Германия отчита икономически растеж през 2025 г. след две години рецесия
Икономиката на Германия е повишена с 0,2 на 100 през 2025 година, с което страната е избегнала трета поредна година на криза, заяви Федералната статистическа работа " Дестатис ", представена от ДПА.
Ръстът през 2025 година поставя завършек на интервал от две поредни години на стопански спад за най-голямата стопанска система в Европа. През 2023 Брутният вътрешен продукт на страната се намали с 0,9 на 100, а през 2024 година с 0,5 на 100.
Годишният растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) подхожда на прогнозата на анализатори, интервюирани от Ройтерс, които също чакаха нарастване от 0,2 на 100 през предходната година.
Основният мотор на икономическия напредък са разноските на семействата и на държавното управление, регистрира „ Дестатис “. В същото време износът продължава да понижава поради наложените от Съединени американски щати по-високите мита за импорт, повишаването на еврото и конкуренцията от Китай, а вложенията остават слаби, изключително в машини, съоръжение и строителство.
Секторът на промишленото произвеждане продължава да изпитва компликации, като добавената стойност понижава с 1,3 на 100 за трета поредна година, най-много поради спад в автомобилната промишленост, машиностроенето и химическата промишленост. Строителният бранш също записва спад от 3,6 на 100, като високите цени на строителните материали забавят жилищното строителство. За сметка на това гражданското строителство – пътища, жп линии и енергийни мрежи, отбелязва леко усъвършенстване.
Секторът на услугите демонстрира смесени резултати. Бизнес услугите, спортът и развлекателната промишленост означават спад, до момента в който търговията, превозът и някои действия в хотелиерството и ресторантьорството нарастват. Публичните услуги, образованието и опазването на здравето още веднъж усилват добавената стойност си, като способстват за стабилността на пазара на труда.
Разходите за извънредно ползване на семействата нарастват с 1,4 на 100, като максимален растеж има при опазването на здравето и подвижността, а държавните разноски се усилват с 1,5 на 100, главно за обществени услуги и опазване на здравето. Инвестициите остават слаби – общата закрепена финансова групировка спада с 0,5 на 100, като най-силно е понижението при машини и съоръжение (2,3 на сто) и при строителството (0,9 на сто).
Външната търговия е белязана от спад на износа с 0,3 на 100, до момента в който вносът на артикули и услуги се усилва с 3,6 на 100, воден от по-големия импорт на машини, електроника, фармацевтични артикули и храни. Броят на заетите лица остава постоянен на 46 млн., като растежът на работните места в производството и строителството се намалява, а нарастването идва основно от бранша на услугите. Държавният недостиг понижава до 2,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт, оставайки под прага от 3 на 100.
Първите предварителни данни за четвъртото тримесечие демонстрират растеж на Брутният вътрешен продукт с 0,2 на 100 по отношение на предходното тримесечие, като ревизирани данни ще бъдат оповестени на 25 февруари 2026 година
Ръстът през 2025 година поставя завършек на интервал от две поредни години на стопански спад за най-голямата стопанска система в Европа. През 2023 Брутният вътрешен продукт на страната се намали с 0,9 на 100, а през 2024 година с 0,5 на 100.
Годишният растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) подхожда на прогнозата на анализатори, интервюирани от Ройтерс, които също чакаха нарастване от 0,2 на 100 през предходната година.
Основният мотор на икономическия напредък са разноските на семействата и на държавното управление, регистрира „ Дестатис “. В същото време износът продължава да понижава поради наложените от Съединени американски щати по-високите мита за импорт, повишаването на еврото и конкуренцията от Китай, а вложенията остават слаби, изключително в машини, съоръжение и строителство.
Секторът на промишленото произвеждане продължава да изпитва компликации, като добавената стойност понижава с 1,3 на 100 за трета поредна година, най-много поради спад в автомобилната промишленост, машиностроенето и химическата промишленост. Строителният бранш също записва спад от 3,6 на 100, като високите цени на строителните материали забавят жилищното строителство. За сметка на това гражданското строителство – пътища, жп линии и енергийни мрежи, отбелязва леко усъвършенстване.
Секторът на услугите демонстрира смесени резултати. Бизнес услугите, спортът и развлекателната промишленост означават спад, до момента в който търговията, превозът и някои действия в хотелиерството и ресторантьорството нарастват. Публичните услуги, образованието и опазването на здравето още веднъж усилват добавената стойност си, като способстват за стабилността на пазара на труда.
Разходите за извънредно ползване на семействата нарастват с 1,4 на 100, като максимален растеж има при опазването на здравето и подвижността, а държавните разноски се усилват с 1,5 на 100, главно за обществени услуги и опазване на здравето. Инвестициите остават слаби – общата закрепена финансова групировка спада с 0,5 на 100, като най-силно е понижението при машини и съоръжение (2,3 на сто) и при строителството (0,9 на сто).
Външната търговия е белязана от спад на износа с 0,3 на 100, до момента в който вносът на артикули и услуги се усилва с 3,6 на 100, воден от по-големия импорт на машини, електроника, фармацевтични артикули и храни. Броят на заетите лица остава постоянен на 46 млн., като растежът на работните места в производството и строителството се намалява, а нарастването идва основно от бранша на услугите. Държавният недостиг понижава до 2,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт, оставайки под прага от 3 на 100.
Първите предварителни данни за четвъртото тримесечие демонстрират растеж на Брутният вътрешен продукт с 0,2 на 100 по отношение на предходното тримесечие, като ревизирани данни ще бъдат оповестени на 25 февруари 2026 година
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ