Илиан Мицански: Любо Пенев е най-добрият вариант за треньор на България!
Илиан Мицански е роден през 1985 година и е един от последните български футболисти, играл на високо равнище. Освен дългогодишния си сполучлив престой в Полша, по-късно игра за Кайзерслаутерн в Бундеслигата, след това за Инголщат и Карлсруе. За националния тим има 17 мача и 5 гола, измежду които против Холандия и Италия.
Ето какво сподели Илиан Мицански пред по много тематики.
-Илиане, с какво се занимаваш сега, играеш ли някъде футбол?
-В момента съм се съсредоточил дружно с брат ми върху компанията, която имаме за спортна екипировка. Освен това имаме и хотел в Гърция, тъй че през лятото за няколко месеца сме там. Роди ми се дъщеричка – Дария, която към този момент е на 6 месеца. Общо взето с това се занимавам, което не е по никакъв начин малко.
-Ти си от поколението, което към този момент завършва с дейния футбол. И съумя да стигнеш до равнище немската Бундеслига. Защо сега футболът се срина грубо в България?
-Ясно е от кое място потеглят нещата – от горната страна откъм главата и си не престават надолу по веригата. Още до момента в който бяхме моето потомство в националния тим, няма да не помни в никакъв случай какъв брой дълги вечери сме си говорили накъде отиват нещата и къде ще стигнат след 10 години. И се оказахме прави. Тогава множеството футболисти идвахме от чужбина, стараехме се да покажем най-хубавото, на което сме способни. В квалификациите за Световното 2014 година от 10 мача, загубихме 3, спечелихме 13 точки. Направихме еднакъв с Италия (2:2), два хикса с Дания… Сега такива резултати ми се виждат непостижими. Постепенно всяка година равнището спада. Почти всички ръководители по клубовете, във футболния съюз гледат да отбият номера, да мине тази зимна подготовка, да пристигна лятната, след това отново зимната и по този начин – ден за ден.
-Наближава избор за нов народен селекционер, твоето мнение какво е?
-Любослав Пенев е най-хубавият вид за треньор на България. Само че няма да го изберат, тъй като не играе по свирката на никого в България, изисква, и заради тази причина – кой губи?! Губят хората, които са отвратени от цялата обстановка и към този момент не им се гледат мачовете на националния тим. А това е ненормална обстановка. Това обаче го направиха тези, които в последните 10 години са в БФС и след всеки мач имат наглостта да излизат и да споделят, че би трябвало смяна. Каква смяна, като от тях зависи смяната, а те копаят надолу непрекъснато.
-Казваш смяна – кой може да се оправи със обстановката в ролята на президент на футболния съюз.
-Ако не се намеси някой като Стилиян Петров, който е самостоятелен, няма да се оправят нещата. Във всички останали случаи ще са някакви хора, които отново ще са подвластни от тези, които движат футбола в последните 10 години. И нещата отново си не престават по остарелия метод, отново губене на време. Ясно е, че няма човек, който да промени всичко за два дни с магическа пръчка, само че откровено се надявам такива хора като Стилиян Петров и тези от неговото потомство, да се съгласят да оказват помощ на българския футбол. В една страна щом се стигна до обстановка кметове, общински съветници и някакви служители да дефинират и приказват за футбол, значи ситуацията отива на зле. Те не знаят какво е топка, в час по физическо не са влизали, а приказват за футбол…
-Връщам те на националния тим. Защо актуалните ти сътрудници като че ли нямат религия, нямат самочувствие?
-И това изчезна – няма го хъса, само че с цел да го има, би трябвало да има хора с темперамент в съблекалнята.
-Но и те несъмнено желаят да побеждават?
-Знаеш ли, от татко ми съм научил, че едно е да искаш, напълно друго е да можеш. Само с искане не става. Но огромният проблем не е във футболистите, а в ръководителите. Давам ви образец. За последно бях в Полша да виждам младежите. Имам доста познати в Полша на всевъзможни равнища – и в клубовете, и ръководители в тяхната футболна централа. Те са учудени до какво равнище сме докарали българския футбол, потресени са от това, което се случва у нас. Вярно, нашите младежи играха по-добре от поляците – домакините също го признаха, само че това се случи в един мач. Като цяло нещата не са добре.
-Защо български футболист не съумява в Западна Европа, към този момент не вършим такива прехвърляния?
-Нямаме никой на Запад, тъй като сътрудниците ми очевидно нямат за цел да се преборят за освен това. Познавам множеството момчета, даже и тези от младежкия народен тим, знам им мисленето. Те дотолкоз са обезкуражени, че за тях е задоволително единствено да излязат от България, без значение къде, с цел да взимат някой лев повече. Целта им не е да играят в огромен тим, а просто да изкарат повече пари. Това не е вярно мислене. Преди години татко ми ми сподели, че човек, в случай че има качества, би трябвало да реализира освен това. Най-лесно ми беше да си остана в Сандански – имам условия, да седнал съм и да си почивам. Не играх в Полша първата година, след това в Германия – също. Трудно ми беше. Но направих по този начин, че в Полша да остана шест години, а в Германия – пет. Иначе вкъщи е най-лесно. Сегашните футболисти, в случай че им е мъчно, се връщат вкъщи – тук са най-хубави и знаят, че ще играят.
-В момента огромна част от футболистите ги е боязън преди да излязат на мач – да вземем за пример, какво ще напишат медиите по-късно и какъв брой ще ги криткуват…
-Ако те е боязън, няма по какъв начин да играеш, да не приказваме да победиш. Въобще, в случай че те е боязън, за какво си се захванал с тази специалност!? Няма какво да се учудват, когато в 20 мача имаме една победа и половина. Какво очакваш да напишат за теб?! Ами, в случай че излезеш пред 70 хиляди души на стадиона на Борусия Дортмунд, зад рейса ли ще вървиш да се скриеш?! Това са несериозни оправдания.
-Божидар Краев е на другия полюс – показва самочувствие, единствено че съвсем не играе.
-Да, виждам, че много хора разясняват държанието му. Познавам го от Левски, още тогава показваше по друг метод качествата си. Не е неприятно да имаш самочувствие, не е неприятно да приказваш по този начин, само че не трябва да се прекалява. Дано момчето се развие и заиграе в още по-силни тимове. Тук въпросът има две страни. От една страна да бъде сдържан, само че въпреки това като огледа останалите му сътрудници в какви тимове играят и той напълно закономерно си споделя, че беше в отбор, който взе участие в групите на Шампионската лига.
-Много се приказва у нас за школите, за треньорите, подрастващите и какъв брой късмет им се дава. Постоянно се приказва за промени.
-Бил съм чужденец в Полша и Германия. Да – оставаш си чужденец там, само че в случай че покажеш, че имаш качества, че имаш предпочитание, ти оказват помощ. Аз съм си мислил, че на някое място ще ми бъде доста мъчно, само че постоянно ти подават ръка. Въпрос на предпочитание от твоя страна е. По тематиката с чужденците – и аз не желая да има по 20 чужденци в „ А “ група. Но има ли задоволително млади и български футболисти?! Да предположим, че има. Дават им късмет. Аз не знам някой треньор да се откаже от добър български футболист. Само че като погледна статистиката и виждам при голмайсторите №1 е чужденец, след това е Камбуров и надолу са с по 4-5 гола. Няма по какъв начин за един полусезон нападател да има 2 гола и половина и една асистенция и половина. Чужденците ли им пречат?! Те даже би трябвало да са признателни, че с тази статистика ги взимат в по-силни тимове, тъй като преди не беше по този начин. Сега с 2 гола за националния тим си претендент за „ Футболист на България “. А преди?!
-Тук и медиите имаме виновност, тъй като след 2 мощни мача и футболистът става звезда?
-Футболистите се подлъгват по такива публикации и от приказки на всякакви мениджъри. Прочете си името три пъти и си мисли, че е супер футболист. А на процедура се оказва напълно друго.
-Сега целият свят приказва за Левандовски, само че разкажи за съперничеството посред ви? А и за общото ви празненство…
-През сезон 2009/2010 той стана голмайстор с Лех Познан с 18 гола, аз приключих на второ място с 14 попадения. Тогава Лех стана първенец, а през лятото на 2010 година аз отпътувах за Кайзерслаутерн, а той мина в Борусия Дортмунд. След като Лех завоюва купата, отидох с тима да чествам. Бях играл към този момент там и имах доста другари в тима. Много се веселя за Левандовски, разви кариерата си по ослепителен метод. Поляците още тогава бяха доста по-напред от нас, а в този момент да не приказвам.
-Докосна се и до топ елита в Европа – Германия.
-Няма да не помни, когато отидох в Кайзерслаутерн по какъв начин ме попитаха от кое място пристигам, а бях вкарал 60 гола в Полша. В Германия се допрях в действителност до напълно друго равнище. Там всеки гледа да се развива, не им ли покажеш, че ставаш и можеш, след шест месеца идва идващият. Никой не те чака. Изненадах се, че там не се интересуват кой знае какъв брой от други шампионати, не знаеха имената на тимовете в Русия и Турция, да вземем за пример. Естествено, отвън водещите им тимове и тези, които играят в евротурнирите. Сами си давате сметка какво им е познанието за нас, българите и че ние съществуваме някъде в българското състезание.
Ето какво сподели Илиан Мицански пред по много тематики.
-Илиане, с какво се занимаваш сега, играеш ли някъде футбол?
-В момента съм се съсредоточил дружно с брат ми върху компанията, която имаме за спортна екипировка. Освен това имаме и хотел в Гърция, тъй че през лятото за няколко месеца сме там. Роди ми се дъщеричка – Дария, която към този момент е на 6 месеца. Общо взето с това се занимавам, което не е по никакъв начин малко.
-Ти си от поколението, което към този момент завършва с дейния футбол. И съумя да стигнеш до равнище немската Бундеслига. Защо сега футболът се срина грубо в България?
-Ясно е от кое място потеглят нещата – от горната страна откъм главата и си не престават надолу по веригата. Още до момента в който бяхме моето потомство в националния тим, няма да не помни в никакъв случай какъв брой дълги вечери сме си говорили накъде отиват нещата и къде ще стигнат след 10 години. И се оказахме прави. Тогава множеството футболисти идвахме от чужбина, стараехме се да покажем най-хубавото, на което сме способни. В квалификациите за Световното 2014 година от 10 мача, загубихме 3, спечелихме 13 точки. Направихме еднакъв с Италия (2:2), два хикса с Дания… Сега такива резултати ми се виждат непостижими. Постепенно всяка година равнището спада. Почти всички ръководители по клубовете, във футболния съюз гледат да отбият номера, да мине тази зимна подготовка, да пристигна лятната, след това отново зимната и по този начин – ден за ден.
-Наближава избор за нов народен селекционер, твоето мнение какво е?
-Любослав Пенев е най-хубавият вид за треньор на България. Само че няма да го изберат, тъй като не играе по свирката на никого в България, изисква, и заради тази причина – кой губи?! Губят хората, които са отвратени от цялата обстановка и към този момент не им се гледат мачовете на националния тим. А това е ненормална обстановка. Това обаче го направиха тези, които в последните 10 години са в БФС и след всеки мач имат наглостта да излизат и да споделят, че би трябвало смяна. Каква смяна, като от тях зависи смяната, а те копаят надолу непрекъснато.
-Казваш смяна – кой може да се оправи със обстановката в ролята на президент на футболния съюз.
-Ако не се намеси някой като Стилиян Петров, който е самостоятелен, няма да се оправят нещата. Във всички останали случаи ще са някакви хора, които отново ще са подвластни от тези, които движат футбола в последните 10 години. И нещата отново си не престават по остарелия метод, отново губене на време. Ясно е, че няма човек, който да промени всичко за два дни с магическа пръчка, само че откровено се надявам такива хора като Стилиян Петров и тези от неговото потомство, да се съгласят да оказват помощ на българския футбол. В една страна щом се стигна до обстановка кметове, общински съветници и някакви служители да дефинират и приказват за футбол, значи ситуацията отива на зле. Те не знаят какво е топка, в час по физическо не са влизали, а приказват за футбол…
-Връщам те на националния тим. Защо актуалните ти сътрудници като че ли нямат религия, нямат самочувствие?
-И това изчезна – няма го хъса, само че с цел да го има, би трябвало да има хора с темперамент в съблекалнята.
-Но и те несъмнено желаят да побеждават?
-Знаеш ли, от татко ми съм научил, че едно е да искаш, напълно друго е да можеш. Само с искане не става. Но огромният проблем не е във футболистите, а в ръководителите. Давам ви образец. За последно бях в Полша да виждам младежите. Имам доста познати в Полша на всевъзможни равнища – и в клубовете, и ръководители в тяхната футболна централа. Те са учудени до какво равнище сме докарали българския футбол, потресени са от това, което се случва у нас. Вярно, нашите младежи играха по-добре от поляците – домакините също го признаха, само че това се случи в един мач. Като цяло нещата не са добре.
-Защо български футболист не съумява в Западна Европа, към този момент не вършим такива прехвърляния?
-Нямаме никой на Запад, тъй като сътрудниците ми очевидно нямат за цел да се преборят за освен това. Познавам множеството момчета, даже и тези от младежкия народен тим, знам им мисленето. Те дотолкоз са обезкуражени, че за тях е задоволително единствено да излязат от България, без значение къде, с цел да взимат някой лев повече. Целта им не е да играят в огромен тим, а просто да изкарат повече пари. Това не е вярно мислене. Преди години татко ми ми сподели, че човек, в случай че има качества, би трябвало да реализира освен това. Най-лесно ми беше да си остана в Сандански – имам условия, да седнал съм и да си почивам. Не играх в Полша първата година, след това в Германия – също. Трудно ми беше. Но направих по този начин, че в Полша да остана шест години, а в Германия – пет. Иначе вкъщи е най-лесно. Сегашните футболисти, в случай че им е мъчно, се връщат вкъщи – тук са най-хубави и знаят, че ще играят.
-В момента огромна част от футболистите ги е боязън преди да излязат на мач – да вземем за пример, какво ще напишат медиите по-късно и какъв брой ще ги криткуват…
-Ако те е боязън, няма по какъв начин да играеш, да не приказваме да победиш. Въобще, в случай че те е боязън, за какво си се захванал с тази специалност!? Няма какво да се учудват, когато в 20 мача имаме една победа и половина. Какво очакваш да напишат за теб?! Ами, в случай че излезеш пред 70 хиляди души на стадиона на Борусия Дортмунд, зад рейса ли ще вървиш да се скриеш?! Това са несериозни оправдания.
-Божидар Краев е на другия полюс – показва самочувствие, единствено че съвсем не играе.
-Да, виждам, че много хора разясняват държанието му. Познавам го от Левски, още тогава показваше по друг метод качествата си. Не е неприятно да имаш самочувствие, не е неприятно да приказваш по този начин, само че не трябва да се прекалява. Дано момчето се развие и заиграе в още по-силни тимове. Тук въпросът има две страни. От една страна да бъде сдържан, само че въпреки това като огледа останалите му сътрудници в какви тимове играят и той напълно закономерно си споделя, че беше в отбор, който взе участие в групите на Шампионската лига.
-Много се приказва у нас за школите, за треньорите, подрастващите и какъв брой късмет им се дава. Постоянно се приказва за промени.
-Бил съм чужденец в Полша и Германия. Да – оставаш си чужденец там, само че в случай че покажеш, че имаш качества, че имаш предпочитание, ти оказват помощ. Аз съм си мислил, че на някое място ще ми бъде доста мъчно, само че постоянно ти подават ръка. Въпрос на предпочитание от твоя страна е. По тематиката с чужденците – и аз не желая да има по 20 чужденци в „ А “ група. Но има ли задоволително млади и български футболисти?! Да предположим, че има. Дават им късмет. Аз не знам някой треньор да се откаже от добър български футболист. Само че като погледна статистиката и виждам при голмайсторите №1 е чужденец, след това е Камбуров и надолу са с по 4-5 гола. Няма по какъв начин за един полусезон нападател да има 2 гола и половина и една асистенция и половина. Чужденците ли им пречат?! Те даже би трябвало да са признателни, че с тази статистика ги взимат в по-силни тимове, тъй като преди не беше по този начин. Сега с 2 гола за националния тим си претендент за „ Футболист на България “. А преди?!
-Тук и медиите имаме виновност, тъй като след 2 мощни мача и футболистът става звезда?
-Футболистите се подлъгват по такива публикации и от приказки на всякакви мениджъри. Прочете си името три пъти и си мисли, че е супер футболист. А на процедура се оказва напълно друго.
-Сега целият свят приказва за Левандовски, само че разкажи за съперничеството посред ви? А и за общото ви празненство…
-През сезон 2009/2010 той стана голмайстор с Лех Познан с 18 гола, аз приключих на второ място с 14 попадения. Тогава Лех стана първенец, а през лятото на 2010 година аз отпътувах за Кайзерслаутерн, а той мина в Борусия Дортмунд. След като Лех завоюва купата, отидох с тима да чествам. Бях играл към този момент там и имах доста другари в тима. Много се веселя за Левандовски, разви кариерата си по ослепителен метод. Поляците още тогава бяха доста по-напред от нас, а в този момент да не приказвам.
-Докосна се и до топ елита в Европа – Германия.
-Няма да не помни, когато отидох в Кайзерслаутерн по какъв начин ме попитаха от кое място пристигам, а бях вкарал 60 гола в Полша. В Германия се допрях в действителност до напълно друго равнище. Там всеки гледа да се развива, не им ли покажеш, че ставаш и можеш, след шест месеца идва идващият. Никой не те чака. Изненадах се, че там не се интересуват кой знае какъв брой от други шампионати, не знаеха имената на тимовете в Русия и Турция, да вземем за пример. Естествено, отвън водещите им тимове и тези, които играят в евротурнирите. Сами си давате сметка какво им е познанието за нас, българите и че ние съществуваме някъде в българското състезание.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ