Илхан Андай24rodopi.com Ти браниш Доган, който е създаден от КГБ* и

Илхан Андай

24rodopi.com

„ Ти браниш Доган, който е основан от КГБ* и работи против етническите турци в България! “

Когато това ти каже човек от службите на Турция, ти проблясва, че тематиката „ Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и Доган “ беше водеща във вестниците в Анкара, когато за първи и финален път водачът на Движение за права и свободи влезе в резиденция „ Чанкая “ (аз бях единственият български публицист в дребната зала, където разговаряха турският президент Сюлейман Демирел, към този момент мъртвец, и Ахмед Доган с съпътстващите го лица преди години, и единствените фотоси, оповестени тогава във всекидневника „ 24 часа “, са направени от мен), след това си казваш трезво, че доста години няма да вървиш на отмора в Турция.

Миналото лято, когато със брачната половинка ми трябваше да пътуваме за Кападокия, се оказа, че към момента съм в „ черния лист “.

Да отворя една скоба – иде тирада за една листа от към 160 души, която се появи след доноси на групата на Лютви Местан и Бахри Юмер по истеричното време на ДОСТ. Партията не влезе в Народното събрание, турският народен представител Азиз Бабушчу пристигна да „ стопява ледовете “ сред Движение за права и свободи и ръководещата на юг АКР, и по този начин, както доста хора пакетно бяха вкарани в листата, по този начин „ стадно “ бяха и извадени. Оказва се, че аз и Доган сме останали в регистъра с " черните бройки ". Аз към момента не мога да си обясня за какво съм там, а и много значими люде в Анкара също се чудят.

За Доган знам, че ще е в този лист до гроб.

В този „ забранителен “ период от към този момент над 7 години съм давал пояснения при всеки опит да вляза в Турция. Пред няколко екипа, един път бяха двама от Разузнавателна служба на Турция (турското разузнаване) и те най-вече се интересувата от политическите дописки и разбори.

Освен тези недотам „ срещи “, след които са ми давали формуляри за отвод да стъпя в Турция, несъмнено, по тематиката съм имал и неофициални, същински диалози, за което съм признателен на ориста.

Всичко това описвам във връзка със случилото се на 1 септември – неделя, в региона на НДК в столицата.

Изпратена от фракцията „ Аталай-Чакъров “ група прояви вербална експанзия по отношение на мен и брачната половинка ми.

Тичат, заобикалят те, нарушават ти персоналното пространство, вадят телефоните и един през различен предизвикат с „ изменник на етноса “, „ изменник на страната “, „ какъв брой пари имаше в плика “, „ какъв брой ти заплащат “, „ страхуваш ли се, „ за какво трепериш, боязън ли те е “.

Нормалната реакция е да си продължиш от точка А до точка Б, без да обръщаш внимание, че всички кучета лаят край теб. Може едно „ къш-къш “ и толкова.

Да, мъдро куче ще те разбере, само че 5-6 чифта необичайно гледащи очи, няма по какъв начин.

Тарторът, на към 35 години. Достатъчно на възраст мъж, само че в никакъв случай няма да се сети да попита Рамадан Аталай и Джевдет Чакъров, аджеба, за какво техните синове са баровци, а съвсем наборът им със необичайно искрящите очички е единствено на служба „ Вземи си дозата и отивай да провокираш “.

Искаха да им посегна, с цел да стане скандал.

Агресията продължи към 7 минути. После се появи орязано видео, популяризирано като голяма сензация във фейсбук.

Вероятно към този момент са изтрили записите във всички телефони, по тази причина ще напомня тази част от „ диалога “, която беше хем отговор за „ танковете “, хем за какво Доган е апетитен от Анкара за зложелател на турците в България:

Акцентът в " нападателния разговор ", който очевидно не е допаднал на групата, е следният: Ахмед Доган и аз сме в черен лист на Турция. При разпитите ми от службите, включително и от екип на Разузнавателна служба на Турция (турското разузнаване), ми бе обяснено, че на Доган му е неразрешено да влиза в Турция, тъй като е изменник на турците в България и основан от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а аз съм го защитавал и по тази причина съм глобен.

Освен новината за Доган, на екипа на Джевдет Чакъров и Рамадан Аталай им описах малко и за времето на танковете и мракобесническото държание на турци-агенти на комунистическата загадка полиция. „ Моят татко беше репресиран по време на „ Възродителния развой “ поради такива доносници и сътрудници на Държавна сигурност като Ахмед Доган “, това им споделих.

Нека гледат видеото, щом техните записи по ибрикчийско-барековско-помиярски са изчезнали. Полезно е да се знаят истини.

Колкото до по-интересната част при започване на дописката, наличието ми в този лист беше потребно, уповавам се да бъде още, тъй като има две изключително значими страници от досието на Ахмед Доган, които се съхраняват единствено в Анкара. Всъщност, има ги и в Русия.

България и етническите турци би трябвало да научат наличието на тези две страници. Етносът има потребност от това.

Една от тези страници със злокобни секрети е виждал може би единствено Касим Дал – дружно лежали в пандиза с Доган, след това дълги години „ дясна ръка “ на ръководителя. След като се върна в родината, запознавайки се с тези секрети, Дал изрече доста тежки думи за приятеля си Ахмед.

„ Доган е най-успешният план на „ Държавна сигурност “ и всичко, което видях в досието му, ме потресе и даже си изгубих говора за 5 месеца. В такава нечистотия, аз не желая да вземам участие. Аз, в случай че съм на негово място, не водач на партията, а би трябвало да се скрия вдън земя. Доган е бил най-злият, той е бил планът на Държавна сигурност “, споделя Касим Дал.

Другото, което научих дотук в този забранителен интервал е, че скоро Турция ще довърши изречението на някогашния ръководител на Меджлиса и вицепремиер Бюлент Арънч.

Пред 2 500 изселници в Бурса той сподели: „ Ние харесваме Движение за права и свободи, само че Движение за права и свободи без Доган. Някой път ще ви кажа за какво... “.

Има още доста, само че е грехота да се изхаби в една дописка, чиято съществена концепция " налеят " в главите на провокаторите малко познания за партията.

Бе, правилно, че има още доста по тематиката " Кой сътвори Доган и за какво ", че не трябва да се хаби в този момент, само че... пък е потребно оня с аленеещите очи със стестени зеници и подчинените му в групата за провокации да знаят още и още за Движение за права и свободи.

Сега единствено анонс, само че скоро ще ви опиша по какъв начин на човек от Разузнавателна служба на Турция му редях прочувствено по какъв начин министър от Движение за права и свободи изнудва притежател на огромна строителна компания с 30 % комисионна!? На опулените очи като реакция за алчността на министъра, същият отговоря: „ Какво да върша, Доган толкоз желае! “.

И до момента в който обяснявах, че процентите са 7, а оттова нагоре ненаситният ги взема за себе си… служителят внезапно ме прекъсна: Знаем, всичко знаем!

И когато преди месец и нещо един от баш изпълнителите на Доган неотдавна отиде в Турция и даде обещание огромна вест от Анкара, същият се прибра през " Капъ куле " със... „ междинен пръст “.

Има и друго, което си коства да се напомни.

В деня откакто Демирел одобри Доган, в турските вестници се появиха заглавия от рода на „ Тъмни субекти на посетители “. В материалите се даваше фактология – по какъв начин едни 200 000 $ от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) били дадени на Ахмед Доган и Юнал Лютви и така нататък Един от всекидневниците бе изключително жесток: „ Агенти на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са пристигнали да просят милиони за приватизацията в България! “

* Комитетът за държавна сигурност (на съветски: Комите́т госуда́рственной безопа́сности, КГБ) е името на главната работа за сигурност, разследваща работа и работа на тайната полиция в Съветския съюз от 13 март 1954 година до 6 ноември 1991 година.

По време на Студената война, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) цели да управлява, заплашва, и даже да ликвидира политически дисиденти, упрекнати в „ идеологически прелом “. Комитетът реализира изключителни триумфи в разузнаването по това време.

На фотосите: Две от страниците на догановото досие, което е разкрито и оповестено в desebg.com и един от формулярите, публикуван от турските управляващи откакто съм бил разпитан от 3 екипа на службите

Припомняме: Човекът, който за първи път обществено разкри агентурната принадлежност на Доган беше зам.-директорът на Националната разследваща работа полк. Радослав Райков. През 1991 година той съобщи, че водачът на Движение за права и свободи е работил за Първо основно ръководство на Държавна сигурност (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „ Сергей ” и „ Сава ”. Не последва опровергаване от страна на Доган.

Тома Биков, който първи разгласява досието на Доган, написа, че с постъпването си в Държавна сигурност в негово „ основно оръжие ще се трансформират доносите, а вражеските детайли, които постоянно ще бъдат негови другари от турски генезис, ще изтърпят наказването си за това, че са споделили мислите си с него “.

Първоначално под псевдонима сътрудник „ Ангелов “ Доган донася сведения за Военното контраразузнаване (ВКР) точно за бойците от турски генезис в поделението си, а по-късно прави това и за бойци от български генезис. Заради сведенията му доста хора са поставяни под наблюдаване, някои - водени на разпити, а други - „ профилактирани “. Последната дума е термин на Държавна сигурност и значи заплашване на човек, който може да извърши нещо, злепоставящо националната власт.

С тези първи стъпки Доган се утвърждава като доста първокласен и приближен сътрудник на службите.
След като напуща казармата, при започване на 1976 година Доган стартира да работи за Първо основно ръководство на Държавна сигурност във Варна. Така се назовава тогава разузнаването на комунистическата страна.

Задачите му още веднъж са по линия на турската общественост, а първите му „ жертви “ са съселяните му и някои близки другари от село Дръндар, и даже съквартирантът му, който също се оказва сътрудник на Държавна сигурност. Тогава той получава и нов псевдоним - „ Сергей “.

Година по-късно, с помощта на Държавна сигурност, Доган, който в началото е отритнат като претендент в Софийския университет (СУ), става студент по „ Българска лингвистика “ във Висшия педагогичен институт в Шумен. После - още веднъж благодарение на Държавна сигурност - се трансферира в Софийския университет, в специалността „ Философия “ в края на 1978 година

Когато се мести в София той получава третия си и финален псевдоним – „ Сава “.

В този интервал той се издига. Завършва философия, а по-късно получава и докторска степен – все благодарение на Държавна сигурност, излиза наяве от документи, разкрити от Комисията по досиетата. Пише разбори за службите със заглавия „ Ислямът и революцията “ и „ Нравственият образ на комуниста шпионин “.

Дълго време службите обмислят дали да не го осъществят като нравствен лидер и основен мюфтия, само че в последна сметка това не се случва. По-късно кроят проекти да го изпратят като разузнавач в чужбина, само че и тези проекти се провалят.

В София той продължава да донася за български турци, само че също и за хазяйката си от арменски генезис, любовниците си и други. Развитието му в редиците на Държавна сигурност обаче затихва.

Така през декември 1984 година го застига закононарушението, наречено " Възродителен развой ".

Доган се разочарова от Държавна сигурност и основава незаконна организация, която се опълчва на Възродителния развой – „ Турско националноосвободително придвижване на България “.

В нея влизат хора като Неджметин Хак, Касим Дал, Рушен Риза и други, част от които след това стават и членове на Движение за права и свободи.

Към тази група, по думи на Хак, след това е притеглен и Ахмед Доган, който се трансформира в идеолог и водач на организацията. Тя популяризира пропагандни материали, които приканват към митинги, протест и саботажи, в това число и на идните локални избори. Тогава не става дума за избори като днешните, тъй като партията е единствено една и за нея се гласоподава под строй.

Службите разрушават организацията и арестуват хората, свързани с нея.

През юни 1986 година Доган е задържан. Още в първия си разпит той се признава за отговорен, разказва в детайли събитията към формирнето на незаконната организация и имената на главните фигури, забъркани в нея.

Доган е амнистиран и пуснат на независимост през декември 1989 година

Това става половин година след депортирането на българските турци, месец и половина след рухването на Тодор Живков и броени дни преди да бъде основано Движение за права и свободи.