Илиана Смилянова е родена през 1965 г. в Дупница. Завършва

Илиана Смилянова е родена през 1965 година в Дупница. Завършва българска лингвистика в СУ “Св. Климент Охридски ”. Работи като учител по литература до 1996 година, след което учи психотерапия. С проучване и проучване на философията на таро и на връзките на тази система с митология, нумерология, цветята на Бах и други се занимава от 2000 година Посещавала е семинари на Хайо Банцхаф, Херман Хайндл, Рейчъл Полак, Лило Шварц, Маргарете Петерсен и други. Дипломиран съветник по терапия с цветята на Бах в школата на Мехтхилд Шефер в Австрия. Автор е на публикации в разнообразни медии и на книгата “Таро. Попитай самичък себе си ”. Извършва съвещания с таро и цветята на Бах, провежда курсове и семинари. Живее в София.

С нея ще си поговорим на доста забавни тематики, свързани с идния онлайн фестивал Животът след 40.

Г-жо Смилянова, ще ни обясните ли какво значи човек „ да роди себе си “?

Ами аз към това схващане бих желала и да завъртя и моето показване и присъединяване на този фестивал. И това ми чувство е подбудено от мой личен опит, от диалозите ми с други хора. Например, въпреки и неуместно, за нас хората като че ли е по-лесно и по-приемливо сякаш да се грижим за другите, да раждаме /буквално или преносно/ и да отглеждаме други хора, в сравнение с да насочим вниманието и любовта си към себе си и да се завъртим към себе си, по този начин както всички планети се въртят към Слънцето. Защото Слънцето по някакъв метод онагледява и нас самите, Божественото начало и Божествения принцип в нас самите. И е доста неуместно по какъв начин от време на време, питайки човек: „ Обичаш ли себе си? “, той дава отговор „ Не знам. “. А когато го попитам обича ли някой непосредствен, той без подозрение и без съмнение ми дава отговор: „ Да. “ Или, по същия метод, няма проблеми човек да дефинира любовта си към различен човек – какво значи ти да обичаш някого или той да обича тебе. Но същият този човек е доста усложнен, когато би трябвало да даде повече изясненост на това, какво значи да обичаш себе си.

Дори преди време направих едно такова допитване до мои другари във Facebook, по какъв начин биха дефинирали любовта към себе си. Доста хора се включиха и събрах задоволително материал, с цел да напиша след това и публикация въз основа техните отзиви. Доста многоспектърно се получи и стана ясно, че хората си дават сметка какъв брой е мъчно и в същото време пък толкоз значимо човек да обича себе си. Да е в центъра на своето внимание, тъй като тъкмо когато успеем да реализираме това, тогава излизаме от зоната на егоизма.

Защото егоизмът е нещо сходно на „ черна дупка “, която засмуква всичко към себе си. И в същото време, когато си постоянно жаден за внимание, за непозната сила и искаш всичко да се върти към теб, това е прецизен и явен индикатор,  че ти не се грижиш задоволително добре за себе си.

Точно такава публикация бях написала за Цветята на Бах. Защото при тях има есенции, които резонират тъкмо с тези провокации към индивида. Една от публикациите по тематиката бях озаглавила тъкмо по този начин – „ Егоист е човек, който не се грижи добре за себе си “.

Много е съвременно сега това, че човек би трябвало да обича себе си. Психолозите постоянно споделят по този начин – не може да обичаш някой различен и да му дадеш всичко, от което има потребност, в случай че първо не обичаш себе си. Нека ясно и изрично уточним нещо, обаче – каква е разликата сред егоизма и обичта към себе си?

Това е доста обширна тематика и доста можем да приказваме за нея. Но аз ще се опитам нагледно да ги показва нещата. Понеже се занимавам с карти Таро, а те работят със знаци, по този начин ще ми бъде доста комфортно да обясня нещата.

Представете си, че човек и неговият живот е една самобитна постройка. И първият етаж е той самият.

За да стигне до който и да било различен етаж – да вземем за пример, в случай че вторият етаж приемем, че е нашият сътрудник, третият – децата ни, четвъртият – родители, петият – другари и по този начин нататък, човек постоянно би трябвало да мине през първия.

Няма по какъв начин човек да стигне до другите етажи, в случай че прескача себе си. Ако прескача себе си, в случай че мина извън, откъм гърба, в случай че се опитам да се спусна през покрива, това ще бъдат все такива едни „ крадливи “ придвижвания, не цялостни, не спокойни, неестествени. И в случай че би трябвало да разграничим егоизма, то той е това същото придвижване, само че да спреш до първия етаж. Тоест, в случай че спреш единствено до такава степен, а не продължиш до горе – ето го егоизма!

Илиана Смилянова с кучето Мойра, кръстено на Мойрите, гръцките богини на ориста

Чудесна метафора! Сега към този момент стана безусловно ясно на всички ни що е обич към себе си и що е нарцисизъм. И по какво се разграничават.

Продължаваме със идващите въпроси. Всъщност, Вие се занимавате с доста забавни неща! Просто няма по какъв начин да не Ви попитам за всяко едно. Така че, почваме ги поред. Първо, разбрах, че сте написали книга „ Таро. Попитай самичък себе си “.

Да, написах. И вижте по какъв начин отново е алегорично – завърта се човек като един уроборос, този прославен знак на змията, която си е захапала опашката. Той въплъщава сътворяването на света, целостта, на предизвикването да приключваме нещата, да ги износваме. И в случай че погледнем този уроборос като кръгче, то е основна част от деветката. Първо би трябвало да създадем кръгчето и след това да изнесем на открито „ рамото “. Ако се замислим, девет са месеците на бременността! В този смисъл, когато „ изминеш личната си орбита “, тогава можеш да излезеш отвън нея и да започнеш да осветяваш пътя и на другите. Или по-скоро да им помагаш те да усилват личната си светлина. Но не си ли приключил това първо кръгче, не си ли минал личната си орбита, там остава постоянно цепнатина, постоянно ще има жадност отново да се върнеш нататък, някой да ти помогне или пък още по-голяма форма на нарцисизъм е, когато искаш някой различен да свърши твоята работа.

Вие сте една извънредно ерудирана персона, крепко сте стъпили на земята, кажете ни по какъв начин стана по този начин, че започнахте да се занимавате с карти Таро, което се смята за нещо несериозно?

Ами аз самата трябваше да се преборя с тези предразсъдъци. Защото дори си припомням преди доста, доста години, това не съм го разказвала до момента, само че аз с мои сътрудници, с които дружно учихме българска лингвистика, започнахме да издаваме едно списание. Казваше се „ Авалон “. И аз имах задачата, сложена от тези сътрудници, да пиша за картите Таро. А тогава изобщо не знаех защо става въпрос. Ходих да приказвам с някакъв човек, който се занимаваше с Таро, само че самата аз бях с предразсъдъци. Виждате ли какъв брой е точна дума предразсъдъци! Не си уверен от личен опит, а някой ти го е дал наготово. Това също е обвързвано с процеса да родиш и износиш себе си. Трябва да си прегледаш личната „ постройка “ за такива „ тухли “ вътре, интегрирани от всевъзможни хора – родители, другари, други. Първо би трябвало да ги почистим и да забележим кое в действителност остава наше, кое припознаваме като същински свое.

След години, откакто известно време преподавах български език и литература в учебно заведение, откакто учих няколко години психотерапия, до момента в който бях изпаднала в една сериозна житейска рецесия в търсене на себе си, тогава в подобен един „ вакуум “ стигнах до една книга, където бяха упоменати системи, които оказват помощ на човек да си върне смисъла в живота. „ Съдбата като късмет “.

Ставаше дума за системи за „ пътешестване във вътрешността “. Там бяха изброени картите Таро, астрология, нумерология, беше упомената хомеопатията… Това беше много от дълго време, 1999-2000 година. За множеството от нещата аз имах доста повърхностна визия. Но истината е, че човек носи в себе си всичко. А извън просто катализираме процесите на другите и в същото време своите лични, само че, както се споделя, положителният преподавател не ти дава нещо, той просто го напомня. И по този начин тази книга като че ли ми напомни мои остарели търсения, познания, ползи. Спомням си, че тогава ей по този начин от нищото отидох на „ Славейков “ и започнах да си диря карти Таро. Намерих си една колода. Почнах да чета какво ли не. Бях безусловно всеядна, на какви ли не езици, тъй като литературата тогава на български език беше доста нищожна. И започнах по този метод да „ пътувам във вътрешността “.

Всяка една система може да бъде употребена по разнообразни способи. Зависи от ръката, която държи съответния инструмент. И при картите Таро е същото. Може да ги употребиш за положително или да злоупотребиш с тях. Проблемът не е в инструмента, а в индивида, който го употребява.

И тука, несъмнено, предизвикването, като при всеки един инструмент, е да го използваме доброжелателно, за положително, в името на светлината. Първо за себе си, тъй като в духовната сфера, а и в материалната би трябвало да е по този начин, не е редно обущарят да върви необут!

Така че инструментите, които човек употребява, би трябвало първо за себе си да обясни, че би могъл да ги употребява за положително и да може да се оправи с резултата. Така се случи и с мен. И с картите Таро, и с Цветята на Бах.

Всъщност, това са нещата, с които аз самата на себе си оказвам помощ. Оттук-нататък другите хора желаят също да се учат и да си оказват помощ сами. Защото това е едно доста съществено предизвикателство. Човек да си спомни какъв брой неща знае, какъв брой неща може, какъв брой доста може да направи за себе си и по-късно към този момент и за другите. Важно е да не чакаме толкоз другите да се погрижат за нас. Защото по принцип ние обичаме да търсим отговорността отвън себе си. Все някой би трябвало да ни е отговорен или пък да е задължен да направи нещо за нас.

Точно това щях да Ви запитвам. Защо толкоз доста завист в този свят? Защо вместо да се отделя време и сила за нещо толкоз деградивно като това да завиждаш, да злобееш, тази сила не се насочи към нещо по-удовлетворяващо и съзидателно. Защо хората бягат от това да си вземат решение проблемите, а постоянно потеглят да упрекват някой или нещо отвън тях и по този начин вършат света неприятен?

Ами, да Ви кажа, моето чувство е много оптимистично. Аз виждам, че от ден на ден хора стартират да се обръщат във вътрешността към себе си и да имат ползи в тази посока. Това, което претърпяваме, катализира този развой. В момента са изнесени на всеобщо внимание тематики и информация, които преди този момент са били труднодостъпни. Нещата, които човек би трябвало да търси с години и да осмисля и ревизира, сега са изплували на повърхността. И тяхното разкриване е въпрос само на схващане, предпочитание, сила и време, тъй като да се изкачваш нормално изисква повече сила, в сравнение с да слизаш. Когато човек подлага на критика, когато е наскърбен, това е спад в силата. Все едно се спускаме по нанадолнището. Това изисква по-малко сила, само че ни коства по-скъпо. Изкачването, от своя страна, изисква повече отдаване на сила, само че се отблагодарява неведнъж. Това е развой на пробуждане и на все по-голямо ангажиране на човек със самия него.

А злобата, за която говорите – скоро си мислех, че в този момент се срещаме с нея очевидно по-често. Но съгласно мен ние сме в един доста сериозен лековит развой. Много неща сега наподобяват по-очебийни, само че това е добре. Защото са излезли на повърхността. Можем да съпоставим този развой с това човек да стартира да си чисти къщата. Ако не я чисти, боклукът седи под дивана, под шкафовете – той не е забележим. Привидно нещата могат да наподобяват подредени и чисти, само че вътре са задръстени. А когато стартира  „ да чистим “, „ боклукът “ става ясно, само че това е един очистителен и възстановителен развой. И с цел да може човек да се освободи от злобата, съгласно мен и освен съгласно мен /хората, с които поддържам връзка, са на същото мнение/, човек би трябвало да мине през стадия на гнева. Трябва да съумее да се разгневи, да се разгневи здравословно, да отхвърли и да изкаже нещата, които толкоз години – архетипно видяно, от епохи, индивидът е преглъщал и търпял ненужно, с цел да може след това да стигне до вибрацията на любовта.

И апропо, да напомним – „ дяволът е сянката на любовта “. И ето, в картите Таро има една карта Дяволът, която в себе си събира компресирано всичко това. Дяволът е сянката на индивида. В сянката може да има доста отрицателни усеща, само че също по този начин в нея има и доста обич. И това е недадена и неприета обич. И съгласно мен, хората, които по един или различен метод са стопирали любовта в живота си, са се отказали от нея. Защото ги е било боязън, позор или просто са по-пасивни и чакат някой различен да направи нещо вместо тях. Всичко това в този момент от вътрешната страна стартира да основава проблем и желае да излезе на открито, само че не става бързо. Процесът прилича този, при който в канализацията дълго време е нямало вода. Знаете, когато пристигна, тя не става незабавно за пиянство. Тече тиня и би трябвало да мине време, с цел да се избистри. Много е мъчно и е огромно тестване това, през което прекосяваме, само че за мен това е един доста възстановителен развой.

Тези неща звучат много разумно и оптимистично. Някъде бях чела, че въглищата и диамантите имали една и съща кристална конструкция. Важно е към този момент кой какво търси и желае да види.

Точно по този начин. И въгленът, и диамантът по някакъв метод символизират алхимичния развой – оловото да стане злато. И в действителност, всички ние сме алхимици. Всички ние тръгваме като въглени и имаме задачата и предизвикването да се превърнем в диаманти.

Дори си мисля, че по-важното раждане в живота на индивида е раждането му от себе си. Да, без първото раждане от майката и бащата няма по какъв начин да тръгнем по този път, само че раждането не стопира единствено с това, което са създали майките ни и бащите ни. А доста постоянно ние стопираме единствено до такава степен.

И когато нещо не ни доближава в живота, започваме да виним родителите си за това. Много хора упрекват родителите си, аз също съм предходна през това. Или че доста са те обичали, или че не са те обичали задоволително, или са те обгрижвали, или са те обезгрижвали. Но е значимо човек да си зададе въпроса: „ Аз какъв родител съм на себе си? Как се отглеждам? “.

Илиана Смилянова – инцидентна среща с котка в Петра, Йордания 

Чудесно го казахте. А за Цветята на Бах да отделим няколко думи? Тази тематика също е доста забавна.

Цветята на Бах са една лечебна система, която много наподобява на хомеопатията. Самият Едуард Бах е доктор по обучение, с доста сполучлива процедура в Лондон, с огромна клиентела. През годините той си дава сметка, че резултатите не го удовлетворяват, че даже да излекува своите пациенти, те по-късно още веднъж се връщат с нови и разнообразни недоволства. И схваща, че системата, с която работи – стандартната медицина, не е това, което в действителност може да отговори на същинските потребности на индивида. И стартира да търси. Минава през стадия на хомеопатията, открива учението на Ханеман, дори създава по този начин наречените хомеопатични ваксини, които знам, че и до момента се употребяват в Англия. Те не са по този начин нездравословни, както чисто физическите. Но не стопира и до такава степен. През него минава едно божествено познание, което той формулира и систематизира в тази система, наречена Цветята на Бах.

Аз години съм се лекувала с хомеопатия, до момента в който открия Цветята на Бах. Те доста добре резонират с моето схващане за индивида и за неговите благоприятни условия и задания. Защото те дават опция, напълно не толкоз мъчно и непостижимо, човек да стартира да се грижи за себе си. Да се лекува, да се грижи и за околните си по един изцяло наличен, не безценен, безусловно безопасен метод. Тези есенции в действителност се основават от цветове на растения, единствено една от тях не е, тя е от по този начин наречената Rock Water(Скална вода), на която източникът е различен.

Всъщност, това са лековете на природата, изцяло налични, създадени по един сходен на хомеопатията метод, само че не напълно. Образно казано, се извлича информацията от това растение, вибрацията му.

И тази информация, тази сила на есенцията оказва помощ на човек да повдигне личната си осцилация, да се върне към изначалното си ярко и високо вибрационно положение, което се асоциира със здравето.

Когато ни „ падне вибрацията “, ние се разболяваме, потъваме все едно. А другояче се „ подвигаме “ и изцеляваме. Предимството и може би едно от най-големите благосъстояния на тази система е първо, че тя не може да навреди, даже на новородено.. Ако не е уцелена точната есенция, просто няма бъде усетена смяна.

Но, несъмнено, че е значимо човек да познава системата, тъй като тя е налична и семпла, само че не и обикновена. Трябва да се развие отношение, сензитивност към индивида, към душевността му, към себе си най-много, с цел да може да усетим кои есенции са нужни, какви комбинации от тези есенции би трябвало да се създадат – и в този развой диалогът е извънредно, извънредно значим.

Аз се самообразовах в тази посока, само че по-късно взех решение, около щерка ми, която желаех също да навлезе в тази материя, да изкарам няколкогодишно образование във Виена при една от най-големите специалистки по Цветята на Бах – Мехтхилд Шефер. И първото нещо, което ни споделиха на това образование, беше, че диалогът е 50% от лечението. Аз бих споделила – повече от 50.

Защото човек за индивида е лекарство. Говорейки, даже сега ние се лекуваме една друга.

Точно! Благодаря за което. И няма по какъв начин да не се изкуша да Ви задам още един въпрос, този път малко по-личен. Вие сте извънредно нравствен човек, „ извърнат във вътрешността “, лишен изцяло от суетност, съгласно мен. Как успявате да го постигнете? Нужна ли ни е суетата, пречи ли ни, не ни ли пречи? В каква степен би трябвало да я има всеки един от нас? Интересно ми е Вашето мнение.

Аз несъмнено одобрявам, че нищо човешко не ни е непознато. На мен също. Не мога по този начин самоуверено да се изкажа и да заявя, че съм напълно лишена от суетност. Със сигурност има моменти, без значение какъв брой добре си давам сметка за тях, когато и аз я демонстрирам. Но дано дефинираме първо и какво е суетност. Защото по някакъв метод това разбиране резонира с думата „ всуе “ – нещо на вятъра, нещо което седи малко като пуканки, като празна сила, празно внимание, като нещо, което е повече форма, в сравнение с наличие.

Така че, отново споделям, човек да желае да бъде забелязан, да желае да бъде зачетен, да желае да бъде харесван, е нещо, което значимо. И нещо, което би трябвало се учи с годините – умеенето да можем да /се/ виждаме. Защото за мен любовта е и да видиш някого – обичам те значи виждам те.

И аз като дете от време на време съм се чувствала необичана – тогава, когато не са ме виждали. Така съм се усещала, невидяна. След това съм се учила да /се/ виждам. Да виждам другите, да виждам себе си…

Така че, когато съм се научила през годините да виждам на себе си с други очи, тъкмо тая суетност, която считаме за пречеща и за празна, нещо, което е всуе, отива по-настрани по един натурален метод.

Но това не значи да стоим единствено на сянка. Напротив, човек би трябвало да може да стои и на слънце. Трябва да умее да стои в центъра, в светлината на прожекторите. Всеки от нас има неща, които единствено той може да каже. Има неща, които единствено той носи. И би трябвало да има смелостта да ги покаже, да ги изрази. Ето това е, което желая да „ събудя “, да напомня на индивида за самия него. Да не се опасява от това да бъде забелязан. Да не се опасява от това да изпее своята ария, да застане и да изиграе основната роля в личния си сюжет. Никой не може да изиграе основната роля в твоя житейски сюжет! Всички останали функции са второстепенни.

А когато ти изиграеш своята роля с обич в твоята пиеса, тогава със същата тази обич ще играеш и другите функции в пиесите на другите. И отново стигаме до този „ първи етаж “, за който стана въпрос първоначално.

Много се надявам, че хората ще съумеят да вникнат в това, което казахте, тъй като нещата, които обсъждахме, са значима причина светът да стане по-добър. Тъй като просто ние самите ще станем по-добри. Много хора към този момент евентуално са създали първата крачка към това „ превръщане към себе си “, да им пожелаем триумф и дано въодушевяват и другите да вършат същото. За да няма толкоз доста нерешителност и произлизащите от нея несгоди.

Точно това е! Точно когато приказваме и за Слънцето, в картите Таро Слънцето е под номер 19, а с номер 19 в Цветята на Бах пък е есенцията Larch (Лиственица) – те оказват помощ тъкмо за това, да застанеш на ярко, да си повярваш. Да се освободиш от ненужната нерешителност. Да засветиш! Да събудиш Слънцето в себе си и светлината да мине през теб. Да станеш транспарантен за нея. Но като продължение на това, което казахте – моята фантазия и предпочитание е светът да стане по-истински. Разбира се, по този начин ще стане и по-добър, само че първо е значимо да стане по-истински. Да не лъжем другите, само че първо да не лъжем себе си.

Защото ние доста постоянно лъжем себе си, омаловажавайки се. Като омаловажаваме това, което усещаме, това, което мислим. И незабавно да загатна – есенцията с номер 1 в Цветята на Бах, агримонията е тъкмо за това, тя е като серум на истината.

Помага на човек да се освободи от непотребните маски. Да не се преструва. И да се осмели да занимае другите с това, което мисли, с това, което усеща. Защото ние сме като вестоносци. Ето, картата под номер 1 в картите Таро е Магът. Магът се свързва с Меркурий, Хермес. Той е вестоносецът на боговете. Всеки от нас е вестоносец на боговете. Вие ми носите в този момент някакво писмо, аз предавам посредством Вас някакво писмо. Трябва да се осмелим да получим тези писма и да ги предадем от сърце и душа. А какво всеки един ще направи с тях, това към този момент не зависи от нас.

Някой ще ги прочете, различен може да ги скъса, трети пък може да ги отвори след 5 години. Понякога на мен са ми влияли диалози, подслушани несъзнателно в градския превоз от хора, които изобщо не познавам.

Това е доста забавно и съм чувала, че Вселената по невероятни способи може да ни изпраща сигнали, даже посредством хора, които не познаваме, които са се оказали на точното място в точния миг.

Абсолютно е по този начин! Аз преди време бях написала „ Как да познаем къде има ангел? “. Ами там, където има Човек. Защото ангелът без индивида нищо не може да направи. Ние, хората, хем едната част от нас е в духовността, имаме спомен за някаква Вселена, където всичко е допустимо, не сме лимитирани, всички сме любящи. Но въпреки това, сме и в материалния свят, тук, на Земята, където е животът е сложен, огромно тестване. Някаква част от нас е смъртна, претърпяваме какви ли не неща. Това тук е подобен уъркшоп, няма по-голям уъркшоп от живота.

Наскоро си мислех тъкмо за това. Пътувахме по автомагистралата в Сърбия и в един миг започнаха да ни дават знак другите коли, че има някакъв проблем с колата ни. Първия го игнорирахме, идващия обаче не. Видяхме, че предното колело е супер разтърсено. Можеше да  стане зверска злополука! Човек, който изобщо не познаваме, спря, кара с нас, заведе ни, откри ни сервиз и си потегли. Поправиха ни колата за два часа. Като ангели. Изпратиха ни назад до автомагистралата и си потеглиха. Е, по какъв начин да не кажа „ Благодаря! “ на тоя свят! Отварят се някакви „ портали във времето “ и ти виждаш какъв брой е добър Човекът. Някой беше споделил: „ Хората са неприятни, само че Човекът е добър “. Човекът в действителност е добър.

Чудесен свършек на нашия диалог. Надявам се, че няма и да ни е последният.

Ще се веселя!

Благодарим Ви! Това беше  Илиана Смилянова, която е един от лекторите на започващия след броени дни

Билети може да закупите 

Интервю на Лора Костова