Илюстрация БулфотоЕдва около 5 на сто от пълнолетните българи, или

Илюстрация Булфото

Едва към 5 на 100 от пълнолетните българи, или към 250 хиляди души, избират да взаимодействат по електронен път с администрацията. Мнозинството от тях са на възраст сред 25 и 36 години, с висше обучение и с по-благоприятна житейска вероятност.

Над 80 на 100 от пълнолетните българи към момента избират контакт „ на гише “ с другите администрации. Това сочат данните от национално-представително изследване, осъществено от „ Галъп интернешънъл “ по поръчка на Държавната организация „ Електронно ръководство “ (ДАЕУ). Данните бяха показани на конференция от зам.-председателя на ДАЕУ Александър Йоловски и изпълнителния шеф на „ Галъп “ Първан Симеонов.

Проучването на публичните настройки обгръща предпочитани за е-управлението тематики, измежду които са предстоящите от жителите резултати от електронното ръководство в България, потреблението на електронни административни услуги, желаните средства за електронна идентификация от потребителите на административни услуги, както и основни цели и задания на Държавната организация „ Електронно ръководство “ през 2018 година

Около 14 на 100 (около 750 хиляди) от жителите са употребили електронни административни услуги с друга периодичност през миналата година, като болшинството от тях правят оценка положително качеството на този вид услуги. Същевременно близо 70% от запитаните декларират, че не употребяват или не имат намерение да употребяват разнообразни средства за електронна идентификация (вкл. ПИН, ПИК, дипломиран електронен автограф или други) за задачите на административното обслужване и за персонални потребности. Около една трета от българите припознават нуждата от идентификация по електронен път. Под 4 на 100 от тях обаче употребяват средството за е-идентификация с най-висока сигурност, каквото е квалифицираният електронен автограф. Близо 15% от запитаните избират да употребяват едно универсално средство за електронна идентификация.

През последните 12 месеца близо 80% от българите не са търсили никаква информация или административни услуги онлайн на интернет страниците на държавните институции на всички нива, сочат още данните от изследването. Активните към 22 на 100 от българите се обръщат към администрациите по-скоро по насила и търсят информация и услуги, свързани с разнообразни отговорности към администрациите, в това число към Национална агенция за приходите, локални налози и такси, здравни и пенсионни осигуровки, компенсации за майчинство. Под 3% е общият дял на дейните българи, които търсят информация, обвързвана със отбрана на техни права, просвета, туризъм и отдих.

Основните цели на електронното ръководство са осъзнати от обществото и то е склонно да даде заем на доверие за реализацията на политиката за въвеждане на електронното ръководство. Същевременно упованията остават умерени, установи изследването.

Мнозинството от българите отдават приоритет на облекченията за жителите пред тези за бизнеса и за самите администрации. Близо 80 на 100 от запитаните са оптимисти, че ще отпадне нуждата от документи на книжен притежател, 75 на 100 смятат, че административното обслужване по-скоро ще се усъвършенства. Около 60 на 100 са оптимисти, че задачата за понижаване на административната тежест за бизнеса ще бъде осъществена, а близо 50 на 100 са уверени в цялостното въвеждане на така наречен „ служебно начало “ от институциите. Същевременно е налице песимизъм, че корупцията в администрацията ще намалее в следствие от реализацията на политиките за е-управление. Общественото мнение е раздвоено във връзка с вероятността от въвеждане на електронно отдалечено гласоподаване (по интернет) – по към 48% от запитаните.

Едва 2 на 100 от жителите считат, че финансирането е водещ фактор за реализацията на електронното ръководство в България, до момента в който близо една трета от българите (29 на сто)смятат, че съществуването на воля и предпочитание от страна на страната и политиците е основното изискване за това. Друга една трета от запитаните обаче не могат да преценяват кое е значимо, с цел да се случи работещо електронно ръководство в България. Личната воля, а не съществуването или неналичието на запаси и конюнктурната среда, жителите регистрират като водещ фактор във връзка с цялостната държавна политика за е-управление. Равен дял от 7% от запитаните дефинират като водещи фактори цифровите умения на жителите и на бизнеса и правната рамка.

Злоупотребата с персонални данни (над 44 на сто) е водещият риск за жителите при потреблението на преимуществата на електронното ръководство, сочат още данните от проучването на „ Галъп “. Близо 25 на 100 се притесняват от злонамерена външна интервенция и хакерски офанзиви.

Данните от изследването удостоверяват прокламирания от Държавната организация „ Електронно ръководство “ метод на реализация на задачите, насочен към резултатите, а не към желанията. От разпознатите от Агенцията водещи цели оперативната съгласуемост и намаляването на административната тежест и непотребните регулации са посочени като тематиките с най-висока значителност - надлежно за 78% и 50% от жителите, сочат още данните на „ Галъп интернешънъл “.

Социологическото изследване с предмет „ Установяване на публични настройки във връзка с същността, задачите, главните цели и предстоящи резултати от електронното ръководство в Република България “ е осъществено за задачите на изработването на единна и наложителна за всички администрации архитектурна рамка на електронното ръководство.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html