Игумен Никон Воробьов (1851-1918) Драга м. В., Благодаря Ви, че

Игумен Никон Воробьов (1851-1918)

Драга м. В.,
Благодаря Ви, че не ме забравяте, и за положителните пожелания.

Все повече и повече се разкрива пред мен дълбокото проваляне на човечеството, а отсам - и смисъла на Спасителя Господа Иисуса Христа. С делата си няма да се избави никоя душа, единствено едно е спасението - Христос, който избавя вярващите в Него и осъзнаващите потребността от Спасител, тъй като те се смятат за неверни, недостойни за царството Божие. Точно такива грешници е пристигнал да призове към смирение и към избавление Иисус Христос.

Целият втори том [на св. Игнатий Брянчанинов] е отдаден на молитвата въобще и на Иисусовата молитва. Ако имате този втори том, нямате потребност от първия, пък и въобще време Ви е да имате вътрешен преподавател... четете по малко изреченията на отците от Отечника на Игнатий Брянчанинов. Ако го нямате, има го Л. Аз ù го подарих преди три години. Тази книга вдъхва прохлада.

Предайте на Л., че няма смисъл авансово да пита за нещо, което може въобще и да не се случи. Когато потрябва, тогава и да пита, тогава Господ може да внуши нужния отговор, а така тя изкушава и Господа, и мене, като на себе си предизвиква зло.

Господ да ви благослови всички, да ви вразуми и утеши.

Простете на мен, мързеливия. Напролет се надявам да дойда при вас по работа. Исках към този момент да приключвам това писмо, само че взех решение да напиша още няколко думи.

Цялото човечество и всеки обособен човек се намират в положение на надълбоко проваляне и безнравственост, и самичък човек не може да се поправи, да се избави и да стане заслужен за царството Божие. Човек може да бъде поправен от Господа Иисуса Христа, Който по тази причина и пристигна на земята. Ала Той поправя ония, които имат вяра в Него, Христа, и осъзнават своята разруха, или както сме привикнали по-често да споделяме — своята прегрешение.

Господ по този начин и споделя: „ Не съм пристигнал да прикани праведници (т. е. тези, които смятат себе си за праведни и добри), а грешници към смирение (Мат. 9:13) — т.е. хората, които са видели своята разруха, прегрешение и изтощение да се поправят със личните си сили и които се обръщат за помощ към Господа Иисуса Христа, или по-точно умоляват Господа за помилуване, за изчистване от греховните рани, за изцеляване на душевната проказа и за даруване на царството Божие само по Божията благосклонност, а не поради някакви наши положителни каузи.

Човекът, който вярно върви по духовния път, стартира да вижда в себе си от ден на ден и повече грехове, до момента в който най-после не види с духовното си зрение себе си цялостен в грях, в душевна проказа, до момента в който не почуствува с цялото си сърце, че е тиня и нечистотия, че е неподобаващ даже да приканва името Божие и единствено, като митаря, без да смее да повдигне очи към небето, със сърдечна болежка зове: “Боже, бъди милосърден към мене, неверния ”. Намирайки се дълготрайно време в сходно душевно положение, човек в свое време ще излезе от него оневинен, какъвто е излязал и митарят.

Ако пък човек счита себе си за добър и обособените си, даже тежки грехове — за инцидентни, за които е отговорен не толкоз той, а най-много външни условия или други хора, или бесове, а той самият е малко отговорен, то това устроение е лъжливо, това е очевидно положение на скрита хубост, от каквото да ни избави Господ.

За да вървим по верния път, би трябвало да следим себе си, да съпоставяме своите каузи, думи, намерения, влечения и други със заповедите Христови, да не се оправдаваме за нищо, да се стараем да се изправим, доколкото е допустимо, да не упрекваме и осъждаме другите, да се каем пред Господа, последователно да се смиряваме пред Бога и пред хората — тогава Господ лека-полека ще разкрива пред подобен човек неговото проваляне, разруха, неизплатимия му дълг. Един дължи петстотин динария, различен — петдесет, и все едно и двамата нямат с какво да се разплатят. Необходимо е Господ по милостта Си да елементарни и на двамата. Значи, няма подобен праведник, който да не се нуждае от милостта на Спасителя.

И ето премъдростта Божия! — Явният виновник по-скоро може да се смири и да отиде при Бога и да се избави, в сравнение с праведниците по осанка. Затова е и споделил Господ Иисус Христос, че митари и грешници влизат по-напред в царството Божие от мнозина външни праведници.

По великата Божия премъдрост греховете и бесовете съдействуват за смиряването на индивида, а посредством това и за спасението му. Ето за какво Господ е заповядал да не се изскубват плевелите изсред пшеницата — без плевелите елементарно би могла да се роди горделивост, а Бог се противи на горделивите. Гордостта и високомерието са гибелни за индивида.

Какъв е изводът от казаното? — Опознавайте своята отпадналост и прегрешение, не осъждайте никого, смирявайте се и Господ ще Ви въздигне в свое време.

Боже, бъди милосърден към нас, неверните. Простете и се помолете за мен.

Н.
1952 година

Инфо: СПЖ