Икономическите последствия от санкциите срещу Русия трябва да накарат Европа

Икономическите последици от глобите против Русия би трябвало да накарат Европа да намерения още веднъж за тяхната приложимост. Това написа френския капиталов банкер и някогашен общоприет шеф на в. “Фигаро ” Филип Вилен, в обичайния си коментар за изданието. Целта на това мнение не е да разберем дали би трябвало да поддържаме господин Зеленски до безспир, както нашите политици и еврократи, а да се зачудим по какъв начин подобен избор бе изработен без либерален спор. По-лошо даже, те не сметнаха за нужно да се съветват с нас нито за военната ескалация, нито за ужасните последици от глобите за нашите стопански системи. Да поговорим за тези последици! Докато едвам излизахме от Ковид и Китай към този момент сложи сериозен проблем (тоталитарен “нулев Ковид ”, застрашен Тайван, прекъсване на “китайската фабрика ” и, затова, рецесия на доставките и логистиката), техният избор - без спор - на такива невиждани наказания над един жизненоважен снабдител към този момент водят до трагични последици за нас. Цената на силата към този момент се увеличи, което докара до скок на разноските за отопление и превоз на семействата и до обедняването им. Извън китайската рецесия, разноските на предприятията също се покачиха. Тяхната доходност към този момент пострада и това ще бъде драма за тези, чиято дарба да създават към момента продаваеми артикули, ще бъде наранена. Защото те скоро няма да могат да “прехвърлят ” на клиентите повишаването на силата. А най-лошото е, че Европа страда необикновено по-тежко от това повишаване на силата и суровините, в сравнение с Съединени американски щати или Китай (където тези цени порастват, само че безпределно по-малко и без риск от недостиг). Защо нямаше спор? Освен това тези наказания водят на всички места до възкръсване на силата от изкопаеми горива, което значи, че енергийният преход е дискретно отсрочен другаде, с изключение на при нас. А Брюксел, без даже да бъде питан от нашите политици, се осмели да разгласи, че рецесията, обвързвана със глобите, е опция да ускорим “неговия ” преход… На кого се подиграват? Фактът, че поради глобите цената на силата ще бъде трайно безпределно по-висока в Европа, в сравнение с другаде, както и графикът и титаничните цени на прехода на Еврокомисията, евентуално ще затворят дефинитивно нашите стопански системи. Ние ще загубим големи пазарни дялове и съответните работни места, до момента в който Европа отхвърля да вкара най-малко политика на данъчно облагане на продуктите от недекарбонизирани страни. Освен това в случай че господин Путин ни спре газа, евентуално ще имаме историческа криза, която никой не смее да разисква, близка до меланхолия оттатък Рейн. А Европейската централна банка (ЕЦБ) не разсъждава ли наобратно? Преструва се, че инфлацията е подбудена от прегряване заради прекомерно хлабавата парична и бюджетна политика, която би трябвало да бъде спряна. Вярно е, че Ковидът докара до необуздани държавни разноски и непремерени проекти за възобновяване (и незадоволително целенасочени, както във Франция, където най-тежко наранени браншове - туризмът - бяха забравени, до момента в който страната използваше оттатък разумното), само че за какво желаят да забавим стопанската система, откакто бяхме в развой на нейното възкръсване, и още по-лошо, до момента в който се заблуждаваме по отношение на произхода на инфлацията? Тя произтича главно от глобите, които водят до повишение на цените на силата и суровините (и от китайската криза). Ето за какво повишението на лихвите и задълбочаването на стопанския застой, прибавяйки към тази проблеми несъответствуваща парична политика, води до злополука. Всъщност това няма да попречи на фирмите да трансферират тези нараствания на разноските, дължащи се на глобите, върху своите клиенти. А с цел да оцелеят, потребителите ще изискат покачвания на заплатите. Адски циничен кръг, чийто генезис госпожа Лагард избира да отхвърля - главно глобите - с цел да остане в “политическата уместност ”, която е слънцето и въздухът за нашите еврократи и политици. Такава парична политика фактически не може да пречупи този вид инфлация, тъй като не е ориентирана към същинската ѝ причина. В подмяна на това, тя ще има трагични последици: да вземем за образец строителството, към този момент наранено от повишението на цените, което ще бъде жертва на повишението на лихвените проценти, намалявайки още повече капиталовия потенциал на семействата и инвеститорите… Двойно наказване. Освен това тази политика може да взриви еврото (на което бих се зарадвал при други условия, само че е рецесия, която не можем да прибавим към днешните си беди), тъй като ЕЦБ - обратно на обещанията ѝ - няма инструмент, с цел да предотврати разликите в цените сред страните, в случай че не се ангажира да изкупува безпределно дълга на най-слабите, политика, отхвърляна до момента от нашите “северняци ”. Следователно политиката на глобите и нелогичността в ръководството на нашите стопански системи ще ни извърнат с главата надолу. Надеждата ми - преди възможен протест на нашите нации - е, че бърз електрошок ще разреши да стартира политически спор, в който ние, жители и шефове на предприятия, ще можем да предизвикаме нашите заслепени политици и еврократи, които ни водят към съсипия, до момента в който ни лъжат.