Какъв е пътят на България за излизане от кризата?
Икономическите проблеми би трябвало да са най-големият проблем сега, имайки поради, че се намираме в рецесия. Първият проблем е оправянето с следствията от пандемията. Трябва да се направи всичко допустимо за предприятията, които имат проблеми и потребност от някаква форма на подкрепяне. Ще имаме и сериозен недостиг през тази година и би трябвало да се подхожда деликатно в правенето на бюджет. Това съобщи икономистът и основен редактор на платформата Екип Георги Вулджев в предаването Money.bg по Bulgaria On Air.
" В бюджетa обстановката е доста нищожна, само че по линия на еврофондовете за подкрепяне ще постъпват средства. Трябва да бъдат усвоени допустимо най-ефективно. През идващите пет-шест години там ще постъпят съществени суми, които употребявани добре, ще са ефикасни и биха подобрили възобновяване ", счита Вулджев.
По думите му очевидно за Европейски Съюз приоритет е енергетиката и 30% от постъпилите пари би трябвало да отидат за ограничения, свързани със зелена стопанска система и там би трябвало да е огромният фокус.
" Трябва да се намерения и по какъв начин да се подтикват вложенията по линия на избрани данъчни промени -важни ограничения за стимулиране на вложенията и задвижване на мотора на бизнеса ", счита той.
Каква е ролята на фискалния запас?
По думите на Вулджев фискалният запас събира свободен финансов запас, който може да се употребява в избрани предпочитани посоки.
" Част от него е Сребърният фонд, който би трябвало, при положение на нужда, да подкрепя финансовата непоклатимост на пенсионната система. Има сметки за НЗОК, Национален осигурителен институт. Тези пари са маркирани за избрани браншове и по огромната част от тях не са свободни. Това значи, че все още ние може би сме на негативен свободен запас и сме почнали да " ядем " от тези маркирани средства, само че би трябвало да се възстановят в края на фискалната година ", съобщи той.
Къде отиват взетите пари?
" В закона не е доста добре записано защо могат да се употребяват фискалните запаси. Проблем е и, че няма подробна разбивка в статистиката по кое направление какъв брой пари има. Има и неизясненост и безпорядък в харченето на тези пари и би трябвало законът да се реформира в тази част ", съобщи той. Според Вулджев има очаквания, че данъчните приходи ще се подобрят през второто тримесечие.
Безработицата
Според Вулджев надали ще има сериозна смяна в кратковременен проект при безработицата.
" Не видяхме сериозен скок на безработицата, както в било при предходни рецесии и това е по линия на тези стратегии за подкрепяне. Важно е обаче и какво ще стане откакто ограниченията спрат, изключително откакто вдигне мораториума по заемите. Очаквам да се удължи още мораториума с още едно полугодие евентуално ", съобщи той.
" Правителствата могат да употребяват дотолкоз запаси, доколкото бюджетите могат да понесат, което е обвързвано с това до какъв брой дълго ЕЦБ може да обслужат този дълг. При нас, които не сме в Еврозоната, рестриктивните мерки са много по-категорични и ние няма да можем да продължим да сме на хронични дефицити дълго време и от тази година нататък ще би трябвало да мислим по какъв начин да редуцираме недостига. ", съобщи той.
Ще влезем ли в еврозоната през 2024
По думите му 2024 е оптимистичен период за влизане. " Това не е изключително реален сюжет, тъй като може да се мисли за влизане когато имаме изцяло възобновяване от рецесията и за България и за Еврозоната, което може да не се случи за толкоз къс интервал от време. Но ние не печелим нищо стратегическо от това да се присъединим. Дори се излагаме на повече опасности. Може да се окаже, че би трябвало да подкрепяме други членки на Еврозоната, като най-критично е в Италия ", съобщи той.
" Еврофондовете у нас не се употребяват доста ефикасно и доста постоянно зареждат една или друга корупционна скица, по тази причина е нужна смяна и да се преразгледа метода, по който тези пари пари се употребяват ", разяснява още той.
Подобряване на износа в дълготраен проект
По думите н Вулджев за това са нужни промени, които да допринесат за възстановяване на конкурентоспособността на нашата стопанска система.
" Тук навлизаме в сфери като обучение, по линия на това по какъв начин да привличаме задгранични вложители, с цел да имаме експорт с по-висока добавена стойност. Имаме сериозен проблем с фрагментите на пазара на труда и това е причина някои вложители да ни заобикалят и да отиват в други страни. Има проблеми в администрацията и може да се намерения и за промени в данъчната система ", съобщи той.
Според него в през 2020 година не претърпяхме толкоз сериозен срив на Брутният вътрешен продукт, спрямо други страни.
" В бюджетa обстановката е доста нищожна, само че по линия на еврофондовете за подкрепяне ще постъпват средства. Трябва да бъдат усвоени допустимо най-ефективно. През идващите пет-шест години там ще постъпят съществени суми, които употребявани добре, ще са ефикасни и биха подобрили възобновяване ", счита Вулджев.
По думите му очевидно за Европейски Съюз приоритет е енергетиката и 30% от постъпилите пари би трябвало да отидат за ограничения, свързани със зелена стопанска система и там би трябвало да е огромният фокус.
" Трябва да се намерения и по какъв начин да се подтикват вложенията по линия на избрани данъчни промени -важни ограничения за стимулиране на вложенията и задвижване на мотора на бизнеса ", счита той.
Каква е ролята на фискалния запас?
По думите на Вулджев фискалният запас събира свободен финансов запас, който може да се употребява в избрани предпочитани посоки.
" Част от него е Сребърният фонд, който би трябвало, при положение на нужда, да подкрепя финансовата непоклатимост на пенсионната система. Има сметки за НЗОК, Национален осигурителен институт. Тези пари са маркирани за избрани браншове и по огромната част от тях не са свободни. Това значи, че все още ние може би сме на негативен свободен запас и сме почнали да " ядем " от тези маркирани средства, само че би трябвало да се възстановят в края на фискалната година ", съобщи той.
Къде отиват взетите пари?
" В закона не е доста добре записано защо могат да се употребяват фискалните запаси. Проблем е и, че няма подробна разбивка в статистиката по кое направление какъв брой пари има. Има и неизясненост и безпорядък в харченето на тези пари и би трябвало законът да се реформира в тази част ", съобщи той. Според Вулджев има очаквания, че данъчните приходи ще се подобрят през второто тримесечие.
Безработицата
Според Вулджев надали ще има сериозна смяна в кратковременен проект при безработицата.
" Не видяхме сериозен скок на безработицата, както в било при предходни рецесии и това е по линия на тези стратегии за подкрепяне. Важно е обаче и какво ще стане откакто ограниченията спрат, изключително откакто вдигне мораториума по заемите. Очаквам да се удължи още мораториума с още едно полугодие евентуално ", съобщи той.
" Правителствата могат да употребяват дотолкоз запаси, доколкото бюджетите могат да понесат, което е обвързвано с това до какъв брой дълго ЕЦБ може да обслужат този дълг. При нас, които не сме в Еврозоната, рестриктивните мерки са много по-категорични и ние няма да можем да продължим да сме на хронични дефицити дълго време и от тази година нататък ще би трябвало да мислим по какъв начин да редуцираме недостига. ", съобщи той.
Ще влезем ли в еврозоната през 2024
По думите му 2024 е оптимистичен период за влизане. " Това не е изключително реален сюжет, тъй като може да се мисли за влизане когато имаме изцяло възобновяване от рецесията и за България и за Еврозоната, което може да не се случи за толкоз къс интервал от време. Но ние не печелим нищо стратегическо от това да се присъединим. Дори се излагаме на повече опасности. Може да се окаже, че би трябвало да подкрепяме други членки на Еврозоната, като най-критично е в Италия ", съобщи той.
" Еврофондовете у нас не се употребяват доста ефикасно и доста постоянно зареждат една или друга корупционна скица, по тази причина е нужна смяна и да се преразгледа метода, по който тези пари пари се употребяват ", разяснява още той.
Подобряване на износа в дълготраен проект
По думите н Вулджев за това са нужни промени, които да допринесат за възстановяване на конкурентоспособността на нашата стопанска система.
" Тук навлизаме в сфери като обучение, по линия на това по какъв начин да привличаме задгранични вложители, с цел да имаме експорт с по-висока добавена стойност. Имаме сериозен проблем с фрагментите на пазара на труда и това е причина някои вложители да ни заобикалят и да отиват в други страни. Има проблеми в администрацията и може да се намерения и за промени в данъчната система ", съобщи той.
Според него в през 2020 година не претърпяхме толкоз сериозен срив на Брутният вътрешен продукт, спрямо други страни.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ