Доц. Михаил Груев: Идеалът за свободата е идеалът, който остава релевантен и днес
„ Илинденско-Преображенското въстание е най-масовото, най-добре плануваното и най-добре проведеното въстание на българите против османската власт. Желанието на бащите създатели на Вътрешна македонска революционна организация е било в битката да вземат участие освен българи, а всички недоволни детайли от османския подтиснически режим. Идеалът за свободата е идеалът, който остава съответстващ и през днешния ден “. Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент Михаил Груев, ръководител на Държавна организация „ Архиви “.
Доц. Груев описа историята на някои от най-интересните документи, които бяха част от изложбата „ Кървавото лято на 1903 година Илинден - Преображение - Кръстовден “, отдадена на 120-тата годишнина от експлоадирането на протеста.
„ Това е най-масовото въстание на българите през XIX и XX век против османската власт и може би е най-добре плануваното и проведеното. Ние сме озаглавили изложбата „ Кървавото лято на 1903г. Илинден-Преображение-Кръстовден “, тъй като това са трите репера във времето, които означават кулминационната точка на въстаническите дейности в Македония и Одринска Тракия. Най-напред в Битолския революционен окръг на Илинден 1903 г, по-късно в Странджа на Преображение и най-сетне въстаническите дейности в Серския революционен окръг, включващ днешна Пиринска Македония, които стартират на Кръстовден “, съобщи историкът.
По мотив експонатите, които са част от изложбата, доцент Груев разясни, че те пресъздават историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и делото на „ бащите създатели “ (Дамян Груев, Христо Татарчев, Петър Попарсов, Антон Димитров, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев – бел.ред.). Също по този начин изложените исторически извори наблюдават развиването на концепцията за въстанието, неговата подготовка и трите пика – Илинден, Преображение и Кръстовден.
Като едни от най-интересните документи, които демонстрира организацията, Груев дефинира шифрите, употребявани от Вътрешна македонска революционна организация директно след Илинденско-Преображенското въстание. Историкът показа, че той и сътрудниците му са много напреднали в разбиването на тайните кодове, който велики революционери като Дамян Груев и Тодор Александров са употребявали, с цел да дават заповеди за деяние на борците из цяла Македония. Също толкоз забавни и може би най-важни, съгласно доцент Груев, са документите на Битолския революционен окръг – Протоколи от Смилевския конгрес и фамозното Възвание за повдигане на въстанието.
Доц. Груев хвърли светлина и върху аспектите, които за първи път са включени в галерия, отдадена на протеста от 1903 година
„ Това са някои тематики, които до този миг не са били в центъра на огромния разказ за въстанието. Теми като ролята на дамите във въстанието, въстаническия обичай, всекидневието на тези хора в планината, тематики като бежанския поток и по-късно отзвука на въстанието измежду европейската общност. Това са доста едва разработвани тематики, които ние се опитахме да покажем “, разясни ръководителят на Държавна организация „ Архиви “.
Историкът показа, че някои извори за първи път са показвани пред аудитория, визирайки документи от военния списък във Велико Търново, които съставляват рапорти на български гранични офицери. Подобен жанр документи дават сведения за придвижването на четите и османските войскови подразделения в хода на бойните дейности от лятото и есента на 1903 година
„ Нови са и документите, които са преведени от османските архиви, които дават противоположна връзка какво османската власт и администрация мислят за въстанието. Получи се един фактически доста разпрострат роман, една необятна гледка и хронологически и чисто географски на Илинденско-Преображенското въстание “, добави доцент Груев.
По мотив приближаващата 130-годишнина от основаването на Вътрешна македонска революционна организация, той акцентира смисъла на нейната активност за българската история.
„ През 1893 се слага начало на проведеното революционно придвижване в Македония и малко по-късно и в Одринска Тракия. Опитали сме се да пресъздадем делото на бащите създатели, показали сме и първите разновидности на устави, някои от които напълно работни, на вътрешната организация и от тези документи се вижда, че Христо Татарчев, Дамян Груев и цялата тази група от шестима патриоти и запалянковци са имали много дълготрайна визия за бъдещето на Македония. Трябва да се каже, че това, което е забавно в тяхната идеология е желанието да се обзет освен българите, само че и всички недоволни детайли от османския подтиснически режим. Според мен това е най-важното в търсенето на сечението и това дава най-голяма ефикасност в работата на вътрешната организация, тъй като към нея последователно се включват и власи, и евреи, а и доста други националности, живеещи в Македония “, заключи историкът.
Доц. Груев не съумя да открие доста пресечни точки сред идеалите на шестимата създатели на революционната организация и актуалните български национални ползи. Въпреки, че той дефинира концепциите на „ бащите създатели “ като присъщи за прелома на XIX и XX в., въпреки всичко съумя да открои един блян, който остава постоянно съответстващ към политическия подтекст, в който живеят другите хора по света, без значение в коя ера протича битието им:
„ Идеалът за свободата, в случай че можем по този начин нереално да приказваме за нея, е единственият блян, който остава съответстващ “, приключи доцент Груев. /БГНЕС
