„Късоп*шков“ срещу „Меко*итков“
Играта на „ умно-красивите “ на „ градска десница “ с европейски полезности е към край
Скандалът „ Късоп*шков “, провокиран от пловдивския Демократична България народен представител и изтъкнат издател на художествена литература Манол Пейков, пренарежда политическото пространство надалеч по-ясно от неслучилия се кабинет ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
С нцензурната дума, с която Пейков назова можда на „ Възраждане “ Костадин Костадинов на практика отряза всевъзможни благоприятни условия за възможни колаборации по места на идните локални избори наесен.
Дори някои от бъдещите претенденти за кметове и съветници на така наречен „ Късоп*шков “ няма по какъв начин да имат „ свободата “ да си партнират с претенденти на „ Меко*итков “, както пък Костадинов назова лицата на ПП-ДБ.
А площад за такива колаборации по места имаше бол – в това число по линия на „ Безсмъртния полк “, на чиито празнувания се показваха кандидат-депутати от Политическа партия и то всеобщо.
Още по-сериозното пренареждане, което направи – евентуално несъзнателно, тъй като другояче ще излезе, че обслужва ползите на Москва, Манол Пейков, е ясното към този момент разколебаване/ разграничение на доста от поддръжниците на така наречен градска десница от ДБ-ПП.
„ Късоп*шков “ вби чеп сред самоопределилите се като „ умно-красиви “ в една другояче интелигентска партия каквато до момента бе Демократична България. Следва да кажем, че интелектуална партия няма, защото интелектуалецът по хипотеза не се сдружава и е постоянно съпротива (Мишел Чоран).
Нивото „ Късоп*шков “ е все едно преподавател да отговори на възпитаник гамен с цветиста хула в час – пред останалите възпитаници.
„ Късоп*шков “ е краят на политическата кариера не просто на Манол Пейков, само че – в случай че Демократична България и симпатизантите му не се разграничат и то обществено, завършек на претенциите на Демократична България за партия на интелигентите у нас.
Впрочем, разколебаването върви и по втора линия – сдружаването с Политическа партия и изключително с фигури, препоръчани за министри в възможен кабинет с втория мандат, измежду които са ярки съветофили като претендента им за обществен министър Иван Кръстев, сниман в алена рубашка с Георгиевска лента по време на празнуването на „ Безсмъртния полк “ – една путинистка и поддържана от Москва и дипломат Митрофанова акция у нас.
Реакция от градската десница Демократична България на сходни кандидатури продължава да няма, както нямаше и когато Кирил Петков и Асен Василев бяха посрещани в акцията с съветски песни и руски маршове по места.
„ Късоп*шков “ оформи два лагера в градската десница. Единият е на консервативните десни, за които не просто сходно говорене, само че сходно „ въображение “ и „ мисъл “ е безусловно немислима – и изключително изречена обществено в Народно заседание при живо лъчение на съвещание.
Вторият е на левите неолиберали, които по хипотеза могат да влизат в разнообразни функции – от извънредно дясно до извънредно ляво, от компромисен център до безкомпромисно персонално мнение. „ Късоп*шков “ постави завършек на въпросната – комфортна до момента, мимикрия.
Или си с „ Късоп*шков “, или си за Европа.
Или си „ Меко*итков “, или си за Москва.
Няма разлика сред „ Късоп*шков “ и „ Меко*итков “.
Оказа се, че „ Късоп*шков “ пее със сърце руски песни като „ Ден победы “ при май по-безкористно от платената обич на „ Меко*итков “.
И двата паметни слогана занапред са татуирани на челата на претендентите на Демократична България и „ Възраждане “ за бъдещи избори, без значение парламентарни или локални, само че от това печели втората партия за сметка на „ градската десница “.
И до момента в който водачите на Демократична България мълчат, от ден на ден и повече от съществени интелектуалци се разграничават от „ градската десница “.
„ Свободна Европа “ разгласява просторен разбор „ Защо не съм част от градската десница “ на Стефан Попов – лекар по философия и обществени науки от New School for Social Research, Ню Йорк, и лекар на науките от СУ „ Климент Охридски “. Професор по философия и социология в Нов български университет.
Прочетете го ТУК .
Срещу академик от подобен диаметър застава публицист и чиновник на „ Сиела Норма “, досегашен драматург и в Народния спектакъл – Захари Карабашлиев.
Разцепването по линия „ Късоп*шков “, а Манол Пейков сигурно е сериозна кандидатура за Антиоскар в политиката за 2023.
Скандалът „ Късоп*шков “, провокиран от пловдивския Демократична България народен представител и изтъкнат издател на художествена литература Манол Пейков, пренарежда политическото пространство надалеч по-ясно от неслучилия се кабинет ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.
С нцензурната дума, с която Пейков назова можда на „ Възраждане “ Костадин Костадинов на практика отряза всевъзможни благоприятни условия за възможни колаборации по места на идните локални избори наесен.
Дори някои от бъдещите претенденти за кметове и съветници на така наречен „ Късоп*шков “ няма по какъв начин да имат „ свободата “ да си партнират с претенденти на „ Меко*итков “, както пък Костадинов назова лицата на ПП-ДБ.
А площад за такива колаборации по места имаше бол – в това число по линия на „ Безсмъртния полк “, на чиито празнувания се показваха кандидат-депутати от Политическа партия и то всеобщо.
Още по-сериозното пренареждане, което направи – евентуално несъзнателно, тъй като другояче ще излезе, че обслужва ползите на Москва, Манол Пейков, е ясното към този момент разколебаване/ разграничение на доста от поддръжниците на така наречен градска десница от ДБ-ПП.
„ Късоп*шков “ вби чеп сред самоопределилите се като „ умно-красиви “ в една другояче интелигентска партия каквато до момента бе Демократична България. Следва да кажем, че интелектуална партия няма, защото интелектуалецът по хипотеза не се сдружава и е постоянно съпротива (Мишел Чоран).
Нивото „ Късоп*шков “ е все едно преподавател да отговори на възпитаник гамен с цветиста хула в час – пред останалите възпитаници.
„ Късоп*шков “ е краят на политическата кариера не просто на Манол Пейков, само че – в случай че Демократична България и симпатизантите му не се разграничат и то обществено, завършек на претенциите на Демократична България за партия на интелигентите у нас.
Впрочем, разколебаването върви и по втора линия – сдружаването с Политическа партия и изключително с фигури, препоръчани за министри в възможен кабинет с втория мандат, измежду които са ярки съветофили като претендента им за обществен министър Иван Кръстев, сниман в алена рубашка с Георгиевска лента по време на празнуването на „ Безсмъртния полк “ – една путинистка и поддържана от Москва и дипломат Митрофанова акция у нас.
Реакция от градската десница Демократична България на сходни кандидатури продължава да няма, както нямаше и когато Кирил Петков и Асен Василев бяха посрещани в акцията с съветски песни и руски маршове по места.
„ Късоп*шков “ оформи два лагера в градската десница. Единият е на консервативните десни, за които не просто сходно говорене, само че сходно „ въображение “ и „ мисъл “ е безусловно немислима – и изключително изречена обществено в Народно заседание при живо лъчение на съвещание.
Вторият е на левите неолиберали, които по хипотеза могат да влизат в разнообразни функции – от извънредно дясно до извънредно ляво, от компромисен център до безкомпромисно персонално мнение. „ Късоп*шков “ постави завършек на въпросната – комфортна до момента, мимикрия.
Или си с „ Късоп*шков “, или си за Европа.
Или си „ Меко*итков “, или си за Москва.
Няма разлика сред „ Късоп*шков “ и „ Меко*итков “.
Оказа се, че „ Късоп*шков “ пее със сърце руски песни като „ Ден победы “ при май по-безкористно от платената обич на „ Меко*итков “.
И двата паметни слогана занапред са татуирани на челата на претендентите на Демократична България и „ Възраждане “ за бъдещи избори, без значение парламентарни или локални, само че от това печели втората партия за сметка на „ градската десница “.
И до момента в който водачите на Демократична България мълчат, от ден на ден и повече от съществени интелектуалци се разграничават от „ градската десница “.
„ Свободна Европа “ разгласява просторен разбор „ Защо не съм част от градската десница “ на Стефан Попов – лекар по философия и обществени науки от New School for Social Research, Ню Йорк, и лекар на науките от СУ „ Климент Охридски “. Професор по философия и социология в Нов български университет.
Прочетете го ТУК .
Срещу академик от подобен диаметър застава публицист и чиновник на „ Сиела Норма “, досегашен драматург и в Народния спектакъл – Захари Карабашлиев.
Разцепването по линия „ Късоп*шков “, а Манол Пейков сигурно е сериозна кандидатура за Антиоскар в политиката за 2023.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ