, а интернационалният триумф на книгите й в допълнение я прави гражданка на света и все по-анонимна вкъщи.
Три години след последното й посещение в София тя още веднъж е тук, с цел да одобри купата лекар хонорис идея на Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Дубравка Угрешич посвети почетното звание на майка си, българка от Варна, защото тя е имала " непоколебима и наивна религия ", че знанието прави света по-добър. В нейния живот тя вижда битие, рамкирано от съсипия - първо от Втората международна война, след това от споровете в Югославия през 90-те.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дубравка Угрешич е родена през 1949 година в Кутина и отрасва в Загреб, тогава в Югославия. Майка й емигрира, с цел да бъде дружно с татко й, хърватски моряк. Той не е от четящите. На сутринта след награждаването Дубравка си спомня по какъв начин един път той се връща у дома с " Майка " на Максим Горки, разказ за революцията в Русия от 1905 година, защото помислил, че това е книга със фамилни препоръки.
" Днес децата имат доста благоприятни условия за забавление. А аз помня всичко, което ме е впечатлило за първи път като дете - книги, американските филми... Помня първия си портокал. От дребна имах достъп до неща, които бяха за възрастни - да вземем за пример локалната библиотекарка ми даде " Метаморфозата " на Кафка, когато бях на 10, защото сюжетът звучал занимателно. Не знам дали беше за положително - моето детство беше сбъркано, безредно. " Тя разказва първия миг, в който се е почувствала новобранец, когато в детството й се подиграват, че е на половина българка.
Дали намира сегашното ни за прекомерно детско? " Да, има сходно събитие. В момента сякаш живеем в едно незряло време, не смеем да остареем. Малките желаят да наподобяват на 30-годишните, само че и възрастните също. Това се вижда и в обществена фигура като Грета Тунберг, на която другояче съчувствува - няма по-подходящ човек, който да приказва за екологичните проблеми, тя е оттатък познатия модел. "
Завръщането на Дубравка Угрешич е и завръщане за прозата й в българските книжарници. Тази година под знака на " Колибри " излязоха сборниците " Баба Яга снесла яйца " (едно от есетата е отдадено на породило смесени усеща пътешестване към Варна), " Форсиране на романа река " и най-новата й книга " Лисица ". Книгите акцентират най-хубавите й качества като журналист - от видимо незначителни обстановки и ежедневни случки тя прави изводи за света, в който живеем.
Дали когато четем есетата би трябвало да си представяме наложително нея, или има детайл на живописност при разказвача? " В последна сметка дали нещо е автобиография или не няма изключително значение ", споделя тя с усмивка. " Все отново една книга може да е показана като спомен, а да е цялостна с неистини. "
В речта си тя също по този начин синтезира с няколко фрази по какъв начин разпадането на Югославия значи освен самостоятелност за страни като Хърватия, само че и раждането на нови зависимости:
" Бивши комунисти се трансфораха в антикомунисти, атеисти – във вярващи, рационални до тогава люде – в стръвни националисти, психиатри – в убийци, писатели – в прислужници на новите режими ", сподели Угрешич на български в аулата на университета. " Страхът от изключване се трансформира в оправдание за съучастничество в всеобщи убийства, в опожаряване на десетки хиляди къщи, в разграбване, обир, обири, палене на книги, заличаване на културно завещание и производство на неистини. Осъзнавайки, че съществува единствено единодушие и противоречие, излизане от кръга и оставане в него, опозиция и пригаждане, съучастничество и отвод от съдействие, подадох молба за овакантяване на Философския факултет в Загреб и с репутацията на зложелател на народа, предателка и магьосница поех в емиграция. "
Дали този инстикт към смяна на позицията, с цел да си по-близо до властта, е нещо, което съгласно нея е имало пик през 90-те, или по-скоро този развой в никакъв случай не е спирал? " Това е просто природата на индивида - да е част от стадо, да не бъде изключен, споделя тя. Това даже лежи в световния маркетинг - значимо е да имаме една и съща фланелка, да се включим в нещо, над което написа " това е единствено за вас ", макар че ни прави идентични. "
Тези мисли звучат покрай няколко реда от " Лисица ": " Всички ние сме бележки под линия, мнозина от нас в никакъв случай няма да получат шанса да бъдат прочетени, всички водим непрекъсната, жестока битка за своя живот, за живота си на бележки под линия, за правото да се задържим на повърхността, преди да са потънали, без значение от всичките си неистови старания. "
След като е станала свидетелка по какъв начин бързо се трансформират разбиранията, тя вижда по какъв начин елементарно те могат да се трансформират и за литературата. " Не би могло да има литературна правдивост, защото цялата система на литературата е нарушена, изначално имаме един европейски и мъжки канон . Вече в университетите всеобщо литературата е комбинирана, върви в пакет с кино науки или културология. Наблюдава се една релативизация на усета, защото няма арбитри на усета. Кой може да го наложи, кой чете рецензията? ", пита тя риторично.
" Замислям се по какъв начин тонове и тонове книги, написани в Югославия, в този момент са прахуляк след разпадането на страната. Струва ми се, че има едно мислене в посока " моят усет - това съм аз ". Живеем в културата на консенсуса и компромиса - хората се опасяват да кажат, че нещо не е велико, в случай че всички към тях мислят, че е велико. "
Няма по какъв начин да не я попитаме за Нобеловите награди. Новите лауреати обърнаха погледите към Източна Европа: спечелили за 2019 година са полската авторка Олга Токарчук и австро-словенският публицист, драматург и сценарист Петер Хандке, който през 90-те години се афишира в поддръжка на югославския президент Слободан Милошевич, след това наказан за закононарушения против човечеството.
" Нобеловите награди имат алегоричен статус - за една секунда те трансформират литературата в международно събитие, единствено по себе си нещо доста значимо ", споделя Угрешич. " Страшно е това, което се случва с Хандке. Не обичам лова на вещици, изключително когато писателите са вещиците. Изпатих си от него за нещо доста по-невинно и от 30 години съм persona non grata в Хърватия. Разбира се, всичко към Хандке е ясно, елементарно може да осъдим пристрастията му към Милошевич. Но ролята му като извиняващ политиката на Милошевич е алегорична в по-широката картина на нещата, тъй като доста от убийците от войната в Босна са на независимост и те в никакъв случай не са били осъждани за закононарушенията си. Осъждаме писателя, не убийците . "
Променя ли се отношението към нея в Хърватия, откакто към този момент са минали съвсем три десетилетия? " Който е в медиите, съществува, който не е, не съществува. Както стана дума по-рано, като има нова система, появява се нов канон. Така че отношението на Хърватия към мен не става по-различно. Това са безконечни неприятелства. "
Ако Нобеловите награди връщат литература в новините за секунда, то Дубравка Угрешич върна възприятието, че създател може елементарно да артикулира проблемите на близкото минало и сегашното на български език. С тази детайлност, че тя не е нито отсам, нито оттова.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ