ЕК: Забавяне на икономическия растеж в България
Икономическият напредък на България се чака да се забави през втората половина на 2022 година и през 2023 година, преди отчасти да се възвърне през 2024 година. Това се споделя в есенните стопански прогнози на Европейската комисия за България.
Нарастването на цените и по-високите разноски по кредитирането се чака да оказват напън върху потреблението на семействата. Очаква се също по този начин закъснение на растежа на износа в отговор на отслабналото търсене от чужбина до края на 2023 година и следващо възобновяване през 2024 година. Засиленото асимилиране на средства от Европейски Съюз, най-много по Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз, се чака да поддържа съвкупните вложения. На фона на последователното закъснение на инфлацията се предвижда ускорение на растежа на брутния вътрешен артикул от 1,6 на 100 през 2023 година до 2,5 на 100 през 2024 година. Бюджетният недостиг се планува да нарасне до 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, когато се чака множеството ограничения за намаляване на резултата от високите цени на електрическата енергия да надделеят над по-големите доходи, а през 2023 година - да се намали до 2,6 на 100. Това са изводите за икономическото развиване на България през настоящата и идващите две години, залегнали в оповестените през днешния ден есенни стопански прогнози на Европейската комисия.
Предстои намаляване на вътрешното и външното търсене
През първата половина на 2022 година Брутният вътрешен продукт на България набъбна с 4 на 100 на годишна основа, подсилен от мощния експорт. Въпреки това високата инфлация оказа напън върху действителния наличен приход и докара до закъснение на тримесечния напредък в потреблението на семействата до 0,5 на 100 през първото тримесечие и 0,4 на 100 през второто тримесечие. След стесняване с 8,3 на 100 през 2021 година вложенията продължиха да понижават през първата половина на 2022 година, като строителството на нежилищни здания натежа върху съвкупните вложения. Очаква се годишното ниво от 15,6 % на хармонизирания показател на потребителските цени (HICP) през септември да е пикът, защото резултатът от покачването на цените на енергоносителите и питателните последователно отслабва.
Като цяло се чака повишаването на Брутният вътрешен продукт да се забави от 3,1 на 100 през 2022 година до 1,1 на 100 през 2023 година заради по-ниското вътрешно и външно търсене, след което да се форсира до 2,4 на 100 през 2024 година на фона на възстановяване на външните изискванията. Потребителските настройки се утежниха през третото тримесечие на 2022 година, което свидетелства за застоялост в потреблението на семействата до края на годината. Очаква се потреблението на семействата да остане едва през цялата 2023 година, а по-късно последователно да се увеличи през 2024 година с намаляването на инфлационния напън. Важен фактор, който евентуално ще докара до ограничение на частното търсене, са предстоящите по-високи лихви през идващите две години.
Предвижда се вложенията да се засилят заради по-високото асимилиране на средства от Европейски Съюз, в това число по Механизма за възобновяване и резистентност. Досегашното динамично повишаване на износа се чака да се забави доста през втората половина на 2022 година и през 2023 година, а по-късно да се форсира умерено през 2024 година, като в общи линии ще следва динамичността във външното търсене.
Развитието на пазара на труда е от основно значение за установяване на развиването на стопанската система
Пазарът на труда остана затегнат, със сезонно изгладена безработица от 4,6 на 100 през август. Номиналните заплати набъбнаха мощно при започване на годината, когато нормално се вършат актуализациите на заплатите. Това бе последвано от нарастване на заплатите в публичния бранш и бранша на услугите през второто тримесечие. Производителите в преработващата индустрия съумяха да се приспособят към мощното нарастване на заплатите, като резервираха заетостта съвсем непроменена, защото индустриалната интензивност се ускори. Като контрастност, високите заплати в бранша на услугите доведоха до по-високи разноски за труд. Очакваното закъснение и на вътрешното, и на външното търсене обаче се чака да потисне решенията за наемане на личен състав и да ограничи вероятно по-нататъшно бързо повишаване на заплатите. Очаква се заплатите да набъбнат с 9 на 100 през 2023 година и с 6,7 на 100 през 2024 година.
Инфлацията последователно ще се забавя
Годишната инфлация на потребителските цени ще се забави от 12,8 на 100 през 2022 година до 7,4 на 100 през 2023 година и по-късно ще се успокои до 3,2 на 100 през 2024 година. Тенденциите на пазара на труда допускат, че натискът върху цените в бранша на услугите евентуално ще докара до в допълнение ускорение на повишаването на цените до края на 2022 година, а по-късно последователно ще отслабне през 2023 година и 2024 година Инфлацията при цените на питателните артикули се чака последователно да се забави и ще бъде значим фактор за динамичността на цените при подкомпоненти като кетъринг услугите. За инфлацията при цените на силата се чака закъснение и индикаторът да премине в отрицателната територия през втората половина на идната година, като остане негативна и през 2024 година.
Бюджетният недостиг постепенно ще понижава
Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " се чака да намалее до 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, защото се чака растежът на приходите надалеч да надвиши растежа на разноските и да да продължи да се намалява през прогнозния интервал. Нарастващите цени на продуктите и най-много на стоките, които се таксуват с данък, както и възходящите трудови приходи са главните фактори за увеличение на данъчните доходи.
Прогнозира се ограниченията за намаляване на въздействието на високите енергийни цени да имат чист резултат върху бюджета, равняващ се на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, защото те са отчасти финансирани от данъка, натрапен върху изключителните приходите на предприятията в енергийния бранш и събирани от Фонд " Сигурност на електроенергийната систама ". Очаква се тези ограничения да продължат и през 2023 година.
Общата стойност на ограниченията за поддръжка на възобновяване след пандемията се чака да намалее от 3,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 година до под 1 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а наред с изключителното нарастване на заплатите на някои чиновници в държавния бранш - последователно да отпадне от 2023 година Същевременно промените на пенсионната система, признати през 2021 година и 2022 година, и прехвърлянията, свързани с бежанците от Украйна, не престават да оказват напън на държавните финанси. Публичните вложения се чака да се усилят, най-много подкрепени с европейско финансиране.
До приемането на закона за бюджета за 2023 година по други разходни пера ще се следва месечното осъществяване от предходната година. В този подтекст се чака бюджетният недостиг да се намали до 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година и до 2,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
Реалният държавен дълг ще намалее до 22,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, като принос за това ще имат огромните парични заплащания от Механизма за възобновяване и резистентност, при изискване че всички съществени стадии и цели на националния План за възобновяване и резистентност бъдат изпълнени по приемлив метод. Съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт се чака да се усили след това и да доближи 25,6 на 100 през 2024 г.
Нарастването на цените и по-високите разноски по кредитирането се чака да оказват напън върху потреблението на семействата. Очаква се също по този начин закъснение на растежа на износа в отговор на отслабналото търсене от чужбина до края на 2023 година и следващо възобновяване през 2024 година. Засиленото асимилиране на средства от Европейски Съюз, най-много по Механизма за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз, се чака да поддържа съвкупните вложения. На фона на последователното закъснение на инфлацията се предвижда ускорение на растежа на брутния вътрешен артикул от 1,6 на 100 през 2023 година до 2,5 на 100 през 2024 година. Бюджетният недостиг се планува да нарасне до 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, когато се чака множеството ограничения за намаляване на резултата от високите цени на електрическата енергия да надделеят над по-големите доходи, а през 2023 година - да се намали до 2,6 на 100. Това са изводите за икономическото развиване на България през настоящата и идващите две години, залегнали в оповестените през днешния ден есенни стопански прогнози на Европейската комисия.
Предстои намаляване на вътрешното и външното търсене
През първата половина на 2022 година Брутният вътрешен продукт на България набъбна с 4 на 100 на годишна основа, подсилен от мощния експорт. Въпреки това високата инфлация оказа напън върху действителния наличен приход и докара до закъснение на тримесечния напредък в потреблението на семействата до 0,5 на 100 през първото тримесечие и 0,4 на 100 през второто тримесечие. След стесняване с 8,3 на 100 през 2021 година вложенията продължиха да понижават през първата половина на 2022 година, като строителството на нежилищни здания натежа върху съвкупните вложения. Очаква се годишното ниво от 15,6 % на хармонизирания показател на потребителските цени (HICP) през септември да е пикът, защото резултатът от покачването на цените на енергоносителите и питателните последователно отслабва.
Като цяло се чака повишаването на Брутният вътрешен продукт да се забави от 3,1 на 100 през 2022 година до 1,1 на 100 през 2023 година заради по-ниското вътрешно и външно търсене, след което да се форсира до 2,4 на 100 през 2024 година на фона на възстановяване на външните изискванията. Потребителските настройки се утежниха през третото тримесечие на 2022 година, което свидетелства за застоялост в потреблението на семействата до края на годината. Очаква се потреблението на семействата да остане едва през цялата 2023 година, а по-късно последователно да се увеличи през 2024 година с намаляването на инфлационния напън. Важен фактор, който евентуално ще докара до ограничение на частното търсене, са предстоящите по-високи лихви през идващите две години.
Предвижда се вложенията да се засилят заради по-високото асимилиране на средства от Европейски Съюз, в това число по Механизма за възобновяване и резистентност. Досегашното динамично повишаване на износа се чака да се забави доста през втората половина на 2022 година и през 2023 година, а по-късно да се форсира умерено през 2024 година, като в общи линии ще следва динамичността във външното търсене.
Развитието на пазара на труда е от основно значение за установяване на развиването на стопанската система
Пазарът на труда остана затегнат, със сезонно изгладена безработица от 4,6 на 100 през август. Номиналните заплати набъбнаха мощно при започване на годината, когато нормално се вършат актуализациите на заплатите. Това бе последвано от нарастване на заплатите в публичния бранш и бранша на услугите през второто тримесечие. Производителите в преработващата индустрия съумяха да се приспособят към мощното нарастване на заплатите, като резервираха заетостта съвсем непроменена, защото индустриалната интензивност се ускори. Като контрастност, високите заплати в бранша на услугите доведоха до по-високи разноски за труд. Очакваното закъснение и на вътрешното, и на външното търсене обаче се чака да потисне решенията за наемане на личен състав и да ограничи вероятно по-нататъшно бързо повишаване на заплатите. Очаква се заплатите да набъбнат с 9 на 100 през 2023 година и с 6,7 на 100 през 2024 година.
Инфлацията последователно ще се забавя
Годишната инфлация на потребителските цени ще се забави от 12,8 на 100 през 2022 година до 7,4 на 100 през 2023 година и по-късно ще се успокои до 3,2 на 100 през 2024 година. Тенденциите на пазара на труда допускат, че натискът върху цените в бранша на услугите евентуално ще докара до в допълнение ускорение на повишаването на цените до края на 2022 година, а по-късно последователно ще отслабне през 2023 година и 2024 година Инфлацията при цените на питателните артикули се чака последователно да се забави и ще бъде значим фактор за динамичността на цените при подкомпоненти като кетъринг услугите. За инфлацията при цените на силата се чака закъснение и индикаторът да премине в отрицателната територия през втората половина на идната година, като остане негативна и през 2024 година.
Бюджетният недостиг постепенно ще понижава
Дефицитът на бранш " Държавно ръководство " се чака да намалее до 3,4 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, защото се чака растежът на приходите надалеч да надвиши растежа на разноските и да да продължи да се намалява през прогнозния интервал. Нарастващите цени на продуктите и най-много на стоките, които се таксуват с данък, както и възходящите трудови приходи са главните фактори за увеличение на данъчните доходи.
Прогнозира се ограниченията за намаляване на въздействието на високите енергийни цени да имат чист резултат върху бюджета, равняващ се на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, защото те са отчасти финансирани от данъка, натрапен върху изключителните приходите на предприятията в енергийния бранш и събирани от Фонд " Сигурност на електроенергийната систама ". Очаква се тези ограничения да продължат и през 2023 година.
Общата стойност на ограниченията за поддръжка на възобновяване след пандемията се чака да намалее от 3,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2021 година до под 1 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, а наред с изключителното нарастване на заплатите на някои чиновници в държавния бранш - последователно да отпадне от 2023 година Същевременно промените на пенсионната система, признати през 2021 година и 2022 година, и прехвърлянията, свързани с бежанците от Украйна, не престават да оказват напън на държавните финанси. Публичните вложения се чака да се усилят, най-много подкрепени с европейско финансиране.
До приемането на закона за бюджета за 2023 година по други разходни пера ще се следва месечното осъществяване от предходната година. В този подтекст се чака бюджетният недостиг да се намали до 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2023 година и до 2,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година
Реалният държавен дълг ще намалее до 22,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, като принос за това ще имат огромните парични заплащания от Механизма за възобновяване и резистентност, при изискване че всички съществени стадии и цели на националния План за възобновяване и резистентност бъдат изпълнени по приемлив метод. Съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт се чака да се усили след това и да доближи 25,6 на 100 през 2024 г.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ