Икономическият и социален съвет е така нареченият граждански парламент на

Икономическият и обществен съвет е по този начин нареченият цивилен парламент на България, сподели в, ръководителят на съвета. Създаден е със закон преди 20 години, като задачата му е с посланичество на трите групи – на работодателите, на служащите и на гражданските организации, да има чуване на това, което мислят жителите. Съветът взаимодейства и с изпълнителната, и със законодателната власт, и с президентството. Той е съвещателен, и корективен орган. Вече управляващите се вслушват в съвета. Мандатът ни е четиригодишен, като за пръв път си определихме ясни цели. Работата ни е обвързвана с това България да стане по-дигитална, по-социална и по-зелена. Започнахме с много амбициозна стратегия за тази година. Едно от първите неща, които направихме, без значение какъв брой беше политизиран дебата за Плана за възобновяване и резистентност, ние излязохме с ясно мнение, че държавното управление би трябвало да активизира всички сили за претовори с Едропейската комисия. Ние сега, в случай че не изпратим оптимално бързо този проект, губим опцията да използваме предплатените средства, които към края на тази година можем да получим, а те са 13% от цената на целия проект.
Миналата година дадохме ясно мнение, в резултат на което бяха ревизирани огромна част от ограниченията още от предходното държавно управление. Създадоха се някои нови цели и стратегии. Основната част от тези оферти е обвързвана с това да има благоприятни условия за повече вложения във компаниите, с цел да можем да помогнем на българските компании да се оправят с икономическата рецесия. Инвестиции в дигитализацията, тъй като сега има потребност компаниите да бъдат подкрепени освен с оборотен капитал, само че да имат опция да продължат да се обновяват софтуерно, да се цифровизират, тъй като доста огромна част от дребните и междинни предприятия имат стеснен запас да влагат в нови техники. Важна тематика и и опцията за подготовка на хората, тъй като видяхме, че човек в случай че няма цифрови умения, мъчно би се справил с предизвикването да работи от къщи. Това води до неспособност освен човек да си откри работа, в случай че остане без работа, само че води и до обществена изолираност.
Тази седмица направихме обширен разбор на работата от разстояние. Предложихме на оптимално бързо да се направи работна група, с цел да се допрецизират наредбите, защото има неясноти по какъв начин обособени разпореждания да се ползват. Всеки един човек би трябвало да има изясненост по какъв начин се обособява работно място, работно време, какво е задължен работодателят да му обезпечи, по какъв начин е задължен да му го обезпечи. Тенденцията за работа от разстояние ще остане за доста огромна част от секторите. Дори и когато си отиде пандемията, това е тип метод на работа. Фирмите би трябвало да имат добре направени платформи и сигурни връзки, с цел да могат да работят по този метод.Тези тематики са наранени в друго наше мнение от предходната седмица. То обгръща една огромна тематика за над 15 милиарда – Споразумението за партньорство и европейските стратегии.
Направихме детаилен разбор на всяка една от стратегиите, като акцента ни несъмнено е стопанската система и обществената сфера, т.е. програмата Конкурентноспособност и развиване на човешките запаси, програмата Региони в напредък, която визира общините, околна среда, обучение, новата стратегия, която е обвързвана с нововъведенията. Препоръките ни са свързани с това първо да сме по-активни като гражданско общество и да търсим по-сериозен разговор с администрацията. Вчера представихме нашето мнение на вицепремиера Атанас Пеканов. Няколко акцента представихме на вниманието на управляващите и смятам, че ще им бъдат оптимално потребни при договарянията с Европейската комисия. На първо място би трябвало да си сложим по-амбициозни цели, т.е. да стъпим на европейските прогнози за напредък на стопанската система ни. И да бъдат по-амбициозни задачите, които България си слага при използването на европейските средства, тъй като вложенията в хора, компании, земеделие, в филтриране на въздух, околна среда, води и така нататък, би трябвало да доведат в действителност до стопански напредък за България, без значение от компликациите на рецесията.
Първо би трябвало да поддържаме по този начин компаниите, че да не се стига до освобождение на хора, с цел да не се стига до безработица, а въпреки това по какъв начин да помогнем на хората, останали без работа бързо да си намерят. Трябва да бъдат мобилизирани бързи стратегии за подготовка и преквалификация и те да бъдат модерни, цифрови, съвременни, тъй че хората да са готови и по-лесно да си намират работа.
Европейската комисия дава опция удължаването на ограниченията в поддръжка на бизнеса и хората да бъде до края на годината. Естествено в този момент обстановката е по-различна от предишното лято и от обстановката през зимата, тъй че ние сме дали оферти за нов вид ограничения, малко по-лесни за използване от страна на хората. Част от компликациите за хората и за бизнеса беше, че са доста разнообразни ограниченията и мъчно се ориентират. Презложили сме нов метод – 75 на 100, като стъпва на 75% от осигурителния приход. Малко по-универсална мярка, която да стъпва на осигурителния приход към април месец и да е ориентирана към компаниите, които са минали на ненапълно работно време. Не единствено в туризма, хотелиерството и ресторантьорството или превоза. Има и други браншове, които имат нужда. Земеделските производители и преработватели желаят да имат обособени ограничения, освен свързани с ликвидност, само че и да има специфични стратегии в поддръжка на претовареност, т.е. да могат да назначават безработни, по прилика на това, което се прави в министерството на труда и обществената политика.
Още – във видеоматериала: