Танцувай с мен до смърт
Или по какъв начин танците унижавали хората в Съединени американски щати, само че им помагали да излязат от финансовата рецесия:
Всичко почнало през 1923 година, когато за бедните поданици на американските градове измислили нова веселба за устойчивост – танцувални маратони, които в последна сметка се трансформирали в много грубо представление.
Участниците в състезанията, които постоянно се намирали в тежко финансово състояние, получавали заслон и храна, до момента в който продължавали да танцуват, а спечелилият в състезанието спечелвал доста парично заплащане.
Правилата в маратона варирали според от желанието на уредниците, само че мнозина разрешавали на единия от танцьорите да подремва върху плещите на колегата си или да прави дребни паузи за тоалетна, само че единствено в случай че сътрудникът им от самото начало продължавал да танцува.
Това разрешило маратоните да се трансфорат в злокобно шоу с дълготрайност от няколко дни, недели, че дори и месеци. Бизнесът бил задоволително печеливш, защото всички, и участници, и фенове, внасяли вноска за присъединяване или посещаване на мероприятието.
Практически след 10 години хората най-сетне се опомнили и всички сходни танцувални маратони станали мотив за безпокойство за здравето на хората.
Кой знае какво причинявали тези маратони на двойките, участващи в тях? Нервен срив, безсилие, изкълчени крайници – всичко това наподобява изцяло евентуално, а изцяло допустимо дружно с това и полуда – написа през 1928 година вестник New York World.
И въпреки танцувалните маратони от дълго време да са изгубили своята предходна известност, през днешния ден в американските междинни учебни заведения и университети организират 12 или 24-часови маратони по танци, чиято цел се явява събиране на средства за щедрост.
На фотографията: 9 май 1932. Изтощени участници се пробват да продължат да се движат по време на уморителен танцов маратон в Бронкс, който почнал на 31 март и траял повече от 900 часа.
