Манипулации, които социалистическите диктатури крадат от религията, за да подчиняват лековерните
Или най-малко някои от тях, тъй като те са толкоз доста, че този текст ще стане нечетаемо дълъг. Особено за хората, които най-вече имат потребност да го прочетат.
…
„ Все за вас го вършим “ е основополагащата неистина, която би трябвало да обезоръжи и дребното функциониращи мозъчни кафези, които биха се пробвали да образуват лична мисъл.
Демек, в случай че си срещу, си освен тъп, само че и рисков за себе си; и по-важното – рисков за близките. Което допуска, че близките имат срещу „ тъпотията “ ти и те ще бъдат насъскани против теб.
„ Все за вас го вършим “, във ваша изгода, само че пък с „ твърда ръка “. Което пък значи, че може да се наложи да поубием няколко милиона от вас, да поизмъчваме и осакатим още толкоз, с което и тотално да затрием остатъците от персона у единичните представители на тълпата, само че хей… „ все за вас го вършим “.
Също по този начин, с цел да ви спасим по-добре, би трябвало цялата власт да е в наши ръце за неопределен срок. Спестява неудобствата, а неудобствата са нещо, от което „ неприятните “ се възползват; дано им отнемем това оръжие.
Сигурно към този момент се чудите за кое от двете става дума до тук – към този момент четири абзаца; за религията или за социалистическите диктатури.
Е, за кое е? За религията или за социалистическите диктатури?
Отговорът е…
… да.
.
Причината социалистическите диктатури да отхвърлят религията и да я назовават „ опиат за народа “, да я преследват и не разрешават, е доста елементарна: не обичат конкуренция.
Причината пък през днешния ден наследниците на тези диктатури (които отново са си диктатури, като онази в кремъл, например), както и опитващите се да бъдат микро-диктаторчета (като някои копейки в България) обаче да се обръщат още веднъж към религията и да се пробват да я издокарат като своя пътеводна светлина – снимат се (разни представители на соц чукундурите) по какъв начин палят свещи, кръстят се, вървят по празнувания и така нататък … та, повода е, че се връщат към „ положителните практики “ и хилядолетно know how, което са усетили, че може да проработи в тяхна изгода.
Разбира се, за задачата им би трябвало най-лесно манипулируемата маса, тъй като да се пишеш правоприемник или последовател на партии и „ водачи “, които са разрушавали църкви, а през днешния ден да се кръстиш демонстративно… няма по какъв начин да стане, в случай че почитателите ти са с IQ най-малко колкото на стайна температура. Значи би трябвало да се целиш по-надолу.
Което ви изяснява за какво акциите им са цветущи псувни, всяване на боязън и само превръщане към страстите и в никакъв случай към разсъдъка. Разбирате къде „ ловят риба “ и за какво постоянно е „ на дъно “.
Явно положителният остарял социалистически атеизъм си имал период на валидност. И той, наподобява, е изминал.
Религията, въпреки това, е изобилен източник на гориво за операции.
Сега ще би трябвало да създадем конкретизиране, че не приказваме за вярата и за възприятията на хората. Не. Става дума за проведената вяра, която, съгласно мен, има толкоз общо с вярата, колкото сталин с демокрацията.
Защото, в случай че погледнете пред-римското християнство, то е много по-различно от това, в което го трансформират църковните събори и римските дивотии, които са го свели до някаква си администрация.
Дори след схизмата и в двете полукълба на християнския мозък – и западното, и източното – остава първичния (изкушавам се да го нарека „ грях “) сбъркан модел на нематериалност, сведена до администрация.
Империята е видяла комфортно средство за операция у концепцията за спасяването („ за вас го вършим “), тъкмо както и няколко хиляди години по-късно партийните функционери („ и ние за вас го вършим “) ще видят комфортно средство у социализма с миризма на концлагери.
Пред-римското християнство има друга идея за религия и Бог, до момента в който към този момент станало публична вяра на империята, то е изменено до неразбираемост и превърнато в администрация. С всичките му „ пречки “ и „ малки врати “.
Разликата най-добре може да бъде илюстрирана с образец. Представете си фамилно магазинче за шоколад в Швейцария преди 90 години, фамилни предписания, чисто домашно мляко, чисто какао, чисто масло или каквото там се поставя в шоколада.
После идва корпорацията Х, купува рецептите и магазинчето и стартира да създава всеобщо на конвейер, да тъпче шоколада със изсъхнало мляко и палмово масло, нискокачествени какаови зърна, създадени от деца-роби в някоя ферма в Южна Америка.
Като започнахме с кулинарните образци, ето ви един кулинарен образец за странния темперамент на религията. През междинните епохи църквата е забранила на хората да ядат скотски артикули в три от дните от седмицата (първо на свещениците от избран медал, след това – на едро – на всички миряни).
Това включва и маслото. Но без маслото хората в огромна част от Централна и Северна Европа няма по какъв начин да си сготвят каквото и да било. Рим не е помислил за това, тъй като Рим си има зехтина, както и другите в Южна Европа, само че на север имат масло, зехтин – не.
Маслото е включено в лист на Мартин Лутър, който той заковал на вратата на една църка в Германия и с който илюстрирал глуповатата администрация на папата.
И, в случай че прекарате една въображаема линия през Европа, ще видите по какъв начин през днешния ден страните, които употребяват повече масло, са протестантски, а католическите са с кухня, основана на зехтина.
Забраната за маслото от католицизма и разрешаването му от протестантството са две от точките, които прекатурват религията на тези места. Казах „ две от “, не всичките.
Защото…
… ето ви образец за безумство:
На хората е било неразрешено да ядат масло, само че (!) е съществувала такса за помилван. Тоест, в случай че платиш толкоз и толкоз пари, „ светите “ отци ти дават благословия да ядеш масло и това към този момент не се смята за грях.
Да обобщим. Бог те обича толкоз доста, че е изпратил единствения си наследник на гибел (при това много мъчителна), с цел да може с тази гибел да бъдат измити греховете ти, само че СЕГА ти е ядосан, тъй като си ял масло и ще те прати в пъкъла. ОСВЕН АКО… не си платиш таксата за помилван.
Звучи ужасно, нали? Особено мъдро.
Кой още обича тъпотата и бюрокрацията?
Точно по този начин, социалистическите диктатури, които творят народна власт в твоя изгода, тъй като доста те обичат, само че по стичане на събитията сега се намираш в концлагер, тъй като си разказал анекдот.
И едното, и другото притегля масата от недоволни от живота, които търсят вездесъщата ръка на някаква гигантска мощ, която се намира отвън тях, която е доста огромна и която може да раздава и да санкционира. Противоречията не им пречат, пренебрегват ги.
Религиозните, дето им е казано „ не убивай “, са подготвени да убиват всеки, който не е бил склонен с доктрината на ненасилието. А днешните соц патриоти (които, по една подигравка, са някогашни атеисти, а през днешния ден религиозни) са подготвени да пращат сънародниците си в концлагери, тъй като са им споделили нещо, което не им е харесало. Иначе са човеколюбиви патриоти.
И едното, и другото продават обещания за ярко бъдеще – едното е за откакто умреш, другото е също толкоз нереално и недостижимо от теб, за след генерации. За „ тук “ и „ в този момент “ съвсем нищо не може да се направи. ОСВЕН АКО… не си от вярното семейство и не си наш човек, тогава щастието и светлото бъдеще към този момент са те застигнали.
И едното, и другото те бият, тъй като те обичат.
И едното, и другото имат проект и цел за теб; чакат да работиш доста, да почиваш малко и да не задаваш въпроси; в случай че въпреки всичко задаваш въпроси – са измислили органи, които да се погрижат да спреш да го правиш.
И едното, и другото считат себе си за единствени; сиреч, незаменими, няма опция. Ако въпреки всичко си чул, че има опция или смяташ, че може пък да има, виж горния абзац.
И едното, и другото са прави, даже когато бъркат, само че като цяло, не бъркат.
И едното, и другото проповядват едно, а вършат друго. Малко объркано се получи това изречение, а? „ Отците “ проповядват, че светските благосъстояния не би трябвало да са цел в живота и че спасението е за бедните; което блестящо контрастира с лимузините и ролексите, златните бижута, скъпите блюда, бодигардовете, вилите, резиденциите. Социалистическите диктатори проповядват, че работническата класа и трудовият човек са най-важни, парите са деморализиращи, капитализмът е зло, но… лимузините, ролексите, златните бижута, скъпите блюда, бодигардовете, вилите, резиденциите.
Този текст може да продължава още и още, само че няма смисъл; и по този начин схващате идеята; а който е имал да се ядосва, се е ядосал още от заглавието, та надали е стигнал с четенето дотук по този начин или другояче.
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
…
„ Все за вас го вършим “ е основополагащата неистина, която би трябвало да обезоръжи и дребното функциониращи мозъчни кафези, които биха се пробвали да образуват лична мисъл.
Демек, в случай че си срещу, си освен тъп, само че и рисков за себе си; и по-важното – рисков за близките. Което допуска, че близките имат срещу „ тъпотията “ ти и те ще бъдат насъскани против теб.
„ Все за вас го вършим “, във ваша изгода, само че пък с „ твърда ръка “. Което пък значи, че може да се наложи да поубием няколко милиона от вас, да поизмъчваме и осакатим още толкоз, с което и тотално да затрием остатъците от персона у единичните представители на тълпата, само че хей… „ все за вас го вършим “.
Също по този начин, с цел да ви спасим по-добре, би трябвало цялата власт да е в наши ръце за неопределен срок. Спестява неудобствата, а неудобствата са нещо, от което „ неприятните “ се възползват; дано им отнемем това оръжие.
Сигурно към този момент се чудите за кое от двете става дума до тук – към този момент четири абзаца; за религията или за социалистическите диктатури.
Е, за кое е? За религията или за социалистическите диктатури?
Отговорът е…
… да.
.
Причината социалистическите диктатури да отхвърлят религията и да я назовават „ опиат за народа “, да я преследват и не разрешават, е доста елементарна: не обичат конкуренция.
Причината пък през днешния ден наследниците на тези диктатури (които отново са си диктатури, като онази в кремъл, например), както и опитващите се да бъдат микро-диктаторчета (като някои копейки в България) обаче да се обръщат още веднъж към религията и да се пробват да я издокарат като своя пътеводна светлина – снимат се (разни представители на соц чукундурите) по какъв начин палят свещи, кръстят се, вървят по празнувания и така нататък … та, повода е, че се връщат към „ положителните практики “ и хилядолетно know how, което са усетили, че може да проработи в тяхна изгода.
Разбира се, за задачата им би трябвало най-лесно манипулируемата маса, тъй като да се пишеш правоприемник или последовател на партии и „ водачи “, които са разрушавали църкви, а през днешния ден да се кръстиш демонстративно… няма по какъв начин да стане, в случай че почитателите ти са с IQ най-малко колкото на стайна температура. Значи би трябвало да се целиш по-надолу.
Което ви изяснява за какво акциите им са цветущи псувни, всяване на боязън и само превръщане към страстите и в никакъв случай към разсъдъка. Разбирате къде „ ловят риба “ и за какво постоянно е „ на дъно “.
Явно положителният остарял социалистически атеизъм си имал период на валидност. И той, наподобява, е изминал.
Религията, въпреки това, е изобилен източник на гориво за операции.
Сега ще би трябвало да създадем конкретизиране, че не приказваме за вярата и за възприятията на хората. Не. Става дума за проведената вяра, която, съгласно мен, има толкоз общо с вярата, колкото сталин с демокрацията.
Защото, в случай че погледнете пред-римското християнство, то е много по-различно от това, в което го трансформират църковните събори и римските дивотии, които са го свели до някаква си администрация.
Дори след схизмата и в двете полукълба на християнския мозък – и западното, и източното – остава първичния (изкушавам се да го нарека „ грях “) сбъркан модел на нематериалност, сведена до администрация.
Империята е видяла комфортно средство за операция у концепцията за спасяването („ за вас го вършим “), тъкмо както и няколко хиляди години по-късно партийните функционери („ и ние за вас го вършим “) ще видят комфортно средство у социализма с миризма на концлагери.
Пред-римското християнство има друга идея за религия и Бог, до момента в който към този момент станало публична вяра на империята, то е изменено до неразбираемост и превърнато в администрация. С всичките му „ пречки “ и „ малки врати “.
Разликата най-добре може да бъде илюстрирана с образец. Представете си фамилно магазинче за шоколад в Швейцария преди 90 години, фамилни предписания, чисто домашно мляко, чисто какао, чисто масло или каквото там се поставя в шоколада.
После идва корпорацията Х, купува рецептите и магазинчето и стартира да създава всеобщо на конвейер, да тъпче шоколада със изсъхнало мляко и палмово масло, нискокачествени какаови зърна, създадени от деца-роби в някоя ферма в Южна Америка.
Като започнахме с кулинарните образци, ето ви един кулинарен образец за странния темперамент на религията. През междинните епохи църквата е забранила на хората да ядат скотски артикули в три от дните от седмицата (първо на свещениците от избран медал, след това – на едро – на всички миряни).
Това включва и маслото. Но без маслото хората в огромна част от Централна и Северна Европа няма по какъв начин да си сготвят каквото и да било. Рим не е помислил за това, тъй като Рим си има зехтина, както и другите в Южна Европа, само че на север имат масло, зехтин – не.
Маслото е включено в лист на Мартин Лутър, който той заковал на вратата на една църка в Германия и с който илюстрирал глуповатата администрация на папата.
И, в случай че прекарате една въображаема линия през Европа, ще видите по какъв начин през днешния ден страните, които употребяват повече масло, са протестантски, а католическите са с кухня, основана на зехтина.
Забраната за маслото от католицизма и разрешаването му от протестантството са две от точките, които прекатурват религията на тези места. Казах „ две от “, не всичките.
Защото…
… ето ви образец за безумство:
На хората е било неразрешено да ядат масло, само че (!) е съществувала такса за помилван. Тоест, в случай че платиш толкоз и толкоз пари, „ светите “ отци ти дават благословия да ядеш масло и това към този момент не се смята за грях.
Да обобщим. Бог те обича толкоз доста, че е изпратил единствения си наследник на гибел (при това много мъчителна), с цел да може с тази гибел да бъдат измити греховете ти, само че СЕГА ти е ядосан, тъй като си ял масло и ще те прати в пъкъла. ОСВЕН АКО… не си платиш таксата за помилван.
Звучи ужасно, нали? Особено мъдро.
Кой още обича тъпотата и бюрокрацията?
Точно по този начин, социалистическите диктатури, които творят народна власт в твоя изгода, тъй като доста те обичат, само че по стичане на събитията сега се намираш в концлагер, тъй като си разказал анекдот.
И едното, и другото притегля масата от недоволни от живота, които търсят вездесъщата ръка на някаква гигантска мощ, която се намира отвън тях, която е доста огромна и която може да раздава и да санкционира. Противоречията не им пречат, пренебрегват ги.
Религиозните, дето им е казано „ не убивай “, са подготвени да убиват всеки, който не е бил склонен с доктрината на ненасилието. А днешните соц патриоти (които, по една подигравка, са някогашни атеисти, а през днешния ден религиозни) са подготвени да пращат сънародниците си в концлагери, тъй като са им споделили нещо, което не им е харесало. Иначе са човеколюбиви патриоти.
И едното, и другото продават обещания за ярко бъдеще – едното е за откакто умреш, другото е също толкоз нереално и недостижимо от теб, за след генерации. За „ тук “ и „ в този момент “ съвсем нищо не може да се направи. ОСВЕН АКО… не си от вярното семейство и не си наш човек, тогава щастието и светлото бъдеще към този момент са те застигнали.
И едното, и другото те бият, тъй като те обичат.
И едното, и другото имат проект и цел за теб; чакат да работиш доста, да почиваш малко и да не задаваш въпроси; в случай че въпреки всичко задаваш въпроси – са измислили органи, които да се погрижат да спреш да го правиш.
И едното, и другото считат себе си за единствени; сиреч, незаменими, няма опция. Ако въпреки всичко си чул, че има опция или смяташ, че може пък да има, виж горния абзац.
И едното, и другото са прави, даже когато бъркат, само че като цяло, не бъркат.
И едното, и другото проповядват едно, а вършат друго. Малко объркано се получи това изречение, а? „ Отците “ проповядват, че светските благосъстояния не би трябвало да са цел в живота и че спасението е за бедните; което блестящо контрастира с лимузините и ролексите, златните бижута, скъпите блюда, бодигардовете, вилите, резиденциите. Социалистическите диктатори проповядват, че работническата класа и трудовият човек са най-важни, парите са деморализиращи, капитализмът е зло, но… лимузините, ролексите, златните бижута, скъпите блюда, бодигардовете, вилите, резиденциите.
Този текст може да продължава още и още, само че няма смисъл; и по този начин схващате идеята; а който е имал да се ядосва, се е ядосал още от заглавието, та надали е стигнал с четенето дотук по този начин или другояче.
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ