Еврозоната ще постигне умерен растеж през 2025-а, по оценка на Брюксел
Икономиката на еврозоната ще продължи умерения си напредък откакто е съумяла да преодолее по-успешно от упованията митническата рецесия, предизвикана от американския президент Доналд Тръмп, по оценка на Европейската комисия. В оповестената на 17 ноември есенна вероятност Брюксел отбелязва, че Брутният вътрешен продукт ще се усили с 1.3% през 2025 година, с 1.2% през 2026 година и с 1.4% през 2027 година. Това е усъвършенстване за тази година спрямо плануваните през май 0.9% посредством основно на скока в износа през първото полугодие преди предстоящото нарастване на митническите ставки, и леко намаляване за2026-а.
Инфлацията се чака да бъде 2.1% през 2025 година, както беше планувано и в пролетната вероятност, и би трябвало да се задържи покрай целевите 2% годишно на Европейската централна банка през идващите две години. Експертите на Европейска комисия обаче предизвестиха, че цената за 2027 година, която подхожда на този целеви параметър, включва прогресивен резултат от нова система за ценообразуване на въглеродните излъчвания, която държавните управления и законодателите желаят да отсрочат.
„ Дори в неподходяща среда стопанската система на Европейски Съюз продължава да нараства “, разяснява еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. И добави, че по отношение на предизвикателния външен подтекст, „ блокът би трябвало да предприеме решителни дейности, с цел да отключи вътрешния напредък. “
Есенните прогнози на Брюксел са по-ведри от предвижданията на Европейската централна банка и Международния валутен фонд, като политиците в района звучат все по-оптимистично за идващите месеци, като най-лошият сюжет за търговията като че ли е изнемощял, а инфлацията към този момент е под надзор наоколо до 2 %.
Комисията съобщи, че регистрираното „ преизпълнение “ е обусловено от скока в износа преди митата при започване на годината, макар че вложенията също имат принос. Независимо от нестабилния световен декор, по-високите разноски на държавните управления, частното ползване и стегнатият пазар на труда би трябвало да поддържат растежа, се показва в отчета.
Брутният вътрешен продукт в 20-членния валутен блок, в който ще влезе и България на 1 януари, се е нараснало с 0.2% през третото тримесечие по отношение на второто, макар че систематизираните данни са прикрили вариациите в района. Испания и Франция са постигнали растеж, надлежно с 0.6% и 0.5%, Германия и Италия са стагнирали. По оценка на Европейска комисия, тази разлика ще се стесни, като растежът на Испания ще се забави до 2.3% през идната година от 2.9% през 2025 година, до момента в който трите най-големи стопански системи набират инерция.
Германия се бори да се отърси от двете години на спад през нестабилната 2025-а. Макар че беше подтиквана от възходящия експорт при започване на годината, последващият поврат оказа низходящо въздействие. Планът на канцлера Фридрих Мерц да похарчи стотици милиарди евро за инфраструктура и защита би трябвало да помогне за ускорение на растежа до 1.2% както през 2026 година, по този начин и през 2027 година, по отношение на 0.2% тази година.
Междувременно, бюджетът на Франция среща съществени трудности поради политическите турбуленции. Създадената неустановеност се чака да окаже напън върху брутния вътрешен артикул през идната година, макар че към момента се чака да нарасне с 0.9% по отношение на 0.7% през 2025 година, заяви Брюксел.
Парични стратези на ЕЦБ също по този начин популяризират устойчивостта на стопанската система към проблеми от всевъзможен темперамент, в това число американските мита и войната в Украйна. Повечето не виждат нужда от понижаване на лихвените проценти под настоящето им равнище от 2%, в случай че не се случи различен потрес. Европейска комисия пък, наподобява значително съгласна с тази позиция, наричайки рисковете за инфлацията „ като цяло уравновесени “, като в същото време предизвестява, че вероятностите за напредък „ остават обект на висока неустановеност, като доминират опасности от спад “.
Следващата партида от прогнози на ЕЦБ, които би трябвало да бъдат оповестени на идващото публично заседание на Управителния съвет за установяване на паричната политика на 18 декември, ще бъдат следени деликатно за оценките на инфлацията. Това би могло да разпали още веднъж полемиките за по-нататъшно понижаване на лихвените проценти, след досегашните осем.
Девет страни от еврозоната: Германия, Франция, Белгия, Австрия, Финландия, Словакия, Естония, Латвия и България, ще продължат да надвишават заложения в Пакта за непоклатимост и напредък таван на бюджетния недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт до 2027-а.
За Германия той ще е малко над 3% през тази година, 4% през идната и към 3.8% през 2027-а. Очакванията за Франция са за бюджетен дефицит от 6% през 2025-а, 5% през 2026-а и съвсем 6% през 2027-а. Белгия ще е с недостиг над 6% през 2027-а, за Австрия и Финландия той ще се задържи стабилно над 4 %. Бюджетният дефицит на Словакия ще клони стабилно към 6% от Брутният вътрешен продукт, на Естония ще е над 4%, на Латвия ще доближи съвсем 5% през 2027-а, а на България ще надвиши 4% през 2027 година.
Планираното закъснение на системата за ценообразуване на въглеродните излъчвания ETS2, която съгласно Брюксел ще увеличи разноските за сила на потребителите с 3% през 2027 година, в случай че не бъде отсрочена, усилва тези опасности.
Що се отнася до фискалните вероятности, комисията планува груповия бюджетен недостиг на еврозоната да се усили до 3.4% през 2027 година от 3,.% през 2024 година, частично заради увеличение на разноските за защита. Това би качило дълговото задължение до малко над 90% от Брутният вътрешен продукт след две години.
