Илиян Джевелеков е един от най-известните съвременни български режисьори и

Илиян Джевелеков е един от най-известните модерни български режисьори и продуценти. Кореняк пловдивчанин, израснал в Капана. Учи логика на психиката в Софийския университет. Завършва кино и тв постановка в НАТФИЗ в класа на акад. Людмил Стайков.

През 1993 година филмът на Илиян Джевелеков “Искам да съм свободен ” печели премия за най-хубав късометражен филм на Международния кино фестивал “Златна роза ” във Варна. От 1994 до 2000 година работи като продуцент и режисьор в компанията “Ку-ку филм ”.

През 2001 година с Матей Константинов и Георги Димитров основават продуцентска компания “Мирамар Филм ”, която през днешния ден е измежду водещите производители на документални и игрални филми.

Носителят на влиятелни награди филм „ Дзифт ” (2008) на режисьора Явор Гърдев е продуцентски дебют на Илиян Джевелеков в пълнометражното игрално кино.

" Love.net ", режисьорски дебют на Джевелеков, се подрежда в топ 10 класацията на най-хубавите бокс офис достижения в България за всички времена. За кино лентата той получава награди за най-хубав сюжет и дебют на фестивала " Златна роза ".

Филмът му " Вездесъщият " е българското предложение за " Оскар " за чуждоезичeн филм за 2019 година

- Колкото и човек да не е суетлив, въпреки всичко е голяма чест да си режисьор на българското предложение за „ Оскар ” за чуждоезичен филм...

- Безспорно е влиятелно - решението е взето от Съвета за българско кино. Изборът е изработен сред 13 или 14 кино лентата при анонимно гласоподаване, което е самопризнание на експерти за качеството на кино лентата. Чувството е извънредно прелестно.

- Ще успеем ли обаче да популяризираме кино лентата и на членовете на Американската кино академия?

- Рекламата, промоцията е в действителност решаващото нещо. От тези почти 90 кино лентата в категорията " Чуждоезичен филм ", определени от 90 страни, има не малко страни, чиито бюджети са стотици хиляди долари единствено за промоция и реклама. Ситуацията прилича опълчването на Давид против Голиат, защото е невероятно ние да създадем нещо сходно. В момента се ориентираме в това какви работещи ходове имаме, консултираме се с сътрудници, които са минали през тази процедура и са правили сходни промоции, като Стефан Китанов и Борислав Чучков.

- Всъщност може ли единствено с качеството на кино лентата да се стигне до статуетка?

- Шансовете за това са съвсем равни на нула. Има комисия от членове на Американската академия - неколкостотин души, които имат задължението да гледат избран % от филмите и да гласоподават за тях. Т.е. няма обвързване всички филми да бъдат гледани. Съответно прожекциите, които са проведени от самата Академия, могат да бъдат в неуместни часове. Това са на пръв взор елементи в механизмите на селекцията, само че постоянно те са решаващи за финалния избор и триумфа. Затова упоменатите от мен стотици хиляди, които харчат другите страни, са в действителност за пазаруване на комфортни салони за прожекция, лобисти, медии. Всичко това е напълно легално, несъмнено, само че коства пари.

Опитваме се да сме реалисти, да не летим доста високо във въздуха. Има българи с познанства в Холивуд, ще ги потърсим за поддръжка. Ако някой реши да оказва помощ, добре пристигнало.

- Има ли героят ви във кино лентата Емил Борилов действителен първообраз, който да е отключил завладяващата сюжетна история?

- Не, концепцията за тази история е предизвикана от генералните процеси към нас, за които и описваме. Интернет е цялостен с скрито направени видеозаписи. Често има обществени кавги, и то освен в България, а и по света. Просто техниката се развива по този начин шеметно, че човек не може да смогва на новите неща, които се оферират. И някои фантастични до неотдавна решения към този момент са всекидневие.

- Колко в действителност истина за близките може да понесе човек?

- Строго самостоятелно е, само че съгласно мен естественият човек има предели и просто душевен не може, няма потенциала да издържи цялата истина, тази зад кулисите, за най-близките си хора, за сътрудниците си. Мисля си, че могат да реализират това хора, които бих нарекъл психопати. Те могат да понесат всичко, тъй като там човешкият механизъм работи по различен метод, накриво. Но другояче не е обикновено и човешко скрито да придобиваш познание, да искаш да знаеш всичко за другите, да го използваш, да манипулираш, да се правиш на Господ.

- Не се ли оказва прекомерно тънка границата сред нужното и непозволеното познание?

- Точно по този начин, тъй като тайното познание работи като опиат. То дава доста мощ, адреналин, възприятие за предимство. Така героят ни, който в действителност поставя камера за предварителна защита, се увлича, става подвластен от този опиат, без да се усети. Парадоксът е в това, че героят не е неприятен човек, въпреки че прави несгоди във кино лентата - без да желае, се случва нещо, което нанася доста зло на близките, и той си измисля една легенда, която да даде мира на съвестта му: Аз съм публицист, това е тематиката, по която ще пиша разказ! Тази легенда той си измисля самичък, само че в един миг балонът се пука и следствията са необратими.

- След като прекомерното знаене на истини унищожава всички, не е ли по-добре да си спестиш информация?

- За мен е по този начин - по-добре е да разчиташ на очите си, на мозъка си. И колкото разбираш и знаеш - толкоз. А скрито познание може да придобие всеки - към този момент е доста елементарно и на ниска цена да купи и сложи камери в дома на индивида до себе си, при сътрудниците в офиса си. Ако те знаят - добре, само че в случай че става скрито, има нещо доста неправилно и рисково в това. Неморално е и към този момент въпрос на персонален избор.

- Кой обаче ще слага границите?

- Границата в последна сметка всеки самичък би трябвало да сложи. А и самото общество евентуално ще сътвори някакви регулации - тайното сдобиване с информация ще бъде подсъдимо в предстоящ миг.

- А вие желали ли сте в миналото да надникнете скрито в живота на
непосредствен?

- Да, желал съм, само че не съм си го разрешавал. Спирала ме е мисълта дали това е заслужено и дали имам право на сходно нещо.

- Ставали ли сте пострадал на скрито следене?

- Не, най-малко не знам. Но откакто гледаха кино лентата, няколко души ми описаха, че са разбирали след това, че са били скрито снимани в офиса си да вземем за пример. Т.е. техният шеф поставя камери, без да предизвестява чиновниците. Наистина всеки от нас може да стане жертва на нещо сходно, никой не е застрахован.

- Какво сподели вашият преподавател в киното Людмил Стайков, когато видя „ Вездесъщият ”?

- Той беше първият човек отвън екипа, който видя първата версия на кино лентата. Коментарът му беше извънредно прецизен. Взех поради някои от нещата, на които той ми обърна внимание. Когато видя идната версия на кино лентата, която е и окончателната, сподели, че скокът е слисващ и смяната в действителност е към положително. Но измененията са нещо обикновено. Работили сме върху „ Вездесъщият ” шест месеца по 12 часа дневно над монтажа. Това е развой, в който се напипват най-точните акценти, подиуми, връзки. А фотосите продължиха 40 дни.

- Като разпален киноман от ранни години - кой е обичаният ви филм?

- О, фамилната задявка у дома е за „ Великолепната седморка ” - непрекъснато съм на майтап. Майка ми и татко ми се майтапят, че парите за едни хубави обувки са отишли за „ Седморката ”, която съм гледал десетки пъти като дете. Актьорите в този зрелищен уестърн тогава за мен бяха като богове.

- Израснали сте на пъпа на Пловдив, в Капана. С какво ви зарежда?

- Пловдив си е градът на сърцето ми. Наистина съм щастливец, тъй като атмосферата на родния ми град, на квартала, в който съм израснал, е неповторима. Да се събуждаш всяка заран край Джумаята е житейски късмет.

Опитвам се при всеки вероятен празен ход в програмата ми да се връщам, да усетя аромата, да видя родителите си. Харесва ми новата визия на Капана, има нещо надградено, модерно, съвременно. И прекомерно шумно, споделят майка ми и татко ми!

- Стискаме палци с „ Вездесъщият ”, дано Пловдив да стигне до петте финалиста за чуждоезичен филм!

- Звучи отлично като слоган - остава да се случи!