„Хванаха ме за косата, удариха ме в стомаха, така че изгубих дъх. Влачиха ме по пода, вдигнаха ме и ме запратиха в стената.“
Илана Грицевски, партньорка на Матан Зангаукер, който е държан в плен от Хамас в Газа към този момент 691 дни, изнесе ужасяваща тирада пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации в Ню Йорк в сряда. Тя описа за отвличането си на 7 октомври, половото принуждение и побоите, които е претърпяла, както и за 55-те дни, прекарани в домове, тунели и мръсни жилища с съвсем никаква храна.
„ Днес съм тук освен с цел да изкажа своя глас, само че и за тези, които не могат да бъдат тук. За тези, които към момента са заложници, или за тези, които бяха брутално убити “, сподели тя, държейки фотография на колегата си.
Грицевски, родена в Мексико имигрирала в Израел сама на 16 години, описа за детството си в еврейско семейство, за образованието си по човешки права и работата си с интернационалните организации, в това число УНИЦЕФ, Организация на обединените нации и Червения кръст.
Тя разказва по какъв начин е била издърпана от вкъщи си от терористи, бита, отчасти съблечена, полово насилвана и заплашвана, че в никакъв случай няма да бъде освободена:
„ Влачиха ме по пода, подвигнаха ме и ме запратиха в стената. Насочиха оръжия към мен и се пробваха да ме снимат с телефона ми. Вдигнах ръце, споделих им, че съм мексиканка. Молих ги да не ме нараняват, да не ме изнасилят, да не ме гръмнат, просто да ме пуснат. “
Когато се събудила, била заобиколена от въоръжени мъже, с счупена челюст, фрактуриран таз, изгаряния и други пострадвания. Един от терористите ѝ споделил, че е „ красива “ и заречен, че в никакъв случай няма да бъде свободна, а вместо това ще се омъжи за него и ще роди неговите деца.
Тя разказва по какъв начин е била заключвана в дребни стаи и прехвърляна сред домове, тунели и мръсни жилища, постоянно с малко храна или вода.
„ Прекарахме над 40 дни там с съвсем никаква храна, съвсем без вода, с непрекъснат психически гнет, без съществени човешки или медицински потребности като медикаменти, душ или хигиенични артикули “, сподели тя, добавяйки, че е отслабнала с 12 кг.
Четири дни преди освобождението ѝ я преместили в болница „ Насер “ и по-късно в тунел, където видяла други заложници, в това число Ейтан Хорн и Дейвид Кунио, и схванала, че сътрудникът ѝ Матан също е държан в Газа. „ Молих терористите да ме оставят да го видя, споделиха ‘по-късно’… По-късно в никакъв случай не пристигна. Не видях Матан. На идващия ден ми споделиха, че ще ме пуснат. Отказах. Исках да видя Матан. Знаех, че в случай че потегли, душата ми ще остане там в Газа. Но не ми разрешиха да остана. Тръгнах с дупка в сърцето. “
Тя упрекна интернационалната общественост в двоен стандарт: „ Аз съм тук основно като мексиканка, тъй като там съм родена. Където картелите убиват и изтезават хора, те се назовават терористи, нарушители, причинители – светът не се колебае да ги осъди. Защо тогава Хамас, който изгаря деца живи, изнасилва дами и осакатява тела, отвлича деца и възрастни, не се осъжда по същия метод? Защо Хамас се преглежда друго? “
Призовавайки за незабавни дейности, тя сподели: „ Не се обръщайте. Не търсете оправдания. Не позволявайте политическите разделения да заглушават гласовете на жертвите. Използвайте въздействието си, властта си, отговорността си, с цел да изисквате безусловното освобождение на всеки пленник. Не на следващия ден, не в някакво далечно бъдеще, а в този момент. Трябва да създадем договорка. Хората в Израел желаят тази война да завърши. Върнете ги вкъщи, върнете Матан вкъщи, върнете всички тях вкъщи. “евски, която преди малко приказва пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации
Ето част от речта й:
„ Насочиха оръжия против мен, удряха ме, пробваха се да ме снимат с телефона ми. Вдигнах ръце, споделих им, че съм мексиканка, молех ги да не ме нараняват, да не ме изнасилят, да не ме гръмнат, просто да ме пуснат. Единственото, за което мислех, беше фамилията ми да не ме види по какъв начин приключвам живота си по този метод.
Терористите ме биха, унижаваха ме, опипваха ме на всички места, хвърлиха ме на мотоциклет и ме откараха в Газа.
На път към Газа, когато започнаха да ме опипват и полово насилват, припаднах – физически и душевен. Не устоях повече. Мисля, че тялото ми избра да се изключи. Те продължиха да ме бият, тъй като за тях аз бях трофей.
Събудих се в някаква разрушена къща, полугола, просната върху камъни, заобиколена от терористи на Хамас. Наложи се да апелирам да не бъда изнасилена, като им споделих, че съм в цикъл. Първоначално не схванаха дали съм в цикъл или бременна, само че точно това ги отхвърли. Хвърлиха ми хиджаб и рокля и ми заповядаха да се облека.
Не знаех какво тъкмо е било направено с тялото ми през тези изгубени минути, когато не бях в схващане. Но душата ми към този момент знаеше: нищо в никакъв случай нямаше да е същото.
Страдах от счупена челюст, строшен таз, повредено ухо от детонациите и изгорен крайник. За 55 дни в плен отслабнах с 12 кг. Не ми даваха никакви медикаменти, не пристигна нито един доктор, макар че им споделих, че пострадвам от колит и анемия.
Терористите диктуваха всичко: по кое време можем да приказваме, по кое време да вървим до тоалетна, по кое време да ставаме. Будеха ни измежду нощ за жестоки разпити.
От момента, в който бях хваната, пазачите бяха с мен непрекъснато. Не носеха униформи на Хамас. Обличаха се като цивилни. Казаха ми, че единият е преподавател по математика, а другият е юрист.
В продължение на 50 дни се уверяваха, че не мога да избягам. Постоянно ни повтаряха, че ще сме заложници пет или даже 10 години...
Когато беше време за хранене, те си носеха доста храна в стаята – месо, ориз, зеленчуци. В същото време на нас ни оставяха по едно ястие, което от време на време съдържаше единствено 10 нахута или парче суха пита, която даже не постоянно беше добре изпечена...
...Преместваха ни в разнообразни жилища и къщи. Всеки път съседите идваха да ни прегледат и се радваха – за тях ни също бяхме титли.
Прехвърлиха ни в болница – в този момент знам, че това беше болница „ Насър “. Откараха ни през задния вход и ни разминаха с цивилните. В болничното заведение имаше зона, затворена и употребена единствено от Хамас, с въоръжена защита. Заключиха ни в стая, където срещнахме още един пленник.
И по този начин, аз излязох с дупка в сърцето. Обещах на приятелите си, че ще направя всичко по силите си да ги върна вкъщи. И в този момент извършвам това заричане.
Хората виждат лицето ми и си мислят, че съм „ свободна “. Но свободата не е ключ, който можеш да превключиш. Травмата не изчезва, щом те освободят.
Сега при всяка сирена, всяка ракета от Иран, Йемен или Газа, още веднъж се връщам в оня пъкъл. Разликата е: аз имам безвредна стая. Матан няма. Той още е в Газа.
Тук съм освен за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не се прибраха. За всеки глас, който беше подценен. За 50-те заложници, които още са в Газа. За техните фамилии.
Призовавам правозащитните организации и всички, които настояват, че им пука: застанете до нас. Говорете. Изисквайте истината. Защото мълчанието е изменничество. “
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ Днес съм тук освен с цел да изкажа своя глас, само че и за тези, които не могат да бъдат тук. За тези, които към момента са заложници, или за тези, които бяха брутално убити “, сподели тя, държейки фотография на колегата си.
Грицевски, родена в Мексико имигрирала в Израел сама на 16 години, описа за детството си в еврейско семейство, за образованието си по човешки права и работата си с интернационалните организации, в това число УНИЦЕФ, Организация на обединените нации и Червения кръст.
Тя разказва по какъв начин е била издърпана от вкъщи си от терористи, бита, отчасти съблечена, полово насилвана и заплашвана, че в никакъв случай няма да бъде освободена:
„ Влачиха ме по пода, подвигнаха ме и ме запратиха в стената. Насочиха оръжия към мен и се пробваха да ме снимат с телефона ми. Вдигнах ръце, споделих им, че съм мексиканка. Молих ги да не ме нараняват, да не ме изнасилят, да не ме гръмнат, просто да ме пуснат. “
Когато се събудила, била заобиколена от въоръжени мъже, с счупена челюст, фрактуриран таз, изгаряния и други пострадвания. Един от терористите ѝ споделил, че е „ красива “ и заречен, че в никакъв случай няма да бъде свободна, а вместо това ще се омъжи за него и ще роди неговите деца.
Тя разказва по какъв начин е била заключвана в дребни стаи и прехвърляна сред домове, тунели и мръсни жилища, постоянно с малко храна или вода.
„ Прекарахме над 40 дни там с съвсем никаква храна, съвсем без вода, с непрекъснат психически гнет, без съществени човешки или медицински потребности като медикаменти, душ или хигиенични артикули “, сподели тя, добавяйки, че е отслабнала с 12 кг.
Четири дни преди освобождението ѝ я преместили в болница „ Насер “ и по-късно в тунел, където видяла други заложници, в това число Ейтан Хорн и Дейвид Кунио, и схванала, че сътрудникът ѝ Матан също е държан в Газа. „ Молих терористите да ме оставят да го видя, споделиха ‘по-късно’… По-късно в никакъв случай не пристигна. Не видях Матан. На идващия ден ми споделиха, че ще ме пуснат. Отказах. Исках да видя Матан. Знаех, че в случай че потегли, душата ми ще остане там в Газа. Но не ми разрешиха да остана. Тръгнах с дупка в сърцето. “
Тя упрекна интернационалната общественост в двоен стандарт: „ Аз съм тук основно като мексиканка, тъй като там съм родена. Където картелите убиват и изтезават хора, те се назовават терористи, нарушители, причинители – светът не се колебае да ги осъди. Защо тогава Хамас, който изгаря деца живи, изнасилва дами и осакатява тела, отвлича деца и възрастни, не се осъжда по същия метод? Защо Хамас се преглежда друго? “
Призовавайки за незабавни дейности, тя сподели: „ Не се обръщайте. Не търсете оправдания. Не позволявайте политическите разделения да заглушават гласовете на жертвите. Използвайте въздействието си, властта си, отговорността си, с цел да изисквате безусловното освобождение на всеки пленник. Не на следващия ден, не в някакво далечно бъдеще, а в този момент. Трябва да създадем договорка. Хората в Израел желаят тази война да завърши. Върнете ги вкъщи, върнете Матан вкъщи, върнете всички тях вкъщи. “евски, която преди малко приказва пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации
Ето част от речта й:
„ Насочиха оръжия против мен, удряха ме, пробваха се да ме снимат с телефона ми. Вдигнах ръце, споделих им, че съм мексиканка, молех ги да не ме нараняват, да не ме изнасилят, да не ме гръмнат, просто да ме пуснат. Единственото, за което мислех, беше фамилията ми да не ме види по какъв начин приключвам живота си по този метод.
Терористите ме биха, унижаваха ме, опипваха ме на всички места, хвърлиха ме на мотоциклет и ме откараха в Газа.
На път към Газа, когато започнаха да ме опипват и полово насилват, припаднах – физически и душевен. Не устоях повече. Мисля, че тялото ми избра да се изключи. Те продължиха да ме бият, тъй като за тях аз бях трофей.
Събудих се в някаква разрушена къща, полугола, просната върху камъни, заобиколена от терористи на Хамас. Наложи се да апелирам да не бъда изнасилена, като им споделих, че съм в цикъл. Първоначално не схванаха дали съм в цикъл или бременна, само че точно това ги отхвърли. Хвърлиха ми хиджаб и рокля и ми заповядаха да се облека.
Не знаех какво тъкмо е било направено с тялото ми през тези изгубени минути, когато не бях в схващане. Но душата ми към този момент знаеше: нищо в никакъв случай нямаше да е същото.
Страдах от счупена челюст, строшен таз, повредено ухо от детонациите и изгорен крайник. За 55 дни в плен отслабнах с 12 кг. Не ми даваха никакви медикаменти, не пристигна нито един доктор, макар че им споделих, че пострадвам от колит и анемия.
Терористите диктуваха всичко: по кое време можем да приказваме, по кое време да вървим до тоалетна, по кое време да ставаме. Будеха ни измежду нощ за жестоки разпити.
От момента, в който бях хваната, пазачите бяха с мен непрекъснато. Не носеха униформи на Хамас. Обличаха се като цивилни. Казаха ми, че единият е преподавател по математика, а другият е юрист.
В продължение на 50 дни се уверяваха, че не мога да избягам. Постоянно ни повтаряха, че ще сме заложници пет или даже 10 години...
Когато беше време за хранене, те си носеха доста храна в стаята – месо, ориз, зеленчуци. В същото време на нас ни оставяха по едно ястие, което от време на време съдържаше единствено 10 нахута или парче суха пита, която даже не постоянно беше добре изпечена...
...Преместваха ни в разнообразни жилища и къщи. Всеки път съседите идваха да ни прегледат и се радваха – за тях ни също бяхме титли.
Прехвърлиха ни в болница – в този момент знам, че това беше болница „ Насър “. Откараха ни през задния вход и ни разминаха с цивилните. В болничното заведение имаше зона, затворена и употребена единствено от Хамас, с въоръжена защита. Заключиха ни в стая, където срещнахме още един пленник.
И по този начин, аз излязох с дупка в сърцето. Обещах на приятелите си, че ще направя всичко по силите си да ги върна вкъщи. И в този момент извършвам това заричане.
Хората виждат лицето ми и си мислят, че съм „ свободна “. Но свободата не е ключ, който можеш да превключиш. Травмата не изчезва, щом те освободят.
Сега при всяка сирена, всяка ракета от Иран, Йемен или Газа, още веднъж се връщам в оня пъкъл. Разликата е: аз имам безвредна стая. Матан няма. Той още е в Газа.
Тук съм освен за себе си, а за всяка жена и всеки мъж, които не се прибраха. За всеки глас, който беше подценен. За 50-те заложници, които още са в Газа. За техните фамилии.
Призовавам правозащитните организации и всички, които настояват, че им пука: застанете до нас. Говорете. Изисквайте истината. Защото мълчанието е изменничество. “
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ