Играч и половина: Деница Стоянова
Играч и половина е план на lifestyle.bg и efbet , в който ще ви покажем, че - хубав, гальовен и мощен. И този състезател е дамата до всеки състезател, която е освен част от живота му отвън терена, само че постоянно се трансформира и в движеща мощ на неговите триумфи.
Няма състезател, на който да му се нрави концепцията да получи " гол от съблекалнята " в мача. Като умел футболист Михаил Александров е съумял да избегне този противен процес на събитията при запознанството си с половинката му Деница Стоянова - следващото попълнение в Играч и половина, поредицата от изявленията, които вършим взаимно с нашите другари от.
Първият контакт Михаил и Деница е в обществените мрежи, където той решително нападна, а тя му отвръща с добре готова отбрана. Да, в началото тя не го приема доста съществено, само че след първата им среща онлайн, това се трансформира.
Всъщност " среща " може би не е най-подходящата дума, тъй като не са били сами, а в компанията на другари. Въпреки това времето, прекарано с футболиста, е задоволително за Деница, с цел да разбере, че е учтив, има възприятие за комизъм и в него има нещо друго.
Днес двамата играят в един тим в живота - и в положително, и в неприятно. Защото както всички знаем, и футболът, и животът са екипна игра, в която.
Деница е модел, само че сега стилните ѝ задължения са по-скоро епизодични, тъй като свободното ѝ време е лимитирано. Дните ѝ са динамични, само че стартират най-често с приготвянето на закуска за Михаил и двете им деца.
Следва водене на огромната им щерка Миа на учебно заведение и на уроци по пеене и по пиано, разходка на дребната Амая, и приготвянето на вечеря. Пълнени чушки и паста са измежду обичаните ястия на фамилията, които Деница подготвя с огромно наслаждение. Често включва и децата - най-много при десертите.
В натоварения си график Деница намира място и за спортуване, макар че си признава, че сега не тренира интензивно. Но другояче спининг тренировките и положителният остарял фитнес са измежду любимците ѝ.
МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ
Настоящ тим: Славия Сменени тимове: 5 Позиция: халф Мачове: 248 Голове: 26 Асистенции: 18 Най-много голове за сезон: 5 Трофеи: 10 Стиска палци за: Реал Мадрид и Рома
Освен уговорките, за Деница и фамилията ѝ пътуванията и опознаването на нови места и култури са доста значими. " Това е нещото, което придава цвят и внася доста страсти в нас, доста познания за света и мемоари за цялостен живот. " Любимото ѝ място са Бахамите - най-малко към този момент. Миналата година е трябвало да посетят Кения, само че пандемията е развалила тези проекти.
За да затвърдим, че, внезапно променяме темпото на игра и питаме Деница с кои футболни термини най-добре би описала връзката си с Михаил.
Оказва се, че тактическата дисциплинираност за тях е доста значима, тъй като държат дъщерите им да бъдат възпитани и да знаят, че в живота има правила, които би трябвало да се съблюдават.
Деница и Михаил желаят да са непрекъснато дружно, за което им оказва помощ плътното покритие . С дрибъл пък минават през полето, в което всеки един е добър.
Какво не знаят хората за Михаил?
Нещо забавно, което не знаят за него, е любовта му към историята. Не знаят какъв брой доста време отделя за самоусъвършенстването си и какъв брой влага във всяко нещо, което прави. Не допускат и за отдадеността му като татко и глава на семейство.
Кой е най-големият фатализъм, с който се сблъсквате като половинка на футболист?
Много са. Като стартираме от това, че дамите на футболистите не вършат нищо. Че са златотърсачки. Че са глупави или наивни, търсещи бърза популярност. Ако във всяко стадо има черна овца, за какво би трябвало да се вглеждаме в нея, а не обърнем внимание на останалите?
Слагането на етикети и стандартите - като цяло, са неща, от които постоянно съм бягала. Моите персонални наблюдения за футболните половинки са, че те са амбициозни, работещи, неспиращи своето развиване, сполучливи, красиви, вдъхновяващи, всеотдайни майки и съпруги. Да, постоянно има и изключения, само че в коя сфера няма такива?
Какво дава и какво взема спортът от връзките ви?
Даде ни опция да пътуваме, да се срещнем с доста нови хора, да опознаем разнообразни култури. Но и успяхме да усетим неналичието на околните, на родината през призмата на това да горим и изживеем фантазиите си някъде, където и да е това.
Спортът ни научи да викаме неволята и да се оправяме сами във всевъзможни обстановки. Научи ни, че с цел да се радваме на спокойствието, което ни дава, първо ще ни вземе от времето дружно - научи ни на самообладание и покорност.
Кой беше най-трудният миг в кариерата на Михаил, в който сте го подкрепили?
Контузията му през 2018 година Дойде от нищото и остана в живота ни много дълго време. Последва интервенция, по-късно втора, трета... Дори да желая, не бих могла да опиша пътя от оня мач в Тула до през днешния ден. Помня всеки обзор, всеки професор, всеки диалог, всяка вяра, всяка клиника, всяко усъвършенстване, всяко затруднение.
Беше неописуемо да виждам болката в очите му от това, че не може да бъде на терена и да прави това, което цялостен живот е практикувал и обича.
Да виждам устрема и неуморимата воля са това, което ме крепеше от самото начало и за следващ път ми потвърди силата на духа му. Изключително сложен бе моментът преди и след третата интервенция. Никой не я очакваше. Да видиш деен състезател прикрепен за легло или количка е мъчително, а когато това е най-близкият ти човек - болката е неизмерима.
Преминахме дружно през това, а в това време се роди втората ни щерка, която доста оказа помощ болката да се притъпи до известна степен.
Заради уговорките на Михаил сте живели в Полша и Русия. Къде е по-лесно и липсваше ли ви нещо в този интервал?
По-лесно бе в Русия. Това е мястото, където даже сами тримата - Михаил, Миа и аз, бяхме сплотени и се чувствахме на мястото си. Хареса ни заради ред аргументи, само че може би една от основните бе, че руснаците се оказаха доста близки до нас, срещнахме страхотни хора там. Миа откри доста другари, а магията на Русия ме преследва и до през днешния ден.
Липсваха ни околните, само че тогава имахме опцията да ги каним да ни гостуват, което ни зареждаше с доста позитивни страсти.
В Полша също имаме доста приятни моменти, които помним и пазим, само че беше и много мъчно, защото аз имах работни задължения като водеща в телевизия и всеки месец пътувах дружно с огромната ни щерка. Прекарвахме една седмица във Варшава и след това трябваше да се връщам на работа. Тъкмо свиквахме, и почивката свършваше. Имам лека мъка от този интервал.
Какво обичате да вършиме дружно в свободното си време?
В положителни и спокойни времена обичаме да вървим на спектакъл - магия, която ни оставя да мислим, да вършим заключения, да помълчим. Обичаме разходките на тихи места, не обичаме шумотевици и нощни заведения, обичаме да се грижим за дома си. Удоволствие е за нас и да готвим дружно у дома.
Интересувате ли се от футбол и гледате ли дружно мачове с Михаил?
Не тъкмо. Харесвам този спорт, правя оценка го и го разбирам, само че не като почитател. Гледаме мачове дружно като Ел Класико или всеки различен, който е значим за Михаил. Не се върша на експерт, тъй като е несериозно една жена да разяснява мачове в наличието на мъжа си, който е професионален футболист. А и не е нужно. Всеки би трябвало да схваща от своето си нещо.
А по какъв начин се чувствате, до момента в който той играе?
Няма да го укривам - след тежката травма виждам всеки мач със смесени усеща. Сърцето ми лети и бие доста мощно от неспокойствие и наслада, че го виждам там, където е силата му, само че душата ми е леко свита от терзание - единствено ние знаем през какво преминахме, с цел да може през днешния ден той още веднъж да е на терена.
Грим: Росина Георгиева
Гардероб:
Локация: Eirene Studio
Статистика за Михаил Александров:
Няма състезател, на който да му се нрави концепцията да получи " гол от съблекалнята " в мача. Като умел футболист Михаил Александров е съумял да избегне този противен процес на събитията при запознанството си с половинката му Деница Стоянова - следващото попълнение в Играч и половина, поредицата от изявленията, които вършим взаимно с нашите другари от.
Първият контакт Михаил и Деница е в обществените мрежи, където той решително нападна, а тя му отвръща с добре готова отбрана. Да, в началото тя не го приема доста съществено, само че след първата им среща онлайн, това се трансформира.
Всъщност " среща " може би не е най-подходящата дума, тъй като не са били сами, а в компанията на другари. Въпреки това времето, прекарано с футболиста, е задоволително за Деница, с цел да разбере, че е учтив, има възприятие за комизъм и в него има нещо друго.
Днес двамата играят в един тим в живота - и в положително, и в неприятно. Защото както всички знаем, и футболът, и животът са екипна игра, в която.
Деница е модел, само че сега стилните ѝ задължения са по-скоро епизодични, тъй като свободното ѝ време е лимитирано. Дните ѝ са динамични, само че стартират най-често с приготвянето на закуска за Михаил и двете им деца.
Следва водене на огромната им щерка Миа на учебно заведение и на уроци по пеене и по пиано, разходка на дребната Амая, и приготвянето на вечеря. Пълнени чушки и паста са измежду обичаните ястия на фамилията, които Деница подготвя с огромно наслаждение. Често включва и децата - най-много при десертите.
В натоварения си график Деница намира място и за спортуване, макар че си признава, че сега не тренира интензивно. Но другояче спининг тренировките и положителният остарял фитнес са измежду любимците ѝ.
МИХАИЛ АЛЕКСАНДРОВ
Настоящ тим: Славия Сменени тимове: 5 Позиция: халф Мачове: 248 Голове: 26 Асистенции: 18 Най-много голове за сезон: 5 Трофеи: 10 Стиска палци за: Реал Мадрид и Рома
Освен уговорките, за Деница и фамилията ѝ пътуванията и опознаването на нови места и култури са доста значими. " Това е нещото, което придава цвят и внася доста страсти в нас, доста познания за света и мемоари за цялостен живот. " Любимото ѝ място са Бахамите - най-малко към този момент. Миналата година е трябвало да посетят Кения, само че пандемията е развалила тези проекти.
За да затвърдим, че, внезапно променяме темпото на игра и питаме Деница с кои футболни термини най-добре би описала връзката си с Михаил.
Оказва се, че тактическата дисциплинираност за тях е доста значима, тъй като държат дъщерите им да бъдат възпитани и да знаят, че в живота има правила, които би трябвало да се съблюдават.
Деница и Михаил желаят да са непрекъснато дружно, за което им оказва помощ плътното покритие . С дрибъл пък минават през полето, в което всеки един е добър.
Какво не знаят хората за Михаил?
Нещо забавно, което не знаят за него, е любовта му към историята. Не знаят какъв брой доста време отделя за самоусъвършенстването си и какъв брой влага във всяко нещо, което прави. Не допускат и за отдадеността му като татко и глава на семейство.
Кой е най-големият фатализъм, с който се сблъсквате като половинка на футболист?
Много са. Като стартираме от това, че дамите на футболистите не вършат нищо. Че са златотърсачки. Че са глупави или наивни, търсещи бърза популярност. Ако във всяко стадо има черна овца, за какво би трябвало да се вглеждаме в нея, а не обърнем внимание на останалите?
Слагането на етикети и стандартите - като цяло, са неща, от които постоянно съм бягала. Моите персонални наблюдения за футболните половинки са, че те са амбициозни, работещи, неспиращи своето развиване, сполучливи, красиви, вдъхновяващи, всеотдайни майки и съпруги. Да, постоянно има и изключения, само че в коя сфера няма такива?
Какво дава и какво взема спортът от връзките ви?
Даде ни опция да пътуваме, да се срещнем с доста нови хора, да опознаем разнообразни култури. Но и успяхме да усетим неналичието на околните, на родината през призмата на това да горим и изживеем фантазиите си някъде, където и да е това.
Спортът ни научи да викаме неволята и да се оправяме сами във всевъзможни обстановки. Научи ни, че с цел да се радваме на спокойствието, което ни дава, първо ще ни вземе от времето дружно - научи ни на самообладание и покорност.
Кой беше най-трудният миг в кариерата на Михаил, в който сте го подкрепили?
Контузията му през 2018 година Дойде от нищото и остана в живота ни много дълго време. Последва интервенция, по-късно втора, трета... Дори да желая, не бих могла да опиша пътя от оня мач в Тула до през днешния ден. Помня всеки обзор, всеки професор, всеки диалог, всяка вяра, всяка клиника, всяко усъвършенстване, всяко затруднение.
Беше неописуемо да виждам болката в очите му от това, че не може да бъде на терена и да прави това, което цялостен живот е практикувал и обича.
Да виждам устрема и неуморимата воля са това, което ме крепеше от самото начало и за следващ път ми потвърди силата на духа му. Изключително сложен бе моментът преди и след третата интервенция. Никой не я очакваше. Да видиш деен състезател прикрепен за легло или количка е мъчително, а когато това е най-близкият ти човек - болката е неизмерима.
Преминахме дружно през това, а в това време се роди втората ни щерка, която доста оказа помощ болката да се притъпи до известна степен.
Заради уговорките на Михаил сте живели в Полша и Русия. Къде е по-лесно и липсваше ли ви нещо в този интервал?
По-лесно бе в Русия. Това е мястото, където даже сами тримата - Михаил, Миа и аз, бяхме сплотени и се чувствахме на мястото си. Хареса ни заради ред аргументи, само че може би една от основните бе, че руснаците се оказаха доста близки до нас, срещнахме страхотни хора там. Миа откри доста другари, а магията на Русия ме преследва и до през днешния ден.
Липсваха ни околните, само че тогава имахме опцията да ги каним да ни гостуват, което ни зареждаше с доста позитивни страсти.
В Полша също имаме доста приятни моменти, които помним и пазим, само че беше и много мъчно, защото аз имах работни задължения като водеща в телевизия и всеки месец пътувах дружно с огромната ни щерка. Прекарвахме една седмица във Варшава и след това трябваше да се връщам на работа. Тъкмо свиквахме, и почивката свършваше. Имам лека мъка от този интервал.
Какво обичате да вършиме дружно в свободното си време?
В положителни и спокойни времена обичаме да вървим на спектакъл - магия, която ни оставя да мислим, да вършим заключения, да помълчим. Обичаме разходките на тихи места, не обичаме шумотевици и нощни заведения, обичаме да се грижим за дома си. Удоволствие е за нас и да готвим дружно у дома.
Интересувате ли се от футбол и гледате ли дружно мачове с Михаил?
Не тъкмо. Харесвам този спорт, правя оценка го и го разбирам, само че не като почитател. Гледаме мачове дружно като Ел Класико или всеки различен, който е значим за Михаил. Не се върша на експерт, тъй като е несериозно една жена да разяснява мачове в наличието на мъжа си, който е професионален футболист. А и не е нужно. Всеки би трябвало да схваща от своето си нещо.
А по какъв начин се чувствате, до момента в който той играе?
Няма да го укривам - след тежката травма виждам всеки мач със смесени усеща. Сърцето ми лети и бие доста мощно от неспокойствие и наслада, че го виждам там, където е силата му, само че душата ми е леко свита от терзание - единствено ние знаем през какво преминахме, с цел да може през днешния ден той още веднъж да е на терена.
Грим: Росина Георгиева
Гардероб:
Локация: Eirene Studio
Статистика за Михаил Александров:
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ