БАН: Икономическият растеж леко ще се ускори
Икономическото развиване на страната следва трендовете в Европа и по света. Имаме закъснение на темповете на напредък, съпроводено с леко увеличение на инфлационния напън. Това разяснява за БГНЕС доцент доктор Виктор Йоцов, началник на екипа, който изготви годишния отчет на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Докладът изследва положението и развиването на националното стопанство през 2018 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект. Разгледани са главните браншове на стопанската система (реален, външен, фискален, паричен, банков) и е оценен пазара на труда. Разгледани са въпросите на финансовата децентрализация и на структурните промени, настъпили в стопанската система през последните години. Тази година фокусът е подложен върху структурните несъответствия и произлизащите от тях опасности за стопанската система.
Темпът на стопански напредък на Брутният вътрешен продукт понижава от 3.6% през 2017 година на 3.1% през 2018 година Въпреки забавянето, растежът остава над междинния за страните от Европейски Съюз, само че е измежду най-ниските всред новите страни-членки. Независимо от общо взето позитивните стопански вероятности, запазването на актуалните темпове на стопански напредък значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията в Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето.
ЗАПЛАТИ
Увеличенията на заплатите и усъвършенстваните упования на семействата оказват позитивно влияние върху частното ползване – потреблението на семействата се усилва с 6.3%, подкрепено от продължаващо повишаване на приходите, нарастване на заетостта и покачване на доверието на потребителите.
Ръстът на потреблението в обществения бранш също е по-силен, в сравнение с през предходните години, отразявайки основно повишаването на разноските за личен състав и прехрана.
ИНВЕСТИЦИИ
Инвестициите гладко се възвръщат – след спада от 6.6% през 2016 година, през 2017 година брутообразуването в главен капитал нараства с 3.2%, а през 2018 година се форсира до 6.5%. Нетният експорт, който допреди няколко години е главен мотор на растежа, към този момент е с негативен принос към общия напредък. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, по този начин и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху размерите на вноса, в това число и на потребителски артикули.
Затвърждава се наклонността от последните години на изтриване на разрива сред фактическия и евентуалния Брутният вътрешен продукт. Неблагоприятна констатация е, че постигнатият напредък към момента не може да се дефинира като приобщаващ и няма осезаемо влияние върху намаляването на бедността и икономическите и обществени неравенства. Равнищата на беднотия и неравноправие на приходите са най-високите в Европейски Съюз.
ДАНЪЦИ
Данъчната система, учредена на пропорционалното облагане на приходите, освен че не спомага за понижаване на неравенството в пазарните приходи, а даже спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на неналичието на преразпределителен резултат от пропорционалния подоходен налог, по този начин и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Най-важните провокации могат да се обобщят както следва: • По отношение на приходната част: ниска степен на преразпределение на Брутният вътрешен продукт от държавата; опазване на неподходящо съответствие сред директни и косвени данъци; отвод от въвеждане (или най-малко сериозна дискусия) на прогресивно данъчно облагане; опазване на единни и ниски данъчни размери за водещите данъчни приходи; сложна събираемост на приходите.
По отношение на разходната част: обществените разноски имат устойчива наклонност към повишаване без ясна връзка с икономическата и/или обществена ефективност; противоречие сред годишните промени в разноските и приходите на държавата; разходната част на бюджета (особено що се отнася до бюджета на общините) продължава да бъде пленник на конюнктурни политически ползи.
ПРЕПОРЪКИ
Препоръчителната политика в средносрочен и дълготраен проект е към опазване на фискалната непоклатимост, само че в това време би трябвало ясно да се съобщи, че стимулиращите растежа обществени разноски са вложения в обучение (подобряване на човешкия капитал – познания, схващане, умения), опазване на здравето (повишаване на продуктивността на труда и продължителността на живота в положително здраве) и икономическа инфраструктура.
Друга значима тенденция на промени за обезпечаване на устойчивото развиване на националната стопанска система ще изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Тези значими и структуроопределящи промени би трябвало да се извършат след деликатна „ оценка на въздействието “, защото е невероятно да се чака както позитивен фискален резултат, по този начин и дълготраен макроикономически резултат. В някои случаи може да се наложи да се избира сред краткотраен по-висок недостиг и дълготрайни резултати.
Във връзка с това е неотложно оценката на предстоящите действителни последствия (разходи, изгоди и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира по отговарящ метод. /БГНЕС
Докладът изследва положението и развиването на националното стопанство през 2018 година и показва планирани оценки за икономическото развиване в средносрочен проект. Разгледани са главните браншове на стопанската система (реален, външен, фискален, паричен, банков) и е оценен пазара на труда. Разгледани са въпросите на финансовата децентрализация и на структурните промени, настъпили в стопанската система през последните години. Тази година фокусът е подложен върху структурните несъответствия и произлизащите от тях опасности за стопанската система.
Темпът на стопански напредък на Брутният вътрешен продукт понижава от 3.6% през 2017 година на 3.1% през 2018 година Въпреки забавянето, растежът остава над междинния за страните от Европейски Съюз, само че е измежду най-ниските всред новите страни-членки. Независимо от общо взето позитивните стопански вероятности, запазването на актуалните темпове на стопански напредък значи, че доближаването със междинния приход на глава от популацията в Европейски Съюз остава надалеч в бъдещето.
ЗАПЛАТИ
Увеличенията на заплатите и усъвършенстваните упования на семействата оказват позитивно влияние върху частното ползване – потреблението на семействата се усилва с 6.3%, подкрепено от продължаващо повишаване на приходите, нарастване на заетостта и покачване на доверието на потребителите.
Ръстът на потреблението в обществения бранш също е по-силен, в сравнение с през предходните години, отразявайки основно повишаването на разноските за личен състав и прехрана.
ИНВЕСТИЦИИ
Инвестициите гладко се възвръщат – след спада от 6.6% през 2016 година, през 2017 година брутообразуването в главен капитал нараства с 3.2%, а през 2018 година се форсира до 6.5%. Нетният експорт, който допреди няколко години е главен мотор на растежа, към този момент е с негативен принос към общия напредък. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, по този начин и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху размерите на вноса, в това число и на потребителски артикули.
Затвърждава се наклонността от последните години на изтриване на разрива сред фактическия и евентуалния Брутният вътрешен продукт. Неблагоприятна констатация е, че постигнатият напредък към момента не може да се дефинира като приобщаващ и няма осезаемо влияние върху намаляването на бедността и икономическите и обществени неравенства. Равнищата на беднотия и неравноправие на приходите са най-високите в Европейски Съюз.
ДАНЪЦИ
Данъчната система, учредена на пропорционалното облагане на приходите, освен че не спомага за понижаване на неравенството в пазарните приходи, а даже спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на неналичието на преразпределителен резултат от пропорционалния подоходен налог, по този начин и на относително ниското ниво на разноските за обществена протекция и неналичието на механизъм за по-добро ориентиране и актуализиране на обществените прехвърляния към нуждаещите се.
ИКОНОМИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Най-важните провокации могат да се обобщят както следва: • По отношение на приходната част: ниска степен на преразпределение на Брутният вътрешен продукт от държавата; опазване на неподходящо съответствие сред директни и косвени данъци; отвод от въвеждане (или най-малко сериозна дискусия) на прогресивно данъчно облагане; опазване на единни и ниски данъчни размери за водещите данъчни приходи; сложна събираемост на приходите.
По отношение на разходната част: обществените разноски имат устойчива наклонност към повишаване без ясна връзка с икономическата и/или обществена ефективност; противоречие сред годишните промени в разноските и приходите на държавата; разходната част на бюджета (особено що се отнася до бюджета на общините) продължава да бъде пленник на конюнктурни политически ползи.
ПРЕПОРЪКИ
Препоръчителната политика в средносрочен и дълготраен проект е към опазване на фискалната непоклатимост, само че в това време би трябвало ясно да се съобщи, че стимулиращите растежа обществени разноски са вложения в обучение (подобряване на човешкия капитал – познания, схващане, умения), опазване на здравето (повишаване на продуктивността на труда и продължителността на живота в положително здраве) и икономическа инфраструктура.
Друга значима тенденция на промени за обезпечаване на устойчивото развиване на националната стопанска система ще изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Тези значими и структуроопределящи промени би трябвало да се извършат след деликатна „ оценка на въздействието “, защото е невероятно да се чака както позитивен фискален резултат, по този начин и дълготраен макроикономически резултат. В някои случаи може да се наложи да се избира сред краткотраен по-висок недостиг и дълготрайни резултати.
Във връзка с това е неотложно оценката на предстоящите действителни последствия (разходи, изгоди и преразпределителни ефекти) от предлаганите/действащите нормативни актове (закони, постановления, наредби и др.) да се регламентира и институционализира по отговарящ метод. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ