Проф. Дуранкев: Вкарването ни в еврозоната вероятно ще бъде по примера с Хърватия
Икономистът проф. Боян Дуранкев в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
На 1 януари 2023 година Хърватия стана 20-та страна, включила се към еврозоната. Тя размени обичайна си локална валута – куната, за еврото. Местните управляващи се надяват, че с тази крачка ще създадат стопанската система си по-силна, по-стабилна, като също по този начин ще покачат и стандарта на живот за жителите си. И явно резултатът е налице. Четири месеца в еврозоната – четири месеца спад на инфлацията. Откакто Хърватия влезе в еврозоната, инфлацията пада стремително. Страната демонстрира едни от най-хубавите индикатори в Европейския съюз, за разлика от прилежаща Унгария, която с локалната си валута форинт е рекордьор в Европейския съюз по повишаване на артикули и услуги. Как бяха разрушени тези легенди и митове за еврото и повишаването на цените в Хърватия? Представям ви моя посетител през днешния ден – икономистът проф. Боян Дуранкев, с който ще обсъдим по какъв начин се случи всичко това, четири месеца в еврозоната – четири месеца спад на инфлацията.
Здравейте, професоре.
Здравейте. Приятно ми е да беседваме по тази неприятна тематика, само че щом се постанова, дано да я проучваме.
Проф. Дуранкев, желая и да ви поздравя – тази седмица вие бяхте рожденик. Бъдете жив и здрав!
Благодаря! Двойно и тройно да се връща на вас и на слушателите!
И в този момент, обсъждаха се изказванията, че инфлацията в Хърватия ще удари небесата, надали не, само че резултатите демонстрират друго. На какво се дължи това съгласно вас?
Както и да го разясняваме, погледът от България към еврозоната е много чудноват. Как да го кажа – статистически зависимости до този миг сред влизане в еврозоната и надлежно увеличение на инфлацията безусловно няма. Например, имам наблюдения от последните 15 години с датите на приемане на еврото на Словения, Кипър, малко Словакия, Естония, Латвия, Литва и в този момент Хърватия. Какво се оказва? Оказва се, че няма никаква връзка сред едното и другото, никаква връзка. И това е следващото удостоверение на тези, които се заблуждават, че в случай че влезем в еврозоната, ще се случат някакви ужасни събития, българският лев ще изчезне, надали не хората ще останат без пари. А в действителност това, което подяжда освен стопанската система, само че най-много спестяванията на хората, това е тази извънредно непоносима инфлация, която се дължи на разнообразни фактори. Но дано да не започваме с толкоз тревожни неща, защото в случай че се следи да вземем за пример растежа на цените на производител в България за една година по отношение на предходната година, то нарастването е към 2%. Т.е. може да чакаме един спад на инфлацията в България, която макар че е извън еврозоната, по последни данни – а последните данни, които България е подала в " Евростат “, са от март, няма още за април, интересно защо – в България инфлацията 12,1% на годишна база. Т.е. има някакъв спад по отношение на да вземем за пример август и септември предходната година, когато беше над 15%.
Ако не се неистина, и в Хърватия беше към 13% преди да влязат в еврозоната инфлацията.
Веднага мога да ви кажа. Точно по този начин, тъкмо 13% беше през ноември. Сега е 8,8%, само че това са към този момент данни за април, които няма България сега, не е подала още в " Евростат “. Т.е. не би трябвало да търсим някаква магическа връзка, или в случай че го кажа по различен метод – статистиката споделя, че когато хората излизат повече на открито с чадъри, има по-голяма възможност да вали, само че не е по този начин, противоположна е наклонността. Но макар че няма никаква логичност и няма логичност хората да си изгубят и спестяванията, и всичко, в случай че се влезе в еврозоната, дори българските банки – прочее, няма български банки, имаме банки в България – те ще бъдат по-стегнати и по-отговорни, макар че към този момент има известна наклонност да бъдат по-добре следени, откогато влязохме в фамозната чакалня на еврозоната. Но че ще има и референдум за това дали да се влезе в еврозоната – несъмнено ще има. В края на краищата, този референдум не е толкоз израз на съмнение към еврото, колкото е израз на съмнение в този преход и в тази смяна, която по един или различен метод бяха сервирани на българските жители през последните към 32-33 години към този момент. И е редно, откакто референдумите са с подобен висок предел и с такива тежести, и с такова съмнение от страна на държавно управление и органи към мнението на народа, аз съм податлив да приема, че един референдум дори е нужен, просто с цел да се отприщи това, което е потиснато през последните десетилетия, а точно – демокрацията в България. На това е израз референдумът.
Проф. Дуранкев, казахте, че у нас погрешно се сервира като че ли и схваща информацията, потискат се някои неща. Какво тъкмо желаете да кажете, кой дава храна за тези страхове?
Храната за страховете от всичко, което става в България, идва от така наречен " политическа класа “, няма какво да се заблуждаваме. И аргументите са пределно ясни. Повече от три десетилетия политическата класа в България се интересува повече от оценката извън, в сравнение с от всеобщото мнение на жителите вътре. И знак за тази обстановка е тези към 60% негласували на изборите, последните избори. Т.е. имаме цялостно съмнение, или в случай че щете, диаметрално противоположни отзиви, да вземем за пример дали да участваме с военна помощ, или не във войната, която сега се води, сред така наречен " политическа класа “ и българския народ. По тази причина, каквото и да се сервира на така наречен народ или общество, няма доверие, че това е следващото нещо хубаво, защото преходът се трансформира в огромно страдалчество, и то за над 1/3 от българското население. И експортът на жители, и то безвъзмезден износ, за други страни, където да работят, явно води до недобри да ги назовем закани, които са във връзка на бъдещето на България. А те не са една или дребна. Забележете още нещо: в случай че погледнем географската карта от горната страна, над Европа, ние виждаме – в първия кръг попада моторът на Европа. Засега това е Германия. Във втория кръг попадат страни като Чехия и дори може и Хърватия тук да включи. Докато ние попадаме в една трета група страни – това са Турция, Северна Македония, България, Албания, които си наподобяват прекалено много. Даже погледнете – минималните работни заплати на тези страни са съвсем идентични, за разлика от втория кръг страни. Така че няма какво да се учудваме, че нещата са такива, няма какво да се учудваме, че Хърватия беше призната нелегално в еврозоната, по една простичка причина. Ще си разреша да напомня, че Хърватия не дава отговор на критерия за държавен недостиг, държавен дълг по отношение на брутния артикул, защото предходната година дългът е бил 68,4%, а би трябвало да е до 60%. Но в случай че се разтеглим по-нататък в този разбор, то много страни би трябвало да бъдат изхвърлени от Европейския съюз и от еврозоната, защото не дават отговор на критериите. Т.е. или критериите за влизане и за участие в Европейския съюз и в еврозоната надлежно би трябвало да бъдат променяни, или би трябвало някои страни да изоставен еврозоната, в случай че не дават отговор на тези критерии, в това число може би и Хърватия. Докато България…
Но пък Хърватия бележи положителни резултати в този момент.
Добри, и България бележи положителни, не са доста разнообразни. България ще има напредък към 1%, Хърватия – към 1,8%. Те са еднояйчни близнаци ненапълно.
С кого?
С България, в много връзки, от позиция на икономическите индикатори. Разбира се, приходите в Хърватия са по-високи сензитивно, само че отново споделям, Хърватия попада в групата страни във втория кръг на Европейския съюз. Забележете – в случай че го оприличим на талази в морето, вълните се разрушават най-после. Тук е България, тълкуваме, че това е периферията, третият клас страни в Европейския съюз. Погледнете Литва, Латвия и Естония – те също се обезлюдяват, доста невисок икономическия напредък, повишаване на задълженията и така нататък
И аз ще ви кажа още нещо, проф. Дуранкев: София – измежду първенците по растеж на цените на парцелите, изпревари Хърватия и Полша даже. Това по какъв начин да си го разбираем?
С нелепостта на българина. Забележете, че имаме фенове на покупката на жилища, имаме и в Народното събрание хора с по 20-30 жилището. Интересно в кой апартамент живеят или бягат от един до различен, не мога да си го обясня. Но в София имаме над 30% към този момент наподобява изцяло необитаеми жилища от последните години, т.е. жилища, които не са плащали ток, вода, нямат никакво ползване. Това демонстрира, че хората имат вяра повече на действителната стопанска система, на това, което могат да го покрият по някакъв метод, в сравнение с да си държат парите в банка. И това е задоволително ясно, тъй като който и да си държи парите – 100 лв. или 100 000 лв. в банка, те изгарят. Вместо да печелят вложителите, защото те са дали, те са създали услуга на банките и би било редно по депозитите да им заплащат най-малко 2% годишно, банките са разтворили, разпасали са се и печелят неимоверно, увеличавайки таксите. И за най-голямо страдание, както огромна част от другите непознати компании в България, те си изнасят облагите в чужбина. Но това е от неразумния български преход, който прочее беше предложен и извън. Трябва помъдряване на Европейския съюз, което не проличава, че се случва сега. И второто нещо – българската политическа класа би трябвало да се обърне повече към проблемите на българските жители, в сравнение с да бъдат " йес-мени “, гледайки на открито.
И да спре да прави крачки обратно, тъй като както гледаме, нещата не се случват. Вървим като че ли обратно, а не напред към еврозоната.
Зависи. В края на краищата може би ще има политическо решение за вкарването на България, може би и друга страна в еврозоната, както с Хърватия се постъпи, без да дава отговор на всичките критерии.
Коя да вземем за пример страна?
Хърватия не отговаряше на критериите.
Не, не, България с коя страна може би ще се причисли, казахте?
С които желаят, които желаят, защото има и други искащи да влязат в еврозоната. Но и те не дават отговор на критериите. Така че би трябвало да изчакаме, да забележим резултатите от тази година и евентуално най-рано на 1 януари 2025 година, в случай че българският народ пожелае и в случай че отговаряме на критериите, ще влезем в еврозоната.
На 1 януари 2023 година Хърватия стана 20-та страна, включила се към еврозоната. Тя размени обичайна си локална валута – куната, за еврото. Местните управляващи се надяват, че с тази крачка ще създадат стопанската система си по-силна, по-стабилна, като също по този начин ще покачат и стандарта на живот за жителите си. И явно резултатът е налице. Четири месеца в еврозоната – четири месеца спад на инфлацията. Откакто Хърватия влезе в еврозоната, инфлацията пада стремително. Страната демонстрира едни от най-хубавите индикатори в Европейския съюз, за разлика от прилежаща Унгария, която с локалната си валута форинт е рекордьор в Европейския съюз по повишаване на артикули и услуги. Как бяха разрушени тези легенди и митове за еврото и повишаването на цените в Хърватия? Представям ви моя посетител през днешния ден – икономистът проф. Боян Дуранкев, с който ще обсъдим по какъв начин се случи всичко това, четири месеца в еврозоната – четири месеца спад на инфлацията.
Здравейте, професоре.
Здравейте. Приятно ми е да беседваме по тази неприятна тематика, само че щом се постанова, дано да я проучваме.
Проф. Дуранкев, желая и да ви поздравя – тази седмица вие бяхте рожденик. Бъдете жив и здрав!
Благодаря! Двойно и тройно да се връща на вас и на слушателите!
И в този момент, обсъждаха се изказванията, че инфлацията в Хърватия ще удари небесата, надали не, само че резултатите демонстрират друго. На какво се дължи това съгласно вас?
Както и да го разясняваме, погледът от България към еврозоната е много чудноват. Как да го кажа – статистически зависимости до този миг сред влизане в еврозоната и надлежно увеличение на инфлацията безусловно няма. Например, имам наблюдения от последните 15 години с датите на приемане на еврото на Словения, Кипър, малко Словакия, Естония, Латвия, Литва и в този момент Хърватия. Какво се оказва? Оказва се, че няма никаква връзка сред едното и другото, никаква връзка. И това е следващото удостоверение на тези, които се заблуждават, че в случай че влезем в еврозоната, ще се случат някакви ужасни събития, българският лев ще изчезне, надали не хората ще останат без пари. А в действителност това, което подяжда освен стопанската система, само че най-много спестяванията на хората, това е тази извънредно непоносима инфлация, която се дължи на разнообразни фактори. Но дано да не започваме с толкоз тревожни неща, защото в случай че се следи да вземем за пример растежа на цените на производител в България за една година по отношение на предходната година, то нарастването е към 2%. Т.е. може да чакаме един спад на инфлацията в България, която макар че е извън еврозоната, по последни данни – а последните данни, които България е подала в " Евростат “, са от март, няма още за април, интересно защо – в България инфлацията 12,1% на годишна база. Т.е. има някакъв спад по отношение на да вземем за пример август и септември предходната година, когато беше над 15%.
Ако не се неистина, и в Хърватия беше към 13% преди да влязат в еврозоната инфлацията.
Веднага мога да ви кажа. Точно по този начин, тъкмо 13% беше през ноември. Сега е 8,8%, само че това са към този момент данни за април, които няма България сега, не е подала още в " Евростат “. Т.е. не би трябвало да търсим някаква магическа връзка, или в случай че го кажа по различен метод – статистиката споделя, че когато хората излизат повече на открито с чадъри, има по-голяма възможност да вали, само че не е по този начин, противоположна е наклонността. Но макар че няма никаква логичност и няма логичност хората да си изгубят и спестяванията, и всичко, в случай че се влезе в еврозоната, дори българските банки – прочее, няма български банки, имаме банки в България – те ще бъдат по-стегнати и по-отговорни, макар че към този момент има известна наклонност да бъдат по-добре следени, откогато влязохме в фамозната чакалня на еврозоната. Но че ще има и референдум за това дали да се влезе в еврозоната – несъмнено ще има. В края на краищата, този референдум не е толкоз израз на съмнение към еврото, колкото е израз на съмнение в този преход и в тази смяна, която по един или различен метод бяха сервирани на българските жители през последните към 32-33 години към този момент. И е редно, откакто референдумите са с подобен висок предел и с такива тежести, и с такова съмнение от страна на държавно управление и органи към мнението на народа, аз съм податлив да приема, че един референдум дори е нужен, просто с цел да се отприщи това, което е потиснато през последните десетилетия, а точно – демокрацията в България. На това е израз референдумът.
Проф. Дуранкев, казахте, че у нас погрешно се сервира като че ли и схваща информацията, потискат се някои неща. Какво тъкмо желаете да кажете, кой дава храна за тези страхове?
Храната за страховете от всичко, което става в България, идва от така наречен " политическа класа “, няма какво да се заблуждаваме. И аргументите са пределно ясни. Повече от три десетилетия политическата класа в България се интересува повече от оценката извън, в сравнение с от всеобщото мнение на жителите вътре. И знак за тази обстановка е тези към 60% негласували на изборите, последните избори. Т.е. имаме цялостно съмнение, или в случай че щете, диаметрално противоположни отзиви, да вземем за пример дали да участваме с военна помощ, или не във войната, която сега се води, сред така наречен " политическа класа “ и българския народ. По тази причина, каквото и да се сервира на така наречен народ или общество, няма доверие, че това е следващото нещо хубаво, защото преходът се трансформира в огромно страдалчество, и то за над 1/3 от българското население. И експортът на жители, и то безвъзмезден износ, за други страни, където да работят, явно води до недобри да ги назовем закани, които са във връзка на бъдещето на България. А те не са една или дребна. Забележете още нещо: в случай че погледнем географската карта от горната страна, над Европа, ние виждаме – в първия кръг попада моторът на Европа. Засега това е Германия. Във втория кръг попадат страни като Чехия и дори може и Хърватия тук да включи. Докато ние попадаме в една трета група страни – това са Турция, Северна Македония, България, Албания, които си наподобяват прекалено много. Даже погледнете – минималните работни заплати на тези страни са съвсем идентични, за разлика от втория кръг страни. Така че няма какво да се учудваме, че нещата са такива, няма какво да се учудваме, че Хърватия беше призната нелегално в еврозоната, по една простичка причина. Ще си разреша да напомня, че Хърватия не дава отговор на критерия за държавен недостиг, държавен дълг по отношение на брутния артикул, защото предходната година дългът е бил 68,4%, а би трябвало да е до 60%. Но в случай че се разтеглим по-нататък в този разбор, то много страни би трябвало да бъдат изхвърлени от Европейския съюз и от еврозоната, защото не дават отговор на критериите. Т.е. или критериите за влизане и за участие в Европейския съюз и в еврозоната надлежно би трябвало да бъдат променяни, или би трябвало някои страни да изоставен еврозоната, в случай че не дават отговор на тези критерии, в това число може би и Хърватия. Докато България…
Но пък Хърватия бележи положителни резултати в този момент.
Добри, и България бележи положителни, не са доста разнообразни. България ще има напредък към 1%, Хърватия – към 1,8%. Те са еднояйчни близнаци ненапълно.
С кого?
С България, в много връзки, от позиция на икономическите индикатори. Разбира се, приходите в Хърватия са по-високи сензитивно, само че отново споделям, Хърватия попада в групата страни във втория кръг на Европейския съюз. Забележете – в случай че го оприличим на талази в морето, вълните се разрушават най-после. Тук е България, тълкуваме, че това е периферията, третият клас страни в Европейския съюз. Погледнете Литва, Латвия и Естония – те също се обезлюдяват, доста невисок икономическия напредък, повишаване на задълженията и така нататък
И аз ще ви кажа още нещо, проф. Дуранкев: София – измежду първенците по растеж на цените на парцелите, изпревари Хърватия и Полша даже. Това по какъв начин да си го разбираем?
С нелепостта на българина. Забележете, че имаме фенове на покупката на жилища, имаме и в Народното събрание хора с по 20-30 жилището. Интересно в кой апартамент живеят или бягат от един до различен, не мога да си го обясня. Но в София имаме над 30% към този момент наподобява изцяло необитаеми жилища от последните години, т.е. жилища, които не са плащали ток, вода, нямат никакво ползване. Това демонстрира, че хората имат вяра повече на действителната стопанска система, на това, което могат да го покрият по някакъв метод, в сравнение с да си държат парите в банка. И това е задоволително ясно, тъй като който и да си държи парите – 100 лв. или 100 000 лв. в банка, те изгарят. Вместо да печелят вложителите, защото те са дали, те са създали услуга на банките и би било редно по депозитите да им заплащат най-малко 2% годишно, банките са разтворили, разпасали са се и печелят неимоверно, увеличавайки таксите. И за най-голямо страдание, както огромна част от другите непознати компании в България, те си изнасят облагите в чужбина. Но това е от неразумния български преход, който прочее беше предложен и извън. Трябва помъдряване на Европейския съюз, което не проличава, че се случва сега. И второто нещо – българската политическа класа би трябвало да се обърне повече към проблемите на българските жители, в сравнение с да бъдат " йес-мени “, гледайки на открито.
И да спре да прави крачки обратно, тъй като както гледаме, нещата не се случват. Вървим като че ли обратно, а не напред към еврозоната.
Зависи. В края на краищата може би ще има политическо решение за вкарването на България, може би и друга страна в еврозоната, както с Хърватия се постъпи, без да дава отговор на всичките критерии.
Коя да вземем за пример страна?
Хърватия не отговаряше на критериите.
Не, не, България с коя страна може би ще се причисли, казахте?
С които желаят, които желаят, защото има и други искащи да влязат в еврозоната. Но и те не дават отговор на критериите. Така че би трябвало да изчакаме, да забележим резултатите от тази година и евентуално най-рано на 1 януари 2025 година, в случай че българският народ пожелае и в случай че отговаряме на критериите, ще влезем в еврозоната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ