Последно повикване за еврото
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Премиерът Борисов изненадващо възкреси тематиката за българската кандидатура за еврозоната с мотив помощ за възобновяване от рецесията. Едва ли кандидатурата на България за ERM II ще бъде сложена на масата още в края на април, по-реалистично наподобява това да се случи в края на юни или през юли. С всяко ново отсрочване моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ, а доверието на европейските сътрудници към България ще понижава. " Не трябваше да се огъвам толкоз, когато доста решително вървяхме. Защото, вие в този момент виждате - трилиони Европейската централна банка отпуска за възобновяване. " В този характерен за него жанр преди дни министър председателят Бойко Борисов изненадващо възкреси тематиката за българската кандидатура за еврозоната. И натисна газта до дупка, като малко мъгляво и без елементи изясни, че страната има желание да кандидатства за валутния механизъм ERM II до края на април.
Изказването на премиера идва в миг, в който рецесията към COVID-19 допуска даже процесът да се забави - най-малкото самият валутен съюз си има задоволително проблеми за решение, а главната спънка пред България - капитализацията на ПИБ, също към момента си стои като неизпълнена задача.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Нейният опит да набере капитал последно бе замразен през февруари, почти когато Борисов поохлади напора към еврото. Тогава той беше " огънат " от опасенията, че този ход няма задоволително социална поддръжка, и първо разгласи, че ще търси консенсус, а след това - че отлагането ще е единствено няколко месеца. За контрастност - в Хърватия, другата страна, тръгнала преди година по пътя на България, шефът на централната банка няколко пъти съобщи, че страната няма желание да забавя процеса по присъединение към еврозоната.
Сега, наподобява, е взето (да се надяваме последно) политическо решение за бързо премахване на пречките пред влизането на България в така наречен чакалня. И това е добра вест, доколкото с всяко ново отсрочване моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ. Не инцидентно в понеделник синдикати и работодателски организации излязоха с обща позиция, в която показаха " изрично цялостната си поддръжка за всички нужни стъпки в осъществяване на контрактуваните предварителни задължения " - нещо, което несъмнено за политически цели ще мине за консенсус.
Движещата мощ в този момент, наподобява, е премиерският прагматизъм - Борисов в прав текст съобщи, че желае да подсигурява задоволително средства за стопански ограничения, откакто свърши карантината, или казано по борисовски - да се " закачим за главния тръбопровод на Европейски Съюз ".
Ползата от по-дълбоката интеграция към вътрешния кръг на Европа обаче не се мери единствено с непосредствения резултат от възможна помощ за туширане на последствията от световната пандемия. Тя е политически избор, който ще дефинира пътя на България години напред. И той беше изработен още през лятото на 2018 година, когато финансовият министър и шефът на Българска народна банка показаха своето писмо за планове пред европейските ни сътрудници.
Април ще бъде най-рано през юли
Премиерът на няколко пъти загатна края на април като период, в който страната ще е подготвена за присъединение към ERM II. " Имаме единствено едно изискване да осъществим и ще си го осъществим, неотложно освен това. Работи се по него ", съобщи Борисов. Става въпрос за капитализацията на Първа капиталова банка, където предишното лято при инспекциите на ЕЦБ бе установен дефицит от 263 млн. евро. От банката регистрират отчасти свършена работа, само че плануваното набиране на 200 млн. лева през борсата беше блокирано от Комисията за финансов контрол през февруари. Сега даже и този проект да се задейства още веднъж, каквото очевидно е желанието (вижте повече тук), той няма по какъв начин да бъде приключен в границите на двете априлски седмици.
" Убеден съм, че с сътрудниците от Хърватия, с които аплайваме дружно със спазването на всички критерии до този миг, освен ще бъдем признати, само че и незабавно по-късно ще ни разрешат суапови заплащания и по този начин ще се закачим към главния " тръбопровод " на Европейски Съюз. "
Бойко Борисов, министър-председател
Фотограф: Капитал
Затова към този момент българските институции очевидно са поискали поправяне на работните дати от страна на ЕЦБ и този интервал ще се употребява за нарастване на капитала на банката. Това се схваща и от отговори на Българска народна банка. " Процесът на присъединение към ЕRM II и банковия съюз ще бъде изцяло възобновен в границите на месец април. След към този момент осъществена промяна на техническите периоди се чака дефинитивно решение от ЕЦБ в границите на идващите три месеца ", обявиха от Българска народна банка за " Капитал ".
Тоест надали кандидатурата на България за ERM II ще бъде сложена на масата още в края на април, като по-реалистично наподобява това да се случи в края на юни или през юли. Борисов също загатна, че България ще бъде призната дружно с Хърватия, която е другата страна от района в напреднала фаза на осъществяване на своя проект за приемане на еврото. За вид двете страни да бъдат окомплектовани се говореше още при започване на годината и очевидно този проект към момента стои на масата. Но там се чакат резултатите от стрес тестванията, които ЕЦБ организира на пет хърватски банки, и те ще са подготвени най-рано в края на май. А срокът, който хърватското държавно управление си сложи, с цел да извърши всички авансово поети задължения, е средата на тази година.
Имаме ли късмет
От изявлението на Борисов в петък преди Цветница могат да се създадат няколко извода. Първият е, че България евентуално още веднъж е получила под някаква форма политическо " да " от Франкфурт и Брюксел. Пред публицисти министър председателят съобщи, че не инцидентно, преди да повдигне тематиката обществено, е приказвал " с президента на ЕЦБ Кристин Лагард, с нейните заместници, Горанов и Радев (финансовият министър и шефът на Българска народна банка - бел. ред) към този момент два дни работят с тях. Говорих с вицепрезидента Валдис Домбровскис, който е директно зает с процеса ", изясни Борисов. Разбира се, това не значи, че страната ще бъде позволена без написано домашно. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че макар епидемията от ковид и тежката икономическа конюнктура няма намаляване на изискванията за приемане на страните във валутния блок и " чакалнята " на еврозоната.
" Ако външната поддръжка на ЕЦБ и еврогрупата за присъединение към механизма на валутните курсове е обезпечена, за което бяхме уверени неколкократно по формален път, то отводът да се присъединим към ERM II до края на този месец би бил поредна демонстрация на една от най-лошите черти на националния ни темперамент, а точно да пропущаме историческия кратковременен късмет, който рядко е бил на наша страна. "
Димитър Бранков, зам.-председател на БСК
Фотограф: Капитал
Вторият извод, който може да се направи от думите на премиера, е, че влизайки в банковия съюз и валутно-курсовия механизъм, България евентуално ще може да разчита на някакъв тип ликвидна поддръжка на по-ниска цена спрямо дълг от пазарите. " Тази рецесия ни сподели, че тези, които са в еврозоната и чакалнята, ще разполагат с милиарди евро за възобновяване. Тези, които не са, ще теглят задължения, и то на големи лихви ", съобщи Борисов и изясни, че ще ни " разрешат суапови заплащания ".
По принцип страните, които са във валутнокурсовия механизъм, нямат достъп до инструментите на ЕЦБ и еврозоната, а и те не се дават безплатно. Механизмите за поддръжка в Европа обаче са непрекъснато еволюиращи и при актуалната рецесия не е изключено да се трансформират и да се прибавят нови. По-близко интегрираните към еврозоната страни сигурно ще имат повече шансове да се възползват и да въздействат на възможни модификации. Още при започване на корона рецесията Франкфурт обнови и удвои до 24 милиарда евро суап линията си към Датската централна банка за обезпечаване на еврова ликвидност при нужда. Дания от години е в ERM II, т.е., в случай че влезе в механизма, България също ще може да разчита на по-бърз достъп до еврова ликвидност (вижте повече тук). Има и още един миг - страната ни ще е първата, която не е член на еврозоната, само че е част от нейния банков съюз. Участието на България в Единния контролен механизъм допуска и присъединяване в Единния механизъм за преструктуриране на банки. Това значи и прекачване на насъбраните близо 700 млн. лева (или част от тях, в случай че се окаже, че са събрани повече от изискваните, като останалите ще послужат за вноски за последващи години) от българския в европейския фонд за преструктуриране, където към този момент има акумулирани над 33 милиарда евро. При потребност от преструктуриране на банка в някоя членка те могат да бъдат употребявани. Но чисто теоретично, в случай че се наложи, и за български банки също ще има достъп до целия фонд. Решението за това коя банка би трябвало да се преструктурира и при коя да се премине към лишаване на лиценза се изнася от София към Брюксел в ръцете на Единния съвет за преструктуриране.
И въпреки всичко въпросът дали сега на някого в европейските институции му е до България остава годен. Допреди рецесията с COVID-19 Брюксел изпрати няколко окуражителни сигнала. В края на февруари еврокомисията разгласява своя финален отчет за макроикономическите несъответствия на страните от Европейски Съюз и за пръв път от въвеждането на тези разбори през 2012 година страната ни беше в групата без несъответствия. Най-съществен прогрес беше регистриран точно по тематики, непосредствено заложени в уговорките на държавното управление и Българска народна банка за еврото - възстановяване на банковия контрол и ръководството на държавните сдружения.
Сега, ден след политическата поръчка на Борисов, доста от реакциите от страна на външни наблюдаващи бяха в посока, че Брюксел и Франкфурт имат потребност от позитивни образци в миг, в който еврозоната още веднъж е подложена на тестване и евроскептицизмът се усилва, и България и Хърватия може да са подобен образец.
Сега ли е моментът
В миг, в който еврозоната е изправена пред рецесия, по-дълбока от тази през 2008 година, възобновените старания на България събират и рецензии, че страната се привързва към недоизграден паричен съюз, цялостен с проблеми. Дали България е в ERM II или не обаче няма отношение към тази тематика, тъй като при валутен ръб всички механизми за прекачване на външни шокове са си налице. Така всяко закъснение в стопанската система на еврозоната неизбежно ще се придвижи и тук, както стана и през 2008 година
" Ние нямаме заемодател от последна инстанция, какъвто е Европейската централна банка. Това несъмнено ни слага в друга позиция от страните в еврозоната и лимитира ограниченията, които ние можем да предприемем. Вероятно ще усещаме това по-силно при разгръщането на рецесията, само че и когато следствията от рецесията би трябвало да бъдат преодолявани ", изясни още преди две седмици пред Nova TV шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Тогава той дефинира отлагането на влизането на страната в еврозоната след предходната рецесия като неточност, която не трябва да повтаряме.
Дори и да си представим най-апокалиптичния сюжет, при който еврозоната се разпада, за България няма да има кой знае какви последствия - страната теоретично може да напусне ERM II, без това да промени режима на валутния ръб, с лев, останал завързан към хипотетична възобновена немска марка. А, в противен случай, оставането отвън вътрешния кръг на Европейския съюз основава единствено заблуда за надзор и самостоятелност. При същия апокалиптичен сюжет шокът върху българската стопанска система евентуално ще сложи борда под неукротим напън.
По-скоро проблем ще има следващо политическо закъснение на процеса, тъй като, в случай че в този момент България не употребява шанса и не почука на открехнатата врата, идващият късмет може да е и след десетилетие. " Ако външната поддръжка на ЕЦБ и еврогрупата за присъединение към механизма на валутните курсове е обезпечена, за което бяхме уверени неколкократно по формален път, то отводът да се присъединим към ERM II до края на този месец би бил поредна демонстрация на една от най-лошите черти на националния ни темперамент, а точно да пропущаме историческия кратковременен късмет, който рядко е бил на наша страна ", споделя и зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.
Самият финансов министър през 2017 година беше написал текст за " 24 часа " в миг, в който служебният кабинет съобщи желание да подаде документи за така наречен чакалня на еврото. В него той беше показал, че " непремерените дейности във връзка с присъединението на лв. в ERM II не са безобидни " и ще имат тъкмо противоположния резултат - ще ни отдалечат от участие. И че това ще рефлектира незабавно върху оценката за България на пазарите и рейтинговите организации, като ще усили рисковите награди и по този начин ще наложи покачване на лихвените проценти за държавните ни скъпи бумаги. А тъкмо сега това не ни е належащо поради желанието на държавното управление да обезпечи ликвидност в страната точно посредством дълговите пазари.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Премиерът Борисов изненадващо възкреси тематиката за българската кандидатура за еврозоната с мотив помощ за възобновяване от рецесията. Едва ли кандидатурата на България за ERM II ще бъде сложена на масата още в края на април, по-реалистично наподобява това да се случи в края на юни или през юли. С всяко ново отсрочване моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ, а доверието на европейските сътрудници към България ще понижава. " Не трябваше да се огъвам толкоз, когато доста решително вървяхме. Защото, вие в този момент виждате - трилиони Европейската централна банка отпуска за възобновяване. " В този характерен за него жанр преди дни министър председателят Бойко Борисов изненадващо възкреси тематиката за българската кандидатура за еврозоната. И натисна газта до дупка, като малко мъгляво и без елементи изясни, че страната има желание да кандидатства за валутния механизъм ERM II до края на април.
Изказването на премиера идва в миг, в който рецесията към COVID-19 допуска даже процесът да се забави - най-малкото самият валутен съюз си има задоволително проблеми за решение, а главната спънка пред България - капитализацията на ПИБ, също към момента си стои като неизпълнена задача.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Нейният опит да набере капитал последно бе замразен през февруари, почти когато Борисов поохлади напора към еврото. Тогава той беше " огънат " от опасенията, че този ход няма задоволително социална поддръжка, и първо разгласи, че ще търси консенсус, а след това - че отлагането ще е единствено няколко месеца. За контрастност - в Хърватия, другата страна, тръгнала преди година по пътя на България, шефът на централната банка няколко пъти съобщи, че страната няма желание да забавя процеса по присъединение към еврозоната.
Сега, наподобява, е взето (да се надяваме последно) политическо решение за бързо премахване на пречките пред влизането на България в така наречен чакалня. И това е добра вест, доколкото с всяко ново отсрочване моментът за кандидатстване ще става все по-неподходящ. Не инцидентно в понеделник синдикати и работодателски организации излязоха с обща позиция, в която показаха " изрично цялостната си поддръжка за всички нужни стъпки в осъществяване на контрактуваните предварителни задължения " - нещо, което несъмнено за политически цели ще мине за консенсус.
Движещата мощ в този момент, наподобява, е премиерският прагматизъм - Борисов в прав текст съобщи, че желае да подсигурява задоволително средства за стопански ограничения, откакто свърши карантината, или казано по борисовски - да се " закачим за главния тръбопровод на Европейски Съюз ".
Ползата от по-дълбоката интеграция към вътрешния кръг на Европа обаче не се мери единствено с непосредствения резултат от възможна помощ за туширане на последствията от световната пандемия. Тя е политически избор, който ще дефинира пътя на България години напред. И той беше изработен още през лятото на 2018 година, когато финансовият министър и шефът на Българска народна банка показаха своето писмо за планове пред европейските ни сътрудници.
Април ще бъде най-рано през юли
Премиерът на няколко пъти загатна края на април като период, в който страната ще е подготвена за присъединение към ERM II. " Имаме единствено едно изискване да осъществим и ще си го осъществим, неотложно освен това. Работи се по него ", съобщи Борисов. Става въпрос за капитализацията на Първа капиталова банка, където предишното лято при инспекциите на ЕЦБ бе установен дефицит от 263 млн. евро. От банката регистрират отчасти свършена работа, само че плануваното набиране на 200 млн. лева през борсата беше блокирано от Комисията за финансов контрол през февруари. Сега даже и този проект да се задейства още веднъж, каквото очевидно е желанието (вижте повече тук), той няма по какъв начин да бъде приключен в границите на двете априлски седмици.
" Убеден съм, че с сътрудниците от Хърватия, с които аплайваме дружно със спазването на всички критерии до този миг, освен ще бъдем признати, само че и незабавно по-късно ще ни разрешат суапови заплащания и по този начин ще се закачим към главния " тръбопровод " на Европейски Съюз. "
Бойко Борисов, министър-председател
Фотограф: Капитал
Затова към този момент българските институции очевидно са поискали поправяне на работните дати от страна на ЕЦБ и този интервал ще се употребява за нарастване на капитала на банката. Това се схваща и от отговори на Българска народна банка. " Процесът на присъединение към ЕRM II и банковия съюз ще бъде изцяло възобновен в границите на месец април. След към този момент осъществена промяна на техническите периоди се чака дефинитивно решение от ЕЦБ в границите на идващите три месеца ", обявиха от Българска народна банка за " Капитал ".
Тоест надали кандидатурата на България за ERM II ще бъде сложена на масата още в края на април, като по-реалистично наподобява това да се случи в края на юни или през юли. Борисов също загатна, че България ще бъде призната дружно с Хърватия, която е другата страна от района в напреднала фаза на осъществяване на своя проект за приемане на еврото. За вид двете страни да бъдат окомплектовани се говореше още при започване на годината и очевидно този проект към момента стои на масата. Но там се чакат резултатите от стрес тестванията, които ЕЦБ организира на пет хърватски банки, и те ще са подготвени най-рано в края на май. А срокът, който хърватското държавно управление си сложи, с цел да извърши всички авансово поети задължения, е средата на тази година.
Имаме ли късмет
От изявлението на Борисов в петък преди Цветница могат да се създадат няколко извода. Първият е, че България евентуално още веднъж е получила под някаква форма политическо " да " от Франкфурт и Брюксел. Пред публицисти министър председателят съобщи, че не инцидентно, преди да повдигне тематиката обществено, е приказвал " с президента на ЕЦБ Кристин Лагард, с нейните заместници, Горанов и Радев (финансовият министър и шефът на Българска народна банка - бел. ред) към този момент два дни работят с тях. Говорих с вицепрезидента Валдис Домбровскис, който е директно зает с процеса ", изясни Борисов. Разбира се, това не значи, че страната ще бъде позволена без написано домашно. Финансовият министър Владислав Горанов съобщи, че макар епидемията от ковид и тежката икономическа конюнктура няма намаляване на изискванията за приемане на страните във валутния блок и " чакалнята " на еврозоната.
" Ако външната поддръжка на ЕЦБ и еврогрупата за присъединение към механизма на валутните курсове е обезпечена, за което бяхме уверени неколкократно по формален път, то отводът да се присъединим към ERM II до края на този месец би бил поредна демонстрация на една от най-лошите черти на националния ни темперамент, а точно да пропущаме историческия кратковременен късмет, който рядко е бил на наша страна. "
Димитър Бранков, зам.-председател на БСК
Фотограф: Капитал
Вторият извод, който може да се направи от думите на премиера, е, че влизайки в банковия съюз и валутно-курсовия механизъм, България евентуално ще може да разчита на някакъв тип ликвидна поддръжка на по-ниска цена спрямо дълг от пазарите. " Тази рецесия ни сподели, че тези, които са в еврозоната и чакалнята, ще разполагат с милиарди евро за възобновяване. Тези, които не са, ще теглят задължения, и то на големи лихви ", съобщи Борисов и изясни, че ще ни " разрешат суапови заплащания ".
По принцип страните, които са във валутнокурсовия механизъм, нямат достъп до инструментите на ЕЦБ и еврозоната, а и те не се дават безплатно. Механизмите за поддръжка в Европа обаче са непрекъснато еволюиращи и при актуалната рецесия не е изключено да се трансформират и да се прибавят нови. По-близко интегрираните към еврозоната страни сигурно ще имат повече шансове да се възползват и да въздействат на възможни модификации. Още при започване на корона рецесията Франкфурт обнови и удвои до 24 милиарда евро суап линията си към Датската централна банка за обезпечаване на еврова ликвидност при нужда. Дания от години е в ERM II, т.е., в случай че влезе в механизма, България също ще може да разчита на по-бърз достъп до еврова ликвидност (вижте повече тук). Има и още един миг - страната ни ще е първата, която не е член на еврозоната, само че е част от нейния банков съюз. Участието на България в Единния контролен механизъм допуска и присъединяване в Единния механизъм за преструктуриране на банки. Това значи и прекачване на насъбраните близо 700 млн. лева (или част от тях, в случай че се окаже, че са събрани повече от изискваните, като останалите ще послужат за вноски за последващи години) от българския в европейския фонд за преструктуриране, където към този момент има акумулирани над 33 милиарда евро. При потребност от преструктуриране на банка в някоя членка те могат да бъдат употребявани. Но чисто теоретично, в случай че се наложи, и за български банки също ще има достъп до целия фонд. Решението за това коя банка би трябвало да се преструктурира и при коя да се премине към лишаване на лиценза се изнася от София към Брюксел в ръцете на Единния съвет за преструктуриране.
И въпреки всичко въпросът дали сега на някого в европейските институции му е до България остава годен. Допреди рецесията с COVID-19 Брюксел изпрати няколко окуражителни сигнала. В края на февруари еврокомисията разгласява своя финален отчет за макроикономическите несъответствия на страните от Европейски Съюз и за пръв път от въвеждането на тези разбори през 2012 година страната ни беше в групата без несъответствия. Най-съществен прогрес беше регистриран точно по тематики, непосредствено заложени в уговорките на държавното управление и Българска народна банка за еврото - възстановяване на банковия контрол и ръководството на държавните сдружения.
Сега, ден след политическата поръчка на Борисов, доста от реакциите от страна на външни наблюдаващи бяха в посока, че Брюксел и Франкфурт имат потребност от позитивни образци в миг, в който еврозоната още веднъж е подложена на тестване и евроскептицизмът се усилва, и България и Хърватия може да са подобен образец.
Сега ли е моментът
В миг, в който еврозоната е изправена пред рецесия, по-дълбока от тази през 2008 година, възобновените старания на България събират и рецензии, че страната се привързва към недоизграден паричен съюз, цялостен с проблеми. Дали България е в ERM II или не обаче няма отношение към тази тематика, тъй като при валутен ръб всички механизми за прекачване на външни шокове са си налице. Така всяко закъснение в стопанската система на еврозоната неизбежно ще се придвижи и тук, както стана и през 2008 година
" Ние нямаме заемодател от последна инстанция, какъвто е Европейската централна банка. Това несъмнено ни слага в друга позиция от страните в еврозоната и лимитира ограниченията, които ние можем да предприемем. Вероятно ще усещаме това по-силно при разгръщането на рецесията, само че и когато следствията от рецесията би трябвало да бъдат преодолявани ", изясни още преди две седмици пред Nova TV шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Тогава той дефинира отлагането на влизането на страната в еврозоната след предходната рецесия като неточност, която не трябва да повтаряме.
Дори и да си представим най-апокалиптичния сюжет, при който еврозоната се разпада, за България няма да има кой знае какви последствия - страната теоретично може да напусне ERM II, без това да промени режима на валутния ръб, с лев, останал завързан към хипотетична възобновена немска марка. А, в противен случай, оставането отвън вътрешния кръг на Европейския съюз основава единствено заблуда за надзор и самостоятелност. При същия апокалиптичен сюжет шокът върху българската стопанска система евентуално ще сложи борда под неукротим напън.
По-скоро проблем ще има следващо политическо закъснение на процеса, тъй като, в случай че в този момент България не употребява шанса и не почука на открехнатата врата, идващият късмет може да е и след десетилетие. " Ако външната поддръжка на ЕЦБ и еврогрупата за присъединение към механизма на валутните курсове е обезпечена, за което бяхме уверени неколкократно по формален път, то отводът да се присъединим към ERM II до края на този месец би бил поредна демонстрация на една от най-лошите черти на националния ни темперамент, а точно да пропущаме историческия кратковременен късмет, който рядко е бил на наша страна ", споделя и зам.-председателят на БСК Димитър Бранков.
Самият финансов министър през 2017 година беше написал текст за " 24 часа " в миг, в който служебният кабинет съобщи желание да подаде документи за така наречен чакалня на еврото. В него той беше показал, че " непремерените дейности във връзка с присъединението на лв. в ERM II не са безобидни " и ще имат тъкмо противоположния резултат - ще ни отдалечат от участие. И че това ще рефлектира незабавно върху оценката за България на пазарите и рейтинговите организации, като ще усили рисковите награди и по този начин ще наложи покачване на лихвените проценти за държавните ни скъпи бумаги. А тъкмо сега това не ни е належащо поради желанието на държавното управление да обезпечи ликвидност в страната точно посредством дълговите пазари.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ