Мъск изпраща роботи на Луната и Марс, ще строят селища за хо...
Илон Мъск приготвя нова фаза в амбициозния си проект за колонизиране на Космоса. Целта му е още преди края на 2026 година ракети на SpaceX да стартират да изпращат първи материали към Луната и Марс, които да слагат основата за бъдещи човешки селища, написа Vesti.bg, базирайки се на The New York Post.
Според проектите първите „ заселници “ няма да бъдат хора, а роботи. Те ще би трябвало да приготвят инфраструктурата, нужна за оцеляване отвън Земята — сила, вода, О2, връзки и обитаеми пространства.
Мъск е пренасочил част от фокуса на SpaceX към построяването на „ лунен град “, защото Луната е доста по-близка и по-лесна за постигане от Марс. Пътуването до нея лишава към три дни, до момента в който до Червената планета са нужни почти шест месеца.
Според The New York Post Мъск счита, че лунно населено място може да бъде построено в границите на идващите 10 години, а първите самоподдържащи се градове на Марс — сред 2045 и 2055 година
Роботи ще строят селищата преди хората
Планът планува роботи да бъдат изпратени преди първите човешки екипажи. Те ще би трябвало да разопаковат съоръжение, да построяват инфраструктура и да приготвят изискванията за живот.
Основна роля в тази визия могат да имат хуманоидните роботи Optimus на Tesla, задвижвани от изкуствен интелект. Идеята е те да правят най-опасната и тежка работа в среда, в която човешкото оцеляване изисква големи запаси.
SpaceX е подала заявки до Федералната комисия по връзките на Съединени американски щати за последваща огромна стъпка — разширение на сателитната си мрежа. Компанията желае позволение за изстрелване на още 100 000 спътника, които да подкрепят връзките и бъдещата изчислителна инфраструктура в Космоса.
Според визията на Мъск сходна мрежа би могла да обезпечи връзка сред Земята, Луната и Марс, както и изчислителната мощ, нужна за роботи и системи с изкуствен интелект.
Експерти, представени от The New York Post, изясняват, че в случай че бъдещите роботи употребяват мощен изкуствен интелект, няма да е практично цялата изчислителна мощност да бъде вградена във всяка машина поотделно. Вместо това може да се употребява централизирана система от спътници, която да обработва данни и да координира дейностите им.
Подобна идея към този момент се разисква и в научни разработки за бъдещи галактически центрове за данни, които могат да обработват информация непосредствено в орбита, вместо всичко да се изпраща назад към Земята.
Голямото предизвикателство остава транспортът
Най-трудната част от проекта е превозването на голямо количество товари отвън земната атмосфера. Starship — свръхтежката ракета на SpaceX — към този момент показва основни благоприятни условия, само че към момента би трябвало да потвърди надеждно презареждане с гориво в орбита и постоянни тежки товарни задачи.
Мъск съобщи, че за построяването на селища оттатък Земята може да бъде нужна още по-голяма транспортна ракета от Starship. Според него изстрелванията би трябвало да станат задоволително чести и налични, с цел да разрешат преместването на милиони тонове материали.
Луната ще бъде тестова площадка за технологиите, които по-късно би трябвало да бъдат употребявани на Марс. Там могат да се изпитват системи за произвеждане на сила, рандеман на вода, основаване на О2, създаване на местообитания и ръководство на самостоятелни роботи.
Ако нещо се обърка на Луната, връщането към Земята или изпращането на аварийни елементи е доста по-бързо спрямо Марс. Затова специалистите считат, че лунната база е разумна междинна стъпка.
Какво ще е нужно за живот на Марс
За да оцелеят хора на Марс, ще са нужни постоянна сила, вода, О2, гориво и предпазени обитаеми пространства. Част от тези запаси могат да бъдат създадени на място, само че това изисква комплицирани роботи, машини за рандеман и системи за преработване.
Водата на Марс евентуално е замръзнала под повърхността, което значи, че роботи ще би трябвало да я откриват и извличат. Други системи ще би трябвало да създават О2 и гориво, с цел да може бъдещите екипажи да се върнат на Земята при нужда.
Първите хора на Марс евентуално ще живеят в мощно лимитирана среда. Те ще бъдат предпазени от тънки стени, зад които има радиация, мраз, ниско налягане и съвсем мигновена заплаха за живота.
Затова специалисти разказват бъдещия живот на Червената планета като по едно и също време трогателен, отегчителен и отблъскващ — трогателен, тъй като човек ще живее на друга планета; отегчителен, тъй като ще бъде затворен в местообитание; и отблъскващ, тъй като всяка щета може да бъде съдбовна.
Визията на Илон Мъск остава извънредно амбициозна. Тя включва ракети за тежки товари, роботи строители, сателитни мрежи, изкуствен интелект и бъдещи градове на Луната и Марс.
Но преди този момент SpaceX би трябвало да реши редица механически, финансови и безопасностни провокации. Затова проектите на Мъск се одобряват по едно и също време като софтуерна фантазия и като една от най-смелите прогнози за бъдещето на човечеството отвън Земята.
Според проектите първите „ заселници “ няма да бъдат хора, а роботи. Те ще би трябвало да приготвят инфраструктурата, нужна за оцеляване отвън Земята — сила, вода, О2, връзки и обитаеми пространства.
Мъск е пренасочил част от фокуса на SpaceX към построяването на „ лунен град “, защото Луната е доста по-близка и по-лесна за постигане от Марс. Пътуването до нея лишава към три дни, до момента в който до Червената планета са нужни почти шест месеца.
Според The New York Post Мъск счита, че лунно населено място може да бъде построено в границите на идващите 10 години, а първите самоподдържащи се градове на Марс — сред 2045 и 2055 година
Роботи ще строят селищата преди хората
Планът планува роботи да бъдат изпратени преди първите човешки екипажи. Те ще би трябвало да разопаковат съоръжение, да построяват инфраструктура и да приготвят изискванията за живот.
Основна роля в тази визия могат да имат хуманоидните роботи Optimus на Tesla, задвижвани от изкуствен интелект. Идеята е те да правят най-опасната и тежка работа в среда, в която човешкото оцеляване изисква големи запаси.
SpaceX е подала заявки до Федералната комисия по връзките на Съединени американски щати за последваща огромна стъпка — разширение на сателитната си мрежа. Компанията желае позволение за изстрелване на още 100 000 спътника, които да подкрепят връзките и бъдещата изчислителна инфраструктура в Космоса.
Според визията на Мъск сходна мрежа би могла да обезпечи връзка сред Земята, Луната и Марс, както и изчислителната мощ, нужна за роботи и системи с изкуствен интелект.
Експерти, представени от The New York Post, изясняват, че в случай че бъдещите роботи употребяват мощен изкуствен интелект, няма да е практично цялата изчислителна мощност да бъде вградена във всяка машина поотделно. Вместо това може да се употребява централизирана система от спътници, която да обработва данни и да координира дейностите им.
Подобна идея към този момент се разисква и в научни разработки за бъдещи галактически центрове за данни, които могат да обработват информация непосредствено в орбита, вместо всичко да се изпраща назад към Земята.
Голямото предизвикателство остава транспортът
Най-трудната част от проекта е превозването на голямо количество товари отвън земната атмосфера. Starship — свръхтежката ракета на SpaceX — към този момент показва основни благоприятни условия, само че към момента би трябвало да потвърди надеждно презареждане с гориво в орбита и постоянни тежки товарни задачи.
Мъск съобщи, че за построяването на селища оттатък Земята може да бъде нужна още по-голяма транспортна ракета от Starship. Според него изстрелванията би трябвало да станат задоволително чести и налични, с цел да разрешат преместването на милиони тонове материали.
Луната ще бъде тестова площадка за технологиите, които по-късно би трябвало да бъдат употребявани на Марс. Там могат да се изпитват системи за произвеждане на сила, рандеман на вода, основаване на О2, създаване на местообитания и ръководство на самостоятелни роботи.
Ако нещо се обърка на Луната, връщането към Земята или изпращането на аварийни елементи е доста по-бързо спрямо Марс. Затова специалистите считат, че лунната база е разумна междинна стъпка.
Какво ще е нужно за живот на Марс
За да оцелеят хора на Марс, ще са нужни постоянна сила, вода, О2, гориво и предпазени обитаеми пространства. Част от тези запаси могат да бъдат създадени на място, само че това изисква комплицирани роботи, машини за рандеман и системи за преработване.
Водата на Марс евентуално е замръзнала под повърхността, което значи, че роботи ще би трябвало да я откриват и извличат. Други системи ще би трябвало да създават О2 и гориво, с цел да може бъдещите екипажи да се върнат на Земята при нужда.
Първите хора на Марс евентуално ще живеят в мощно лимитирана среда. Те ще бъдат предпазени от тънки стени, зад които има радиация, мраз, ниско налягане и съвсем мигновена заплаха за живота.
Затова специалисти разказват бъдещия живот на Червената планета като по едно и също време трогателен, отегчителен и отблъскващ — трогателен, тъй като човек ще живее на друга планета; отегчителен, тъй като ще бъде затворен в местообитание; и отблъскващ, тъй като всяка щета може да бъде съдбовна.
Визията на Илон Мъск остава извънредно амбициозна. Тя включва ракети за тежки товари, роботи строители, сателитни мрежи, изкуствен интелект и бъдещи градове на Луната и Марс.
Но преди този момент SpaceX би трябвало да реши редица механически, финансови и безопасностни провокации. Затова проектите на Мъск се одобряват по едно и също време като софтуерна фантазия и като една от най-смелите прогнози за бъдещето на човечеството отвън Земята.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ