Ще издържи ли САЩ на икономическите заплахи?
Икономиката на Съединени американски щати се сблъска с провокации през тази година и в този момент е изправена пред цялост от евентуални рискове, които могат да доведат до по-голяма неустановеност.
Сред тях са опцията за по-широка стачка на автомобилните служащи, дълготрайно прекъсване на работата на държавното управление, обновяване на заплащанията по студентските заеми и повишение на цените на петрола. Поотделно всеки от тях може да няма доста влияние, само че в цялост те биха могли да съставляват по-голяма опасност, изключително в случай че стопанската система към този момент се охлажда заради нарасналите лихвени проценти.
Грегъри Дако, основен икономист в EY-Parthenon предвижда внезапно закъснение на икономическия напредък до 0.6% на годишна база през четвъртото тримесечие, което е по-малко от предстоящото повишаване с 3.5% през настоящото тримесечие. Икономистите на Goldman Sachs чакат растежът да се забави до 1.3% през идващото тримесечие спрямо 3.1% през третото.
Въпреки стъпката на Федералния запас за повишение на лихвените проценти за битка с инфлацията и закъснение на растежа, постоянните потребителски разноски и исторически ниската безработица предизвикват икономическата интензивност в Съединени американски щати през 2023 година За разлика от тях растежът в Европа и Китай сензитивно се забави.
Една от евентуалните стопански закани е по-мащабна и продължителна стачка на Обединените автомобилни служащи против трите детройтски автомобилни производителя. Очаква се тази стачка, почнала на 15 септември с близо 13,000 служащи, да има непретенциозно в началото влияние. Ако обаче се разшири, тя може да попречва производството на коли и да докара до повишение на цените им. Според Goldman Sachs по-широкообхватно прекъсване на работата може да докара до понижаване на икономическия напредък с 0.05 до 0.1 процентни пункта седмично.
Освен това на хоризонта може да се появи прекъсване на работата на държавното управление, в случай че Конгресът не успее да реализира съглашение за финансиране до края на септември. Това може да докара до освобождение от работа на държавните чиновници, които не са от първостепенно значение, което може да засегне до 800,000 души в цялата страна. Подобен сюжет евентуално ще докара до понижаване на разноските по време на прекъсването на работата.
Възобновяването на заплащанията по федералните студентски заеми на 1 октомври е друго евентуално предизвикателство. Това може да отклони към $100 милиарда от джобовете на американците през идната година, съгласно оценка на икономиста от Wells Fargo Тим Куинлан. Това обновяване бележи първия път, когато доста кредитополучатели ще извършат заплащания от март 2020 година, когато Министерството на образованието ги спря, с цел да облекчи финансовото влияние на Ковид-19.
И най-после, по-високите цени на петрола, при които цената на суровия нефт вид Брент е над $90 за барел, спрямо малко над $70 това лято, оказват спомагателен напън. По данни на Министерството на труда цените на бензина скочиха с 10.6% през август, което е най-голямото едномесечно нарастване от юни 2022 година насам. Тези нараснали енергийни разноски, дружно с заплащанията по студентски заеми, могат да повлияят на бюджетите на американците за дискреционни разноски.
В умозаключение, съчетаването на тези фактори – автомобилни стачки, евентуална опция за прекъсване на работата на държавното управление, обновяване на заплащанията по студентски заеми, повишение на цените на петрола и непрекъсната инфлация – основава цялост от опасности, които биха могли да повлияят на стопанската система, както означи ръководителят на Фед Джером Пауъл.
