Григор Сарийски: Катастрофална разлика между МРЗ и реалността, издръжката на живот поскъпна 20% за година
Икономистът доцент Григор Сарийски от Българска академия на науките в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Реалистичен и стопански оневинен ли е растеж от 153 лева или близо 20% по отношение на сегашния размер от 780 лева за минималната работна заплата?
Напълно оневинен откъдето и да го погледнете, тъй като първото, което би трябвало да кажем е, че дребната потребителска кошница или това, което е належащо за прехрана на живота нарастна с близо 20% за една година.
И когато влезе в действие тази минимална работна заплата от 1 януари идната година, животът ще е още по-скъп. И второто е, че до момента минималната работна заплата, т.е. предходната въз основата на която дефинираме този растеж беше определяна чисто административно. Тоест, това беше обект на пазарлък в така наречен тристранка, нямаше някакви съответни стопански знаци. И заради тази причина минималната заплата много изоставаше от това, което е належащо за прехрана на живота. Ако извършите параленост с това, което е належащо, с цел да може да си покривате належащо присъщите разноски, ще видите пагубна разлика даже и след нарастването. КНСБ излезе с една статистика, съгласно която, с цел да може едночленно домакинство да си покрива разноските за прехрана му е нужна заплата от порядъка на 1804 лева, т.е. това, което ще получим като минимална заплата ще бъде към половината от нужните разноски за прехрана на живота.
Това значи обезценка значи, в случай че имате физически актив, значи един компютър, извинявайте, който в случай че решите да го амортизирате примерно с 1% на година, той след известно време ще стане за изхвърляне, а вие няма да имате задоволително начислени разноски за прехрана, тъй че да можете да си купите нов. Същото нещо е и с хората, само че тъй като хората търсят някакви различни разновидности за оцеляване и някак този запас непрекъснато бива мачкан, което в действителност се назовава употреба.
Предлагам ви да поговорим за новия механизъм за установяване на минималната работна заплата. Той беше признат в последния работен ден на 48-то Народно заседание - според наредбите в Кодекса на труда минималната заплата за страната за идната календарна година се дефинира в размер 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца. Размерът на възнаграждението включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. Решението, господин Сарийски беше посрещнато с неодобрение през м. февруари, както от работодателските организации, по този начин и от синдикатите. Сред експертите пък имаше и подозрения до каква степен механизмът фактически може да се приложи у нас. Как вие приемате тази формула?
Първо, да кажем, че това за което споменахте, че Народното събрание приема тази конструкция, този механизъм за установяване на минималната заплата в тази ситуация Народното събрание е нещо като пощенска кутия, тъй като механизмът за установяване на минимални работни заплати беше избран на европейско равнище с една Директива 2041 от 2022 година и там в параграф 28 са записани механизмите. Те са три вероятни други възможности, по които вие би трябвало да определяте във всяка обособена страна. И в действителност, това, което правеше Народното събрание беше да изтегли една от трите клечи. Прави ми усещане обаче, че някак е говореше главно за това дали да минем към % от медианата - 60% от медианата или 50% от междинната.
Един от инструментите, който беше препоръчан в Директивата, беше да вземете належащо присъщи разноски, т.е. съществени артикули и услуги, които използва всеки човек, тъй като това е ролята на минималната работна заплата да може да ви покрие тъкмо разноските без които не можете. И в действителност, в случай че бяхме минали към този режим за установяване на минимална работна заплата щяхме да решим един доста сериозен проблем, против който апропо, работодателите роптаят и то с право. Вижте какво се получава вдигайки минималната работна заплата вие увеличавате и междинната работна заплата. И идната година, когато смятате отново 50% от междинната работна заплата, отново автоматизирано ще би трябвало да увеличавате, увеличавате, увеличавате, т.е. това е като един режим на автоиндукция. Това е първият проблем, с който работодателите не са съгласни. Вторият проблем, с който пък синдикатите не са съгласни, е че при този механизъм на установяване на заплатата не вършим връзка сред разноските за прехрана. Тоест и от едната и от другата страна виждаме нещо, което е тотално несъответстващо.
И вместо Народното събрание да вземе решение, което да стъпи върху тази база за която приказваме - належащо присъщи разноски, Народното събрание реши да мине с един компромис. И втория огромен проблем е, апропо споменахте тристранката, бих споделил, че работата на тристранката е меко казано компромисна. Защото един от огромните проблеми с минималната работна заплата е, че тя е доста друга за другите сектори. Само направете параленост, в случай че бяхте IT, минималната работна заплата щеше да бъде към 20% от междинната, т.е. колкото и да я усилват, нямаше да има никакво значение за работещите в този отрасъл. Докато при хотелите и заведенията за хранене там става дума за за 78%.
За туристическия отрасъл ще бъде най-пагубно.
Пагубно за работодателите.
За работодателите, да.
Защото не обичат да заплащат, тъкмо по този начин. Но в действителност там е доста дълга тематика, обособен е въпросът доколко обезпечаването е на база действителни приходи, настрана е структурата на приходите. Много дълга тематика и в действителност, по-добре да не навлизаме в нея. Проблемът е, че когато нямате диференцирано възнаграждение на обособените сектори и на обособените райони се минава към един режим на уравниловка, която визира едни сектори и едни райони, а други не. Ето, да вземем за пример в София междинната работна заплата е близо 3 пъти по-висока от тази, която е минимална. Докато, в случай че вземете примерно Видин, Монтана, Хасково и така нататък, там е от порядъка минималната работна заплата 70-72% от междинната за района.
Да, само че минималната работна заплата ще стане близка до междинната в области, за които говорите и вие. Те не са малко тези области.
През 2020 година още имаше едно авансово съглашение в тристранката да се премине към режим на диференцирано установяване на минималните заплати, само че както виждаме до ден-днешен, това нещо не се случи. А срокът беше началото на 2021 година, а ето към този момент 2024 чука на вратата, само че за такова нещо даже не се приказва, което би било доста дейно и в доста страни се прави. Всъщност определяте една базова работна заплата, която ви е за страната и оттова слагате надбавка да речем лондонска, бирмингамска и каквато се сетите, тъй като е обикновено, когато живеете в метрополията, в огромен град, в бизнес центъра, вашите разноски за прехрана да са по-високи от междинните за страната и противоположното. Та този механизъм би бил доста по-адекватен, само че не виждаме стъпки в тази посока. И по тази причина в действителност единственото, което вършим с тази минимална заплата е да задълбаваме казуса, а не да го решаваме.
Икономически целесъобразно ли е минималната работна заплата да бъда 933 лева Според доцент Сарийски това е целесъобразно, би трябвало да се случи, даже повече. Може би тъй като действителността е скъпа и ще става все по-скъпа, нали доцент Сарийски?
И да и не. Ще ви кажа за какво. От една страна, с цел да можете да осигурите издръжката на живота в действителност заплатата би трябвало да бъде по-висока. Говорихме за тези 1800 лева, които са бруто. Но въпреки това, в случай че увеличите заплатата прекалено, това значи напън върху разноските на работодателите за труд. А има предприятия, които работят при ниски маржове на облага. И в действителност тук опираме до систематичния проблем. Ако мога да направя един паралел, казусът е почти като с производството на електрическа енергия. В момента да речем, спорим за това дали да затворим въглищните електроцентрали, които обезпечават евтина и налична сила и така нататък или да не ги затворим. Ако не ги затворим, рано или късно ще се надигнем пред казуса с въглеродните излъчвания, зелени покупко-продажби и тъй наречените Тоест, ние сме в един стадий, в който можем малко да поотложим затварянето на тези централи, само че рано или късно това ще се случи.
Къде обаче е същинският проблем? Ами казусът е ликвидирането на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй ", тъй като в случай че тези блокове работеха, в този момент тази алтернатива нямаше да стои пред нас. Но както виждате спорът е сега за въглищните централи и никой не търси отговорност на тези, които ни докараха до там да вършим този избор. Същото нещо е и със заплатите. Ние от десетилетия вършим стопанска система на ниските приходи, ниските заплати, ниските маржове на облага и така нататък Икономисваме от разноски за труд и в този момент, когато сме изправени пред нуждата, по какъв начин да го кажем, конвергенцията на цените. Даже има цени, които са много по-високи от средноевропейските да би трябвало да бъдат увеличени заплатите, с цел да могат да догонват цените.
Сега обаче ние не можем да го създадем, поради особената конструкция на добавената стойност. Ние се превърнахме в стопанска система, която създава, извинявайте за израза, само че салфетки и мръсни чаршафи и борци с предишното, нищо друго. Ами няма по какъв начин да може да подсигурите по-висока заплата в случай, че нямате добавена стойност. Не на последно място тук значително виновност има и самия бизнес, самите бизнесмени, тъй като с цел да може да осигурите съответна заплата, би трябвало да произвеждате приключен артикул. А българският бизнес, най-малко голямата част от него някак се помири с ситуацията си на ниските нива на веригата на добавена стойност, където работите почти на ишлеме - произвеждате първични материали, полуфабрикати, заготовки и така нататък
И в случай че се замислим с вас какъв брой предприятия съществуваха и какъв брой бяха закрити.
Най-добре да се замислим какъв брой артикули, в случай че ви вдигнат в този момент заплатата с 20% какъв брой артикули ще можете да си купите “Произведено в България " и елементарно може да си дадете отговор на въпроса, за какво нямаме съответни облаги, от които да могат да дойдат и по-високите разноски за труд, т.е. повдигането на заплатите. Проблемът е систематичен, че ние сме в така наречен “капан на междинните приходи ", дано по този начин да го назовем, просто в стопанската система е признато, въпреки че огромна част от слушателите съм сигурен, че сега роптаят и споделят, че приходите им са под междинните и това е по този начин. Проблем е, че стопанската система навлизайки в клопката на междинните приходи няма лостове, няма механизми с които да може да прескочи този капан и да излезе от горната страна. Тоест, да се трансформира в една страна, която създава артикули с висока добавена стойност, като да речем Германия, Франция, Нидерландия и така нататък
И още един проблем, че сега навлизаме в един интервал, в който тези скокове ще стават все по-трудни. Докато една Румъния съумя да речем, с помощта на това, че съумяха да привлекат ефикасни вложения, за разлика от България, румънците много деликатно си преценяваха какви вложения да притеглят и какви не. И това докара предприятия, които произвеждаха приключен артикул. Това докара до смяна настройките на бизнесмените и надлежно произвеждане на румънски телефони, хладилници, тв приемници и така нататък
Можете да видите, има верига, която е румънска от която пазарят българските жители и от която можете да си купите тъкмо такива румънски артикули. Българският аналог на българска верига, която да предлага там своите артикули, които са създадени тук в България, към момента няма и няма и да има. Та това е казусът с определянето на минималната заплата. Достигаме в един миг, в който сме по този начин да се каже балансираме на острието на бръснача, само че това е положение, което не може да продължава дълго.
Нека с вас разясняваме, в случай че минималната работна заплата стане 933 лева, нарастването към този момент е реалност, по какъв начин това ще се отрази в кратковременен и надлежно в дълготраен проект?
За дълготраен ми е мъчно да кажа, тъй като увеличавайки минималната работна заплата, не значи, че тези пари, които ще получат повече работещите като връхнина, незабавно ще бъдат налети на пазара. Тоест, това ще значи по-високо потребителско търсене и по-високи цени. И в действителност, този резултат от повдигането на минималната работна заплата доста бързо ще бъде изконсумиран. Проблемът е обаче, че тези хора, които ще получат нарастване на минималната си заплата, няма да отидат да си купуват тв приемници, хладилници и така нататък, те ще си купуват стоките с които живеят - храна, лекарства и така нататък, т.е. цените на тези артикули ще се усилят и те са тези, които изпреварващо нарастваха. И още една вметка, в случай че желаете да извършите съпоставяне, сред да речем България, Германия, Австрия и така нататък ще видите, че за доста артикули, в това число да речем като мляко, олио и други, там цените са по-евтини. До скоро имаше един уебсайт, който беше foodprice.bg на който можеше да извършите съпоставяне, като чукнете българска стока и да видите какъв брой е тази стока в Германия, Франция, Австрия, Гърция и така нататък Сега като чукнете тези бутони не излиза безусловно нищо, просто данните бяха скрити, с цел да не можем да виждаме какъв брой е мизерно ситуацията в България.
Г-н Сарийски, забавни данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване, които демонстрират къде се намираме ние по отношение на останалите страни по минимална работна заплата. Можете да предположите, ние сме на дъното на тази ранглиста. На първо място са французите, Франция с 13,80 $ на час, равнище, което е достигнато през месец май. И въпросът ми е можем ли да ги достигнем ние тези французи?
Нивото до което е достигнала Франция е резултат от една битка, която продължава близо 200 години, в случай че не и повече и то кървава битка. При нас, бидейки в обстановката, в която се събира една тристранна комисия, заседава, взима пожелателни решения и след това част от тях не се извършват. Споменахме доскоро това за въвеждането на диференцирани ставки за минималната работна заплата. Във Франция, в случай че се върнем, да речем някъде края на XVIII началото на XIX век, там може да видите за каква върла употреба е ставало дума. Не знам дали знаят вашите слушатели, само че примерно трудовата брошура е въведена във Франция 1803 година Ама не, с цел да ви пази правата, а с цел да може, в случай че създавате проблеми, в случай че участвате в някакви протестни протестни дейности, просто работодателя да ви го запише това в книжката и другия, който желае да ви наеме по-късно, тъй като той ще ви изгони рано или късно, да знае, че вие сте проблематичен.
В момента сме навръх това състояние и в България. Регионите, за които загатнах, това са полуобезлюдени райони в които има така наречен монопсония, т.е. там работодателите са един стеснен брой хора, които вечер сядат и си приказват и имат тъкмо такива регистри, за които приказваме и сега, в който някой служащ стартира да основава проблеми той не може да си откри въобще работа в района. Така че това е повода, окупирането на тези райони от един дребен кръг, дано да ги назовем предприемачи, които оферират работни места, де факто води до картелирането на този пазар. И в действителност, това е едната от аргументите да имаме толкоз голяма бездна сред възнагражденията в огромните обитаеми места и в полуобезлюдените региони.
Като си приказваме за това по какъв начин ще достигнем Франция - за това е належащо първо, да имате съответна регулация, което е невероятно с лозунгите, които слушаме, че страната е неприятен собственик и че бизнеса не можел да диша. Добре, да де, но когато бизнесът бъде оставен да диша на независимост, той нормално издишва целия О2 и не оставя безусловно нищо за служащите. Това е обстановката, която следим в дребните обитаеми места.
И на второ място, с цел да може това нещо да се случи, би трябвало да имате съответна регулаторна рамка, която да пази правата както на едната, по този начин и на другата страна. А за жалост, в България това нещо също го няма и огромна част от бизнесите, в това число да речем търговията на дребно, бяха превърнати в ловно поле на един стеснен кръг от свръхголеми, от мастодонти, които диктуват изискванията, и в които не може да се приказва въобще за пазарна конкуренция. Тоест, ние имаме един сякаш свободен пазар на който последното свободно нещо са цените. Имайки тези проблеми, не можем да преминем към съответно заплащане на труда и почтени условия за труд, и надлежно стандарт на живот без да решим тези проблеми, за които загатнах доскоро.
Нека споменем въпреки всичко, че България изпреварва членки на Еврозоната, това са Естония, Словакия и Латвия, по обясними аргументи, може би. Те разликите не са доста, за 10 лева и 78 ст. при нас в България, до сходни суми и там, стотинки е разликата.
Най-адекватното съпоставяне е да видите брутния вътрешен артикул на човек от популацията по общоприета покупателна дарба. Тоест, може да видите човек във физически размер какво създава, в България от порядъка на 56-58% по последна статистика, до момента в който Балтийските републики са някъде с към 1/3 по-високи индикатори от България, в това число и Румъния. Румъния е с близо 1/2 по-добър индикатор от нашия, та това е меродавното, с парите, които получавате, какво можете да си купите в магазина, това е съответният индикатор.
Ако минималната работна заплата стане 933 лева, това по какъв начин ще се отрази на инфлацията?
Ами несъмнено, ще я форсира. Ние сега се радваме на един интервал на релативно успокоение. Ако погледнем последните 3 месеца инфлацията е от порядъка на 7,5%, само че следва нарастване до края на годината от една страна, поради растежа на цените на суровините. И въпреки това, след нарастването на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година, напълно естествено е тези пари да се прелеят в директно ползване, т.е. покупка на такива артикули като самун, захар, брашно и олио и питателните артикули, напълно естествено е да нарастнат изпреварващо.
Това обаче няма ли да спъне България по пътя й към Еврозоната, увеличението на инфлацията?
Дай Боже, дай Боже да я спъне, само че няма да е единствено това. Ако погледнете малко обратно във времето, не можем да се впишем в така наречен конвергентни критерии, тъй като когато се прави оценка конвергенцията не се гледа моментно положение, а се гледа интервал обратно във времето. Така че ние сега не покриваме този аршин. Вторият проблем е с бюджетния недостиг. Както виждате от предложенията на Министерство на финансите се вижда едно по този начин меко казано терзание, и опити да се събира колкото се може повече като доходи, точно затова, че ние към края на годината с тези темпове на събираемост не можем да подсигурим бюджетния недостиг, който е под прага избран от Маастрихстките критерии. И по тази причина казусът не е единствено с инфлацията.
Реалистичен и стопански оневинен ли е растеж от 153 лева или близо 20% по отношение на сегашния размер от 780 лева за минималната работна заплата?
Напълно оневинен откъдето и да го погледнете, тъй като първото, което би трябвало да кажем е, че дребната потребителска кошница или това, което е належащо за прехрана на живота нарастна с близо 20% за една година.
И когато влезе в действие тази минимална работна заплата от 1 януари идната година, животът ще е още по-скъп. И второто е, че до момента минималната работна заплата, т.е. предходната въз основата на която дефинираме този растеж беше определяна чисто административно. Тоест, това беше обект на пазарлък в така наречен тристранка, нямаше някакви съответни стопански знаци. И заради тази причина минималната заплата много изоставаше от това, което е належащо за прехрана на живота. Ако извършите параленост с това, което е належащо, с цел да може да си покривате належащо присъщите разноски, ще видите пагубна разлика даже и след нарастването. КНСБ излезе с една статистика, съгласно която, с цел да може едночленно домакинство да си покрива разноските за прехрана му е нужна заплата от порядъка на 1804 лева, т.е. това, което ще получим като минимална заплата ще бъде към половината от нужните разноски за прехрана на живота.
Това значи обезценка значи, в случай че имате физически актив, значи един компютър, извинявайте, който в случай че решите да го амортизирате примерно с 1% на година, той след известно време ще стане за изхвърляне, а вие няма да имате задоволително начислени разноски за прехрана, тъй че да можете да си купите нов. Същото нещо е и с хората, само че тъй като хората търсят някакви различни разновидности за оцеляване и някак този запас непрекъснато бива мачкан, което в действителност се назовава употреба.
Предлагам ви да поговорим за новия механизъм за установяване на минималната работна заплата. Той беше признат в последния работен ден на 48-то Народно заседание - според наредбите в Кодекса на труда минималната заплата за страната за идната календарна година се дефинира в размер 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца. Размерът на възнаграждението включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година. Решението, господин Сарийски беше посрещнато с неодобрение през м. февруари, както от работодателските организации, по този начин и от синдикатите. Сред експертите пък имаше и подозрения до каква степен механизмът фактически може да се приложи у нас. Как вие приемате тази формула?
Първо, да кажем, че това за което споменахте, че Народното събрание приема тази конструкция, този механизъм за установяване на минималната заплата в тази ситуация Народното събрание е нещо като пощенска кутия, тъй като механизмът за установяване на минимални работни заплати беше избран на европейско равнище с една Директива 2041 от 2022 година и там в параграф 28 са записани механизмите. Те са три вероятни други възможности, по които вие би трябвало да определяте във всяка обособена страна. И в действителност, това, което правеше Народното събрание беше да изтегли една от трите клечи. Прави ми усещане обаче, че някак е говореше главно за това дали да минем към % от медианата - 60% от медианата или 50% от междинната.
Един от инструментите, който беше препоръчан в Директивата, беше да вземете належащо присъщи разноски, т.е. съществени артикули и услуги, които използва всеки човек, тъй като това е ролята на минималната работна заплата да може да ви покрие тъкмо разноските без които не можете. И в действителност, в случай че бяхме минали към този режим за установяване на минимална работна заплата щяхме да решим един доста сериозен проблем, против който апропо, работодателите роптаят и то с право. Вижте какво се получава вдигайки минималната работна заплата вие увеличавате и междинната работна заплата. И идната година, когато смятате отново 50% от междинната работна заплата, отново автоматизирано ще би трябвало да увеличавате, увеличавате, увеличавате, т.е. това е като един режим на автоиндукция. Това е първият проблем, с който работодателите не са съгласни. Вторият проблем, с който пък синдикатите не са съгласни, е че при този механизъм на установяване на заплатата не вършим връзка сред разноските за прехрана. Тоест и от едната и от другата страна виждаме нещо, което е тотално несъответстващо.
И вместо Народното събрание да вземе решение, което да стъпи върху тази база за която приказваме - належащо присъщи разноски, Народното събрание реши да мине с един компромис. И втория огромен проблем е, апропо споменахте тристранката, бих споделил, че работата на тристранката е меко казано компромисна. Защото един от огромните проблеми с минималната работна заплата е, че тя е доста друга за другите сектори. Само направете параленост, в случай че бяхте IT, минималната работна заплата щеше да бъде към 20% от междинната, т.е. колкото и да я усилват, нямаше да има никакво значение за работещите в този отрасъл. Докато при хотелите и заведенията за хранене там става дума за за 78%.
За туристическия отрасъл ще бъде най-пагубно.
Пагубно за работодателите.
За работодателите, да.
Защото не обичат да заплащат, тъкмо по този начин. Но в действителност там е доста дълга тематика, обособен е въпросът доколко обезпечаването е на база действителни приходи, настрана е структурата на приходите. Много дълга тематика и в действителност, по-добре да не навлизаме в нея. Проблемът е, че когато нямате диференцирано възнаграждение на обособените сектори и на обособените райони се минава към един режим на уравниловка, която визира едни сектори и едни райони, а други не. Ето, да вземем за пример в София междинната работна заплата е близо 3 пъти по-висока от тази, която е минимална. Докато, в случай че вземете примерно Видин, Монтана, Хасково и така нататък, там е от порядъка минималната работна заплата 70-72% от междинната за района.
Да, само че минималната работна заплата ще стане близка до междинната в области, за които говорите и вие. Те не са малко тези области.
През 2020 година още имаше едно авансово съглашение в тристранката да се премине към режим на диференцирано установяване на минималните заплати, само че както виждаме до ден-днешен, това нещо не се случи. А срокът беше началото на 2021 година, а ето към този момент 2024 чука на вратата, само че за такова нещо даже не се приказва, което би било доста дейно и в доста страни се прави. Всъщност определяте една базова работна заплата, която ви е за страната и оттова слагате надбавка да речем лондонска, бирмингамска и каквато се сетите, тъй като е обикновено, когато живеете в метрополията, в огромен град, в бизнес центъра, вашите разноски за прехрана да са по-високи от междинните за страната и противоположното. Та този механизъм би бил доста по-адекватен, само че не виждаме стъпки в тази посока. И по тази причина в действителност единственото, което вършим с тази минимална заплата е да задълбаваме казуса, а не да го решаваме.
Икономически целесъобразно ли е минималната работна заплата да бъда 933 лева Според доцент Сарийски това е целесъобразно, би трябвало да се случи, даже повече. Може би тъй като действителността е скъпа и ще става все по-скъпа, нали доцент Сарийски?
И да и не. Ще ви кажа за какво. От една страна, с цел да можете да осигурите издръжката на живота в действителност заплатата би трябвало да бъде по-висока. Говорихме за тези 1800 лева, които са бруто. Но въпреки това, в случай че увеличите заплатата прекалено, това значи напън върху разноските на работодателите за труд. А има предприятия, които работят при ниски маржове на облага. И в действителност тук опираме до систематичния проблем. Ако мога да направя един паралел, казусът е почти като с производството на електрическа енергия. В момента да речем, спорим за това дали да затворим въглищните електроцентрали, които обезпечават евтина и налична сила и така нататък или да не ги затворим. Ако не ги затворим, рано или късно ще се надигнем пред казуса с въглеродните излъчвания, зелени покупко-продажби и тъй наречените Тоест, ние сме в един стадий, в който можем малко да поотложим затварянето на тези централи, само че рано или късно това ще се случи.
Къде обаче е същинският проблем? Ами казусът е ликвидирането на четирите блока на АЕЦ “Козлодуй ", тъй като в случай че тези блокове работеха, в този момент тази алтернатива нямаше да стои пред нас. Но както виждате спорът е сега за въглищните централи и никой не търси отговорност на тези, които ни докараха до там да вършим този избор. Същото нещо е и със заплатите. Ние от десетилетия вършим стопанска система на ниските приходи, ниските заплати, ниските маржове на облага и така нататък Икономисваме от разноски за труд и в този момент, когато сме изправени пред нуждата, по какъв начин да го кажем, конвергенцията на цените. Даже има цени, които са много по-високи от средноевропейските да би трябвало да бъдат увеличени заплатите, с цел да могат да догонват цените.
Сега обаче ние не можем да го създадем, поради особената конструкция на добавената стойност. Ние се превърнахме в стопанска система, която създава, извинявайте за израза, само че салфетки и мръсни чаршафи и борци с предишното, нищо друго. Ами няма по какъв начин да може да подсигурите по-висока заплата в случай, че нямате добавена стойност. Не на последно място тук значително виновност има и самия бизнес, самите бизнесмени, тъй като с цел да може да осигурите съответна заплата, би трябвало да произвеждате приключен артикул. А българският бизнес, най-малко голямата част от него някак се помири с ситуацията си на ниските нива на веригата на добавена стойност, където работите почти на ишлеме - произвеждате първични материали, полуфабрикати, заготовки и така нататък
И в случай че се замислим с вас какъв брой предприятия съществуваха и какъв брой бяха закрити.
Най-добре да се замислим какъв брой артикули, в случай че ви вдигнат в този момент заплатата с 20% какъв брой артикули ще можете да си купите “Произведено в България " и елементарно може да си дадете отговор на въпроса, за какво нямаме съответни облаги, от които да могат да дойдат и по-високите разноски за труд, т.е. повдигането на заплатите. Проблемът е систематичен, че ние сме в така наречен “капан на междинните приходи ", дано по този начин да го назовем, просто в стопанската система е признато, въпреки че огромна част от слушателите съм сигурен, че сега роптаят и споделят, че приходите им са под междинните и това е по този начин. Проблем е, че стопанската система навлизайки в клопката на междинните приходи няма лостове, няма механизми с които да може да прескочи този капан и да излезе от горната страна. Тоест, да се трансформира в една страна, която създава артикули с висока добавена стойност, като да речем Германия, Франция, Нидерландия и така нататък
И още един проблем, че сега навлизаме в един интервал, в който тези скокове ще стават все по-трудни. Докато една Румъния съумя да речем, с помощта на това, че съумяха да привлекат ефикасни вложения, за разлика от България, румънците много деликатно си преценяваха какви вложения да притеглят и какви не. И това докара предприятия, които произвеждаха приключен артикул. Това докара до смяна настройките на бизнесмените и надлежно произвеждане на румънски телефони, хладилници, тв приемници и така нататък
Можете да видите, има верига, която е румънска от която пазарят българските жители и от която можете да си купите тъкмо такива румънски артикули. Българският аналог на българска верига, която да предлага там своите артикули, които са създадени тук в България, към момента няма и няма и да има. Та това е казусът с определянето на минималната заплата. Достигаме в един миг, в който сме по този начин да се каже балансираме на острието на бръснача, само че това е положение, което не може да продължава дълго.
Нека с вас разясняваме, в случай че минималната работна заплата стане 933 лева, нарастването към този момент е реалност, по какъв начин това ще се отрази в кратковременен и надлежно в дълготраен проект?
За дълготраен ми е мъчно да кажа, тъй като увеличавайки минималната работна заплата, не значи, че тези пари, които ще получат повече работещите като връхнина, незабавно ще бъдат налети на пазара. Тоест, това ще значи по-високо потребителско търсене и по-високи цени. И в действителност, този резултат от повдигането на минималната работна заплата доста бързо ще бъде изконсумиран. Проблемът е обаче, че тези хора, които ще получат нарастване на минималната си заплата, няма да отидат да си купуват тв приемници, хладилници и така нататък, те ще си купуват стоките с които живеят - храна, лекарства и така нататък, т.е. цените на тези артикули ще се усилят и те са тези, които изпреварващо нарастваха. И още една вметка, в случай че желаете да извършите съпоставяне, сред да речем България, Германия, Австрия и така нататък ще видите, че за доста артикули, в това число да речем като мляко, олио и други, там цените са по-евтини. До скоро имаше един уебсайт, който беше foodprice.bg на който можеше да извършите съпоставяне, като чукнете българска стока и да видите какъв брой е тази стока в Германия, Франция, Австрия, Гърция и така нататък Сега като чукнете тези бутони не излиза безусловно нищо, просто данните бяха скрити, с цел да не можем да виждаме какъв брой е мизерно ситуацията в България.
Г-н Сарийски, забавни данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване, които демонстрират къде се намираме ние по отношение на останалите страни по минимална работна заплата. Можете да предположите, ние сме на дъното на тази ранглиста. На първо място са французите, Франция с 13,80 $ на час, равнище, което е достигнато през месец май. И въпросът ми е можем ли да ги достигнем ние тези французи?
Нивото до което е достигнала Франция е резултат от една битка, която продължава близо 200 години, в случай че не и повече и то кървава битка. При нас, бидейки в обстановката, в която се събира една тристранна комисия, заседава, взима пожелателни решения и след това част от тях не се извършват. Споменахме доскоро това за въвеждането на диференцирани ставки за минималната работна заплата. Във Франция, в случай че се върнем, да речем някъде края на XVIII началото на XIX век, там може да видите за каква върла употреба е ставало дума. Не знам дали знаят вашите слушатели, само че примерно трудовата брошура е въведена във Франция 1803 година Ама не, с цел да ви пази правата, а с цел да може, в случай че създавате проблеми, в случай че участвате в някакви протестни протестни дейности, просто работодателя да ви го запише това в книжката и другия, който желае да ви наеме по-късно, тъй като той ще ви изгони рано или късно, да знае, че вие сте проблематичен.
В момента сме навръх това състояние и в България. Регионите, за които загатнах, това са полуобезлюдени райони в които има така наречен монопсония, т.е. там работодателите са един стеснен брой хора, които вечер сядат и си приказват и имат тъкмо такива регистри, за които приказваме и сега, в който някой служащ стартира да основава проблеми той не може да си откри въобще работа в района. Така че това е повода, окупирането на тези райони от един дребен кръг, дано да ги назовем предприемачи, които оферират работни места, де факто води до картелирането на този пазар. И в действителност, това е едната от аргументите да имаме толкоз голяма бездна сред възнагражденията в огромните обитаеми места и в полуобезлюдените региони.
Като си приказваме за това по какъв начин ще достигнем Франция - за това е належащо първо, да имате съответна регулация, което е невероятно с лозунгите, които слушаме, че страната е неприятен собственик и че бизнеса не можел да диша. Добре, да де, но когато бизнесът бъде оставен да диша на независимост, той нормално издишва целия О2 и не оставя безусловно нищо за служащите. Това е обстановката, която следим в дребните обитаеми места.
И на второ място, с цел да може това нещо да се случи, би трябвало да имате съответна регулаторна рамка, която да пази правата както на едната, по този начин и на другата страна. А за жалост, в България това нещо също го няма и огромна част от бизнесите, в това число да речем търговията на дребно, бяха превърнати в ловно поле на един стеснен кръг от свръхголеми, от мастодонти, които диктуват изискванията, и в които не може да се приказва въобще за пазарна конкуренция. Тоест, ние имаме един сякаш свободен пазар на който последното свободно нещо са цените. Имайки тези проблеми, не можем да преминем към съответно заплащане на труда и почтени условия за труд, и надлежно стандарт на живот без да решим тези проблеми, за които загатнах доскоро.
Нека споменем въпреки всичко, че България изпреварва членки на Еврозоната, това са Естония, Словакия и Латвия, по обясними аргументи, може би. Те разликите не са доста, за 10 лева и 78 ст. при нас в България, до сходни суми и там, стотинки е разликата.
Най-адекватното съпоставяне е да видите брутния вътрешен артикул на човек от популацията по общоприета покупателна дарба. Тоест, може да видите човек във физически размер какво създава, в България от порядъка на 56-58% по последна статистика, до момента в който Балтийските републики са някъде с към 1/3 по-високи индикатори от България, в това число и Румъния. Румъния е с близо 1/2 по-добър индикатор от нашия, та това е меродавното, с парите, които получавате, какво можете да си купите в магазина, това е съответният индикатор.
Ако минималната работна заплата стане 933 лева, това по какъв начин ще се отрази на инфлацията?
Ами несъмнено, ще я форсира. Ние сега се радваме на един интервал на релативно успокоение. Ако погледнем последните 3 месеца инфлацията е от порядъка на 7,5%, само че следва нарастване до края на годината от една страна, поради растежа на цените на суровините. И въпреки това, след нарастването на минималната работна заплата от 1 януари 2024 година, напълно естествено е тези пари да се прелеят в директно ползване, т.е. покупка на такива артикули като самун, захар, брашно и олио и питателните артикули, напълно естествено е да нарастнат изпреварващо.
Това обаче няма ли да спъне България по пътя й към Еврозоната, увеличението на инфлацията?
Дай Боже, дай Боже да я спъне, само че няма да е единствено това. Ако погледнете малко обратно във времето, не можем да се впишем в така наречен конвергентни критерии, тъй като когато се прави оценка конвергенцията не се гледа моментно положение, а се гледа интервал обратно във времето. Така че ние сега не покриваме този аршин. Вторият проблем е с бюджетния недостиг. Както виждате от предложенията на Министерство на финансите се вижда едно по този начин меко казано терзание, и опити да се събира колкото се може повече като доходи, точно затова, че ние към края на годината с тези темпове на събираемост не можем да подсигурим бюджетния недостиг, който е под прага избран от Маастрихстките критерии. И по тази причина казусът не е единствено с инфлацията.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ