Фискална трансформация за устойчив икономически растеж
Икономистите Ричард Ран и Лорънс Хънтър настояват, че Съединените щати са изправени пред структурна рецесия на икономическия напредък и фискалното ръководство. В най-новото си проучване, което следва да се разгласява те показват, че коренът на казуса се крие в два стълба на икономическата политика, основани през 1913 година – подоходния налог и Федералния запас. В взаимната си работа „ Maximizing Economic Growth by Optimizing the Tax Burden and Government Spending to Allow the Restoration of Stable Money “, която е достъпна тук, авторите оферират цялостна промяна на фискалната и паричната система за унищожаване на изкривяванията, породени от директните налози и необезпечените пари.
Вместо частични корекции или промени в данъчните ставки, Ран и Хънтър оферират основаването на нова „ фискална конституция “. Тяхната визия включва промяна на тласъците в стопанската система, като унищожаване на данъчните изключения и преференции и пренасочване на ресурсите от контрола на страната към частната самодейност. Така може да се ограничи трайното разгръщане на обществения бранш и и да се върне икономическата динамичност.
След финансовата рецесия през 2008 година действителният Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати нараства приблизително с едвам 1,9% годишно, доста под дълготрайната междинна стойност от 3,26% за интервала от 1946 до 2007 година Офисът по бюджет към Конгреса предвижда опазване на този невисок ритъм и през идващото десетилетие. Според Ран и Хънтър повода се крие в изкривяванията, подбудени от подоходния налог и неконтролираното раздуване на държавните разноски.
По техни калкулации подоходният налог предизвиква загуби поради основаните тласъци за „ гонене на ренти ” (rent-seeking), еквивалентни на към 25% от Брутният вътрешен продукт, или близо 4,88 трилиона $ годишно. Тези загуби се дължат на обезкуражаване на труда, спестяванията и вложенията, политическо лобиране и „ пазар “ на регулации, както и на сложността и изгубената успеваемост поради данъчното задължение (deadweight loss). В композиция със застаряващото население и неустойчивите обществени системи, това води до пропуснати изгоди, или разлика сред упования и евентуалния размер на стопанската система в размер на 27,5 трилиона $ до 2055 година
За решение на този проблем създателите оферират хибридна данъчна система, формирана от:
5% универсално мито, което би генерирало към 171 милиарда $ годишно;Около 18% налог върху бизнес транзакциите, прилаган върху брутната стойност на транзакцията, на всички стадии на произвеждане и дистрибуция, с капацитет за събиране на сред 2,6 и 2,8 трилиона $.
Преходът от подоходен налог към облагане на потреблението значи унищожаване на налозите върху приходите и облагите и би понижил доста цената на загубата на успеваемост поради данъчното задължение от 2% до под 0,05% от Брутният вътрешен продукт. Това също по този начин би изкоренило множеството благоприятни условия за лобиране за специфични изключения и „ малки врати за отбягване “ в данъчното законодателство.
Ран и Хънтър се опират на така наречен Крива на Ран, която дефинира оптималния размер на държавните разноски (като дял от БВП), при който се реализира най-голям стопански напредък. Според тях този предел е сред 11 и 12% от Брутният вътрешен продукт за държавния бюджет, от който се финансират разноските за съществени обществени функционалности като да вземем за пример защита и сигурност, развиване на общността и обществени услуги, което е доста по-ниско от актуалното равнище от към 26%.
За да наложат тази граница, създателите оферират конституционна корекция, въодушевена от Уилям Нисканен, което изисква болшинство от три четвърти в Конгреса.
Очакваните резултати от промяната включват възобновяване на резистентен стопански напредък от към 3,5% годишно, понижаване на разликата сред евентуален и предстоящ напредък с 83% до 2055 година и цялостното й унищожаване до 2099 година, както и реализиране на бюджетна непоклатимост без нужда от повишение на налози или редуциране на пенсии.
За дълготрайна резистентност промяната планува приватизиране на пенсионните и здравните фондове, като подсигурява запазването на всички настоящи и бъдещи заплащания без съкращения или подоходно тестиране. Финансирането на прехода би се осъществило посредством заем, а не посредством въвеждане на нови налози.
Според създателите статутът на $ като световна аварийна валута изкривява международната търговия, водейки до дефицити и несъответствия. Те се застъпват за връщане към обезпечена с действителни активи валута, постоянни пари и унищожаване на централното банкиране в сегашната му форма – пазарите, а не централните банки, са най-хубавият механизъм за съгласуваност на икономическите решения.
Ран и Хънтър изрично отхвърлят концепцията, че подоходният налог може да бъде „ поправен “ посредством козметични промени. Според тях единственият път напред е цялостното му унищожаване, дружно с ликвидирането на данъчната администрация на Съединени американски щати (IRS), и замяната с ефикасен, обективен и по-малко инвазивен налог върху потреблението. Авторите дефинират предлагането си като „ нова фискална конституция “ за свободно и проспериращо общество, която балансира свободния пазар с рационална и лимитирана държавна интервенция.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
фискална промяна стопански напредък резистентен напредък икономисти фискално управление
Вместо частични корекции или промени в данъчните ставки, Ран и Хънтър оферират основаването на нова „ фискална конституция “. Тяхната визия включва промяна на тласъците в стопанската система, като унищожаване на данъчните изключения и преференции и пренасочване на ресурсите от контрола на страната към частната самодейност. Така може да се ограничи трайното разгръщане на обществения бранш и и да се върне икономическата динамичност.
След финансовата рецесия през 2008 година действителният Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати нараства приблизително с едвам 1,9% годишно, доста под дълготрайната междинна стойност от 3,26% за интервала от 1946 до 2007 година Офисът по бюджет към Конгреса предвижда опазване на този невисок ритъм и през идващото десетилетие. Според Ран и Хънтър повода се крие в изкривяванията, подбудени от подоходния налог и неконтролираното раздуване на държавните разноски.
По техни калкулации подоходният налог предизвиква загуби поради основаните тласъци за „ гонене на ренти ” (rent-seeking), еквивалентни на към 25% от Брутният вътрешен продукт, или близо 4,88 трилиона $ годишно. Тези загуби се дължат на обезкуражаване на труда, спестяванията и вложенията, политическо лобиране и „ пазар “ на регулации, както и на сложността и изгубената успеваемост поради данъчното задължение (deadweight loss). В композиция със застаряващото население и неустойчивите обществени системи, това води до пропуснати изгоди, или разлика сред упования и евентуалния размер на стопанската система в размер на 27,5 трилиона $ до 2055 година
За решение на този проблем създателите оферират хибридна данъчна система, формирана от:
5% универсално мито, което би генерирало към 171 милиарда $ годишно;Около 18% налог върху бизнес транзакциите, прилаган върху брутната стойност на транзакцията, на всички стадии на произвеждане и дистрибуция, с капацитет за събиране на сред 2,6 и 2,8 трилиона $.
Преходът от подоходен налог към облагане на потреблението значи унищожаване на налозите върху приходите и облагите и би понижил доста цената на загубата на успеваемост поради данъчното задължение от 2% до под 0,05% от Брутният вътрешен продукт. Това също по този начин би изкоренило множеството благоприятни условия за лобиране за специфични изключения и „ малки врати за отбягване “ в данъчното законодателство.
Ран и Хънтър се опират на така наречен Крива на Ран, която дефинира оптималния размер на държавните разноски (като дял от БВП), при който се реализира най-голям стопански напредък. Според тях този предел е сред 11 и 12% от Брутният вътрешен продукт за държавния бюджет, от който се финансират разноските за съществени обществени функционалности като да вземем за пример защита и сигурност, развиване на общността и обществени услуги, което е доста по-ниско от актуалното равнище от към 26%.
За да наложат тази граница, създателите оферират конституционна корекция, въодушевена от Уилям Нисканен, което изисква болшинство от три четвърти в Конгреса.
Очакваните резултати от промяната включват възобновяване на резистентен стопански напредък от към 3,5% годишно, понижаване на разликата сред евентуален и предстоящ напредък с 83% до 2055 година и цялостното й унищожаване до 2099 година, както и реализиране на бюджетна непоклатимост без нужда от повишение на налози или редуциране на пенсии.
За дълготрайна резистентност промяната планува приватизиране на пенсионните и здравните фондове, като подсигурява запазването на всички настоящи и бъдещи заплащания без съкращения или подоходно тестиране. Финансирането на прехода би се осъществило посредством заем, а не посредством въвеждане на нови налози.
Според създателите статутът на $ като световна аварийна валута изкривява международната търговия, водейки до дефицити и несъответствия. Те се застъпват за връщане към обезпечена с действителни активи валута, постоянни пари и унищожаване на централното банкиране в сегашната му форма – пазарите, а не централните банки, са най-хубавият механизъм за съгласуваност на икономическите решения.
Ран и Хънтър изрично отхвърлят концепцията, че подоходният налог може да бъде „ поправен “ посредством козметични промени. Според тях единственият път напред е цялостното му унищожаване, дружно с ликвидирането на данъчната администрация на Съединени американски щати (IRS), и замяната с ефикасен, обективен и по-малко инвазивен налог върху потреблението. Авторите дефинират предлагането си като „ нова фискална конституция “ за свободно и проспериращо общество, която балансира свободния пазар с рационална и лимитирана държавна интервенция.
По материала работи Цвета Панайотова, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
фискална промяна стопански напредък резистентен напредък икономисти фискално управление
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ