Икономиката в България носи последиците от 3-годишната политическа криза, но

Икономиката в България носи последствията от 3-годишната политическа рецесия, само че към момента се оправяме, към момента сме в напредък, към момента отчитаме положителни резултати. Добрите стопански индикатори, основани в последните 10 години, както и производството, туризмът и земеделието са факторите, които оказват положително въздействие за развиването на стопанската система. Но скоро време няма да е тъкмо по този начин поради това, което виждаме като политика в обществените финанси, идния план на бюджет, поради на това, че никой не приказва все още за дълготрайни политики, което е доста значимо. Това сподели в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ Даниела Везиева – някогашен министър на стопанската система, в този момент член на Стратегическия институт за национални политики и хрумвания (СИНПИ).

Според нея в проектобюджета за 2025 година няма никакви изненади. Разходната част е висока, само че има аргументи това да е по този начин. " Когато сме непрестанно в тази фаза на популизма, т.е. с предизборни акции, това се отразява действително и върху решенията на депутатите, и върху служебния проектобюджет. А и служебният кабинет като подобен няма по какъв начин да създаде нови политики и нова конструкция на бюджет. Ето за какво виждаме една съвсем неуместна обстановка, в която е този бюджет, “ изясни Даниела Везиева.

В приходната част на проектобюджета са заложени ограничения, които няма да доведат до това действително нарастване, добави тя и изясни, че увеличението на капитала на ББР няма да донесе някакво значително увеличение в приходната част. " Това нарастване на налозите, на осигуровките и така нататък не е вярна стъпка тъкмо в този миг, тъй като ние нямаме друга, нова, реформирана конструкция на бюджета. Липсват всевъзможни политики – ние имаме едни цифри в приходната и една цифри в разходната част. “

По думите й не би следвало автоматизирано да се качва минималната работна заплата и приходите да се индексират автоматизирано, тъй като това не е обвързвано с продуктивността на труда, т.е. против това нарастване, ние нямаме добавена стойност. " Публичните ни финанси би трябвало да са ориентирани в посока на това, какви вложения могат да привлекат, по какъв начин да увеличим експорта и по какъв начин в действителност приходите да нарастват на съгласно продуктивността, “ уточни още специалистът и добави, че е добре да се налеят малко пари в дребния и междинния бизнес през това да има примерно нулева ставка за реинвестиране на облагата.

Даниела Везиева добави още, че влизането ни в Шенген в този миг чисто стопански ще даде добър подтик по повод и на логистиката, на туризма и на доста от икономическите браншове, само че подсети, че влизаме в миг, в който светът е застрашен от войни, което напълно трансформира типа на Шенген като свободно място за търговия, за придвижване на артикули и на услуги.