Иконите в музея към храм-паметника Св. Александър Невски“ са заети

Иконите в музея към храм-паметника „ Св. Александър Невски “ са заети от разнообразни места в България. Всички са истински, нямаме нито едно копие. Това съобщи в изявление за БГНЕС Мариела Стойкова, организатор в музея към храм-паметника „ Св. Александър Невски “.

Въпреки, че първичният план при построяването на помещението е то да играе ролята на крипта, съхранявайки мощите на видни духовни лица, след една огромна поредност от изложения в България и по света, които са свързани с българската икона, е взето решение той да се трансформира в музей. „ Тук, когато се основава музеят през 1965 година, вземат участие едни от най-големите български учени в подбора на творбите, като една дребна част от тях, които и през днешния ден са в музея, са благосъстоятелност на Националната изложба “, посочи уредникът. Други от творбите в по-голямата си част са краткотрайно в музея, като за тази цел са подписани контракти с разнообразни музеи в страната, както и с църкви и манастири.

„ Имаме разнообразни звена, в които демонстрираме разнообразни стадии както хронологически, по този начин и териториално от развиването на църковното изкуство по нашите земи. Най-старият ни експонат е от края на IV – началото на V век и произлиза от Хан Крум, Шуменско “, сподели тя и добави, че това е стенописен откъс, който демонстрира връзката с раннохристиянското изкуство.

В експозицията могат да бъдат видени най-ценните и представителни икони, свързани с Несебър, Созопол, Велико Търново, Бачковския манастир, като е изработен опит във всяка една група, която показва съответния район, да бъдат включени творби от допустимо най-ранната и най-късната ера. „ Най-късните ни творби са от края на XIX век и се свързват със Самоковската художествена школа “, посочи уредникът на музея.

Освен творбите, показани по последователен и териториален принцип, има и няколко звена, които са малко по-тематични. Едното се намира в дребна ниша, директно до иконостаса, като там са събрани предмети, свързани с богослужението, което се прави зад олтара и нормално те не могат да бъдат видени от посетителите експонирани по този метод в черква или в музей.

„ Имаме звена, свързани с българските светци, като култът към тях се образува през интервала на Възраждането. Имаме такива центрове, които са свързани с поклонническите придвижвания до Света гора, до Синай, до Йерусалим като максимален поклоннически център и в тях сме показали разнообразни творби, които поклонниците са носили от тези земи “, заяви Стойкова.

По отношение на иконостаса, уредникът на музея изясни, че той произлиза от Рилския манастир и е основан към 1811 година Дърворезбата е основана от незнайни бански дърворезбари, а иконите са дело на светогорски зографи, като някои от тях са атрибуирани като дело на Никифор. В така наречен празничен ред на иконостаса има икони от две художествени школи. „ Централната част е дело на Димитър Молеров от Банско, а останалите икони от празничния цикъл са дело на тревненски зограф. Този иконостас е доста забавен, защото демонстрира същината на изкуството, което се основава на територията на Рилския манастир и функционалността на Рилския манастир през Възраждането да сплотява и да събира майстори от разнообразни територии на България “, сподели тя. По думите ѝ той притегля и създатели от Света гора, от Македония, от Албания, което въздейства върху изкуството, след това основано в останалата част на страната.

В музея могат да бъдат видени главно икони, изографисани с темперна багра, което е и обичайна техника. В по-ранните години е употребен и яйчен жълтък като смесител. „ В по-късните интервали, към този момент през XVIII – XIX век, имаме пигменти и бои, които са били купувани от разнообразни места отвън България “, изясни уредникът.

Има обаче и изключения, като дребна икона на Св. Екатерина, която е донесена от поклонници. Тя е рисувана с темперни бои върху камък. „ Имаме една стъпка, която се назовава „ Контактна светиня “, която още веднъж е с темперна техника, само че тя не е върху дърво, а е изписана върху смола. Смята се, че това е била стъпката, която е оставил Христос преди своето възнесение “, съобщи Мариела Стойкова.

В музея, като част от стенописната украса на храма, могат да бъдат видени разнообразни фрески, изпълнени върху мазилка с темперни бои, само че без лаково покритие, защото то не е належащо при стенописите. Има и забележителен брой творби, свързани с обковите на евангелия и на икони. „ Имаме и превъзходни творби, свързани с дребната дърворезба, като на престолни кръстове, върху тях има разнообразни техники на декорация, като клетъчен гланц, като филигран, ковано желязо, ковано сребро. Това са все неща, които изискват в действителност едно по-задълбочено гледане и тях сме ги сложили в специфични витрини “, сподели тя.

Всички икони, които се намират в експозиция, минават през реставрационно ателие преди да бъдат показани пред показани на посетителите, защото те са направени най-вече върху основа от дърво, а това е жива материя, която реагира и на мокрота, и на температура. Това е и повода реставраторите ежемесечно да наблюдават положението на експонатите. Уредникът изясни, че оптималната температура е към 21 – 22 градуса само че в действителност по-важното за иконата е влажността. От 30 години няма климатична апаратура, само че Стойкова акцентира, че музеят разполага с климатични шкафове, които през зимния сезон извършват функционалността на овлажнители, а през летния – на изсушители.

„ Имаме огромно реставрационно ателие с доста експерти в разнообразни области, като някои от тях се занимават с тъкани, ние имаме и такива творби. Надявам се, напълно скоро една превъзходна плащеница на Захария Цанюв да бъде реставрирана, това ще бъде единствената плащеница, която ние ще имаме в експозиция “, заяви тя. /БГНЕС