Икономист: Хората ще трябва да работят още повече, за да могат да свързват двата края
Икономистът доцент Григор Сарийски в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус ":
Изпращаме една забавна година, по какъв начин се отрази тя на стопанската система в България?
Тя се отрази малко в режим на когнитивен дисонанс, тъй като, в случай че гледате данните, оповестени от една социологическа организация, се оказа, че 2/3 от българите считат, че годината е била по-добра за тях, а 40% са оптимисти за идната година и така нататък
Точно по този начин, да.
Тоест, българите са с едно много положително отношение към годината, която завършва. Ако погледнем обаче икономическите индикатори, виждаме, че същите тези хора, които са с положителното отношение през миналата година, употребяват по-малко храни. Според данните на Националната статистика за второто и третото тримесечие, потреблението на главните храни, такива като олио, захар, кисело и прясно мляко и така нататък понижава на годишна база, като при някои категории има понижение от порядъка на 7 до 8%. Така че хора, които пестят от парите си за храна, не могат да кажат, че в стопански проект годината е била по-добре за тях. Това може да го видите в магазините, от равнището на което се пълнят кошничките. Но е хубаво, че хората са оптимисти, тъй като не всичко е пари, не всичко е стандарт на живот. Човек би трябвало да има и по-позитивно отношение към живота.
Лично моето отношение към годината е, че това е година на подготовка. Тоест, от един интервал, който не беше изключително добър, към един интервал, който ще бъде доста по-лош. Защото, в случай че погледнете огромните течения в стопанската система, не можете да видите на никое място поле за оптимизъм. Да речем, виждате един от главните проблеми освен на българската стопанска система, а въобще в света е повишаването на задълженията, и по-точно повишаването на разноските за тяхното обслужване. В резултат от нарастването на главните лихви на централните банки, разноските за лихви общо надвишиха бюджета за защита на Съединените американски щати, аналогична наклонност върви в Европа, просто с известно забавяне.
Така че оценката на множеството икономисти, в това число и на икономисти от Международния валутен фонд е, че натрупването на все по-големи и по-големи задължения ще докара света до една дългова рецесия, с която ще бъде доста мъчно да се оправим с обичайните ограничения. И от тук насетне, упованията са за следващо понижаване на лихвите, т.е. това значи връщане на инфлацията, това значи потапяне в същия оня безпорядък, от който по този начин усърдно се опитахме да избягаме и да го кажем по този начин, в края на тази година, към този момент огромна част от хората, от икономистите, считат, че сме избягали, само че в действителност не - това е отсрочване, само че не и дефинитивно решение на казуса.
Започнахте с образец за хората, които пълнят все по-малко своите кошници. А да погледнем към работните места и това, дали българите работят повече през 2023 година, или в противен случай, обичат да си почиват? И по какъв начин се отразява това на стопанската система, вашите наблюдения?
Всеки обича да си почива, няма човек, който да не обича да си почива и по тази причина, да вършим такива генерализации за българи, американци, французи, няма безусловно никаква разлика. Вероятно си спомняте по какъв начин предходната и по-миналата година в Съединените щати, защото там има публична статистика за това, броят на хората, които публично напущат работа, поради това, че се пробват да ги върнат назад на работните им места. Съвсем къс интервал, в който се работеше на така наречен отдалечен режим на работа или хоум офис беше, с цел да привикнат хората да си стоят у дома. И когато фирмите се пробваха да ги върнат по офисите, голяма част от тях напуснаха.
Числото на напусналите бележи безспорен връх в историята въобще, откогато се води тази статистика. Та по тази причина не бих споделил, че някой може да направи изключение, отново споделям, без значение за кого става дума, дали за българи, дали за някои други хора от разнообразни страни. Проблемът е, че безработицата стартира последователно да се усилва и съгласно мен, има пиедестал, който ще поддържа тази наклонност. Виждаме намаляването на националното произвеждане, виждаме потъването на някои от нашите съществени търговски сътрудници в криза. Германия към този момент претърпя една техническа криза, само че се е запътила към втора криза, което значи ограничение на бизнеса, ограничение на работните места, усложнения с изплащането на заплатите или най-малкото усложнение с поддържането, с догонването на темпа на инфлация.
Това значи, че хората ще би трябвало да работят още повече, с цел да могат някак да свързват двата края. В този смисъл, без значение какво е желанието им, действителността ще бъде напълно друга от това, което ние желаеме. И апропо, това е една наклонност, която в случай че мога по този начин да кажа, се разгръща въобще в света към ограничението на икономическата интензивност. Погледнете данните за външната търговия, съгласно информацията за септември месец, във физически размер, външната международна търговия е намаляла с 3,2%. И в случай че погледнете общо интервалите последните 11 месеца, ще видите, че през 10 от тях търговията понижава. Подобна неподходящи наклонност и тренд имахме единствено по времето на Коронавирус, когато беше, мисля, че 10 поредни месеца и преди този момент 2007-2008 г. по време на така наречен огромна криза, когато имахме 13 месеца по ред стесняване на външната търговия.
На фона на последните събития, които се разиграват в Червено море и невъзможността да овладеем този развой, по всяка възможност трендът ще продължи много по-дълго, в сравнение с предходния път. Oгромна част от стопанските системи са отворени и оборотите им зависят от външното ползване. Така че свиването на външната търговия значи стесняване на оборотите, понижаване на работни места, това е повсеместна наклонност. Ето във Финландия заради тяхната по-активна роля в глобите, страната регистрира безспорен връх по броя на компаниите, които за последните 12 месеца изпаднаха във банкрут, към 3300 компании. И апропо, отнесено на годишна база, това е към 25% повече, в сравнение с предходната година, тази наклонност последователно се разпростря на всички места.
Цялото изявление!
Изпращаме една забавна година, по какъв начин се отрази тя на стопанската система в България?
Тя се отрази малко в режим на когнитивен дисонанс, тъй като, в случай че гледате данните, оповестени от една социологическа организация, се оказа, че 2/3 от българите считат, че годината е била по-добра за тях, а 40% са оптимисти за идната година и така нататък
Точно по този начин, да.
Тоест, българите са с едно много положително отношение към годината, която завършва. Ако погледнем обаче икономическите индикатори, виждаме, че същите тези хора, които са с положителното отношение през миналата година, употребяват по-малко храни. Според данните на Националната статистика за второто и третото тримесечие, потреблението на главните храни, такива като олио, захар, кисело и прясно мляко и така нататък понижава на годишна база, като при някои категории има понижение от порядъка на 7 до 8%. Така че хора, които пестят от парите си за храна, не могат да кажат, че в стопански проект годината е била по-добре за тях. Това може да го видите в магазините, от равнището на което се пълнят кошничките. Но е хубаво, че хората са оптимисти, тъй като не всичко е пари, не всичко е стандарт на живот. Човек би трябвало да има и по-позитивно отношение към живота.
Лично моето отношение към годината е, че това е година на подготовка. Тоест, от един интервал, който не беше изключително добър, към един интервал, който ще бъде доста по-лош. Защото, в случай че погледнете огромните течения в стопанската система, не можете да видите на никое място поле за оптимизъм. Да речем, виждате един от главните проблеми освен на българската стопанска система, а въобще в света е повишаването на задълженията, и по-точно повишаването на разноските за тяхното обслужване. В резултат от нарастването на главните лихви на централните банки, разноските за лихви общо надвишиха бюджета за защита на Съединените американски щати, аналогична наклонност върви в Европа, просто с известно забавяне.
Така че оценката на множеството икономисти, в това число и на икономисти от Международния валутен фонд е, че натрупването на все по-големи и по-големи задължения ще докара света до една дългова рецесия, с която ще бъде доста мъчно да се оправим с обичайните ограничения. И от тук насетне, упованията са за следващо понижаване на лихвите, т.е. това значи връщане на инфлацията, това значи потапяне в същия оня безпорядък, от който по този начин усърдно се опитахме да избягаме и да го кажем по този начин, в края на тази година, към този момент огромна част от хората, от икономистите, считат, че сме избягали, само че в действителност не - това е отсрочване, само че не и дефинитивно решение на казуса.
Започнахте с образец за хората, които пълнят все по-малко своите кошници. А да погледнем към работните места и това, дали българите работят повече през 2023 година, или в противен случай, обичат да си почиват? И по какъв начин се отразява това на стопанската система, вашите наблюдения?
Всеки обича да си почива, няма човек, който да не обича да си почива и по тази причина, да вършим такива генерализации за българи, американци, французи, няма безусловно никаква разлика. Вероятно си спомняте по какъв начин предходната и по-миналата година в Съединените щати, защото там има публична статистика за това, броят на хората, които публично напущат работа, поради това, че се пробват да ги върнат назад на работните им места. Съвсем къс интервал, в който се работеше на така наречен отдалечен режим на работа или хоум офис беше, с цел да привикнат хората да си стоят у дома. И когато фирмите се пробваха да ги върнат по офисите, голяма част от тях напуснаха.
Числото на напусналите бележи безспорен връх в историята въобще, откогато се води тази статистика. Та по тази причина не бих споделил, че някой може да направи изключение, отново споделям, без значение за кого става дума, дали за българи, дали за някои други хора от разнообразни страни. Проблемът е, че безработицата стартира последователно да се усилва и съгласно мен, има пиедестал, който ще поддържа тази наклонност. Виждаме намаляването на националното произвеждане, виждаме потъването на някои от нашите съществени търговски сътрудници в криза. Германия към този момент претърпя една техническа криза, само че се е запътила към втора криза, което значи ограничение на бизнеса, ограничение на работните места, усложнения с изплащането на заплатите или най-малкото усложнение с поддържането, с догонването на темпа на инфлация.
Това значи, че хората ще би трябвало да работят още повече, с цел да могат някак да свързват двата края. В този смисъл, без значение какво е желанието им, действителността ще бъде напълно друга от това, което ние желаеме. И апропо, това е една наклонност, която в случай че мога по този начин да кажа, се разгръща въобще в света към ограничението на икономическата интензивност. Погледнете данните за външната търговия, съгласно информацията за септември месец, във физически размер, външната международна търговия е намаляла с 3,2%. И в случай че погледнете общо интервалите последните 11 месеца, ще видите, че през 10 от тях търговията понижава. Подобна неподходящи наклонност и тренд имахме единствено по времето на Коронавирус, когато беше, мисля, че 10 поредни месеца и преди този момент 2007-2008 г. по време на така наречен огромна криза, когато имахме 13 месеца по ред стесняване на външната търговия.
На фона на последните събития, които се разиграват в Червено море и невъзможността да овладеем този развой, по всяка възможност трендът ще продължи много по-дълго, в сравнение с предходния път. Oгромна част от стопанските системи са отворени и оборотите им зависят от външното ползване. Така че свиването на външната търговия значи стесняване на оборотите, понижаване на работни места, това е повсеместна наклонност. Ето във Финландия заради тяхната по-активна роля в глобите, страната регистрира безспорен връх по броя на компаниите, които за последните 12 месеца изпаднаха във банкрут, към 3300 компании. И апропо, отнесено на годишна база, това е към 25% повече, в сравнение с предходната година, тази наклонност последователно се разпростря на всички места.
Цялото изявление!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ