С чип в черепа - как мозъчно-компютърните интерфейси променят хората
Илон Мъск от дълго време желае да сложи компютърен чип в мозъка на човек. Неговият стартъп в областта на неврологичните технологии Neuralink работи по имплантирането на своята разработка в нечий череп, откогато е учреден през 2016 г. След години на проби върху животни, през декември, Мъск разгласи, че компанията му възнамерява да стартира тествания върху хора в границите на шест месеца и въпреки че това не е първият път, в който той споделя нещо сходно, такива проби сигурно към този момент са на хоризонта, показва в собствен материал Business Insider. Изданието напомня, че Neuralink повече от половин десетилетие работи по преобразуването на мозъчните сигнали в цифрови, което би разрешило на човек да движи курсора на мишката, да изпраща текстови известие или да работи с текстообработваща стратегия единствено с мисълта си. И въпреки че първичният фокус на разработките на Neuralink пада върху медицинските случаи на приложимост като подкрепяне на общуването при парализирани хора, Мъск в последна сметка се стреми да сътвори чипове за всеобща приложимост. Или, както той споделя, да сложи " Fitbit в черепа ви ". Но Neuralink надалеч не е единствената компания, която работи върху мозъчно-компютърни интерфейси (BCI ) - системи за улеснение на директната връзка сред човешкия мозък и компютри, напомня още Business Insider. Други откриватели преглеждат опцията за потребление на BCI за възобновяване на изгубени сетива и за ръководство на протези, наред с други приложения. И макар че тези технологии са към момента в начален етап на развиване, те имат задоволително история зад тила си, с цел да могат откривателите да придобият известна визия за метода, по който невронните импланти взаимодействат с нашите мозъци. " Разбира се, че това води до промени. Въпросът е какви промени провокира и до каква степен те са от голяма важност ”, споделя Анна Уекслър, доцент по философия в катедрата по здравна нравственос и здравна политика в Университета на Пенсилвания, представена от BI. Намесата в деликатното действие на човешкия мозък е комплицирана задача, а резултатите не всеки път са мечтани или планувани. Не е изключено хората, употребяващи BCI, да станат прекомерно подвластни от устройствата или да усетят промени в личното си чувство за себе си. Преди да стигнем досега, в който хората ще се редят на опашка, с цел да вграждат смарт телефон в мозъка си, е значимо да се оправим с рискове и неповторимите етични клопки, до които ще докара това, безапелационна е тя.
От научна фантастика до промишленост за милиарди долари
Въпреки че на хората към момента им следва да основат летящи коли, да осъществят задачи до Марс и да конструират безапелационни роботизирани реплики на себе си, BCI може би е най-значимата технология. Тя освен има опция да оправдае, само че в някои случаи и да надмине упованията на класиците в научната фантастика (което се случва рядко като цяло). Повече от 200 000 души по света към този момент употребяват някакъв тип BCI, най-много по медицински аргументи. Може би най-известният случай на приложимост са кохлеарните импланти, които разрешават на хора, изгубили слуха си, да чуват в известна степен. Друго главно приложение е предварителната защита на епилептични пристъпи, защото съществуващите устройства могат да следят интензивността на мозъчните сигнали и да предсказват припадъци, като предизвестяват индивида, тъй че той да може да заобикаля избрани действия или да приема превантивни медикаменти. Разработват се и системи, които освен да откриват, само че и да предотвратяват пристъпите посредством електрическа стимулация. Имплантите за хора с Паркинсон и меланхолия също се тестват върху хора от години. Развитието на изкуствения разсъдък и материалите за невронни сондирания направиха устройствата по-малко инвазивни и по-широко използвани, което естествено притегли вълна от частно и военно финансиране, показва BI. Компании като Paradromics, Blackrock Neurotech и Synchron са единствено част от организациите, съществено подкрепяни от фондове за рискови капитали, които работят върху устройства за парализирани хора. И този подтик към този момент има своите резултати. През ноември предходната година, да вземем за пример, стартъп, наименуван Science, показа идея за биоелектрически интерфейс, който да помогне за лекуването на слепота. А през септември Magnus Medical получи утвърждение от Агенцията по храните и медикаментите на Съединени американски щати за целева терапия посредством мозъчна стимулация при съществени депресивни разстройства. Като цяло, компанията за пазарни изследвания Grand View Research прави оценка международния пазар на мозъчни импланти на 4,9 милиарда $ през 2021 година Очаква се до до 2030 година тази стойност да се удвои. Но наред с здравната приложимост на BCI, показва BI, към този момент се създават и доста приложения на мозъчните чипове в разнообразни други сфери. Изданието цитира проучване, оповестено през 2018 година, което разказва случаи на приложимост за взаимоотношение с голям брой приложения на таблет с Android, в това число писане, изпращане на известия и търсене в интернет, като потребителят би трябвало просто да си показа съответните придвижвания. Макар и към момента в областта на спекулациите, съществуват и хрумвания за използване на BCI за гейминг, операции в среда на виртуална действителност и даже непосредствено приемане на входящи данни като текстови известия или видеоклипове, без потребността от екран. Това може да звучи като научна фантастика, само че действителността е, че сме достигнали миг, в който културните и етичните бариери пред този тип технологии стартират да надвишават техническите, безапелационни са от BI.
Променено съзнание И въпреки всичко, макар че идва с доста обещания, тази технология би трябвало да прескочи още голям брой трудности по пътя си. Има задоволително безапелационни доказателства, че устройствата могат да провокират когнитивни промени отвън обсега на плануваните им приложения. Някои от тях са позитивни, споделя Анна Уекслър от Университета на Пенсилвания, която интервюира хора с Паркинсон, подложени на дълбока мозъчна стимулация пред BI. Това е хирургично лекуване, което включва имплантиране на тънки железни проводници, изпращащи електрически импулси към мозъка за понижаване на признаците. По този метод тя открива, че доста от тях са изгубили чувството за себе си, преди да се подложат на лекуването. " Много от тях считат, че заболяването ги е лишила от това, което са. Ако не можеш да правиш нещата, които си мислиш, че можеш, това в действителност се отразява на идентичността ти, на възприятието ти за себе си. В тези случаи BCI е оказал помощ на хората да се почувстват още веднъж себе си, подпомагайки лекуването на главното им заболяване ”, счита специалистът. Но има и задоволително доказателства за противоположното. Според проучванията на различен експерт, интервюиран от BI - Фредерик Гилбърт, професор по философия в Университета на Тасмания, профилиран в приложната невроетика, потреблението на BCI може да провокира “промени в личността или изразяването на сексуалността. " В многочислени си изследвания Гилбърт е забелязал, че пациентите оповестяват за “чувство на неразпознаване на себе си ” или за това, което в проучванията нормално се назовава " отчуждение ". " Те знаят, че са себе си, само че не е както преди имплантирането ", споделя той. “Някои от тях показват чувството, че имат нови качества, които не са свързани с имплантите, като, да вземем за пример, жена в края на 50-те години, самонаранила се, до момента в който се пробва да вдигне маса за билярд, която считала, че може да реалокира сама. Това е довело и до крайни случаи, в които е имало опити за самоубийство ", споделя Гилбърт пред BI. Развиването на взаимозависимост също може да се окаже проблем. Ученият предизвестява, че от време на време пациентът може да разчита толкоз доста на устройството си, че да има възприятието, че не може да действа без него. Гилбърт се е сблъсквал с доста участници в изследвания, които са изпадали в меланхолия, откакто са изгубили поддръжката за устройствата си, когато изследователския план, от който са били част, е завършил. Този тип взаимозависимост се усложнява в допълнение от обстоятелството, че BCI са сложни за поддръжка, като постоянно се постанова инвазивна мозъчна интервенция за тяхното премахване и наново имплантиране. Тъй като технологията към момента е в огромна степен във фаза на тествания, липсват и универсални стандарти за използването ѝ. Така че, до момента в който фантазията на Мъск се сбъдне, ще мине още известно време. И нека до тогава човечеството да е наясно с всички промени, които сбъдването ѝ ще донесе със себе си.
От научна фантастика до промишленост за милиарди долари
Въпреки че на хората към момента им следва да основат летящи коли, да осъществят задачи до Марс и да конструират безапелационни роботизирани реплики на себе си, BCI може би е най-значимата технология. Тя освен има опция да оправдае, само че в някои случаи и да надмине упованията на класиците в научната фантастика (което се случва рядко като цяло). Повече от 200 000 души по света към този момент употребяват някакъв тип BCI, най-много по медицински аргументи. Може би най-известният случай на приложимост са кохлеарните импланти, които разрешават на хора, изгубили слуха си, да чуват в известна степен. Друго главно приложение е предварителната защита на епилептични пристъпи, защото съществуващите устройства могат да следят интензивността на мозъчните сигнали и да предсказват припадъци, като предизвестяват индивида, тъй че той да може да заобикаля избрани действия или да приема превантивни медикаменти. Разработват се и системи, които освен да откриват, само че и да предотвратяват пристъпите посредством електрическа стимулация. Имплантите за хора с Паркинсон и меланхолия също се тестват върху хора от години. Развитието на изкуствения разсъдък и материалите за невронни сондирания направиха устройствата по-малко инвазивни и по-широко използвани, което естествено притегли вълна от частно и военно финансиране, показва BI. Компании като Paradromics, Blackrock Neurotech и Synchron са единствено част от организациите, съществено подкрепяни от фондове за рискови капитали, които работят върху устройства за парализирани хора. И този подтик към този момент има своите резултати. През ноември предходната година, да вземем за пример, стартъп, наименуван Science, показа идея за биоелектрически интерфейс, който да помогне за лекуването на слепота. А през септември Magnus Medical получи утвърждение от Агенцията по храните и медикаментите на Съединени американски щати за целева терапия посредством мозъчна стимулация при съществени депресивни разстройства. Като цяло, компанията за пазарни изследвания Grand View Research прави оценка международния пазар на мозъчни импланти на 4,9 милиарда $ през 2021 година Очаква се до до 2030 година тази стойност да се удвои. Но наред с здравната приложимост на BCI, показва BI, към този момент се създават и доста приложения на мозъчните чипове в разнообразни други сфери. Изданието цитира проучване, оповестено през 2018 година, което разказва случаи на приложимост за взаимоотношение с голям брой приложения на таблет с Android, в това число писане, изпращане на известия и търсене в интернет, като потребителят би трябвало просто да си показа съответните придвижвания. Макар и към момента в областта на спекулациите, съществуват и хрумвания за използване на BCI за гейминг, операции в среда на виртуална действителност и даже непосредствено приемане на входящи данни като текстови известия или видеоклипове, без потребността от екран. Това може да звучи като научна фантастика, само че действителността е, че сме достигнали миг, в който културните и етичните бариери пред този тип технологии стартират да надвишават техническите, безапелационни са от BI.
Променено съзнание И въпреки всичко, макар че идва с доста обещания, тази технология би трябвало да прескочи още голям брой трудности по пътя си. Има задоволително безапелационни доказателства, че устройствата могат да провокират когнитивни промени отвън обсега на плануваните им приложения. Някои от тях са позитивни, споделя Анна Уекслър от Университета на Пенсилвания, която интервюира хора с Паркинсон, подложени на дълбока мозъчна стимулация пред BI. Това е хирургично лекуване, което включва имплантиране на тънки железни проводници, изпращащи електрически импулси към мозъка за понижаване на признаците. По този метод тя открива, че доста от тях са изгубили чувството за себе си, преди да се подложат на лекуването. " Много от тях считат, че заболяването ги е лишила от това, което са. Ако не можеш да правиш нещата, които си мислиш, че можеш, това в действителност се отразява на идентичността ти, на възприятието ти за себе си. В тези случаи BCI е оказал помощ на хората да се почувстват още веднъж себе си, подпомагайки лекуването на главното им заболяване ”, счита специалистът. Но има и задоволително доказателства за противоположното. Според проучванията на различен експерт, интервюиран от BI - Фредерик Гилбърт, професор по философия в Университета на Тасмания, профилиран в приложната невроетика, потреблението на BCI може да провокира “промени в личността или изразяването на сексуалността. " В многочислени си изследвания Гилбърт е забелязал, че пациентите оповестяват за “чувство на неразпознаване на себе си ” или за това, което в проучванията нормално се назовава " отчуждение ". " Те знаят, че са себе си, само че не е както преди имплантирането ", споделя той. “Някои от тях показват чувството, че имат нови качества, които не са свързани с имплантите, като, да вземем за пример, жена в края на 50-те години, самонаранила се, до момента в който се пробва да вдигне маса за билярд, която считала, че може да реалокира сама. Това е довело и до крайни случаи, в които е имало опити за самоубийство ", споделя Гилбърт пред BI. Развиването на взаимозависимост също може да се окаже проблем. Ученият предизвестява, че от време на време пациентът може да разчита толкоз доста на устройството си, че да има възприятието, че не може да действа без него. Гилбърт се е сблъсквал с доста участници в изследвания, които са изпадали в меланхолия, откакто са изгубили поддръжката за устройствата си, когато изследователския план, от който са били част, е завършил. Този тип взаимозависимост се усложнява в допълнение от обстоятелството, че BCI са сложни за поддръжка, като постоянно се постанова инвазивна мозъчна интервенция за тяхното премахване и наново имплантиране. Тъй като технологията към момента е в огромна степен във фаза на тествания, липсват и универсални стандарти за използването ѝ. Така че, до момента в който фантазията на Мъск се сбъдне, ще мине още известно време. И нека до тогава човечеството да е наясно с всички промени, които сбъдването ѝ ще донесе със себе си.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ