Накъде след пика?
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Мадлен Начева Смаляване
Обикновено от върха се вижда надалече, само че в този момент картината е малко по-различна. През последните дни започнаха да идват първите оптимистични сигнали, че най-трудната част от здравната рецесия в Европа към този момент отминава, въпреки и окончателното й решение да е още надалеч. След като първите страни стигнаха и минаха пика, значимата тематика в този момент е по какъв начин ще се излиза от локдауна и какво да се направи, с цел да се понижи рискът от втора вълна на епидемията. Няколко от тях към този момент оповестиха съответни дати и проекти за постепенна анулация на рестриктивните мерки (вижте повече на тук). За България тази тематика е по-далечна, тъй като тук болестта пристигна по-късно и е доста по-слаба. За да бъде сполучливо рестартирането на страната и стопанската система обаче, е нужно подготовката да стартира безусловно незабавно, другояче рисковете от втора, доста по-силна вълна са съществени. По принцип има три метода за справяне с пандемията и сред тях се намира отговорът на въпроса по кое време ще свърши всичко и какво да се прави до тогава: - Придобиването на групов имунитет е най-болезненият и най-продължителен от всички разновидности. Това значи относително огромен брой хора (около 70% съгласно епидемиолозите) да бъдат инфектирани и да оздравеят, тъй че разпространяването на вируса да се ограничи. - Намирането на антивирусно лекарство е може би най-очакваният вид и това без подозрения ще се случи. В момента се организират тествания на няколко десетки лечения, като за някои от тях има обещаващи първични данни. Въпросът е, че намирането на уместно лекарство (още повече основаването му) ще отнеме време и на стадия не може да се предвижда по кое време тъкмо ще стане. (Вижте още за конкуренцията по намиране на лекарство тук) - Ваксината ще бъде в действителност окончателното решение на пандемията . Десетки разновидности към този момент са влезнали или напълно скоро ще го създадат в стадий на тествания. Според някои от производителите може да се стигне до всеобщо произвеждане на ваксина още тази есен, само че съгласно множеството реалистичният период е най-малко година. Отговорът какво да се прави оттук насетне зависи и от още няколко фактора. Очевидно наложените на всички места ограничавания са ефикасни (включително и в България), само че те не могат да не престават дълго време. Щетите от продължителния локдаун - стопански, обществени и персонални, са прекомерно огромни. Когато броят на инфектираните стартира да понижава, би трябвало да има работещ проект за унищожаване на рестриктивните мерки. И защото намирането на лекарство и/или ваксина може и да не се случи в околните месеци, въпросът пред държавните управления в Европа сега е по какъв начин да трансформират рестриктивните мерки, тъй че страните да стартират още веднъж да работят, като ръководят риска от втора вълна на епидемията. Или другояче казано - по какъв начин, в случай че другите две решения се забавят, следено да се придобие групов имунитет, тъй че да се избегне претоварване на здравната система. Тенденцията в цяла Европа е много ясна, въпросът в този момент е какво да се прави, тъй че да не се стигне до втора вълна
Фотограф: Капитал
Първите опити да се формулира тактика за излизане от локдауна демонстрират няколко общи момента: - За разлика от шоковото налагане на рестриктивните мерки премахването им ще става последователно . Дания да вземем за пример първо ще отвори детските градини и началните учебни заведения, само че не и заведенията за хранене. Австрия възнамерява противоположното. Никой обаче не мисли да пусне всичко едновременно. - Премахването на рестриктивните мерки е допустимо да бъде краткотрайно. Ако броят на инфектираните отново тръгне внезапно нагоре, част от карантинните ограничения може да бъде върнати . - Държавите ще облекчават ограниченията първо вътре в тях, а отварянето на границите ще бъде една от последните стъпки . Каквото и да е облекчение на рестриктивните мерки обаче ще бъде допустимо единствено при едно изискване - в случай че има доста съществено построена инфраструктура за всеобщо тестване на хората . Причината за това е доста обикновена. Внезапното начало на епидемията завари всички здравни системи по света неподготвени и внезапното повишаване на броя болни остави единствено едно допустимо решение - шоково затваряне, с цел да се сложи епидемията под надзор. Това обаче не взема решение казуса, а единствено печели време, през което обособените страни трябва(ше) да се приготвят по какъв начин да управляват по-добре разпространяването на заболяването. Това може да се случи единствено в случай че знаеш каква е действителната обстановка - какъв брой тъкмо хора и къде са заболели.
Много добър образец за това по какъв начин се работи, когато не знаеш същинското разпространяване на заболяването, може да се окаже цялостната обсада в Банско. Там, по всичко проличава, имаше единствено няколко заболели от COVID-19, само че поради неналичието на проби това нямаше по какъв начин да се знае преди две седмици и хората в курорта претърпяха най-тежкия вид на рестриктивните мерки (повече - тук). Масовото и налично тестване ще разреши решенията да се вземат въз основа на данни, а не на страхове. Така всеки инфектиран ще може да бъде бързо установяван и изолиран, тъй че да не се стигне до ново, неконтролирано нарастване на болните.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Инфраструктурата за тестване е доста значима и с цел да се реши деликатно моментът, в който да стартира облекчение на рестриктивните мерки. В първите страни, които приказват за това - Австрия и Дания, държавните управления оповестиха съответни индикатори с какъв брой би трябвало да е понижението на броя на откритите инфектирани и за какъв брой време, с цел да стартира излизането от локдауна.
За България тестването е даже по-важно, в сравнение с за страни като Италия, Испания и Франция. Силната първа вълна в тях значи, че те са по-близо до постигането на групов имунитет, или най-малко, че възможен втори пик ще бъде по-слаб. В България заплахата от втора вълна е изключително огромна, тъй като макар извънредно дребното проби броят на инфектираните, наподобява, в действителност е невисок. В момента държавната система взима проби за ковид единствено в случай че имаш бронхопневмония или си народен представител, само че частните лаборатории са налични за всеки, който може да си заплати. Резултатите от една от тях демонстрират, че инфектираните са под един % от тестваните (за съпоставяне, в Ломбардия са 33%), а още по-малък е процентът на хората с антитела, т.е. преболедувалите скоро.
Причината за това не е някакво знамение вид " Господ е българин ", нито за жалост вълшебното въздействие на БЦЖ имунизацията. Епидемията не идва по едно и също време на всички места, а в тази ситуация това, че България е маргинална европейска страна, направи по този начин, че границите бяха затворени, преди да има огромно нарастване на случаите. После вътрешните ограничения стопираха внезапното разпространяване. Това, от една страна, е добре, а от друга, прави доста по-голям риска от мощна втора вълна. Различната обстановка тук също така прави и образците на страните от Западна Европа за излизане от локдауна не изключително потребни. Така България не може да изкопира това, което ще създадат през идващите седмици Германия и Австрия. Предизвикателството тук е, че държавното управление на Бойко Борисов би трябвало да има своя лична, и то интелигентна тактика за излизане от локдауна.
Хубавата вест е, че българското затваряне в действителност надалеч не е толкоз съществено, колкото е в западната част от Европа. Например Австрия планува да стартира последователно облекчение от средата на април и при започване на май ще стигне почти до равнището, на което е България сега. В Италия, Испания, Франция и огромна част от Германия да вземем за пример е затворено всичко без магазини за хранителни артикули, аптеки и редовно значими компании, като да вземем за пример телекоми. Всички други офиси и производства не работят. В България като се изключи молове, заведения за хранене, хотели и питейни заведения всичко може да работи. Хората се движат свободно по улиците и могат да пътуват, въпреки и с малко ограничавания, сред градовете. Тази по-голяма независимост в този момент обаче не значи, че наложително всичко ще премине по-леко.
Лошата вест е, че сложното за България не свършва, то следва. През последните седмици стана известна теорията за чука и танца на Томас Пуейо. В нея американецът споделя, че за първичното понижение на болестта би трябвало да има внезапни ограничавания (чука), само че след тях са нужни умни ограничения - вирусът няма да изчезне, а би трябвало да се научим да танцуваме с него. Първата част - тази за чука, е относително лесна. В България го стоварихме мощно и дори доста рано. Въпросът в този момент е да се научим да танцуваме с вируса. Това значи внезапно да се усили потенциалът за тестване на хората и да се вкара ефикасна система за карантиниране на болните и контактните. Иначе рискуваме да сме изяли жабите на локдауна, а след това да изядем и тези на мощната втора вълна от инфектирани.
Времето за това не е доста - сегашните ограничения към този момент стартират да не устоят. Все повече хора излизат по улиците, затворени преди две седмици магазини към този момент се отварят Със стоплянето на времето удържането даже и на тези слаби ограничения ще стане все по-трудно. В момента България - без да понижава напъните по етапа на чука, към този момент трябваше да има тактика по какъв начин ще стартира да танцува.
И да приключим с нещо позитивно, има вяра, че със стопляне на времето скоростта на разпространяване на вируса може да се забави. Това обаче, първо, е опция - не е несъмнено, че ще се случи и, второ, единствено ще завоюва още време, с цел да се научим по какъв начин да живеем със болестта след локдауна.
Увеличаване
Автор: Мадлен Начева Смаляване
Обикновено от върха се вижда надалече, само че в този момент картината е малко по-различна. През последните дни започнаха да идват първите оптимистични сигнали, че най-трудната част от здравната рецесия в Европа към този момент отминава, въпреки и окончателното й решение да е още надалеч. След като първите страни стигнаха и минаха пика, значимата тематика в този момент е по какъв начин ще се излиза от локдауна и какво да се направи, с цел да се понижи рискът от втора вълна на епидемията. Няколко от тях към този момент оповестиха съответни дати и проекти за постепенна анулация на рестриктивните мерки (вижте повече на тук). За България тази тематика е по-далечна, тъй като тук болестта пристигна по-късно и е доста по-слаба. За да бъде сполучливо рестартирането на страната и стопанската система обаче, е нужно подготовката да стартира безусловно незабавно, другояче рисковете от втора, доста по-силна вълна са съществени. По принцип има три метода за справяне с пандемията и сред тях се намира отговорът на въпроса по кое време ще свърши всичко и какво да се прави до тогава: - Придобиването на групов имунитет е най-болезненият и най-продължителен от всички разновидности. Това значи относително огромен брой хора (около 70% съгласно епидемиолозите) да бъдат инфектирани и да оздравеят, тъй че разпространяването на вируса да се ограничи. - Намирането на антивирусно лекарство е може би най-очакваният вид и това без подозрения ще се случи. В момента се организират тествания на няколко десетки лечения, като за някои от тях има обещаващи първични данни. Въпросът е, че намирането на уместно лекарство (още повече основаването му) ще отнеме време и на стадия не може да се предвижда по кое време тъкмо ще стане. (Вижте още за конкуренцията по намиране на лекарство тук) - Ваксината ще бъде в действителност окончателното решение на пандемията . Десетки разновидности към този момент са влезнали или напълно скоро ще го създадат в стадий на тествания. Според някои от производителите може да се стигне до всеобщо произвеждане на ваксина още тази есен, само че съгласно множеството реалистичният период е най-малко година. Отговорът какво да се прави оттук насетне зависи и от още няколко фактора. Очевидно наложените на всички места ограничавания са ефикасни (включително и в България), само че те не могат да не престават дълго време. Щетите от продължителния локдаун - стопански, обществени и персонални, са прекомерно огромни. Когато броят на инфектираните стартира да понижава, би трябвало да има работещ проект за унищожаване на рестриктивните мерки. И защото намирането на лекарство и/или ваксина може и да не се случи в околните месеци, въпросът пред държавните управления в Европа сега е по какъв начин да трансформират рестриктивните мерки, тъй че страните да стартират още веднъж да работят, като ръководят риска от втора вълна на епидемията. Или другояче казано - по какъв начин, в случай че другите две решения се забавят, следено да се придобие групов имунитет, тъй че да се избегне претоварване на здравната система. Тенденцията в цяла Европа е много ясна, въпросът в този момент е какво да се прави, тъй че да не се стигне до втора вълна
Фотограф: Капитал
Първите опити да се формулира тактика за излизане от локдауна демонстрират няколко общи момента: - За разлика от шоковото налагане на рестриктивните мерки премахването им ще става последователно . Дания да вземем за пример първо ще отвори детските градини и началните учебни заведения, само че не и заведенията за хранене. Австрия възнамерява противоположното. Никой обаче не мисли да пусне всичко едновременно. - Премахването на рестриктивните мерки е допустимо да бъде краткотрайно. Ако броят на инфектираните отново тръгне внезапно нагоре, част от карантинните ограничения може да бъде върнати . - Държавите ще облекчават ограниченията първо вътре в тях, а отварянето на границите ще бъде една от последните стъпки . Каквото и да е облекчение на рестриктивните мерки обаче ще бъде допустимо единствено при едно изискване - в случай че има доста съществено построена инфраструктура за всеобщо тестване на хората . Причината за това е доста обикновена. Внезапното начало на епидемията завари всички здравни системи по света неподготвени и внезапното повишаване на броя болни остави единствено едно допустимо решение - шоково затваряне, с цел да се сложи епидемията под надзор. Това обаче не взема решение казуса, а единствено печели време, през което обособените страни трябва(ше) да се приготвят по какъв начин да управляват по-добре разпространяването на заболяването. Това може да се случи единствено в случай че знаеш каква е действителната обстановка - какъв брой тъкмо хора и къде са заболели.
Много добър образец за това по какъв начин се работи, когато не знаеш същинското разпространяване на заболяването, може да се окаже цялостната обсада в Банско. Там, по всичко проличава, имаше единствено няколко заболели от COVID-19, само че поради неналичието на проби това нямаше по какъв начин да се знае преди две седмици и хората в курорта претърпяха най-тежкия вид на рестриктивните мерки (повече - тук). Масовото и налично тестване ще разреши решенията да се вземат въз основа на данни, а не на страхове. Така всеки инфектиран ще може да бъде бързо установяван и изолиран, тъй че да не се стигне до ново, неконтролирано нарастване на болните.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Инфраструктурата за тестване е доста значима и с цел да се реши деликатно моментът, в който да стартира облекчение на рестриктивните мерки. В първите страни, които приказват за това - Австрия и Дания, държавните управления оповестиха съответни индикатори с какъв брой би трябвало да е понижението на броя на откритите инфектирани и за какъв брой време, с цел да стартира излизането от локдауна.
За България тестването е даже по-важно, в сравнение с за страни като Италия, Испания и Франция. Силната първа вълна в тях значи, че те са по-близо до постигането на групов имунитет, или най-малко, че възможен втори пик ще бъде по-слаб. В България заплахата от втора вълна е изключително огромна, тъй като макар извънредно дребното проби броят на инфектираните, наподобява, в действителност е невисок. В момента държавната система взима проби за ковид единствено в случай че имаш бронхопневмония или си народен представител, само че частните лаборатории са налични за всеки, който може да си заплати. Резултатите от една от тях демонстрират, че инфектираните са под един % от тестваните (за съпоставяне, в Ломбардия са 33%), а още по-малък е процентът на хората с антитела, т.е. преболедувалите скоро.
Причината за това не е някакво знамение вид " Господ е българин ", нито за жалост вълшебното въздействие на БЦЖ имунизацията. Епидемията не идва по едно и също време на всички места, а в тази ситуация това, че България е маргинална европейска страна, направи по този начин, че границите бяха затворени, преди да има огромно нарастване на случаите. После вътрешните ограничения стопираха внезапното разпространяване. Това, от една страна, е добре, а от друга, прави доста по-голям риска от мощна втора вълна. Различната обстановка тук също така прави и образците на страните от Западна Европа за излизане от локдауна не изключително потребни. Така България не може да изкопира това, което ще създадат през идващите седмици Германия и Австрия. Предизвикателството тук е, че държавното управление на Бойко Борисов би трябвало да има своя лична, и то интелигентна тактика за излизане от локдауна.
Хубавата вест е, че българското затваряне в действителност надалеч не е толкоз съществено, колкото е в западната част от Европа. Например Австрия планува да стартира последователно облекчение от средата на април и при започване на май ще стигне почти до равнището, на което е България сега. В Италия, Испания, Франция и огромна част от Германия да вземем за пример е затворено всичко без магазини за хранителни артикули, аптеки и редовно значими компании, като да вземем за пример телекоми. Всички други офиси и производства не работят. В България като се изключи молове, заведения за хранене, хотели и питейни заведения всичко може да работи. Хората се движат свободно по улиците и могат да пътуват, въпреки и с малко ограничавания, сред градовете. Тази по-голяма независимост в този момент обаче не значи, че наложително всичко ще премине по-леко.
Лошата вест е, че сложното за България не свършва, то следва. През последните седмици стана известна теорията за чука и танца на Томас Пуейо. В нея американецът споделя, че за първичното понижение на болестта би трябвало да има внезапни ограничавания (чука), само че след тях са нужни умни ограничения - вирусът няма да изчезне, а би трябвало да се научим да танцуваме с него. Първата част - тази за чука, е относително лесна. В България го стоварихме мощно и дори доста рано. Въпросът в този момент е да се научим да танцуваме с вируса. Това значи внезапно да се усили потенциалът за тестване на хората и да се вкара ефикасна система за карантиниране на болните и контактните. Иначе рискуваме да сме изяли жабите на локдауна, а след това да изядем и тези на мощната втора вълна от инфектирани.
Времето за това не е доста - сегашните ограничения към този момент стартират да не устоят. Все повече хора излизат по улиците, затворени преди две седмици магазини към този момент се отварят Със стоплянето на времето удържането даже и на тези слаби ограничения ще стане все по-трудно. В момента България - без да понижава напъните по етапа на чука, към този момент трябваше да има тактика по какъв начин ще стартира да танцува.
И да приключим с нещо позитивно, има вяра, че със стопляне на времето скоростта на разпространяване на вируса може да се забави. Това обаче, първо, е опция - не е несъмнено, че ще се случи и, второ, единствено ще завоюва още време, с цел да се научим по какъв начин да живеем със болестта след локдауна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ