Икономиката на еврозоната бележи скромен ръст въпреки търговската война
Икономиката на еврозоната означи лек напредък през второто тримесечие на годината макар несигурността, подбудена от пакета мита, натрапен от Съединените щати на 2 април, пише .
Брутният вътрешен артикул (БВП) на страните от валутния съюз набъбна с 0,1 % по отношение на предходното тримесечие, надминавайки леко упованията на анализаторите, които предвидиха нулев растеж.
Резултатът като цяло е позитивен и подсказва, че стопанската система до този миг е устояла както на резултатите от комерсиалната война, водена от американския президент Доналд Тръмп, по този начин и на последствията от предварителното депозиране на артикули преди въвеждането на митата, което увеличи икономическите индикатори през първото тримесечие.
Германия и Италия, двете огромни индустриални стопански системи в еврозоната, се показаха по-слабо, като Брутният вътрешен продукт и на двете страни се сви с 0,1 % на тримесечна база. Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, съобщи, че това оставя дългострадалата немска стопанска система на нивото ѝ отпреди пандемията.
" Германия евентуално ще бъде наранена по-силно от другите огромни стопански системи от митата и ще продължи да изпитва усложнения през тази година, преди фискалният тласък да стартира да оказва позитивно влияние през 2026 година ", сподели тя.
Испания продължава да изпреварва останалите, като означи растеж от 0,7 % - най-високият измежду всички стопански системи в Европейския съюз.
Макар че икономическото показване на еврозоната надали може да се назова впечатляващо, то е задоволително устойчиво, с цел да разубеди Управителния съвет на Европейската централна банка от желанието да намали главния лихвен % през септември.
Въпреки това остава неразбираемо по какъв начин еврозоната ще реагира на 15-процентните мита, наложени от най-големия ѝ търговски сътрудник, Съединените щати, като част от комерсиалното съглашение, контрактувано от Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Шотландия.
Брутният вътрешен артикул (БВП) на страните от валутния съюз набъбна с 0,1 % по отношение на предходното тримесечие, надминавайки леко упованията на анализаторите, които предвидиха нулев растеж.
Резултатът като цяло е позитивен и подсказва, че стопанската система до този миг е устояла както на резултатите от комерсиалната война, водена от американския президент Доналд Тръмп, по този начин и на последствията от предварителното депозиране на артикули преди въвеждането на митата, което увеличи икономическите индикатори през първото тримесечие.
Германия и Италия, двете огромни индустриални стопански системи в еврозоната, се показаха по-слабо, като Брутният вътрешен продукт и на двете страни се сви с 0,1 % на тримесечна база. Франциска Палмас, старши икономист за Европа в Capital Economics, съобщи, че това оставя дългострадалата немска стопанска система на нивото ѝ отпреди пандемията.
" Германия евентуално ще бъде наранена по-силно от другите огромни стопански системи от митата и ще продължи да изпитва усложнения през тази година, преди фискалният тласък да стартира да оказва позитивно влияние през 2026 година ", сподели тя.
Испания продължава да изпреварва останалите, като означи растеж от 0,7 % - най-високият измежду всички стопански системи в Европейския съюз.
Макар че икономическото показване на еврозоната надали може да се назова впечатляващо, то е задоволително устойчиво, с цел да разубеди Управителния съвет на Европейската централна банка от желанието да намали главния лихвен % през септември.
Въпреки това остава неразбираемо по какъв начин еврозоната ще реагира на 15-процентните мита, наложени от най-големия ѝ търговски сътрудник, Съединените щати, като част от комерсиалното съглашение, контрактувано от Доналд Тръмп и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Шотландия.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ