Какъв ще бъде петият президентски мандат на Илхам Алиев?!
Илхам Алиев получи над 90% от гласовете на президентските избори в Азербайджан - за него гласоподаваха 4,2 млн. гласоподаватели. ОССЕ назова изборите безалтернативни, до момента в който задачата на Оперативно-наблюдателно дело, в противен случай, съобщи, че " тук е имало опция ". Това разяснява РБК.
Как се разпределят гласовете
Илхам Алиев е избран отново за пети път за президент на Азербайджан - по данни на Централната изборна комисия (ЦИК) на републиката той е получил 4,5 млн. гласа или 92,12% от гласовете. Останалите гласове са разпределени сред шестима претенденти, четирима от които към този момент са се състезавали с Алиев на предходни избори. Самостоятелно издигнатият народен представител от Милли Меджлиса (парламента) Захид Орудж се класира на второ място със 107 800 гласа или 2,17% от гласовете (преди това той се е кандидатирал през 2013 година и 2018 година, като най-хубавият му резултат е 3,12%), следван от Фазил Мустафа, началник на Партията на великото съзидание, с 98 600 гласа или 1,98%, и Гудрат Хасангулиев от Обединения национален фронт на Азербайджан с 85 600 гласа (1,72%). Останалите трима противници - Рази Нурулаев от Националния фронт, ръководителят на партията " Велик Азербайджан " Елшад Мусаев и самоиздигналият се претендент Фуад Алиев - получиха по по-малко от 1%.
Изборите в Азербайджан се организираха на фона на обтегнатите връзки на Баку със западните институции - в края на януари, откакто Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) не удостовери пълномощията на азербайджанските делегати, Илхам Алиев съобщи, че Баку може да се отдръпна от организацията. По-специално ПАСЕ съобщи, че за 20-те години, през които Азербайджан е в Съвета, Баку в никакъв случай не е извършил отговорностите, свързани с участието, и разкритикува интервенцията на Баку в Карабах през септември 2023 година В отчета на ПАСЕ се споделя също, че Баку не е поканил членовете на организацията да следят президентските избори, макар че е бил задължен да го направи; асамблеята възприема това като отвод от съдействие с организацията.
На изборите нямаше и наблюдаващи от Европейския парламент. Те не обясниха за какво са взели такова решение, като означиха единствено, че защото няма да следят изборите, " няма да разясняват самия развой или резултатите, които ще бъдат оповестени по-късно ". " Ако някой от членовете на Европейския парламент реши да разяснява тези избори, той/тя ще направи това по своя лична самодейност и при никакви условия не би трябвало да съставлява или задължава Европейския парламент с каквото и да е изказване или деяние ", се споделя в изказването на Екологичен потенциал.
Най-голямата от западните делегации беше задачата на Службата за демократични институции и права на индивида към Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) - в Баку бяха 11 наблюдаващи от девет страни членки на организацията. На 8 февруари те разгласиха прелиминарен отчет. ОССЕ реши, че изборите са извършени в рестриктивна среда и че въпреки подготовката да е била ефикасна, предизборната фаза " е била белязана от угнетяване на критиците и липса на политически други възможности ". Наблюдателите означиха, че за първи път гласуването се организира на цялата интернационално приета територия на Азербайджан.
ОССЕ се усъмни в честността на изборите в Азербайджан
Според Баку вотът е бил свободен и либерален
Наблюдателите от други организации - Общността на самостоятелните страни (ОНД) и по-специално Шанхайската организация за съдействие (ШОС) - дадоха напълно друга оценка . Генералният секретар на Оперативно-наблюдателно дело Сергей Лебедев, който ръководеше задачата на Оперативно-наблюдателно дело, дефинира изборите като " различни, конкурентни ".
Генералният секретар на ШОС Чжан Мин също даде позитивна оценка на изборите - съгласно него гласуването е било съобразено с изборните правила и интернационалните отговорности на страната. " Мисията не видя нарушавания на нормите на националното законодателство, които да слагат под подозрение легитимността на изборите ", съобщи той, представен от Trend.
Каква ще бъде външната политика на Баку
Месец преди изборите Илхам Алиев съобщи в диалог с азербайджански публицисти, че вотът бележи нова епоха в живота на страната; и в случай че по-рано главната национална концепция в републиката е била " освобождението на териториите ", в този момент страната се нуждае от нови ориентири - " не можем да влезем в новата епоха със остарели цели, защото те към този момент са реализирани ". Държавният глава не посочи каква ще бъде новата национална концепция.
Сергей Маркедонов, водещ откривател в Центъра за евроатлантическа сигурност към Института за интернационалните проучвания на Московския държавен институт за интернационалните връзки, счита, че след 7 февруари за азербайджанското управление стартира " най-интересното и в същото време най-трудното ". " Връщането на " своя Карабах " беше идефиксът на азербайджанската политика, основата на национално-държавната еднаквост на постсъветски Азербайджан. Но тази цел, която преди пет години изглеждаше мъчно постижима, към този момент е осъществена. В същото време доста остри въпроси не са отишли на никое място ", написа специалистът в канала си в Telegram. Такива въпроси са диверсификацията на националната стопанска система - " най-вече суровинна, макар всички старания за подсилване на непетролния и непетролно-газовия бранш ", проблемите със обществената подвижност на популацията, връзките сред страната и вероизповеданията " в изискванията на сунитизация на шиитската страна ", " (не)прозрачността на властта и ръководството ". Що се отнася до външната политика, съгласно оценката на Маркедонов казусът се крие в неспокойните връзки на Баку със съседите на първо време с Иран, само че и със Запада, Русия и Турция.
Алиев печели изборите в Азербайджан
Според екзитпол
Външнополитическият курс на Баку ще остане неизменен, счита азербайджанският политолог, началник на Центъра за проучване на Южен Кавказ Фархад Мамедов. " Политиката на равновесие ще се резервира до известна степен, защото географското ни състояние не ни разрешава да създадем еднопосочен избор - ние постоянно сме някъде сред цивилизациите ", сподели той в диалог с РБК.
Експертът изяснява компликациите в връзките със западните институции с обстоятелството, че тези институции се приспособяват към новите действителности в района, а точно цялостното прекачване на Карабах под контрола на Баку. " Азербайджан в никакъв случай не е инициирал утежняване на връзките с която и да е страна - в този смисъл той води извънредно реактивна политика ", изяснява Мамедов. - Той е построил жизненоважни стопански връзки в западна посока - преди всичко това са петролопроводите и газопроводите. Така че не мисля, че Азербайджан ще се отвърне от Запада по някакъв коренен метод.
Що се отнася до контактите с Русия, тяхното прогресивно развиване ще продължи - " комерсиалният оборот нараства, а политическото взаимоотношение е на високо равнище ", споделя специалистът. " Само че в този момент карабахският въпрос и армено-азербайджанският спор последователно изчезват от тези връзки ", заключи той.
Как се разпределят гласовете
Илхам Алиев е избран отново за пети път за президент на Азербайджан - по данни на Централната изборна комисия (ЦИК) на републиката той е получил 4,5 млн. гласа или 92,12% от гласовете. Останалите гласове са разпределени сред шестима претенденти, четирима от които към този момент са се състезавали с Алиев на предходни избори. Самостоятелно издигнатият народен представител от Милли Меджлиса (парламента) Захид Орудж се класира на второ място със 107 800 гласа или 2,17% от гласовете (преди това той се е кандидатирал през 2013 година и 2018 година, като най-хубавият му резултат е 3,12%), следван от Фазил Мустафа, началник на Партията на великото съзидание, с 98 600 гласа или 1,98%, и Гудрат Хасангулиев от Обединения национален фронт на Азербайджан с 85 600 гласа (1,72%). Останалите трима противници - Рази Нурулаев от Националния фронт, ръководителят на партията " Велик Азербайджан " Елшад Мусаев и самоиздигналият се претендент Фуад Алиев - получиха по по-малко от 1%.
Изборите в Азербайджан се организираха на фона на обтегнатите връзки на Баку със западните институции - в края на януари, откакто Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) не удостовери пълномощията на азербайджанските делегати, Илхам Алиев съобщи, че Баку може да се отдръпна от организацията. По-специално ПАСЕ съобщи, че за 20-те години, през които Азербайджан е в Съвета, Баку в никакъв случай не е извършил отговорностите, свързани с участието, и разкритикува интервенцията на Баку в Карабах през септември 2023 година В отчета на ПАСЕ се споделя също, че Баку не е поканил членовете на организацията да следят президентските избори, макар че е бил задължен да го направи; асамблеята възприема това като отвод от съдействие с организацията.
На изборите нямаше и наблюдаващи от Европейския парламент. Те не обясниха за какво са взели такова решение, като означиха единствено, че защото няма да следят изборите, " няма да разясняват самия развой или резултатите, които ще бъдат оповестени по-късно ". " Ако някой от членовете на Европейския парламент реши да разяснява тези избори, той/тя ще направи това по своя лична самодейност и при никакви условия не би трябвало да съставлява или задължава Европейския парламент с каквото и да е изказване или деяние ", се споделя в изказването на Екологичен потенциал.
Най-голямата от западните делегации беше задачата на Службата за демократични институции и права на индивида към Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) - в Баку бяха 11 наблюдаващи от девет страни членки на организацията. На 8 февруари те разгласиха прелиминарен отчет. ОССЕ реши, че изборите са извършени в рестриктивна среда и че въпреки подготовката да е била ефикасна, предизборната фаза " е била белязана от угнетяване на критиците и липса на политически други възможности ". Наблюдателите означиха, че за първи път гласуването се организира на цялата интернационално приета територия на Азербайджан.
ОССЕ се усъмни в честността на изборите в Азербайджан
Според Баку вотът е бил свободен и либерален
Наблюдателите от други организации - Общността на самостоятелните страни (ОНД) и по-специално Шанхайската организация за съдействие (ШОС) - дадоха напълно друга оценка . Генералният секретар на Оперативно-наблюдателно дело Сергей Лебедев, който ръководеше задачата на Оперативно-наблюдателно дело, дефинира изборите като " различни, конкурентни ".
Генералният секретар на ШОС Чжан Мин също даде позитивна оценка на изборите - съгласно него гласуването е било съобразено с изборните правила и интернационалните отговорности на страната. " Мисията не видя нарушавания на нормите на националното законодателство, които да слагат под подозрение легитимността на изборите ", съобщи той, представен от Trend.
Каква ще бъде външната политика на Баку
Месец преди изборите Илхам Алиев съобщи в диалог с азербайджански публицисти, че вотът бележи нова епоха в живота на страната; и в случай че по-рано главната национална концепция в републиката е била " освобождението на териториите ", в този момент страната се нуждае от нови ориентири - " не можем да влезем в новата епоха със остарели цели, защото те към този момент са реализирани ". Държавният глава не посочи каква ще бъде новата национална концепция.
Сергей Маркедонов, водещ откривател в Центъра за евроатлантическа сигурност към Института за интернационалните проучвания на Московския държавен институт за интернационалните връзки, счита, че след 7 февруари за азербайджанското управление стартира " най-интересното и в същото време най-трудното ". " Връщането на " своя Карабах " беше идефиксът на азербайджанската политика, основата на национално-държавната еднаквост на постсъветски Азербайджан. Но тази цел, която преди пет години изглеждаше мъчно постижима, към този момент е осъществена. В същото време доста остри въпроси не са отишли на никое място ", написа специалистът в канала си в Telegram. Такива въпроси са диверсификацията на националната стопанска система - " най-вече суровинна, макар всички старания за подсилване на непетролния и непетролно-газовия бранш ", проблемите със обществената подвижност на популацията, връзките сред страната и вероизповеданията " в изискванията на сунитизация на шиитската страна ", " (не)прозрачността на властта и ръководството ". Що се отнася до външната политика, съгласно оценката на Маркедонов казусът се крие в неспокойните връзки на Баку със съседите на първо време с Иран, само че и със Запада, Русия и Турция.
Алиев печели изборите в Азербайджан
Според екзитпол
Външнополитическият курс на Баку ще остане неизменен, счита азербайджанският политолог, началник на Центъра за проучване на Южен Кавказ Фархад Мамедов. " Политиката на равновесие ще се резервира до известна степен, защото географското ни състояние не ни разрешава да създадем еднопосочен избор - ние постоянно сме някъде сред цивилизациите ", сподели той в диалог с РБК.
Експертът изяснява компликациите в връзките със западните институции с обстоятелството, че тези институции се приспособяват към новите действителности в района, а точно цялостното прекачване на Карабах под контрола на Баку. " Азербайджан в никакъв случай не е инициирал утежняване на връзките с която и да е страна - в този смисъл той води извънредно реактивна политика ", изяснява Мамедов. - Той е построил жизненоважни стопански връзки в западна посока - преди всичко това са петролопроводите и газопроводите. Така че не мисля, че Азербайджан ще се отвърне от Запада по някакъв коренен метод.
Що се отнася до контактите с Русия, тяхното прогресивно развиване ще продължи - " комерсиалният оборот нараства, а политическото взаимоотношение е на високо равнище ", споделя специалистът. " Само че в този момент карабахският въпрос и армено-азербайджанският спор последователно изчезват от тези връзки ", заключи той.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ