Илиян Любомиров: Ако имаш талант и топки - имаш бъдеще!
Илиян Любомиров е роден през 1990 година в София. Израства и получава междинното си обучение в немска гимназия в столицата, а по-късно отпътува за Берлин, с цел да следва политология.
През 2012 година основава литературния план „ Letters of flesh ” и стартира да подписва своите текстове под псевдонима Августин Господинов. През 2014 година печели първи награди на фестивалите София: Поетики и Alter Native в Пловдив. През 2015 година става лауреат на 43-тото издание на фестивала за дебютна литература „ Южна пролет ” в град Хасково с поетичната си книга „ Нощта е деяние ”. За нея получава и номинации за най-престижната поетична премия в България „ Иван Николов ”, както и за премията на Литературен клуб „ Перото ” за развиване на литературния подтекст в България.
Негови стихотворения са оповестени в Литературен вестник, Открита литература, списание Страница, Liternet, Кlaxon Press Journal, списание Море и други, както и в редица списания за литература във Англия, измежду които Rаceme magazine и Modern Poetry in Translation. Превеждан и издаван на британски, немски, испански, френски, иврит. През 2016 година взаимно с Ирена Иванова, Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов основава Творческа Академия „ Валери Петров ” и бива номиниран за Будител на годината.
С мобилната книжарница „ Думи на 4 гуми “ той обикаля страната, с цел да разпространява актуалната българска литература.
- Да стартираме с класическия въпрос: Какво е поезията за вас?
-Ще отговоря с едно стихотворение на Екатерина Йосифова.
Четящият
стихотворение
заран
в леглото
към 10 минути
става
оправя се с
каквото там би трябвало, излиза
и добре понася другите часове.
- Определят Августин Господинов, вашето артистично Аз, като романтик, безсрамник, мъдрец, идеалист и шегобиец. Какъв е той във вашите очи?
-Като мъдрец биха го определили хората, които няма никаква концепция от философия, а като безсрамник - само тънкообидните сноби. Не употребявам този псевдоним към този момент от година и половина, тъй че или положително за него, или нищо.
- Често казвате, че сте любвеобилен. В персонален проект това оказва помощ ли или по-скоро пречи?
-Всеки ден се влюбвам в дамата до мен. Това ми оказва помощ да не я удуша, когато спорим по външнополитически въпроси или когато пуска пералнята към 6.45 часа всяка неделя заран.
- Вярвате ли в любовта от пръв взор?
-От пръв взор може да има привличане, но за любовта би трябвало крепко бачкане, ден след ден, даже когато искаш да се скриеш или да избягаш. Така баба и дядо предходната година отпразнуваха 60 години взаимен живот. Аз назовавам това темперамент и морал. Другото са бързоликвидни страсти, които само захабяват.
- „ Не имам вяра, че на света има нещо по-опасно и гибелно от една жена, която е задоволително хубава, задоволително интелигентна и липсва сърце. ” Вярно или неверно е съгласно вас?
-Не разделям хората по полови признаци и нямам доверие в обобщенията. На света няма нищо по-опасно от индивидите, които не са хора.
- Казвате, че се влюбвате в женските недостатъци. Има ли минус обаче, с който не бихте могли да се примирите?
-Малодушието.
- Наскоро станахте на 28. За тези години сте събрал над 25 000 почитатели на литературния си план Letters of Flesh, разгласен сте за „ Будител на младите ” и сте издал две книги. Къде се виждате след 10 години?
-В България. С коса и без шкембе, уповавам се, другояче с добра жена, три котки и, дай Боже, най-малко толкоз деца.
- Последната ви към този момент книга „ Лято ” се радва на голям триумф. Работите ли по нов план?
- Работя по проектите за второто лято на мобилната ми книжарница „ Думи на 4 гуми “, по сполучливото реализиране на Центъра за модерна българска литература, преведена на европейски езици в Столичната библиотека, който сътворих, и по стартирането на Академия за креативно писане в Пловдив през идната година. Иначе работя от понеделник до петък в една от най-смислените рекламни организации в България, а през свободното си време работя за плочки, перки и всички други такъми на същинския созополски русал.
- А за вас кои са били най-запомнящите се срещи с читатели и читателки?
-Тези, за което ми е неловко да описвам, само че ми е прелестно да си припомням.
- Имат ли бъдеще хората на изкуството в България?
-В България има доста неща, които не са направени, и това дава големи благоприятни условия за изложение и развиване. Аз съм образец за това. Живях шест години в Берлин, Прага и Рио, пътувах доста, сблъсках се с хора и култури от целия свят и се върнах тук, с цел да сътворявам всичко това, което желая да видя у нас. Също не мисля, че същинският човек на изкуството принадлежи единствено на една страна. Светът става все по-малък и границите са вътре в нас. Просто е. Ако имаш гений и топки, имаш бъдеще на всички места.
- Какъв съвет ще дадете на младите създатели, които мечтаят да тръгнат по вашите стъпки?
-Да не потеглят по ничии стъпки. Всяка персонална победа е по-сладка, в случай че можеш да си кажеш I did it my way.
- Кой е най-ценният урок, който сте научил от родителите си?
-От татко ми зная, че и червата ти да се влачат по пода, казваш „ поясът ми се е разпасал “. Затова каквото и да ми се случва, не мърморя, подвигам си гарда, притискам зъби и не преставам.
- Какво не доближава на Августин за цялостно благополучие?
-Всичко си има, по тази причина не написа.
През 2012 година основава литературния план „ Letters of flesh ” и стартира да подписва своите текстове под псевдонима Августин Господинов. През 2014 година печели първи награди на фестивалите София: Поетики и Alter Native в Пловдив. През 2015 година става лауреат на 43-тото издание на фестивала за дебютна литература „ Южна пролет ” в град Хасково с поетичната си книга „ Нощта е деяние ”. За нея получава и номинации за най-престижната поетична премия в България „ Иван Николов ”, както и за премията на Литературен клуб „ Перото ” за развиване на литературния подтекст в България.
Негови стихотворения са оповестени в Литературен вестник, Открита литература, списание Страница, Liternet, Кlaxon Press Journal, списание Море и други, както и в редица списания за литература във Англия, измежду които Rаceme magazine и Modern Poetry in Translation. Превеждан и издаван на британски, немски, испански, френски, иврит. През 2016 година взаимно с Ирена Иванова, Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов основава Творческа Академия „ Валери Петров ” и бива номиниран за Будител на годината.
С мобилната книжарница „ Думи на 4 гуми “ той обикаля страната, с цел да разпространява актуалната българска литература.
- Да стартираме с класическия въпрос: Какво е поезията за вас?
-Ще отговоря с едно стихотворение на Екатерина Йосифова.
Четящият
стихотворение
заран
в леглото
към 10 минути
става
оправя се с
каквото там би трябвало, излиза
и добре понася другите часове.
- Определят Августин Господинов, вашето артистично Аз, като романтик, безсрамник, мъдрец, идеалист и шегобиец. Какъв е той във вашите очи?
-Като мъдрец биха го определили хората, които няма никаква концепция от философия, а като безсрамник - само тънкообидните сноби. Не употребявам този псевдоним към този момент от година и половина, тъй че или положително за него, или нищо.
- Често казвате, че сте любвеобилен. В персонален проект това оказва помощ ли или по-скоро пречи?
-Всеки ден се влюбвам в дамата до мен. Това ми оказва помощ да не я удуша, когато спорим по външнополитически въпроси или когато пуска пералнята към 6.45 часа всяка неделя заран.
- Вярвате ли в любовта от пръв взор?
-От пръв взор може да има привличане, но за любовта би трябвало крепко бачкане, ден след ден, даже когато искаш да се скриеш или да избягаш. Така баба и дядо предходната година отпразнуваха 60 години взаимен живот. Аз назовавам това темперамент и морал. Другото са бързоликвидни страсти, които само захабяват.
- „ Не имам вяра, че на света има нещо по-опасно и гибелно от една жена, която е задоволително хубава, задоволително интелигентна и липсва сърце. ” Вярно или неверно е съгласно вас?
-Не разделям хората по полови признаци и нямам доверие в обобщенията. На света няма нищо по-опасно от индивидите, които не са хора.
- Казвате, че се влюбвате в женските недостатъци. Има ли минус обаче, с който не бихте могли да се примирите?
-Малодушието.
- Наскоро станахте на 28. За тези години сте събрал над 25 000 почитатели на литературния си план Letters of Flesh, разгласен сте за „ Будител на младите ” и сте издал две книги. Къде се виждате след 10 години?
-В България. С коса и без шкембе, уповавам се, другояче с добра жена, три котки и, дай Боже, най-малко толкоз деца.
- Последната ви към този момент книга „ Лято ” се радва на голям триумф. Работите ли по нов план?
- Работя по проектите за второто лято на мобилната ми книжарница „ Думи на 4 гуми “, по сполучливото реализиране на Центъра за модерна българска литература, преведена на европейски езици в Столичната библиотека, който сътворих, и по стартирането на Академия за креативно писане в Пловдив през идната година. Иначе работя от понеделник до петък в една от най-смислените рекламни организации в България, а през свободното си време работя за плочки, перки и всички други такъми на същинския созополски русал.
- А за вас кои са били най-запомнящите се срещи с читатели и читателки?
-Тези, за което ми е неловко да описвам, само че ми е прелестно да си припомням.
- Имат ли бъдеще хората на изкуството в България?
-В България има доста неща, които не са направени, и това дава големи благоприятни условия за изложение и развиване. Аз съм образец за това. Живях шест години в Берлин, Прага и Рио, пътувах доста, сблъсках се с хора и култури от целия свят и се върнах тук, с цел да сътворявам всичко това, което желая да видя у нас. Също не мисля, че същинският човек на изкуството принадлежи единствено на една страна. Светът става все по-малък и границите са вътре в нас. Просто е. Ако имаш гений и топки, имаш бъдеще на всички места.
- Какъв съвет ще дадете на младите създатели, които мечтаят да тръгнат по вашите стъпки?
-Да не потеглят по ничии стъпки. Всяка персонална победа е по-сладка, в случай че можеш да си кажеш I did it my way.
- Кой е най-ценният урок, който сте научил от родителите си?
-От татко ми зная, че и червата ти да се влачат по пода, казваш „ поясът ми се е разпасал “. Затова каквото и да ми се случва, не мърморя, подвигам си гарда, притискам зъби и не преставам.
- Какво не доближава на Августин за цялостно благополучие?
-Всичко си има, по тази причина не написа.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ