Игра на руска рулетка жителите на селата Телиш и Радомирци наричат пътуванията по пътя до най-близкия до тях областен град - Плевен
Игра на съветска рулетка жителите на селата Телиш и Радомирци назовават пътуванията по пътя до най-близкия до тях регионален град - Плевен. На същата права на 31 март почина 12-годишната Сияна и още 5 души в последните пет години съгласно формалната статистика. Местните обаче имат други данни, които за жалост събират от първо лице. С още почернени от безхаберието по пътя-убиец приказва Виктория Бояджиева в „ Между редовете ".
„ На 12 март 2024 година в 15.50 ч. eдин бус ни отнесе ", споделя Радка Костова, оживяла в злополука в правата Телиш - Радомирци, която е към 10 километра.
Жителите на Радомирци избират въобще да не пътуват, тъй като по думите им ТИР-овете там си „ пробват километражите, играят на съветска рулетка ".
Радка си спомня по какъв начин преди една година тя и брачният партньор й потеглят към Плевен на родителска среща. „ Точно на разклонена за Телиш стартира да вали. Както си пътувахме, пред нас кола навлиза в насрещното. Удря една кола. Те се хвърлиха в банкета. В момента, в който видях, че закачи буса, получихме някакъв удар. Колата се завъртя на 360 градуса. Аз не знаех каква посока се намираме и къде сме, и какво се случва. В момента, в който се обърнах към мъжа ми, аз си помислих, че е мъртъв, тъй като той беше в безсъзнание и в кръв. "
Тя е със счупена гръдна кост и счупени два прешлена на гръбнака, мъжът й - капачка на коляното, бедро, строшен нос, счупени ребра, натъртен бял дроб.
„ Повече не сме ходили на родителска среща на Плевен, вървим единствено по лекари. Имаме ли алтернатива да избегнем пътуването го вършим. Не е обикновено. Аз не желая да потеглям. Дори не съм ходила на втория наложителен обзор след интервенцията, с цел да не пътувам ", споделя Радка.
Те двамата са минали около злополуката, в която почина 12-годишната Сияна. „ В понеделник, когато се връщахме от ортопеда, една кола изпреварваше със зверска скорост, при което аз почнах да пискам в колата. Когато се връщахме от Плевен, видяхме тира. И помислих си единствено нека да няма жертви. Това е първото. Всичко беше омазано в кръв. Това е което видяхме ", споделя тя.
„ Като завали става доста хлъзгаво. Тежките коли, които идват от посока Плевен към Луковит, карат с по-висока скорост. И постоянно сервират. Ако не е, всеки ден е през ден. А статистиката, която я дадоха по новините, която я чух, за мен това не е действително. От нашия случай до в този момент, там са починали най-малко трима индивида. А нагоре още. Преди няколко дни отново имаше верижна злополука. Мисля, че двама души бяха починали. Имаше едно момче от Червен бряг. Мисля, че тежкотоварен автомобил го отнесе. През 20-30 метра има дупки. Не са големи дупки, само че са такива, които провокират ПТП. Защото ти гледаш да ги заобиколиш, дали ще мръднеш вляво, дали вдясно, напускаш плътното за придвижване ", добавя потърпевшата.
„ В момента се води досъдебно произвеждане, което към този момент се води година и един месец. Година и един месец, с изключение на околните ни и познати, никой не ни е потърсил за безусловно нищо. Дойде ни преди един месец писмо, тъй като едното момче с буса не могли да го намерят и е прекъснато делото за момента. Докато не мина време, в което кажат, то минаха години, то всичко към този момент е прекъснато. Ние не знаем обстановката в този момент, път ли го е изхвърлил, с цел да упрекваме, да вземем за пример, АПИ. Една година по-късно ние не сме наясно с тези обстановки ", споделят оживелите след пъкъла на пътя.
Лальо Маринов е от Радомирци. ТИР, каращ с превишена скорост, убива татко му, на 700-800 метра по-нагоре от мястото, където Сияна загуби живота си преди дни.
„ Търсих отговорност за гибелта на татко ми. Докато пристигнаха служителите на реда, притежателят на камиона пристигна по-бързо от тях от София. Просто няма виновност. Виновен е убитият. Баща ми е отговорен, че бил на несъответствуващото място в несъответствуващия миг. Един месец по-късно на мен ми сформираха акт и ми взеха 70 лв.. Попитах служителите на реда за какво и той сподели, че по този начин са решили. Това е. Живеем в България. ", споделя през сълзи Лальо.
По отношение на мнението на АПИ, че пътят е ремонтиран, демонстрира къде са кръпките по асфалта, коловозите и дупките. „ Ако паднете, вие не могат да ви намерят. Това не е нещо, дето могат да се скрият. Корупцията освен убива. Тя прави някои доста богати. А другите са пострадали. Не можем да бъдем всички богати. И тогава сме жертви ", акцентира Лальо.
„ Радомирци е пътят към Европа. Но при този трафик, при тези тирове става доста рисково. Вървят хора по тротоар 1,20 м и до тях в дъждовно време - фонтани. И хората се опасяват да се движат. Живеем в затвор. Аз пребивавам на този основен път, по който върви трафикът. Сега е затворено придвижването по посока злополуката, тъй като се прави проучване на асфалтовата настилка. Друг път не се замерва по този начин асфалта? Асфалтът е юридически преди 50 години. Тоест има своето изхабяване. И те кърпят единствено злепоставен сектор за момента. При най-малкия дъжд, недобри гуми, несвоевременно боравене със спирачки, незабавно задницата почва да се занася. Както стана нещастният случай ", изяснява кметът.
„ Шансът е съветска рулетка. В този миг дали има кола против теб или не - не се знае. Полицаи идват непрекъснато. Не може ли да има камера? ", пита кметът и добавя: „ Протестът ще го създадем изрично с кметицата от с. Телиш взехме решение в един ден на 12 април от 10 часа да затворим пътя от двете страни тази прословута права Радомирци - Телиш. Напрежението доста ескалира. С последния случай, с това слънчице. Бог да го елементарни. Така не може да продължава ", безапелационен е Йотов.
„ При товарен автомобил имаш полуремарке, което тежи 15 до 20 тона. Когато то натисне кабината напред и тръгне да сервира и да излиза от пътя, няма мощ, която да го върне назад на пътя. И по този метод, водачът остава очевидец от първия ред на това, което се случва. Той няма какво да направи повече ", сочи анализът на пътният специалист и член на Асоциацията за подготовка на автомобилистите в България Георги Бързаков.
„ Да се постави напречна звукова маркировка. Да, ще се мине с скорост 40-50 км в час, само че няма да стане нито едно ПТП. Един сепаратор коства 38 лв.. Грехота е. И когато има сепаратори на осевата линия, камионът няма по какъв начин да си разреши да играе от едната лента в другата и да ускорява скоростта. Неравности коловозни това е. Повечето от водачите в България са свикали на такива пътища и това ни им прави усещане. Освен тази права има най-малко още 40, а може и повече прави да са в цялата страна. АПИ знаят кои са тези участници. Колко още деца би трябвало да загинат на нашите пътища с цел да се вземат ограничения ", пита специалистът.
„ На 12 март 2024 година в 15.50 ч. eдин бус ни отнесе ", споделя Радка Костова, оживяла в злополука в правата Телиш - Радомирци, която е към 10 километра.
Жителите на Радомирци избират въобще да не пътуват, тъй като по думите им ТИР-овете там си „ пробват километражите, играят на съветска рулетка ".
Радка си спомня по какъв начин преди една година тя и брачният партньор й потеглят към Плевен на родителска среща. „ Точно на разклонена за Телиш стартира да вали. Както си пътувахме, пред нас кола навлиза в насрещното. Удря една кола. Те се хвърлиха в банкета. В момента, в който видях, че закачи буса, получихме някакъв удар. Колата се завъртя на 360 градуса. Аз не знаех каква посока се намираме и къде сме, и какво се случва. В момента, в който се обърнах към мъжа ми, аз си помислих, че е мъртъв, тъй като той беше в безсъзнание и в кръв. "
Тя е със счупена гръдна кост и счупени два прешлена на гръбнака, мъжът й - капачка на коляното, бедро, строшен нос, счупени ребра, натъртен бял дроб.
„ Повече не сме ходили на родителска среща на Плевен, вървим единствено по лекари. Имаме ли алтернатива да избегнем пътуването го вършим. Не е обикновено. Аз не желая да потеглям. Дори не съм ходила на втория наложителен обзор след интервенцията, с цел да не пътувам ", споделя Радка.
Те двамата са минали около злополуката, в която почина 12-годишната Сияна. „ В понеделник, когато се връщахме от ортопеда, една кола изпреварваше със зверска скорост, при което аз почнах да пискам в колата. Когато се връщахме от Плевен, видяхме тира. И помислих си единствено нека да няма жертви. Това е първото. Всичко беше омазано в кръв. Това е което видяхме ", споделя тя.
„ Като завали става доста хлъзгаво. Тежките коли, които идват от посока Плевен към Луковит, карат с по-висока скорост. И постоянно сервират. Ако не е, всеки ден е през ден. А статистиката, която я дадоха по новините, която я чух, за мен това не е действително. От нашия случай до в този момент, там са починали най-малко трима индивида. А нагоре още. Преди няколко дни отново имаше верижна злополука. Мисля, че двама души бяха починали. Имаше едно момче от Червен бряг. Мисля, че тежкотоварен автомобил го отнесе. През 20-30 метра има дупки. Не са големи дупки, само че са такива, които провокират ПТП. Защото ти гледаш да ги заобиколиш, дали ще мръднеш вляво, дали вдясно, напускаш плътното за придвижване ", добавя потърпевшата.
„ В момента се води досъдебно произвеждане, което към този момент се води година и един месец. Година и един месец, с изключение на околните ни и познати, никой не ни е потърсил за безусловно нищо. Дойде ни преди един месец писмо, тъй като едното момче с буса не могли да го намерят и е прекъснато делото за момента. Докато не мина време, в което кажат, то минаха години, то всичко към този момент е прекъснато. Ние не знаем обстановката в този момент, път ли го е изхвърлил, с цел да упрекваме, да вземем за пример, АПИ. Една година по-късно ние не сме наясно с тези обстановки ", споделят оживелите след пъкъла на пътя.
Лальо Маринов е от Радомирци. ТИР, каращ с превишена скорост, убива татко му, на 700-800 метра по-нагоре от мястото, където Сияна загуби живота си преди дни.
„ Търсих отговорност за гибелта на татко ми. Докато пристигнаха служителите на реда, притежателят на камиона пристигна по-бързо от тях от София. Просто няма виновност. Виновен е убитият. Баща ми е отговорен, че бил на несъответствуващото място в несъответствуващия миг. Един месец по-късно на мен ми сформираха акт и ми взеха 70 лв.. Попитах служителите на реда за какво и той сподели, че по този начин са решили. Това е. Живеем в България. ", споделя през сълзи Лальо.
По отношение на мнението на АПИ, че пътят е ремонтиран, демонстрира къде са кръпките по асфалта, коловозите и дупките. „ Ако паднете, вие не могат да ви намерят. Това не е нещо, дето могат да се скрият. Корупцията освен убива. Тя прави някои доста богати. А другите са пострадали. Не можем да бъдем всички богати. И тогава сме жертви ", акцентира Лальо.
„ Радомирци е пътят към Европа. Но при този трафик, при тези тирове става доста рисково. Вървят хора по тротоар 1,20 м и до тях в дъждовно време - фонтани. И хората се опасяват да се движат. Живеем в затвор. Аз пребивавам на този основен път, по който върви трафикът. Сега е затворено придвижването по посока злополуката, тъй като се прави проучване на асфалтовата настилка. Друг път не се замерва по този начин асфалта? Асфалтът е юридически преди 50 години. Тоест има своето изхабяване. И те кърпят единствено злепоставен сектор за момента. При най-малкия дъжд, недобри гуми, несвоевременно боравене със спирачки, незабавно задницата почва да се занася. Както стана нещастният случай ", изяснява кметът.
„ Шансът е съветска рулетка. В този миг дали има кола против теб или не - не се знае. Полицаи идват непрекъснато. Не може ли да има камера? ", пита кметът и добавя: „ Протестът ще го създадем изрично с кметицата от с. Телиш взехме решение в един ден на 12 април от 10 часа да затворим пътя от двете страни тази прословута права Радомирци - Телиш. Напрежението доста ескалира. С последния случай, с това слънчице. Бог да го елементарни. Така не може да продължава ", безапелационен е Йотов.
„ При товарен автомобил имаш полуремарке, което тежи 15 до 20 тона. Когато то натисне кабината напред и тръгне да сервира и да излиза от пътя, няма мощ, която да го върне назад на пътя. И по този метод, водачът остава очевидец от първия ред на това, което се случва. Той няма какво да направи повече ", сочи анализът на пътният специалист и член на Асоциацията за подготовка на автомобилистите в България Георги Бързаков.
„ Да се постави напречна звукова маркировка. Да, ще се мине с скорост 40-50 км в час, само че няма да стане нито едно ПТП. Един сепаратор коства 38 лв.. Грехота е. И когато има сепаратори на осевата линия, камионът няма по какъв начин да си разреши да играе от едната лента в другата и да ускорява скоростта. Неравности коловозни това е. Повечето от водачите в България са свикали на такива пътища и това ни им прави усещане. Освен тази права има най-малко още 40, а може и повече прави да са в цялата страна. АПИ знаят кои са тези участници. Колко още деца би трябвало да загинат на нашите пътища с цел да се вземат ограничения ", пита специалистът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ