Икономиката на страните от еврозоната продължава да отчита скромен растеж.

Икономиката на страните от еврозоната продължава да регистрира непретенциозен напредък. Разширените данни на Евростат демонстрират, че за третото тримесечие брутният вътрешен артикул (БВП) на валутния съюз се е покачил с 0.2% спрямо предходното, а на годишна база - с 1.2%. Данните са непроменени както във връзка с флаш числата, които излязоха преди две седмици, по този начин и по отношение на резултатите от предишното тримесечие. За цялата европейска стопанска система растежът е 0.3% на тримесечна и 1.3% на годишна база.

Най-притеснителните вести още веднъж пристигнаха от Германия, която е най-голямата стопанска система и в еврозоната, и в целия Европейския съюз. През третото тримесечие страната е избегнала рецесията, като изненадващо регистрира растеж 0.1%. На процедура обаче тя стагнира, откакто през предходното стопанската система се сви с 0.2%. В основата на символичния растеж са потребителските разноски, които компенсират проблемите на промишлеността. Ръстът на годишна база е 0.5%, като се вземат поради сезонно изгладените данни.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Малко по-оптимистично е представянето на Франция, втората по величина стопанска система в еврозоната. На тримесечна база френският Брутният вътрешен продукт се е повишил с 0.3%, а на годишна – с 1.3%. Италия, трета по величина в еврозоната и съюза, се оттласква напълно леко от нулата и отбелязва растеж от 0.1% на тримесечна и 0.3% на годишна база.

Смесени вести от Източна Европа

Страните от Централна и Източна Европа, които през последните години са моторът на растежа на Европейски Съюз, в този момент демонстрират смесени сигнали. С най-силно показване продължава да бъде Унгария, където Брутният вътрешен продукт е повишен с 1.1% на тримесечна и 4.8% на годишна база, само че това е закъснение с 0.4 пр.п. по отношение на тримесечие по-рано. Забавяне се следи и в Полша, където растежът на годишна база към този момент е 4%, до момента в който преди две тримесечия беше 4.7%.

България е с третия максимален растеж – 3.7% на годишна база, само че с ангажимента, че доста от най-добре представящите се стопански системи към момента не са докладвали своите резултати. Липсват данни за Естония, Ирландия, Люксембург и Малта, които през последната година регистрират високи резултати.

Въпреки всичко

Европейската стопанска система продължава да има проблеми макар всички взети ограничения за възобновяване на растежа. Еврозоната да вземем за пример отбелязва алегорични растежи в миг, в който Европейската централна банка (ЕЦБ) постанова най-либералната си парична политика в историята, като продължава да смъква лихвите даже в случай че от години са в отрицателна територия. За момента няма ясни индикации дали тази политика ще бъде непокътната и от Кристин Лагард, която преди дни наследи публично Марио Драги на поста отпред на ЕЦБ.

Някои от хипотетичните проблеми на Европа могат да бъдат решени през идните месеци. Германската стопанска система да вземем за пример страда мощно от комерсиалната война сред Съединени американски щати и Китай, която съгласно икономистите се отразява на цялостния световен напредък. Съединени американски щати и Китай са пред частична договорка, която да реши по-големите въпроси пред двете страни и да постави завършек на протекционистката вълна в международната стопанска система.

На фона на останалите огромни играчи растежът на европейската стопанска система и тази на еврозоната наподобява още по-незначителен. За третото тримесечие Съединени американски щати отбелязва растеж от 1.9% на годишна база, а политиката на Федералния запас сега също е към събаряне на лихвите.