Макрон и Борисов: Много любов, с малко нюанси
Илюстрация Автор: Министерски съвет
от 25 авг 2017 25 авг 2017 от 25 авг 2017 от 25 авг 2017 от 25 авг 2017 от 25 авг 2017
" Заедно се сплотяваме към нуждата за промени на директивата за командированите служащи, а аз съм удобно надъхан към присъединението на България към Шенген и еврозоната ", сподели френският президент Еманюел Макрон по време на еднодневното си посещаване у нас.
В България Макрон, най-малко очевидно, получи цялостна поддръжка за предложенията си за промяна на трудовия пазара на Европейския съюз, както и за по-общите си хрумвания за бъдещето на евросъюза. Френският президент с очевидно наслаждение се обръщаше към Бойко Борисов със " скъпи " и " приятелю ", безцеремонност, която мъчно може да се разреши в други източноевропейски столици, които се отнасят много по-скептично към неговите проекти. С благосклонното си отношение София чака да си подсигурява по-бързо влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, от които е изключена към този момент 10 години. Поне на думи, френският президент горещо поддържа тези цели.
Еманюел Макрон е на обиколка в Австрия, Румъния и България, трите страни, които предстоят да поемат председателството на Съвета на Европейския съюз сред 2018 и 2019 година Посещението се преглежда във Франция като опипване на почвата за концепциите на Макрон за промени в Европейския съюз, най-много за повече интеграция сред обособени страни членки и ограничението на част от опциите за работа на източноевропейците в по-богатите страни членки на Европейски Съюз. Във Варна френският президент имаше срещи с президента Радев и премиера Бойко Борисов.
Много обич, с малко нюанси
Въпреки че изявленията на Еманюел Макрон се плъзгаха към съответните оферти, от неговите думи и изявленията на Румен Радев и Бойко Борисов се видя, че зад привидното единогласие, по всички тематики съществуват обилни нюанси.
И Борисов, и Радев желаеха поддръжката на френския си сътрудник за по-бързото приемане на България в Шенгенското пространство, европейският валутен механизъм (ERM 2, така наречен чакалня на еврозоната), за усилване на защитата на българските граници, както и за по-ясна политика към бъдещото участие на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз. Българският президент акцентира и на нуждата за повече съдействие в региона на защитата, както и на нуждата от френска поддръжка за запазването на кохезионната политика (по която страната получава средства от Европейски Съюз за вложения и развитие).
" Аз ще поддържа волята на Бойко Борисов България да бъде призната в чакалнята на еврозоната ", сподели Макрон. Френският президент не даде повече детайлности, а и сходна позиция е мъчно да бъде ясно артикулирана – поканата би трябвало да пристигна от Европейската централа банка. Той акцентира в изявлението си, че до края на годината България ще бъде поканена да взе участие във всички полемики към бъдещето на еврозоната. От години страните, които са отвън нея упорстват техните финансови министри да вземат участие в полемиките на еврогрупата, въпреки и без право на глас.
Фотограф: Министерски съвет
Подобна беше и позицията на Макрон за Шенген. " От 2011 година Б-ия към този момент извършва изискванията за участие в Шенген. До края на годината може да приключи промяната на Шенген и България би трябвало да взе участие в полемиките ", съобщи той. И по този въпро той не се ангажира с конкретика, защото решението за приемането на нова страна в шенгенското пространство се взема единомислещо от членуващите в него страни.
Тези разлики обаче бяха най-видими към тематиката за смяната в системата на командированите служащи, един от най-важните предизборни цели на френския президент. Като стопански министър по времето на предшественика си Франсоа Оланд, Макрон беше един от главните мотори зад стягането на разпоредбите за командироване. Всъщност визитата на Макрон в трите страни (в Австрия той се срещна с чешкия и словашкия премиери) целеше точно да подсигурява нужната поддръжка от страните членки за смяната в разпоредбите за командироване.
При командировката служащи от една страна могат да бъдат изпратени в друга, както продължат да заплащат обществените си осигуровки посредством изпращащата ги компания. По този метод жителите на страните от Източна Европа, при които осигуровките са доста по-ниски, стават доста по-конкурентни на западноевропейските пазари. Освен това, изпращащата компания може да заплаща на своите служащи по минималните ставки, които са открити в приемащата страна, което постоянно е много по-ниско от заплатите за същата позиция.
Предлаганите промени биха лимитирали времетраенето на командировките, както и биха въвели условие заплащането на командированите да е на същото равнище, каквото е и за локалните служащи на същата позиция (вместо по става по минималните ставки).
Румен Радев сподели, че България е срещу измамите със обществените осигуровки на служащите. Той обаче свърза смяната на актуалната регулация с по-общите стопански разлики в Европейски Съюз. " Въпросът със обществените права не се изчерпва единствено с командированите служащи, има и други проблеми като данъчен дъмпинг, само че налице и няколко пъти по-ниско възнаграждение на служащите в новите страни членки в сравнението със заплащането на техните сътрудници от старите страни членки за една и съща работа. Трябва да има сложен метод към тези проблеми ". Българският президент направи и връзка със запазването на кохезионната политика, която води " до действителна конвергенция " (т.е. доближаване на доходите).
Френският президент горещо благодари на Радев за упоменатия от него обществен и данъчен дъмпинг, очевидно считайки, че двамата стоят на едни и същи позиции. Темата за така наречен дъмпинг е водеща във Франция от повече от десетилетие, като с ниските налози и осигуровки в Източна Европа постоянно се изясняват доста от икономическите неблагополучия в страната. Макрон стигна и по-далеч. След срещата си Бойко Борисов, той очевидно обвърза поддръжката си за България с повече дейности от българска страна за смяна в тази тенденция. " България като пълновръстен член би трябвало да се бори със обществения дъмпинг ", сподели френският президент. Макрон пропусна и забележката на Радев, че сходни промени би трябвало да са обвързани с бъдещето на кохезионната политика.
Премиерът Борисов побърза да разграничи полемиките към командированите служащи (където България очевидно приема френската позиция) от казуса с транспортните компании. В момента български превозвачи имат опция да работят на непознати пазари като заплащат български заплати на водачите си, което слага техните западноевропейски съперници в очевидно неизгодна позиция. Именно това беше повода за натиска във Франция за промени в регулациите. Макрон даже си послужи с образец, който получил от Бойко Борисов, че в България сега не могат да се намерят водачи за градския превоз. Българският министър председател обаче сподели, че бъдещите промени в този бранш би трябвало да се съобразят с съответните условия. Например да отпадне условието след всеки курс камионите да се завръщат до страната, в която е записана компанията транспортьор, което в българския случай значи четири хиляди километра курс.
Отбрана и за България
По време на срещите сред Макрон, Радев и Борисов е обсъждан и въпросът за общата европейска защита - самодейност, която беше подета от Германия и Франция предходната година, след решението на Англия да напусне Европейски Съюз. Според нея, страните членки, които желаят да засилят съдействието си региона, биха могли да го създадат, даже без част от 27-те да вземат участие. " Европейската защита ще даде нов подтик на европейски план ", съобщи Радев. Той обаче направи уточнението, че разпоредбите, по които ще работи бъдещият европейски защитителен фонд, от който ще се финансират общи отбранителни планове, ще се вземат решение по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз при започване на идната година. Според Радев те не трябва да изключват обособени страни, както и техните военни промишлености от това съдействие.
По време на диалозите очевидно са обсъждани и съответни планове в отбранителната сфера, защото и Макрон, и Радев, и Борисов говореха за опциите за индустриално съдействие, т.е. доставките на въоръжение да се извършват взаимно с български фабрики. Българският министър председател загатна и за прекратяването на арбитражно дело против България в отбранителната сфера. Такова беше заведено от " Юрокоптер " откакто България отхвърли да одобри и заплати всички поръчани от нея вертолети през 2006 година
По време на конференцията си с българския президент, Макрон направи забавна вметка. " Това красиво място се намира на към два часа път от Крим и Турция, което дава ясна визия за геополитическите залози пред България ". От думите на Радев и Борисов обаче не стана ясно дали са обсъждани връзките с Русия и Турция.
Сърцето на Европа да тупти и за София
" Имаме потребност от едно сърце на Европа, което да се движи по-бързо ", сподели Макрон във Варна, поставяйки на фокус концепцията за така наречен " Европейски Съюз на доста скорости ". Тази концепция, съгласно която някои страни ускоряват връзките между тях в избрани област, без наложително останалите страни членки да взе участие в тях, става настоящо още веднъж след решението на Англия за овакантяване на Европейски Съюз. Повечето страни от Източна Европа се тормозят от нея, защото я преглеждат като опция за формиране на малко ядро страни членки, които ще взимат главните решения в Съюза, до момента в който останалите ще останат в неговата външна страна.
Макрон изясни, че тази концепция не значи, някои да бъде изключван. " Бих желал България да взе участие в тези полемики по-активно ", сподели той.
Румен Радев обаче на няколко пъти акцентира, че сходни политики би трябвало да бъдат " включващи ". Той даде за образец и " одисеята ни с Шенген ", към който България от дълго време официално би трябвало да принадлежи. Но поради проблемите в региона на върховенството на закона, страни като Холандия постановат несъгласие.
от 25 авг 2017 25 авг 2017 от 25 авг 2017 от 25 авг 2017 от 25 авг 2017 от 25 авг 2017
" Заедно се сплотяваме към нуждата за промени на директивата за командированите служащи, а аз съм удобно надъхан към присъединението на България към Шенген и еврозоната ", сподели френският президент Еманюел Макрон по време на еднодневното си посещаване у нас.
В България Макрон, най-малко очевидно, получи цялостна поддръжка за предложенията си за промяна на трудовия пазара на Европейския съюз, както и за по-общите си хрумвания за бъдещето на евросъюза. Френският президент с очевидно наслаждение се обръщаше към Бойко Борисов със " скъпи " и " приятелю ", безцеремонност, която мъчно може да се разреши в други източноевропейски столици, които се отнасят много по-скептично към неговите проекти. С благосклонното си отношение София чака да си подсигурява по-бързо влизане в еврозоната и Шенгенското пространство, от които е изключена към този момент 10 години. Поне на думи, френският президент горещо поддържа тези цели.
Еманюел Макрон е на обиколка в Австрия, Румъния и България, трите страни, които предстоят да поемат председателството на Съвета на Европейския съюз сред 2018 и 2019 година Посещението се преглежда във Франция като опипване на почвата за концепциите на Макрон за промени в Европейския съюз, най-много за повече интеграция сред обособени страни членки и ограничението на част от опциите за работа на източноевропейците в по-богатите страни членки на Европейски Съюз. Във Варна френският президент имаше срещи с президента Радев и премиера Бойко Борисов.
Много обич, с малко нюанси
Въпреки че изявленията на Еманюел Макрон се плъзгаха към съответните оферти, от неговите думи и изявленията на Румен Радев и Бойко Борисов се видя, че зад привидното единогласие, по всички тематики съществуват обилни нюанси.
И Борисов, и Радев желаеха поддръжката на френския си сътрудник за по-бързото приемане на България в Шенгенското пространство, европейският валутен механизъм (ERM 2, така наречен чакалня на еврозоната), за усилване на защитата на българските граници, както и за по-ясна политика към бъдещото участие на страните от Западните Балкани в Европейски Съюз. Българският президент акцентира и на нуждата за повече съдействие в региона на защитата, както и на нуждата от френска поддръжка за запазването на кохезионната политика (по която страната получава средства от Европейски Съюз за вложения и развитие).
" Аз ще поддържа волята на Бойко Борисов България да бъде призната в чакалнята на еврозоната ", сподели Макрон. Френският президент не даде повече детайлности, а и сходна позиция е мъчно да бъде ясно артикулирана – поканата би трябвало да пристигна от Европейската централа банка. Той акцентира в изявлението си, че до края на годината България ще бъде поканена да взе участие във всички полемики към бъдещето на еврозоната. От години страните, които са отвън нея упорстват техните финансови министри да вземат участие в полемиките на еврогрупата, въпреки и без право на глас.
Фотограф: Министерски съвет
Подобна беше и позицията на Макрон за Шенген. " От 2011 година Б-ия към този момент извършва изискванията за участие в Шенген. До края на годината може да приключи промяната на Шенген и България би трябвало да взе участие в полемиките ", съобщи той. И по този въпро той не се ангажира с конкретика, защото решението за приемането на нова страна в шенгенското пространство се взема единомислещо от членуващите в него страни.
Тези разлики обаче бяха най-видими към тематиката за смяната в системата на командированите служащи, един от най-важните предизборни цели на френския президент. Като стопански министър по времето на предшественика си Франсоа Оланд, Макрон беше един от главните мотори зад стягането на разпоредбите за командироване. Всъщност визитата на Макрон в трите страни (в Австрия той се срещна с чешкия и словашкия премиери) целеше точно да подсигурява нужната поддръжка от страните членки за смяната в разпоредбите за командироване.
При командировката служащи от една страна могат да бъдат изпратени в друга, както продължат да заплащат обществените си осигуровки посредством изпращащата ги компания. По този метод жителите на страните от Източна Европа, при които осигуровките са доста по-ниски, стават доста по-конкурентни на западноевропейските пазари. Освен това, изпращащата компания може да заплаща на своите служащи по минималните ставки, които са открити в приемащата страна, което постоянно е много по-ниско от заплатите за същата позиция.
Предлаганите промени биха лимитирали времетраенето на командировките, както и биха въвели условие заплащането на командированите да е на същото равнище, каквото е и за локалните служащи на същата позиция (вместо по става по минималните ставки).
Румен Радев сподели, че България е срещу измамите със обществените осигуровки на служащите. Той обаче свърза смяната на актуалната регулация с по-общите стопански разлики в Европейски Съюз. " Въпросът със обществените права не се изчерпва единствено с командированите служащи, има и други проблеми като данъчен дъмпинг, само че налице и няколко пъти по-ниско възнаграждение на служащите в новите страни членки в сравнението със заплащането на техните сътрудници от старите страни членки за една и съща работа. Трябва да има сложен метод към тези проблеми ". Българският президент направи и връзка със запазването на кохезионната политика, която води " до действителна конвергенция " (т.е. доближаване на доходите).
Френският президент горещо благодари на Радев за упоменатия от него обществен и данъчен дъмпинг, очевидно считайки, че двамата стоят на едни и същи позиции. Темата за така наречен дъмпинг е водеща във Франция от повече от десетилетие, като с ниските налози и осигуровки в Източна Европа постоянно се изясняват доста от икономическите неблагополучия в страната. Макрон стигна и по-далеч. След срещата си Бойко Борисов, той очевидно обвърза поддръжката си за България с повече дейности от българска страна за смяна в тази тенденция. " България като пълновръстен член би трябвало да се бори със обществения дъмпинг ", сподели френският президент. Макрон пропусна и забележката на Радев, че сходни промени би трябвало да са обвързани с бъдещето на кохезионната политика.
Премиерът Борисов побърза да разграничи полемиките към командированите служащи (където България очевидно приема френската позиция) от казуса с транспортните компании. В момента български превозвачи имат опция да работят на непознати пазари като заплащат български заплати на водачите си, което слага техните западноевропейски съперници в очевидно неизгодна позиция. Именно това беше повода за натиска във Франция за промени в регулациите. Макрон даже си послужи с образец, който получил от Бойко Борисов, че в България сега не могат да се намерят водачи за градския превоз. Българският министър председател обаче сподели, че бъдещите промени в този бранш би трябвало да се съобразят с съответните условия. Например да отпадне условието след всеки курс камионите да се завръщат до страната, в която е записана компанията транспортьор, което в българския случай значи четири хиляди километра курс.
Отбрана и за България
По време на срещите сред Макрон, Радев и Борисов е обсъждан и въпросът за общата европейска защита - самодейност, която беше подета от Германия и Франция предходната година, след решението на Англия да напусне Европейски Съюз. Според нея, страните членки, които желаят да засилят съдействието си региона, биха могли да го създадат, даже без част от 27-те да вземат участие. " Европейската защита ще даде нов подтик на европейски план ", съобщи Радев. Той обаче направи уточнението, че разпоредбите, по които ще работи бъдещият европейски защитителен фонд, от който ще се финансират общи отбранителни планове, ще се вземат решение по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз при започване на идната година. Според Радев те не трябва да изключват обособени страни, както и техните военни промишлености от това съдействие.
По време на диалозите очевидно са обсъждани и съответни планове в отбранителната сфера, защото и Макрон, и Радев, и Борисов говореха за опциите за индустриално съдействие, т.е. доставките на въоръжение да се извършват взаимно с български фабрики. Българският министър председател загатна и за прекратяването на арбитражно дело против България в отбранителната сфера. Такова беше заведено от " Юрокоптер " откакто България отхвърли да одобри и заплати всички поръчани от нея вертолети през 2006 година
По време на конференцията си с българския президент, Макрон направи забавна вметка. " Това красиво място се намира на към два часа път от Крим и Турция, което дава ясна визия за геополитическите залози пред България ". От думите на Радев и Борисов обаче не стана ясно дали са обсъждани връзките с Русия и Турция.
Сърцето на Европа да тупти и за София
" Имаме потребност от едно сърце на Европа, което да се движи по-бързо ", сподели Макрон във Варна, поставяйки на фокус концепцията за така наречен " Европейски Съюз на доста скорости ". Тази концепция, съгласно която някои страни ускоряват връзките между тях в избрани област, без наложително останалите страни членки да взе участие в тях, става настоящо още веднъж след решението на Англия за овакантяване на Европейски Съюз. Повечето страни от Източна Европа се тормозят от нея, защото я преглеждат като опция за формиране на малко ядро страни членки, които ще взимат главните решения в Съюза, до момента в който останалите ще останат в неговата външна страна.
Макрон изясни, че тази концепция не значи, някои да бъде изключван. " Бих желал България да взе участие в тези полемики по-активно ", сподели той.
Румен Радев обаче на няколко пъти акцентира, че сходни политики би трябвало да бъдат " включващи ". Той даде за образец и " одисеята ни с Шенген ", към който България от дълго време официално би трябвало да принадлежи. Но поради проблемите в региона на върховенството на закона, страни като Холандия постановат несъгласие.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ