Защо има толкова много скандали
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Опасният нов свят
Русия и Съединени американски щати се превъоръжават интензивно, а нуклеарната изразителност се връща към времената на студената война
9 мар 2018
Държавата в ЧЕЗ: Скъпо и съвсем невероятно включване
Национализацията наподобява малко евентуална. Сделка с страната е нежелана от чешкия продавач и нездравословна за данъкоплатци и консуматори
8 мар 2018 " Опасният нов свят " - заглавието от корицата в този брой на " Капитал ", е игра с книгата на Олдъс Хъксли " Прекрасният нов свят ". През 30-те години на XX век той написа една от най-известните антиутопии, в която споделя за свят без войни, заболявания и принуждение, в който обаче хората живеят и без никакво същинско благополучие.
Светът през днешния ден, несъмнено, е друг. След много дълъг интервал, в който нямаше заплаха от огромни войни, в този момент доста от значимите страни стартират нова, както гласеше клишето от комунистическата агитация - " конкуренция във въоръжаването ". Северна Корея към този момент евентуално има ракети с нуклеарни бойни глави, способни да възпламенят спор надалеч отвън азиатския полуостров. Близко до сходна технология е Иран. Владимир Путин предходната седмица разгласи тържествено, че Русия е изработила и сполучливо тествала ракети с нуклеарен мотор, които могат да заобиколят противоракетния щит на НАТО. Освен тях Москва се гордее и с нови нуклеарни торпеда, които (според Путин) могат също толкоз сполучливо да преодолеят всякаква защита, с цел да унищожат крайбрежни градове.
Всичко това не значи, че огромната война е неизбежна. Дрънкането на оръжия обаче демонстрира, че светът през днешния ден стартира да става по-опасно място. (Вижте тематиката тук и тук.)
Избрахме тази тематика за корицата на " Капитал ", тъй като за всички е значимо да не губим взор от огромната картина - тези, които го вършат, постоянно рискуват да се оплетат в дребнотемия и да изгубят вярната посока.
От всекидневните кавги постоянно има единствено един резултат - отвличат вниманието точно от огромната картина. В България те елементарни не престават по няколко дни и на практика не трансформират нищо. Драмите с Истанбулската спогодба отзвучаха бързо и тази седмица Бойко Борисов изтегли самия документ от Народното събрание. Не се промени нищо. После пристигна абсурдът с Гинка Върбакова от ЧЕЗ. Той към момента е в развиване (вижте всичко за него тук), само че е допустимо и от него да няма изключително огромни последици. Дори и да се стигне до договорка за българските активи на компанията, концепцията страната да стане притежател на ЕРП-то към този момент не наподобява толкоз евентуална, колкото предходната седмица. Междувременно огънят в историята за Гинка Върбакова поугасна, тъй като се разгоря на друго място - в сюжета за пловдивския доктор, прострелял различен човек покрай къщата си (вижте коментар по тематиката тук). Там след това също се оказа, че мотивите за неодобрение не са основателни и в действителност цялата сила отиде на вятъра.
Между трите всекидневни абсурда обаче има и нещо общо. Всички те демонстрират доста съществено напрежение, което се натрупва по разломите сред хората и в някакъв миг може да провокира сериозен трус. Подобно напрежение носи със себе си капацитета на всеобщи митинги и/или огромна политическа промяна. Последните десетилетия в България демонстрират обаче, че същинското публично разтърсване се случва нормално когато към поляризацията се прибавят и проблеми в стопанската система. Хората през 1997 година излязоха по улиците повече поради хиперинфлацията и банковите банкрути, в сравнение с да се борят за десни демократични полезности. Същото се случи и през 2013 година със сметките за ток - те бяха мотивът недоволството да избухне на едно място.
Сега по всичко проличава подобен мотив най-малко скоро няма да има. Освен очевидните доказателства, че стопанската система върви нагоре, тази седмица Европейската комисия разгласи, че България излиза от рисковата група на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия. (Вижте повече тук.)
При състояние че от стопанската система надали пристигна мотив публичното неодобрение да изригне през едно място, то евентуално всекидневните кавги ще продължат от време на време да изкачат и да отместват вниманието от огромната картина.
Интересно пояснение за тях има в изявлението на израелския историк и публицист Ювал Харари - създателят на " Сапиенс ". Хората през днешния ден, споделя той, не обичат радикалните промени, желаят повече непоклатимост, разочаровани са от сегашното и като цяло не са толкоз щастливи. Неговите пояснения за света демонстрират, че проблемите тук най-малко са съвременни. Иначе за позитивна глътка модерност - вижте тематиките за електрическите автомобили тук.
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Опасният нов свят
Русия и Съединени американски щати се превъоръжават интензивно, а нуклеарната изразителност се връща към времената на студената война
9 мар 2018
Държавата в ЧЕЗ: Скъпо и съвсем невероятно включване
Национализацията наподобява малко евентуална. Сделка с страната е нежелана от чешкия продавач и нездравословна за данъкоплатци и консуматори
8 мар 2018 " Опасният нов свят " - заглавието от корицата в този брой на " Капитал ", е игра с книгата на Олдъс Хъксли " Прекрасният нов свят ". През 30-те години на XX век той написа една от най-известните антиутопии, в която споделя за свят без войни, заболявания и принуждение, в който обаче хората живеят и без никакво същинско благополучие.
Светът през днешния ден, несъмнено, е друг. След много дълъг интервал, в който нямаше заплаха от огромни войни, в този момент доста от значимите страни стартират нова, както гласеше клишето от комунистическата агитация - " конкуренция във въоръжаването ". Северна Корея към този момент евентуално има ракети с нуклеарни бойни глави, способни да възпламенят спор надалеч отвън азиатския полуостров. Близко до сходна технология е Иран. Владимир Путин предходната седмица разгласи тържествено, че Русия е изработила и сполучливо тествала ракети с нуклеарен мотор, които могат да заобиколят противоракетния щит на НАТО. Освен тях Москва се гордее и с нови нуклеарни торпеда, които (според Путин) могат също толкоз сполучливо да преодолеят всякаква защита, с цел да унищожат крайбрежни градове.
Всичко това не значи, че огромната война е неизбежна. Дрънкането на оръжия обаче демонстрира, че светът през днешния ден стартира да става по-опасно място. (Вижте тематиката тук и тук.)
Избрахме тази тематика за корицата на " Капитал ", тъй като за всички е значимо да не губим взор от огромната картина - тези, които го вършат, постоянно рискуват да се оплетат в дребнотемия и да изгубят вярната посока.
От всекидневните кавги постоянно има единствено един резултат - отвличат вниманието точно от огромната картина. В България те елементарни не престават по няколко дни и на практика не трансформират нищо. Драмите с Истанбулската спогодба отзвучаха бързо и тази седмица Бойко Борисов изтегли самия документ от Народното събрание. Не се промени нищо. После пристигна абсурдът с Гинка Върбакова от ЧЕЗ. Той към момента е в развиване (вижте всичко за него тук), само че е допустимо и от него да няма изключително огромни последици. Дори и да се стигне до договорка за българските активи на компанията, концепцията страната да стане притежател на ЕРП-то към този момент не наподобява толкоз евентуална, колкото предходната седмица. Междувременно огънят в историята за Гинка Върбакова поугасна, тъй като се разгоря на друго място - в сюжета за пловдивския доктор, прострелял различен човек покрай къщата си (вижте коментар по тематиката тук). Там след това също се оказа, че мотивите за неодобрение не са основателни и в действителност цялата сила отиде на вятъра.
Между трите всекидневни абсурда обаче има и нещо общо. Всички те демонстрират доста съществено напрежение, което се натрупва по разломите сред хората и в някакъв миг може да провокира сериозен трус. Подобно напрежение носи със себе си капацитета на всеобщи митинги и/или огромна политическа промяна. Последните десетилетия в България демонстрират обаче, че същинското публично разтърсване се случва нормално когато към поляризацията се прибавят и проблеми в стопанската система. Хората през 1997 година излязоха по улиците повече поради хиперинфлацията и банковите банкрути, в сравнение с да се борят за десни демократични полезности. Същото се случи и през 2013 година със сметките за ток - те бяха мотивът недоволството да избухне на едно място.
Сега по всичко проличава подобен мотив най-малко скоро няма да има. Освен очевидните доказателства, че стопанската система върви нагоре, тази седмица Европейската комисия разгласи, че България излиза от рисковата група на страните с несъразмерни макроикономически несъответствия. (Вижте повече тук.)
При състояние че от стопанската система надали пристигна мотив публичното неодобрение да изригне през едно място, то евентуално всекидневните кавги ще продължат от време на време да изкачат и да отместват вниманието от огромната картина.
Интересно пояснение за тях има в изявлението на израелския историк и публицист Ювал Харари - създателят на " Сапиенс ". Хората през днешния ден, споделя той, не обичат радикалните промени, желаят повече непоклатимост, разочаровани са от сегашното и като цяло не са толкоз щастливи. Неговите пояснения за света демонстрират, че проблемите тук най-малко са съвременни. Иначе за позитивна глътка модерност - вижте тематиките за електрическите автомобили тук.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ