Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в Македония и Одринско е

Илинденско-Преображенското въстание: Национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи през 1903 година

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година в Македония и Одринско е едно от най-значимите събития в национално-освободителната битка на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация /ВМОРО/, която съумява да сплоти напъните на популацията в устрема му към независимост.

Решение за въстание

През януари 1903 година част от членовете на Централния комитет на ВМОРО привикват конгрес в Солун. Там се взема решение за навсякъде въстание в Македония и Одринско. Смилевският конгрес на Битолския окръг на ВМОРО взема решение въстанието да стартира на 2 август /Илинден/. За Одринско началото на бойните дейности е несъмнено за 19 август /Преображение/, а за Серския окръг – на 27 септември /Кръстьовден/. Тази тактика се основава на концепцията за перманентна гражданска война, която да обхване всички региони на Битолския революционен окръг по едно и също време.

Начало и развиване на въстанието

Въстанието стартира на избраните дати, като изключително интензивно е в Битолския революционен окръг. Освободени са няколко планински региона, в това число Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза. В освободеното Крушево е оповестено краткотрайно ръководство, известно като Крушевска република, която просъществува 10 дни. Временното държавно управление включва представители на трите съществени общности в региона – българи, власи и гъркомани. Впечатляващо е, че мирното турско население не е застрашено по време на тези събития, което демонстрира характера на въстанието като битка за независимост, а не против съответни етнически групи.

Австро-унгарски посланик разказва въстанието като „ доблестно въстание против цяла империя “, наблягайки мащаба и смелостта на битката .

Въстанието в Одринска Тракия

В сходство с решенията на Солунския конгрес за всеобщо въстание, в Странджанския регион е призован конгрес в местността Петрова равнища. Там се създава проект за деяние и се избира основен щаб, включващ Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. Бойните дейности в района стартират на 18 август, като са освободени Василико /дн. Царево/ и Ахтопол. Турските елементи са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.

Резултати и значение на въстанието

Според данни от записките на Вътрешната организация от 1904 година, в Битолския и Одринския революционен окръг се организират 239 сражения. В тях вземат участие към 26,000 въстаници, които се изправят против 350-хилядна османска войска. Загиват 994 въстаници, а 4600 души от мирното население също губят живота си. В резултат на сраженията са опожарени 201 села и 25,000 души от Македония и Одринско бягат в Княжеството.

Тези числа и събития демонстрират непримиримостта на македонските и тракийски българи със съществуващия народен и обществен терор. Те са доказателство за тяхната увереност да отхвърлят дефинитивно османското владичество и да живеят свободно.

Историческо значение и културно завещание

Илинденско-Преображенското въстание е значимо събитие, което остава в сърцата и паметта на българския народ. За новите генерации, този интервал може да наподобява отдалечен, само че остава значим урок за непреклонната воля и храброст на предците ни.

В литературата на Пейо Яворов и в тетралогията на Димитър Талев се отразява величието на тези събития. „ Преспанските камбани “ и „ Гласовете ви слушам “ не са единствено литературни творби, а и монумент на Илинденско-Преображенското въстание. Те остават вечно като удостоверение за устрема към независимост, който може да бъде разказан единствено посредством писменото слово.