Климатичните рискове ще струват 4,8 трлн. долара на Г-7 до 2050 г.
Икономиките на страните от Г-7 ще губят средногодишно към 8,5% от брутният си вътрешен артикул до 2050 година, което ще докара до общи загуби от 4,8 трлн. $., в случай че техните водачи не подхващат по-амбициозни дейности в борбата против климатичните промени. Това демонстрира проучване на „ Oĸcфaм “ и швейцарския институт Ре.
От „ Оксфам “ означават, че тези загуби са на база на прогнозата, че температурите ще се покачат с 2,6 градуса и че те са два пъти по-големи в сравнение с междинното икономическо стесняване на седемте най-развити стопански системи от 4,2%, записано по време на пандемията. Макар че се чака стопанските системи да се възстановят от краткосрочните резултати на пандемията, следствията от промените в климата ще се усещат всяка година.
От института Ре са основали модел за пресмятане на вредите върху стопанските системи от климатичните промени на база постепенни и хронични климатични опасности, измежду които повишението на морското ниво, спад на продуктивността на селското стопанство и въздействието на климата върху човешкото здраве.
За Г-7 прогнозите са надлежно – спад на брутния вътрешен артикул на Италия – с 11,4%, Франция - с 10%, Япония – 9,1%, Германия – с 8,3%, Съединени американски щати – 7,2%, Канада – 6,9% и Англия – 6,5%
В прочуването са оценени общо 48 страни, като при доста от тях загубите до 2050 година ще бъдат даже по-тежки от тези на страните от Г-7. Според проучването Филипините може да изгубят 35% от стопанската система си, а Индия – 27%. За Австралия, Южна Африка и Южна Корея се предвижда загуба от 12,5%, 17,8% и 9,7%.
Най-тежки ще бъдат вредите в страните с ниски приходи. Според скорошно прочуване на Световната банка, сред 32 млн. и 132 млн. души ще изпаднат в последна беднотия до 2030 година вследствие на климатичните промени.
„ Икономическият мотив за климатични дейности е явен –правителствата на страните от Г-7 би трябвало да подхващат фрапантни ограничения в границите на идващите 9 години, с цел да понижат излъчванията и да усилят финансирането в бранша “, разяснява Макс Лоусън от „ Оксфам “.
„ Икономическите проблеми на Г-7 са единствено върха на айсберга – в по-бедните елементи на света ще има нарастване на смъртността, глада и бедността вследствие на рисковите климатични промени. Тази година може да бъде превратна точка, в случай че държавните управления се оправят с предизвикването да основат по-безопасна и по-жизнена планета за всички “, добави той.
Всички държавни управления от Г-7 показаха нови климатични цели преди срещата на върха на Организация на обединените нации за климата COP26, която ще се организира в Обединеното кралство през ноември. Повечето от тях обаче са незадоволителни за постигането на задачата на Парижкото съглашение за климата, а точно да лимитират въглеродните си излъчвания, тъй че повишението на температурата на планетата да остане „ много под “ 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища и да продължат напъните за ограничение на повишението на температурата с 1,5 градуса по Целзий.
От „ Оксфам “ означават, че тези загуби са на база на прогнозата, че температурите ще се покачат с 2,6 градуса и че те са два пъти по-големи в сравнение с междинното икономическо стесняване на седемте най-развити стопански системи от 4,2%, записано по време на пандемията. Макар че се чака стопанските системи да се възстановят от краткосрочните резултати на пандемията, следствията от промените в климата ще се усещат всяка година.
От института Ре са основали модел за пресмятане на вредите върху стопанските системи от климатичните промени на база постепенни и хронични климатични опасности, измежду които повишението на морското ниво, спад на продуктивността на селското стопанство и въздействието на климата върху човешкото здраве.
За Г-7 прогнозите са надлежно – спад на брутния вътрешен артикул на Италия – с 11,4%, Франция - с 10%, Япония – 9,1%, Германия – с 8,3%, Съединени американски щати – 7,2%, Канада – 6,9% и Англия – 6,5%
В прочуването са оценени общо 48 страни, като при доста от тях загубите до 2050 година ще бъдат даже по-тежки от тези на страните от Г-7. Според проучването Филипините може да изгубят 35% от стопанската система си, а Индия – 27%. За Австралия, Южна Африка и Южна Корея се предвижда загуба от 12,5%, 17,8% и 9,7%.
Най-тежки ще бъдат вредите в страните с ниски приходи. Според скорошно прочуване на Световната банка, сред 32 млн. и 132 млн. души ще изпаднат в последна беднотия до 2030 година вследствие на климатичните промени.
„ Икономическият мотив за климатични дейности е явен –правителствата на страните от Г-7 би трябвало да подхващат фрапантни ограничения в границите на идващите 9 години, с цел да понижат излъчванията и да усилят финансирането в бранша “, разяснява Макс Лоусън от „ Оксфам “.
„ Икономическите проблеми на Г-7 са единствено върха на айсберга – в по-бедните елементи на света ще има нарастване на смъртността, глада и бедността вследствие на рисковите климатични промени. Тази година може да бъде превратна точка, в случай че държавните управления се оправят с предизвикването да основат по-безопасна и по-жизнена планета за всички “, добави той.
Всички държавни управления от Г-7 показаха нови климатични цели преди срещата на върха на Организация на обединените нации за климата COP26, която ще се организира в Обединеното кралство през ноември. Повечето от тях обаче са незадоволителни за постигането на задачата на Парижкото съглашение за климата, а точно да лимитират въглеродните си излъчвания, тъй че повишението на температурата на планетата да остане „ много под “ 2 градуса по Целзий над прединдустриалните равнища и да продължат напъните за ограничение на повишението на температурата с 1,5 градуса по Целзий.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ