Или какво става, когато си помислим, че сме най-големите…

Да си мачо е конфигурирано в мъжката природа още с майчиното мляко. Голяма част от нас, навършвайки деветгодишна възраст, си мислят, че кокалчето в гащите ни е главният инструмент, за който би трябвало да се грижим. Някои остават по този начин до дълбока напреднала възраст, други съумяват да помислят и в друга посока като личностно развиване и прочие, само че основното е, че както и да го въртим, както и да го сучем, все опираме до нагона.

И преди да си кажете, че това е следващата публикация, в която ще четете за прословутата мъжка чувственост, аз ще завия внезапно в друга посока. Всички мъже са в някаква степен свалячи, ловци и алфа в избрани обстановки – едни го вършат по-добре от други, трети въобще не могат да го вършат, само че пък то някак си естествено се случва и въпреки всичко всички, които не гледат на побратимите си с искащи очи, най-малко един път са се разбивали в стената, наречена „ Жената състезател “.

Не тълкувайте определението неверно обаче. Не става въпрос за някоя кръшна нимфоманка, която да е същинската хала в леглото и която има повече бройки от водомера на градския басейн. Не. Жената състезател е събитие, което се случва в живота на всекимъж. Тя някак си му оказва помощ да раздра коприненото пашкулче на момче и да се трансформира в мъж. Дори това да се случва, когато си на четиридесет. Тук желая да направя бърза персонална вметка – Кольо, в случай че четеш това, апелирам те, вземи се в ръце, брато – не е обикновено да си мислиш, че още си младеж на тия години и майка ти да те пере и облича, а ти да се оправдаваш с влюбчивата си натура!

Та, всъщност. Този вид дами играят нашата игра (отново строго самостоятелна за всекиго). Влизат в живота ни като лисици в курник и стартират да крадат една по една мислите ни, до момента в който всички те не са ориентирани точно към Нея. Може да сме си мислили, че душевен сме най-здравите пичове на света, владеещи прочувственото джудо до съвършенство, само че срещата с това събитие най-често ни оставя проснати по тил с празен взор в небитието.

Тези представителки на нежния пол знаят по какъв начин да съблазняват.

Правят го умишлено. Някои от тях са мъчително откровени и споделят тъкмо това, което си мислим и което желаеме да скрием, като че е незаконно. Други пък дават по малко, а след това прибират всичко. Какво ще рече това – една многозначителна усмивка или своеволен взор са задоволителни за мъжа да вдигне ентусиазма си. Но когато отсрещният край не покаже повече и остане единствено голият възторг, несъмнено емоционалността избива. Да, благи дами, мъжете са обикновени животинчета – най-често реагираме и на най-малкия знак, а от време на време реагираме и без знак.

Главната идея на Жената състезател е, че влиза в директен контраст с разбиранията ни за свалка, разрушава тактиката ни, кара ни да се открием, на моменти даже да бъдем жалки, дава ни малко наслаждение, взима нужното и си потегля още веднъж толкоз ненадейно, както се е появила. И преди всички да са си споделили „ каква кучка! “, ще прибавя, че това са едни от най-красивите и запаметяващи се моменти за всеки мъж. Ако има една жена, която да запомниш до края на дните си, то това ще е точно Тя. Защото нейните устни са най-желани, ароматът ѝ е най-опияняващият, очите ѝ са прозорец към личната ни душа, а думите ѝ са музиката, която желаеме да звучи в душата ни.

Всеки мъж би трябвало да има най-малко една Жена състезател в живота си, тъй като другояче той се обезсмисля…

Инфо: http://goguide.bg