Илона Александрова е една нормална жена, съпруга и майка с

Илона Александрова е една естествена жена, брачна половинка и майка с естествен живот, който обаче се прекатурва на 180 градуса. Нейният брачен партньор се разболява тежко и умира. Историята на госпожа Александрова е тежка за четене, изпълнена е с със тъга и яд.

Поредната лекарска немарливост остави мен и децата ми сами вечно!!!

Кого да осъждам и към кого да се обръщам към този момент - не зная.

Пиша това с изключителна болежка в душата, възприятие на непримирение и до момента в който виждам децата ми, мъничките ми деца потънали в тъга за техния баща.

Какво да им кажа? Как да им обясня, че серия от лекарски неточности и небрежност, доведоха до това обичаният им баща да не им се усмихва в никакъв случай повече.

Аз съм просто елементарна брачна половинка и майка, която до преди три месеца имаше естествен живот, като всеки един от вас.

Но какво се случи, ще попита някой?

Преди три месеца брачният партньор ми се разболя тежко, беше му осъществен обзор от локален доктор в село Гара Елин Пелин и му беше изработен тест за коронавирус, както и фотография на белия дроб, от която беше постановена диагноза пневмония.

Съпругът ми не беше добре, въпреки негативния тест, помолихме да бъде приет в болница, само че ни беше отказано.

Оставен на домашно лекуване не след дълго брачният партньор ми се утежни.

След гледище от моя страна беше признат в 5-та градска болница, където след 28 дни лекуване на пневмония, го изписаха без потвърден коронавирус на О2 и антибиотик у дома.

Където той продължи да се утежнява.

Заради задуха, който получаваше, се наложи всекидневно да се обръщам към услугите на Бърза помощ, където всекидневно чувах от “лекари ", че не може да бъде приет в болница, тъй като няма места и не е с коронавирус.

Той си отиваше пред очите ни, а ние не можехме да му помогнем.

На 19-ти ноември, късно през нощта, към 04:00 часа, положението му стана сериозно.

Така бях принудена още веднъж да се обърна към екип на Елин Пелин, които го откараха в Александровска болница, от където след часове очакване, бил пренасочен към друга болница.

Чакахме кола за спешна помощ за Света София.

Около 22:30 беше взет от Александровска болница и откаран в Софиямед.

Какво се е случило по-късно не знам с детайлности, само че се оказва, че брачният партньор ми е бил трансфериран в кола за спешна помощ още веднъж, която в 23:30 вечерта ми го върна вкъщи - чисто гол със стърчащи маркучета по него, катетър, просълзен и молейки им се, изтъквам:,,Помощ! Умирам! Студено ми е! "

Когато попитах за какво ми го връщат по този начин, получих единствено мълчанието на здравното лице в колата за спешна помощ, която за всеки случай се беше заключила там.

Настоявах за отговори и се наложи принудително да я изкарам от колата за спешна помощ, с цел да ги получа.

И това… това беше най-отвратителното отношение, което бях получавала досега.

Отговорът беше, изтъквам: “Никъде не го желаят, аз к’во да направя?! Дайте едно одеяло и си го прибирайте! "

Тук желая да подчертая, че става въпрос за човек в тежко положение, който има потребност от незабавна лекарска интервенция, а екипът даже не ни разреши да го пренесем с носилка до дома ни. Дори това ни беше отказано!

Но най-безобразно от всичко беше, че вместо пояснение, екипът, който очевидно нищо не може да направи, повика полиция.

Наложи се синът ми и брат ми да внесат брачният партньор ми вътре, а той… той виеше за помощ.

Започнах да се апелирам на екипа да му помогне някак, само че се оказа, че те даже нямат обикновени неща в колата за спешна помощ - липсваха инжекции, медикаменти и всевъзможни други неща.

От там се наложи да повикат втора кола за спешна помощ, а нас ни изгониха на открито.

След известно време дойде вторият екип, който вместо да отиде при брачна половинка ми, стартира да се разправя просташки с нас.

Наложи се да ги молим да си свършат работата.

След многократни молби от наша страна, те влязоха в стаята при брачна половинка ми и ни принудиха да седим извън.

Наистина не зная какво се случи вътре, само че от самото начало чувах единствено плачът на брачна половинка си и крясъци за помощ.

След тридесет минути всичко утихна.

Излязоха двете “медицински лица " от стаята и ни споделиха:,,Ми той умря ", а пред децата, пред децата излъгаха, че било се случило на път на автомагистралата.

Толкова по тематиката.

Толкова за хипократовата клетва.

Толкова и за човечността.

А той, той си отиде. Отиде си един прелестен брачен партньор и любящ татко, подхвърлян от кола за спешна помощ в кола за спешна помощ, молейки се за помощ.