Илиян Джевелеков: В зала Люмиер на фестивала в Кан 165 минути звучеше българска реч
Илиян Джевелеков е роден на 10 май 1966 година в Пловдив. Следва логика на психиката в Софийския университет, а след това приключва " Кино и ТВ постановка " в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на акад. Людмил Стайков. В интервала на следването си работи като режисьор в студентска стратегия „ КУ-КУ “. През 1993 година филмът му „ Искам да съм свободен “ печели премия за най-хубав късометражен филм на Международния кино фестивал „ Златна роза “ във Варна. От 1994 до 2000 година работи като продуцент и режисьор в компанията „ Ку-ку филм “. През идната година дружно с Матей Константинов и Георги Димитров основават продуцентска компания „ Мирамар Филм “, която през днешния ден се подрежда измежду водещите производители на документални и игрални филми, както и на тв реклами в България.
Прочетете още
Заедно с сътрудниците си продуцира " Дзифт ", а като режисьор стои зад различен известен филм " LOVE.NET ". Преди седмици филмът " Мечтаното премеждие ", в който Мирамар е копродуцент, завоюва премията на журито на влиятелния Международен кинофестивал в Кан. Джевелеков и екипът му стоят и зад забавния тв сериал " Ком Емине ", излъчен преди дни по Българска национална телевизия. А минисериалът " Порталът " провокира сериозен интерес измежду телевизионната публика.
- Г-н Джевелеков, случи ли се за вас „ Мечтаното премеждие “, откакто отличиха кино лентата ви с премията на журито на Международния фестивал в Кан?
- Безпорно, триумфът е на разположение и той не е единствено персонален, само че и за българското кино. Дали сме мечтали за Кан и премията? Случи се и го приемахме някак си в крачка, реалистично, без особени фойерверки.
- Какво беше настроението, чувството там в залата?
- Това е един от най-интересните моменти в нашето прекарване, тъй като нямахме опция да гледаме фестивала. Аз съм бил още три пъти там, само че от друга призма съм гледал на нещата. А в този момент, като част от екипа на един от филмите в спортната стратегия и награден, видях от вътрешната страна цялата гала в качеството си на един от наградените филми и чувството е доста забавно.
Започна с напредването ни с конвой с примерно 12 автомобила, водени от служители на реда начело. После минахме на аления килим и влязохме в именитата зала Люмиер, където звучеше ария на Азис, която е част от саундтрака на кино лентата. След това 165 минути българска тирада, тъй като във кино лентата се приказва на български, по-късно 10 минути овации и ръкопляскания, и най-после още веднъж излизане на открито. Там имаше ужасно доста хора и още веднъж звучеше песента на Азис. Малко сюрреалистично, само че и доста забавно прекарване.
- Сякаш е време на копродукции, на сливане на създатели от разнообразни страни. Ето и Дара завоюва Евровизия благодарение на интернационален екип…
- Да, от ден на ден се обрисува като наклонност, макар че не е наложително изискване. Има планове - в киното особено, които безусловно самостоятелно се осъществят, само че, да, има такава наклонност.
- Как се случват на процедура тези партньорства?
- Най-приятното за „ Мирамар филм “ е, че предходните ни копродуценти още веднъж в немски филм - „ Кръвта на пеликана “, който беше сниман напълно в България, както и „ Мечтаното премеждие “, ни предложиха. Радвам се, че не просто сме сътрудници и участваме като екип, само че последните ни копродукции са снимани тук, а това не се случва постоянно. Ние се оправяме като домакини на такива огромни планове.
" Мечтаното премеждие " бе сниман във Свиленград. Всички артисти във кино лентата са българи, както и 90 % от екипа. Така че това е съществено българско присъединяване, в действителност. Ние съдействахме за безусловно всичко, което се прави.
Кастингът продължи една година и се организираше в нашия офис. Няколко индивида, които бяха доста точно инструктирани от Валеска за обособените персонажи, който би трябвало да открият. Обикаляха по улиците, по заведенията за хранене, по магазините. Спираха подобаващи хора и им предлагаха да създадат проби. Едни споделяха, че не се интересуват, други се съгласяваха.
И по този начин този развой продължи над една година. И ви споделям в действителност, че аз по едно време не можех да си позная офиса, тъй като непрекъснато имаше разнообразни хора. Влизаха, включваха се камери, правеха се някакви етюди, записваха се неща и по този начин.
- Не крие ли опасности работата с хора, които нямат никакъв професионален опит в снимането на кино?
- Аз тъкмо в подобен мащаб не съм виждал работа напълно с непрофесионалисти. Рисковете са от всякакво естество. Тук огромният триумф на Велеска е, че е съумя да поведе всички тези непрофесионалисти по дългия път на основаване на един филм и то сполучлив филм. Защото е извънредно необичайно, всеки ще се съгласи, това ти да нямаш никакъв досег с киното, и внезапно да участваш в даден филм и, а година по-късно да бъдеш в спортната стратегия на Кан. На церемонията в Кан бяхме много огромна група, измежду която бяха и десетина от тези непрофесионални артисти. Само те могат да кажат, само че е доста симпатично и ексцентрично.
- Променихте ли пътя на някои от тези хора? Мислят ли някои от тях да сменят специалността и да търсят реализация в киното?
- Все още е доста прясно всичко. Няма и седмица се случи награждаването в КАН, тъй че, следва да разберем.
- Тази награда прави Мирамар доста по-видима. Какви вероятности отваря пред вас като екип?
- Със сигурност, когато в биографията ни към този момент участва триумфът в Кан, ние сме по-разпознаваеми и това носи избран позитив. Но желая да кажа, че и предходният ни филм отноиво с немски сътрудници беше също доста сполучлив и бе селектиран за фестивала във Венеция. Най-престижната паралелна стратегия се откри с „ Кръвта на пеликана “. Така че това струпване и награждане е хубаво и влиятелно.
- Очерта ли фестивалът в Кан някакви нови трендове?
- Гледах единствено нашия филм. Защото с Мила Войникова, която е водещият продуцент в този план, отидехме за три вечери. Така че наблюдения нямам. Затова не мога да синтезирам генерално, въпреки че знам какви са селектираните филми. Истината е, че трендовете се чертаят от избора на журито, от техните желания.
- Как се прави кино в България в такава комплицирана обстановка – и финансова, и управническа?
- Едва ли ще ви изненадам и, не го споделям на драго сърце, тъй като звучи тривиално, само че мъчно. Трудно се прави кино, в действителност. Трудно, само че на кого му е елементарно?
- А интерес от страна на спонсори има ли? Все по-често гледаме филми с натрапчиво продуктово позициониране.
- Не мога да кажа, че има по-засилен интерес. А това с продуктовото позициониране е нож с две остриета. - Би могло да се прави доста по-интелигентно, тъй като се случва по този начин, че продукции, които разчитат на продуктово позициониране, се трансформират в рекламни блокове и там е извънредно да приказваме за художествените качества. Още на входа те биват изядени и асимилирани от продуктово позициониране. Това е доста остаряла тематика. Добре е и тези, които търсят продуктово позициониране, и кинотворци, и компании, които са склонни да вземат участие с продуктово позициониране в дадени продукции, да погледнат по какъв начин се прави по света и какъв брой внимателно и мъдро е направено.
Достатъчно е да погледнем към най-комерсиалните филми като тези от поредицата за Джеймс Бонд. А тук гледната точка в доста от случаите на рекламодателите, да ги назоваваме, е, че дават пари и желаят да употребяват, колкото се може повече екранно време. Получава се неуместно.
- Вашият екип осъществя и един различен доста забавен тв план – сериала „ Ком Емине “. Разкажете за кино лентата и за този по-специфичен метод на снимане – филм във кино лентата.
- „ Ком Емине “ е най-трудният и неосъществим план, с който сме се заемали. Не си давахме сметка и не чакахме да е толкоз комплицирано освен това през цялото време. Защото един екип от приблизително 45 индивида, откакто потегли от София в първия снимачен ден в идващите два месеца вървеше накуп. Всички те за тези два месеца фотоси се бяха виждали с околните си един-два пъти за по ден. Самата логистика беше доста комплицирана. Ще кажа единствено, че най-важното бе, че най-после всички се върнаха живи и здрави, тъй като сходен план е и рисков. Планината не си играе. Имахме в тоя отношение шанс.
Иначе методът на снимане да има филм във кино лентата е сценарно решение. Един от героите е влогър и с камерата на мобилния си телефон снима собствен роман за пътуването. Ние сниманото в самия кино роман.
- Все по-често приказваме с хората на изкуството, че изкуственият разсъдък навлиза с гръм и тропот в живота ни. Има ли заплаха да се отнеме креативният детайл в киното?
- Опитвам се да проследявам какво се случва в киното, обвързвано с изкуствения разсъдък. Той става все по-полезен за някои неща и улеснява живота и процеса. Дали напълно ще замести човешкото кино? Страхувам се да давам прогнози, само че мисля, че по-скоро не.
- Вие работите по документалния филм за 100-годишната на „ Локомотив “ (Пловдив ). Кога ще го забележим на екран?
- Да, това ми е най-емоционалното занятие и сега. Филмът би трябвало да бъде подготвен до края на годината. Няма по какъв начин да бъде подготвен за честването на Античния спектакъл. Работата е голяма - 100 години не се обобщават толкоз елементарно в един документален филм, който ще бъде освен историческа хроника, само че, уповавам се, ще даде визия на фена каква е магията на този клуб.
Филмът за „ Локомотив “ (Пловдив) е професионално, само че и персонално користолюбие, което аз в никакъв случай не съм крил. Поканиха ме от фондацията, която провежда събитията по честването на 100-годишнината на черно-белия клуб.
Прочетете още
Заедно с сътрудниците си продуцира " Дзифт ", а като режисьор стои зад различен известен филм " LOVE.NET ". Преди седмици филмът " Мечтаното премеждие ", в който Мирамар е копродуцент, завоюва премията на журито на влиятелния Международен кинофестивал в Кан. Джевелеков и екипът му стоят и зад забавния тв сериал " Ком Емине ", излъчен преди дни по Българска национална телевизия. А минисериалът " Порталът " провокира сериозен интерес измежду телевизионната публика.
- Г-н Джевелеков, случи ли се за вас „ Мечтаното премеждие “, откакто отличиха кино лентата ви с премията на журито на Международния фестивал в Кан?
- Безпорно, триумфът е на разположение и той не е единствено персонален, само че и за българското кино. Дали сме мечтали за Кан и премията? Случи се и го приемахме някак си в крачка, реалистично, без особени фойерверки.
- Какво беше настроението, чувството там в залата?
- Това е един от най-интересните моменти в нашето прекарване, тъй като нямахме опция да гледаме фестивала. Аз съм бил още три пъти там, само че от друга призма съм гледал на нещата. А в този момент, като част от екипа на един от филмите в спортната стратегия и награден, видях от вътрешната страна цялата гала в качеството си на един от наградените филми и чувството е доста забавно.
Започна с напредването ни с конвой с примерно 12 автомобила, водени от служители на реда начело. После минахме на аления килим и влязохме в именитата зала Люмиер, където звучеше ария на Азис, която е част от саундтрака на кино лентата. След това 165 минути българска тирада, тъй като във кино лентата се приказва на български, по-късно 10 минути овации и ръкопляскания, и най-после още веднъж излизане на открито. Там имаше ужасно доста хора и още веднъж звучеше песента на Азис. Малко сюрреалистично, само че и доста забавно прекарване.
- Сякаш е време на копродукции, на сливане на създатели от разнообразни страни. Ето и Дара завоюва Евровизия благодарение на интернационален екип…
- Да, от ден на ден се обрисува като наклонност, макар че не е наложително изискване. Има планове - в киното особено, които безусловно самостоятелно се осъществят, само че, да, има такава наклонност.
- Как се случват на процедура тези партньорства?
- Най-приятното за „ Мирамар филм “ е, че предходните ни копродуценти още веднъж в немски филм - „ Кръвта на пеликана “, който беше сниман напълно в България, както и „ Мечтаното премеждие “, ни предложиха. Радвам се, че не просто сме сътрудници и участваме като екип, само че последните ни копродукции са снимани тук, а това не се случва постоянно. Ние се оправяме като домакини на такива огромни планове.
" Мечтаното премеждие " бе сниман във Свиленград. Всички артисти във кино лентата са българи, както и 90 % от екипа. Така че това е съществено българско присъединяване, в действителност. Ние съдействахме за безусловно всичко, което се прави.
Кастингът продължи една година и се организираше в нашия офис. Няколко индивида, които бяха доста точно инструктирани от Валеска за обособените персонажи, който би трябвало да открият. Обикаляха по улиците, по заведенията за хранене, по магазините. Спираха подобаващи хора и им предлагаха да създадат проби. Едни споделяха, че не се интересуват, други се съгласяваха.
И по този начин този развой продължи над една година. И ви споделям в действителност, че аз по едно време не можех да си позная офиса, тъй като непрекъснато имаше разнообразни хора. Влизаха, включваха се камери, правеха се някакви етюди, записваха се неща и по този начин.
- Не крие ли опасности работата с хора, които нямат никакъв професионален опит в снимането на кино?
- Аз тъкмо в подобен мащаб не съм виждал работа напълно с непрофесионалисти. Рисковете са от всякакво естество. Тук огромният триумф на Велеска е, че е съумя да поведе всички тези непрофесионалисти по дългия път на основаване на един филм и то сполучлив филм. Защото е извънредно необичайно, всеки ще се съгласи, това ти да нямаш никакъв досег с киното, и внезапно да участваш в даден филм и, а година по-късно да бъдеш в спортната стратегия на Кан. На церемонията в Кан бяхме много огромна група, измежду която бяха и десетина от тези непрофесионални артисти. Само те могат да кажат, само че е доста симпатично и ексцентрично.
- Променихте ли пътя на някои от тези хора? Мислят ли някои от тях да сменят специалността и да търсят реализация в киното?
- Все още е доста прясно всичко. Няма и седмица се случи награждаването в КАН, тъй че, следва да разберем.
- Тази награда прави Мирамар доста по-видима. Какви вероятности отваря пред вас като екип?
- Със сигурност, когато в биографията ни към този момент участва триумфът в Кан, ние сме по-разпознаваеми и това носи избран позитив. Но желая да кажа, че и предходният ни филм отноиво с немски сътрудници беше също доста сполучлив и бе селектиран за фестивала във Венеция. Най-престижната паралелна стратегия се откри с „ Кръвта на пеликана “. Така че това струпване и награждане е хубаво и влиятелно.
- Очерта ли фестивалът в Кан някакви нови трендове?
- Гледах единствено нашия филм. Защото с Мила Войникова, която е водещият продуцент в този план, отидехме за три вечери. Така че наблюдения нямам. Затова не мога да синтезирам генерално, въпреки че знам какви са селектираните филми. Истината е, че трендовете се чертаят от избора на журито, от техните желания.
- Как се прави кино в България в такава комплицирана обстановка – и финансова, и управническа?
- Едва ли ще ви изненадам и, не го споделям на драго сърце, тъй като звучи тривиално, само че мъчно. Трудно се прави кино, в действителност. Трудно, само че на кого му е елементарно?
- А интерес от страна на спонсори има ли? Все по-често гледаме филми с натрапчиво продуктово позициониране.
- Не мога да кажа, че има по-засилен интерес. А това с продуктовото позициониране е нож с две остриета. - Би могло да се прави доста по-интелигентно, тъй като се случва по този начин, че продукции, които разчитат на продуктово позициониране, се трансформират в рекламни блокове и там е извънредно да приказваме за художествените качества. Още на входа те биват изядени и асимилирани от продуктово позициониране. Това е доста остаряла тематика. Добре е и тези, които търсят продуктово позициониране, и кинотворци, и компании, които са склонни да вземат участие с продуктово позициониране в дадени продукции, да погледнат по какъв начин се прави по света и какъв брой внимателно и мъдро е направено.
Достатъчно е да погледнем към най-комерсиалните филми като тези от поредицата за Джеймс Бонд. А тук гледната точка в доста от случаите на рекламодателите, да ги назоваваме, е, че дават пари и желаят да употребяват, колкото се може повече екранно време. Получава се неуместно.
- Вашият екип осъществя и един различен доста забавен тв план – сериала „ Ком Емине “. Разкажете за кино лентата и за този по-специфичен метод на снимане – филм във кино лентата.
- „ Ком Емине “ е най-трудният и неосъществим план, с който сме се заемали. Не си давахме сметка и не чакахме да е толкоз комплицирано освен това през цялото време. Защото един екип от приблизително 45 индивида, откакто потегли от София в първия снимачен ден в идващите два месеца вървеше накуп. Всички те за тези два месеца фотоси се бяха виждали с околните си един-два пъти за по ден. Самата логистика беше доста комплицирана. Ще кажа единствено, че най-важното бе, че най-после всички се върнаха живи и здрави, тъй като сходен план е и рисков. Планината не си играе. Имахме в тоя отношение шанс.
Иначе методът на снимане да има филм във кино лентата е сценарно решение. Един от героите е влогър и с камерата на мобилния си телефон снима собствен роман за пътуването. Ние сниманото в самия кино роман.
- Все по-често приказваме с хората на изкуството, че изкуственият разсъдък навлиза с гръм и тропот в живота ни. Има ли заплаха да се отнеме креативният детайл в киното?
- Опитвам се да проследявам какво се случва в киното, обвързвано с изкуствения разсъдък. Той става все по-полезен за някои неща и улеснява живота и процеса. Дали напълно ще замести човешкото кино? Страхувам се да давам прогнози, само че мисля, че по-скоро не.
- Вие работите по документалния филм за 100-годишната на „ Локомотив “ (Пловдив ). Кога ще го забележим на екран?
- Да, това ми е най-емоционалното занятие и сега. Филмът би трябвало да бъде подготвен до края на годината. Няма по какъв начин да бъде подготвен за честването на Античния спектакъл. Работата е голяма - 100 години не се обобщават толкоз елементарно в един документален филм, който ще бъде освен историческа хроника, само че, уповавам се, ще даде визия на фена каква е магията на този клуб.
Филмът за „ Локомотив “ (Пловдив) е професионално, само че и персонално користолюбие, което аз в никакъв случай не съм крил. Поканиха ме от фондацията, която провежда събитията по честването на 100-годишнината на черно-белия клуб.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ