Страховете на писателя
Илюстрация Автор: Надежда Чипева
от 17 сеп 2016 от 22 яну 2016 от 6 окт 2013
Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Автор на романите " Партиен дом " (който предходната година излезе на британски език), " Кристо и свободната обич ", " Господин М. ", " Български рози ", сборника с разкази " Свещена светлина ". Новата му книга " Жената на писателя " (изд. " Колибри " ) към този момент е в книжарниците. Автор на пиесите " Завръщане във Витенберг " (заедно с Иван Добчев), " Червената планета " и " Злият принц ", и филмите " Свещена светлина " и документалния " Хубен рисува пари ". Косценарист на наградения във Венеция филм " Отчуждение " на Милко Лазаров.
В прозата на Георги Тенев сякаш всички имат място – историите му не са за еднакъв вид персонажи, нито се развиват на едни и същи места. Новата му книга продължава това вглеждане в обществото и най-много къде то се пропуква.
" Жената на писателя " се появява по-малко от година след предходната му – политическият разказ " Български рози " - и носи името на един от разказите в нея. Историята споделя за книжовен критик, който търси автобиографичните условия към написването на известен разказ, и се свързва с дамата, въодушевила създателя. " Знаете ли, аз поздравявам метода, по който някои създатели захвърлят своите книги на произвола на ориста. Не ги приключват, изоставят ги в чекмеджетата, написа създателят. Именно по този начин би трябвало да постъпи всеки, който схване смисъла на писането. Книгата е някакъв тромб, болест, температура, която тялото отделя. "
Какви тъкмо усеща желае да отдели от себе си Георги Тенев може да се окаже началото на дълъг диалог, защото до момента той не си е задавал този въпрос – не е обожател на самоанализирането. Но в случай че би трябвало да синтезира, нишката към разказите се оформя към следния извод: " Различните хора имат разнообразни полезности – мисля, че това е водещата тематика в сборника. А също по този начин, че тези полезности могат да бъдат изменени. Съвременното разбиране за народ също по този начин – това е дума, която човек използва настрана от себе си. Най-често той е отделена маса от индивида. Има едно несъгласие сред народността и Аза. " Занимават го и тези " сили, които се надигат на вълни и основават вълните ".
Книгата стартира с посвещение на Траян Маречков от Велико Търново, който на 18 февруари 2013 година се самозапалва в символ на митинг, а гибелта му е първата от последвалите няколко сходни случая из страната през идващите месеци. Два дни по-късно се самозапалва Пламен Горанов от Варна, чиято гибел откри максимален публичен отзив.
За него тези случаи са най-важното в историята ни през последното десетилетие. До огромна степен тъй като са мъчно обясними - той няма отговор за себе си по какъв начин да ги одобри и интерпретира, само че в същото време ги счита за тематики, по които публично би трябвало да имаме мнение. " Да можем да се връщаме към отворените въпроси е значима полезност. "
Посвещава на Траян Маречков книгата си най-много тъй като " почувствах, че нещо би трябвало да му бъде отдадено. Просто жест, от тези жестове, които постоянно липсват в обществото ни ".
Илюстрация [Колибри] Смаляване
Темата е наранена в описа " Огнян " - събитията към гибелта на героя са предадени като мемоари на негови близки: " Духът на вашата младост ви напусна дружно с него и това е което не може да понесете. Затова плачете ", " Сигурна съм, че той усещаше всичко някак по-различно ", " Беше в последна сметка по-слаб, в сравнение с се изисква да живееш. Не споделям, че не е воин. Напротив, може да е свята персона, само че това няма общо със силата да живееш. "
За Тенев ролята на действителността е сякаш друга през днешния ден. " Животът, в спешни обстановки, стартира да прилича това, което нормално взимаме от кошмарите или изкуството. Предлага ни облици и прекарвания, които към този момент не са виртуални. Като прекрачил границите спектакъл, от който не можеш към този момент да се изключиш. " А хората, които от дълго време са се отказали от следенето на вести, не гласоподават или просто се дефинират като аполитични? " Ако разбираме " политика " и " политичност " като схващане за отговорността, че живееш в полис, в стеснено пространство, то отговорността да си политичен е нещо изцяло наложително. Това е част от поддържането на човешкия и цивилизационен ред, подобен, какъвто го познаваме. "
Появата на сборника ще бъде придружена и от рядко следена в България форма на промоция – фрагменти от разказите ще се появят в аудио формат, всеки включващ и музика.
Следващият план на Георги Тенев няма да е книжовен, а ще е завръщане към киното: дружно с АГИТПРОП той е приключил филм за живота и творчеството на българския фотограф Симон Варсано, обхващаш от събитията към графитите му срещу комунистическия режим при започване на 1989 година до одобряването му като един от най-известните портретни фотографи в България.
" Жената на писателя " ще бъде показана на 29 август от 19:00 ч. в La Maison, Созопол, като част от програмата на " Аполония ".
от 17 сеп 2016 от 22 яну 2016 от 6 окт 2013
Георги Тенев е роден през 1969 година в София. Автор на романите " Партиен дом " (който предходната година излезе на британски език), " Кристо и свободната обич ", " Господин М. ", " Български рози ", сборника с разкази " Свещена светлина ". Новата му книга " Жената на писателя " (изд. " Колибри " ) към този момент е в книжарниците. Автор на пиесите " Завръщане във Витенберг " (заедно с Иван Добчев), " Червената планета " и " Злият принц ", и филмите " Свещена светлина " и документалния " Хубен рисува пари ". Косценарист на наградения във Венеция филм " Отчуждение " на Милко Лазаров.
В прозата на Георги Тенев сякаш всички имат място – историите му не са за еднакъв вид персонажи, нито се развиват на едни и същи места. Новата му книга продължава това вглеждане в обществото и най-много къде то се пропуква.
" Жената на писателя " се появява по-малко от година след предходната му – политическият разказ " Български рози " - и носи името на един от разказите в нея. Историята споделя за книжовен критик, който търси автобиографичните условия към написването на известен разказ, и се свързва с дамата, въодушевила създателя. " Знаете ли, аз поздравявам метода, по който някои създатели захвърлят своите книги на произвола на ориста. Не ги приключват, изоставят ги в чекмеджетата, написа създателят. Именно по този начин би трябвало да постъпи всеки, който схване смисъла на писането. Книгата е някакъв тромб, болест, температура, която тялото отделя. "
Какви тъкмо усеща желае да отдели от себе си Георги Тенев може да се окаже началото на дълъг диалог, защото до момента той не си е задавал този въпрос – не е обожател на самоанализирането. Но в случай че би трябвало да синтезира, нишката към разказите се оформя към следния извод: " Различните хора имат разнообразни полезности – мисля, че това е водещата тематика в сборника. А също по този начин, че тези полезности могат да бъдат изменени. Съвременното разбиране за народ също по този начин – това е дума, която човек използва настрана от себе си. Най-често той е отделена маса от индивида. Има едно несъгласие сред народността и Аза. " Занимават го и тези " сили, които се надигат на вълни и основават вълните ".
Книгата стартира с посвещение на Траян Маречков от Велико Търново, който на 18 февруари 2013 година се самозапалва в символ на митинг, а гибелта му е първата от последвалите няколко сходни случая из страната през идващите месеци. Два дни по-късно се самозапалва Пламен Горанов от Варна, чиято гибел откри максимален публичен отзив.
За него тези случаи са най-важното в историята ни през последното десетилетие. До огромна степен тъй като са мъчно обясними - той няма отговор за себе си по какъв начин да ги одобри и интерпретира, само че в същото време ги счита за тематики, по които публично би трябвало да имаме мнение. " Да можем да се връщаме към отворените въпроси е значима полезност. "
Посвещава на Траян Маречков книгата си най-много тъй като " почувствах, че нещо би трябвало да му бъде отдадено. Просто жест, от тези жестове, които постоянно липсват в обществото ни ".
Илюстрация [Колибри] Смаляване
Темата е наранена в описа " Огнян " - събитията към гибелта на героя са предадени като мемоари на негови близки: " Духът на вашата младост ви напусна дружно с него и това е което не може да понесете. Затова плачете ", " Сигурна съм, че той усещаше всичко някак по-различно ", " Беше в последна сметка по-слаб, в сравнение с се изисква да живееш. Не споделям, че не е воин. Напротив, може да е свята персона, само че това няма общо със силата да живееш. "
За Тенев ролята на действителността е сякаш друга през днешния ден. " Животът, в спешни обстановки, стартира да прилича това, което нормално взимаме от кошмарите или изкуството. Предлага ни облици и прекарвания, които към този момент не са виртуални. Като прекрачил границите спектакъл, от който не можеш към този момент да се изключиш. " А хората, които от дълго време са се отказали от следенето на вести, не гласоподават или просто се дефинират като аполитични? " Ако разбираме " политика " и " политичност " като схващане за отговорността, че живееш в полис, в стеснено пространство, то отговорността да си политичен е нещо изцяло наложително. Това е част от поддържането на човешкия и цивилизационен ред, подобен, какъвто го познаваме. "
Появата на сборника ще бъде придружена и от рядко следена в България форма на промоция – фрагменти от разказите ще се появят в аудио формат, всеки включващ и музика.
Следващият план на Георги Тенев няма да е книжовен, а ще е завръщане към киното: дружно с АГИТПРОП той е приключил филм за живота и творчеството на българския фотограф Симон Варсано, обхващаш от събитията към графитите му срещу комунистическия режим при започване на 1989 година до одобряването му като един от най-известните портретни фотографи в България.
" Жената на писателя " ще бъде показана на 29 август от 19:00 ч. в La Maison, Созопол, като част от програмата на " Аполония ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ