Като две капки вода - отрицателите на вируса и антиваксърите днес оправдават Русия и обвиняват украинците в нацизъм
Илиана Славова
Няма метод да си постоянен клиент на обществените мрежи и да останеш настрана от тролските нападения, при които хора със противоречива (най-често) подготвеност и даже откровена непросветеност натрапват оценки и отговори за всичко – от Евровизия до военните тактики. Много скоро след съветското навлизане в Украйна се очерта
ясна наклонност в полето на тролинга:
същите, които интензивно твърдяха, че „ вирус няма “ и „ имунизациите провокират стерилитет до трето коляно “, в този момент оправдават Русия и упрекват украинците в нацизъм. Впрочем по време на президентската акция те бяха и дейни поддръжници на кремълския фаворит Румен Радев. Сменят тематиките, само че праволинейно прокарват съветските ползи. Със себе си увличат и добросъвестни участници в полемиките, които не си дават сметка, че се трансформират в рупори на пропагандни послания. Няма изненада, „ фабриките за тролове “ са съветско откритие, а тролингът се трансформира в непрекъснат детайл на хибридната война, водена от Москва против демократичните общества.
Разбира се, не става дума единствено за тролинг – той е най-масовата форма на осведомителна офанзива, само че работи с най-ниското равнище на публичността и не разполага с задоволително престиж. За да бъде ефикасен, се нуждае от водачи на мнение с социална легитимност, каквато могат да обезпечат формалните медии.
По тематиката за COVID-пандемията в борбата против научните причини в медийното поле бяха хвърлени представители с дипломи по медицина и биология, които като че ли са не запомнили какво е научна и професионална нравственос. Основна характерност на дезинформационните акции е точно
погазването на етичните правила
Двама от най-често канените представители – Атанас Мангъров и Андрей Чорбанов, даже получиха политическа реализация на бързо извоюваната известност. Първият като кандидат-депутат на искрено проруската партия АБВ, а вторият съумя да завоюва депутатски мандат с листата на „ ИТН “, където проруските позиции не са по този начин декларативни, само че са разпознаваеми. (В някои случаи даже са напълно ясно изявени – като изявлението на Николай Радулов, че Русия е „ единственият ни бранител на интернационалното поле “, само че това е обособена тематика.)
Любопитно е, че „ коронавирус дисидентите “ не изгубиха известност в мрежите, даже с разкриването на несъстоятелността на техните тези – прогнозата на Мангъров, че ще починат 3-4 хиляди души, след което ще придобием групов имунитет беше опровергана още през есента на 2020 година (на 1 декември жертвите към този момент бяха 4035).
Скептичният прочит на обстановката би породил въпроса
какво общо имат съветските политически ползи с COVID-пандемията
Няколко неща:
1. Русия нападна демократичните общества като задълбочава разликите в мненията, трансформира ги в несъгласия и се стреми да ги ескалира до спорове – тъй като разделянето в която и да е социална сфера прави демокрациите по-уязвими за хибридни офанзиви. Пандемията сътвори извънредно удобна среда за сходни тактики заради мощно прочувствената реакция на хората.
2. Москва има интерес от основаване на безпорядък и политическа неустойчивост. Чрез дебата за пандемията бяха подклаждани анархистични настроения против противоепидемичните ограничения и доста от хората ги саботираха. Във връзка с това бяха отправени и директни офанзиви против държавното управление - целеустремено се насаждаше боязън, че с въвеждането на изключителна епидемиологична конюнктура се цели прекратяване на демократичния ред. Действителността опроверга тези опасения, само че по този начин или другояче в обществото се сътвори напрежение, което генерира накърнимост.
3. Саботирането на ограниченията докара до нараснала заболеваемост, което изложи на риск здравната система и в допълнение сътвори напрежение в обществото. Стигна се до рискови равнища на надвишената смъртност – България е на второ място в света след Перу по броя умряли от COVID-19, съотнесен към броя на популацията. Страната ни е изгубила 5420 души на 1 милион население.
4. Тъй като коронавирусът инфектира всички системи на организма, даже при безсимптомно протичане, в дълготраен проект се чака прекаралите COVID-19 да имат повече здравословни проблеми от неинфектираните. Това би натоварило здравните и обществените системи и също генерира уязвимости, от които Москва би се възползвала. В този смисъл апелите на Атанас Мангъров към младежите да се заразяват съзнателно (да вършат „ секс с вируса “) са не просто тъпчене на лекарската нравственос, те накърняват националната сигурност.
5. Атаката против имунизациите също е част от хибридните тактики на Москва. Още преди пандемията е регистрирана интензивност на съветските „ тролски заводи “, целяща провокиране и усилване на антиваксърските настроения във „ вражеските “ общества. Разколебаното доверие към имунизациите беше употребявано интензивно при COVID-пандемията.
6. Не на последно място, тази хибридна интервенция ерозира обществото на ценностно равнище – позицията, че „ сухите съчки “ би трябвало да умрат или допускането на избора „ моята независимост против живота на другите “ се конфронтира с хуманизма на демократичните общества и препраща към кремълската философия, че животът на обособения човек не е значим. Оттам нататък всевъзможни внушения стават вероятни.
Всъщност Русия прилагаше аналогични тактики с тролинг и пазаруване на обществени представители и в други страни от евроатлантическото пространство, само че не по този начин сполучливо, както у нас.
По тематиката за Украйна задачите на Кремъл са много по-прозрачни:
демонизиране на украинците, оправдаване на личната експанзия,
втълпяване на отрицателни настроения към украинските бежанци, заплашване – с цел да не оказваме помощ на Украйна, потребление на България като едва звено, с цел да се разколебава единството на Европейски Съюз и НАТО и даже провокиране на настроения страната ни да напусне тези организации.
Тук в някои връзки съветските тактики претърпяха очевиден неуспех. Голяма част от българите, които до неотдавна имаха позитивно отношение към Русия, прозряха зловредната имперска същина на Кремъл, а евроатлантическият избор получи по-голяма поддръжка, вместо да бъде обезверен. Причината за това обаче не е в самите техники за операция или по-малкото старание на троловете и проруските представители по тематиката, а в безспорната изясненост кой е агресорът и коя е жертвата, в невъзможността да се скрие истината.
В други връзки хибридните тактики съумяха. Насадените настроения против украинските бежанци - въпреки и да не са преобладаващи в обществото, заляха обществените мрежи и предизвикаха актове на експанзия. Тези настроения бяха официализирани и на равнище изпълнителна власт от позициите на министъра на туризма Христо Проданов, което принуди част от бежанците да решат да изоставен страната ни. По отношение на оказването на военна помощ на Украйна тактиката на Кремъл също съумя - главно поради обществените представители, както и зависимостите и неналичието на темперамент в ръководещата коалиция. България се подреди до Унгария като страна, която не оказва военна помощ на Украйна, въпреки че на думи показва взаимност. Хибридната интервенция сработи на всички равнища – тролинг, медии, политически партии, взимане на решения от изпълнителната и законодателната власт.
За разлика от реакцията при COVID-пандемията, когато предходното постоянно държавно управление (то пое главния удар в тази криза) като цяло действаше в контраст на съветските хибридни тактики, макар някои искрено популистки решения, в този момент във връзка с Украйна властта се оказа в практическа парализа.
И при двата световни казуса, с изключение на
дефицитите на политическата класа,
фактор за вземането на неправилни решения се оказа медийната среда – отводът на огромната част от медиите да бъдат съдия за достоверността на поднасяната от представителите информация (особено при COVID-кризата), равнопоставянето на обстоятелства и спекулации сътвориха комплициране в обществото. Демокрацията не може да действа пълноценно без съзнанието, че свободата на словото не значи независимост на лъжата, а от правото на мнение не следва право да се насажда ненавист.
При по-здравословна обществена среда тролингът в обществените мрежи би имал доста по-малко въздействие върху публичните настройки. Тиражирането на дезинформация от формалните медии и от обществените лица води болшинството от хората до неспособност за осведомен избор и ги трансформира в лесни жертви на тролинг-посланията, даже в техни разпространители.
Редно е да се означи едно изключение от констатацията, че покровителите на съветските пропагандни тези във връзка с COVID-пандемията и войната в Украйна са едни и същи. Става дума и за една значима част от последователите на демократични и десни обединения, които в началото интензивно репостваха медийните изяви на представители като Атанас Мангъров и Андрей Чорбанов и оказаха забележима поддръжка за преизбирането на Румен Радев, само че във връзка с Украйна заеха евроатлантическа позиция. Как и за какво позволиха да бъдат
използвани в хибридни интервенции,
ориентирани против личния им цивилизационен избор – това са въпроси, на които ще би трябвало да намерят отговор, в случай че желаят да се запазят като евроатлантическа общественост.
Няма метод да си постоянен клиент на обществените мрежи и да останеш настрана от тролските нападения, при които хора със противоречива (най-често) подготвеност и даже откровена непросветеност натрапват оценки и отговори за всичко – от Евровизия до военните тактики. Много скоро след съветското навлизане в Украйна се очерта
ясна наклонност в полето на тролинга:
същите, които интензивно твърдяха, че „ вирус няма “ и „ имунизациите провокират стерилитет до трето коляно “, в този момент оправдават Русия и упрекват украинците в нацизъм. Впрочем по време на президентската акция те бяха и дейни поддръжници на кремълския фаворит Румен Радев. Сменят тематиките, само че праволинейно прокарват съветските ползи. Със себе си увличат и добросъвестни участници в полемиките, които не си дават сметка, че се трансформират в рупори на пропагандни послания. Няма изненада, „ фабриките за тролове “ са съветско откритие, а тролингът се трансформира в непрекъснат детайл на хибридната война, водена от Москва против демократичните общества.
Разбира се, не става дума единствено за тролинг – той е най-масовата форма на осведомителна офанзива, само че работи с най-ниското равнище на публичността и не разполага с задоволително престиж. За да бъде ефикасен, се нуждае от водачи на мнение с социална легитимност, каквато могат да обезпечат формалните медии.
По тематиката за COVID-пандемията в борбата против научните причини в медийното поле бяха хвърлени представители с дипломи по медицина и биология, които като че ли са не запомнили какво е научна и професионална нравственос. Основна характерност на дезинформационните акции е точно
погазването на етичните правила
Двама от най-често канените представители – Атанас Мангъров и Андрей Чорбанов, даже получиха политическа реализация на бързо извоюваната известност. Първият като кандидат-депутат на искрено проруската партия АБВ, а вторият съумя да завоюва депутатски мандат с листата на „ ИТН “, където проруските позиции не са по този начин декларативни, само че са разпознаваеми. (В някои случаи даже са напълно ясно изявени – като изявлението на Николай Радулов, че Русия е „ единственият ни бранител на интернационалното поле “, само че това е обособена тематика.)
Любопитно е, че „ коронавирус дисидентите “ не изгубиха известност в мрежите, даже с разкриването на несъстоятелността на техните тези – прогнозата на Мангъров, че ще починат 3-4 хиляди души, след което ще придобием групов имунитет беше опровергана още през есента на 2020 година (на 1 декември жертвите към този момент бяха 4035).
Скептичният прочит на обстановката би породил въпроса
какво общо имат съветските политически ползи с COVID-пандемията
Няколко неща:
1. Русия нападна демократичните общества като задълбочава разликите в мненията, трансформира ги в несъгласия и се стреми да ги ескалира до спорове – тъй като разделянето в която и да е социална сфера прави демокрациите по-уязвими за хибридни офанзиви. Пандемията сътвори извънредно удобна среда за сходни тактики заради мощно прочувствената реакция на хората.
2. Москва има интерес от основаване на безпорядък и политическа неустойчивост. Чрез дебата за пандемията бяха подклаждани анархистични настроения против противоепидемичните ограничения и доста от хората ги саботираха. Във връзка с това бяха отправени и директни офанзиви против държавното управление - целеустремено се насаждаше боязън, че с въвеждането на изключителна епидемиологична конюнктура се цели прекратяване на демократичния ред. Действителността опроверга тези опасения, само че по този начин или другояче в обществото се сътвори напрежение, което генерира накърнимост.
3. Саботирането на ограниченията докара до нараснала заболеваемост, което изложи на риск здравната система и в допълнение сътвори напрежение в обществото. Стигна се до рискови равнища на надвишената смъртност – България е на второ място в света след Перу по броя умряли от COVID-19, съотнесен към броя на популацията. Страната ни е изгубила 5420 души на 1 милион население.
4. Тъй като коронавирусът инфектира всички системи на организма, даже при безсимптомно протичане, в дълготраен проект се чака прекаралите COVID-19 да имат повече здравословни проблеми от неинфектираните. Това би натоварило здравните и обществените системи и също генерира уязвимости, от които Москва би се възползвала. В този смисъл апелите на Атанас Мангъров към младежите да се заразяват съзнателно (да вършат „ секс с вируса “) са не просто тъпчене на лекарската нравственос, те накърняват националната сигурност.
5. Атаката против имунизациите също е част от хибридните тактики на Москва. Още преди пандемията е регистрирана интензивност на съветските „ тролски заводи “, целяща провокиране и усилване на антиваксърските настроения във „ вражеските “ общества. Разколебаното доверие към имунизациите беше употребявано интензивно при COVID-пандемията.
6. Не на последно място, тази хибридна интервенция ерозира обществото на ценностно равнище – позицията, че „ сухите съчки “ би трябвало да умрат или допускането на избора „ моята независимост против живота на другите “ се конфронтира с хуманизма на демократичните общества и препраща към кремълската философия, че животът на обособения човек не е значим. Оттам нататък всевъзможни внушения стават вероятни.
Всъщност Русия прилагаше аналогични тактики с тролинг и пазаруване на обществени представители и в други страни от евроатлантическото пространство, само че не по този начин сполучливо, както у нас.
По тематиката за Украйна задачите на Кремъл са много по-прозрачни:
демонизиране на украинците, оправдаване на личната експанзия,
втълпяване на отрицателни настроения към украинските бежанци, заплашване – с цел да не оказваме помощ на Украйна, потребление на България като едва звено, с цел да се разколебава единството на Европейски Съюз и НАТО и даже провокиране на настроения страната ни да напусне тези организации.
Тук в някои връзки съветските тактики претърпяха очевиден неуспех. Голяма част от българите, които до неотдавна имаха позитивно отношение към Русия, прозряха зловредната имперска същина на Кремъл, а евроатлантическият избор получи по-голяма поддръжка, вместо да бъде обезверен. Причината за това обаче не е в самите техники за операция или по-малкото старание на троловете и проруските представители по тематиката, а в безспорната изясненост кой е агресорът и коя е жертвата, в невъзможността да се скрие истината.
В други връзки хибридните тактики съумяха. Насадените настроения против украинските бежанци - въпреки и да не са преобладаващи в обществото, заляха обществените мрежи и предизвикаха актове на експанзия. Тези настроения бяха официализирани и на равнище изпълнителна власт от позициите на министъра на туризма Христо Проданов, което принуди част от бежанците да решат да изоставен страната ни. По отношение на оказването на военна помощ на Украйна тактиката на Кремъл също съумя - главно поради обществените представители, както и зависимостите и неналичието на темперамент в ръководещата коалиция. България се подреди до Унгария като страна, която не оказва военна помощ на Украйна, въпреки че на думи показва взаимност. Хибридната интервенция сработи на всички равнища – тролинг, медии, политически партии, взимане на решения от изпълнителната и законодателната власт.
За разлика от реакцията при COVID-пандемията, когато предходното постоянно държавно управление (то пое главния удар в тази криза) като цяло действаше в контраст на съветските хибридни тактики, макар някои искрено популистки решения, в този момент във връзка с Украйна властта се оказа в практическа парализа.
И при двата световни казуса, с изключение на
дефицитите на политическата класа,
фактор за вземането на неправилни решения се оказа медийната среда – отводът на огромната част от медиите да бъдат съдия за достоверността на поднасяната от представителите информация (особено при COVID-кризата), равнопоставянето на обстоятелства и спекулации сътвориха комплициране в обществото. Демокрацията не може да действа пълноценно без съзнанието, че свободата на словото не значи независимост на лъжата, а от правото на мнение не следва право да се насажда ненавист.
При по-здравословна обществена среда тролингът в обществените мрежи би имал доста по-малко въздействие върху публичните настройки. Тиражирането на дезинформация от формалните медии и от обществените лица води болшинството от хората до неспособност за осведомен избор и ги трансформира в лесни жертви на тролинг-посланията, даже в техни разпространители.
Редно е да се означи едно изключение от констатацията, че покровителите на съветските пропагандни тези във връзка с COVID-пандемията и войната в Украйна са едни и същи. Става дума и за една значима част от последователите на демократични и десни обединения, които в началото интензивно репостваха медийните изяви на представители като Атанас Мангъров и Андрей Чорбанов и оказаха забележима поддръжка за преизбирането на Румен Радев, само че във връзка с Украйна заеха евроатлантическа позиция. Как и за какво позволиха да бъдат
използвани в хибридни интервенции,
ориентирани против личния им цивилизационен избор – това са въпроси, на които ще би трябвало да намерят отговор, в случай че желаят да се запазят като евроатлантическа общественост.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ